"Приятелки мои" е за всички приятели на доброто, качественото забавление

Поредното обяснение на Теди Москов в любов към италианското кино идва сега със спектакъла <strong>&bdquo;Приятелки мои&rdquo;</strong> на сцената на <strong>Малък градски театър &bdquo;Зад канала&rdquo;</strong>. Сценарият на <strong>Симон Шварц</strong> и <strong>Теди Москов</strong> е вдъхновен от култовата филмова комедия <strong>&bdquo;Приятели мои&rdquo;</strong> на <strong>Марио Моничели</strong> и <strong>Пиетро Джерми</strong> от 1975 г. Тандемът Москов &ndash; Шварц отдавна е издържал проверката на времето. Именно с кукленото им представление &bdquo;Някои могат, други &ndash; не&ldquo; - преработка по приказката на Маргарит Минков &bdquo;Как беше изобретено летенето&ldquo;, през далечната вече 1986 г. в Толбухин (сега Добрич) младият Теди за първи път обръща вниманието върху себе си. <br /> <br /> &bdquo;В <strong>&bdquo;Приятелки мои&rdquo; </strong>- сподели самият Стефан Москов &ndash; <strong>осъществих отдавнашна моя идея, а именно да направя за жени един мъжки филм</strong>.&rdquo; Също както в популярната кинокомедия на Моничели, четиримата герои - само че в театралния сценарий на Симон Шварц и Теди мъжете са заменени от жени, се стремят да се освободят от щампите и условностите на своето сиво всекидневие. Тяхното не е някакъв възвишен стремеж към свобода, а по-скоро бягство от задължения, от които им е &bdquo;писнало&rdquo;, вид безотговорност.<br /> <br /> <img border="2" hspace="2" alt="" vspace="2" width="520" height="353" src="/documents/newsimages/editor/201501/asfdadsfdasf.jpg" /><br /> <br /> Редакторката на &bdquo;жълт&rdquo; вестник (в ролята <strong>Мая Новоселска</strong>) гледа да се отърве за малко от &bdquo;сухаря&rdquo; си син - счетоводител (<strong>Никола Мутафов</strong>). Лишен от всякакво чувство за хумор, той възприема живота като &bdquo;присъда за обществено-полезен труд&rdquo;. Другата (<strong>Светлана Янчева</strong>) бяга от семейството си в ...болница, не заради &bdquo;гадже&rdquo;, а за да си почине от ревливите си капризни деца и съпруга &ndash; смотаняк (<strong>Владимир Зомбори</strong>). Третата приятелка от детинство, професорът &ndash; травматолог (<strong>Албена Михова</strong>) се вайка от &bdquo;липсата на травми в травматологията, която травмира травматолозите&rdquo;. Четвъртата пък, &bdquo;курва, ама срамежлива&rdquo;, &bdquo;срамежлива, ама курва&rdquo; (<strong>Христина Караиванова</strong>) очевидно иска да се влюби и си въобразява, че е влюбена. <br /> <br /> За да разнообразят еднообразния си живот и прогонят скуката, четирите приятелки измислят какви ли не лудории и безобидни пакости в местните провинциален бар и болница, правят излети с мотор с кош. Погаждат номера на непохватния КАТ-аджия (<strong>Иван Петрушинов</strong>), който от години не може да състави нито един акт. Майтапят пенсионирания скромен пощенец (<strong>Васил Банов</strong>), който цял живот е мечтал да бъде ...мафиот. В тази си роля опитният актьор разкрива ярко една по-малко позната ни страна от неговия потенциал &ndash; комичната дарба. Самият сюжет на &bdquo;Приятелки мои&rdquo; предполага много смях и забавление, излива се водопад от скечове и гегове. Режисьорът умело е подбрал техните изпълнители, добре е разчел и техните способности и въображение за импровизации. Мая Новоселска и Албена Михова са утвърдени комедийни актриси. Светлана Янчева за пореден път доказва своята &bdquo;полифоничност&rdquo; като актриса. Просто не мога да си представя роля, която тя не би могла да изиграе на сцената. Заслужава особено да се отбележи младият Владимир Зомбори, който се превъплъщава в няколко персонажа &ndash; хитър барман и смотан съпруг, нагъл полицай и двуполова съпружеска двойка с разделени на половина (мъжка и дамска) костюм и грим. Всички създатели на &bdquo;Приятелки мои&rdquo; наистина правят спектакъл, който както правилно изтъква съсценаристът <strong>Симон Шварц &bdquo;ще ни е приятно да гледаме&rdquo;</strong>. <br /> <br /> <img border="2" hspace="2" alt="" vspace="2" width="520" height="390" src="/documents/newsimages/editor/201501/sdfgfk,jkp';io-;i9.jpg" /><br /> <br /> В отговор на мой въпрос за жанровите особености, <strong>Теди Москов</strong> заяви: <strong>&bdquo;Аз съм по гротеската и абсурда, защото сатирата е нещо по-елементарно. Сатиричен съм в своите интервюта, включително политическите, но и интервюта вече давам доста по-рядко...&rdquo;</strong> По това твърдение, разбира се, може доста да се спори. Сатирата е мощно оръжие, особено във времето, в което живеем. Гротеската и абсурдът пък са опасно близо до кича и чалгата и се изисква много тънко чувство за мярка. Трябва да си признаем, че чалгата вече не е само в поп-фолка и забавните&nbsp;тв програми, а за съжаление прониква все повече и в редица театрални представления, само и само да се пълнят повече салоните. <br /> <br /> В конкретния случай обаче тандемът Шварц - Москов и актьорският екип са спазили много точно мярката &ndash; кич и чалга в &bdquo;Приятелки мои&rdquo; няма! Близостта до екранния първообраз на Моничели &ndash; Джерми, се подчертава и от &bdquo;кинематографичната&rdquo; <strong>сценография </strong>на <strong>Свила Величкова</strong> дори с надписи на италиански. Спектакълът несъмнено заслужава да се гледа от широка публика като едно много приятно и непретенциозно забавление.<br /> <br /> За пореден път <strong>Малък градски театър &bdquo;Зад канала&rdquo; </strong>(директор <strong>Бина Харалампиева</strong>) доказва, че е ПРЕД редица други театри в страната и съвсем не е в &bdquo;канала&rdquo; на традиционното, рутинното както при избора на своя репертоар, така и при реализацията на постановките. <br /> <br /> <strong>Борислав КОСТУРКОВ<br /> Снимки:&nbsp;Иван МОСКОВ</strong>