Руският посланик Н. П. Юрий Исаков обобщи изминалата година и перспективите пред Русия на специална среща с възпитаниците на съветски и руски висши учебни заведения в Културно-информационния център в София в средата на миналата седмица. БЛИЦ единствен запозна читателите си с позицията на дипломата за отношенията между Русия и България, съдбата на „Южен поток” и бъдещето на енергийния сектор. Продължаваме публикацията от 2-часовия разговор с Н. П. Исаков за руската икономика, външната политика на Русия и перспективите за решаването на кризите в Украйна и Близкия изток.
<br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>2014 г. във вътрешнополитически план за Русия</strong></span><strong><br /> </strong><br /> Миналата година беше много специална и ще влезе в историята най-вече защото беше година на връщането на Севастопол и Крим към Русия. Разбира се, това е събитие с огромно значение, което всички ние очаквахме от много десетилетия и, слава богу, то се случи. При това се случи в пълно съответствие с международното право и с волеизявлението в Крим. Там беше проведен референдум, в който участва повече от 83% от населението на Крим и 97% се обявиха за това Крим да бъде самостоятелен. След това кримският парламент утвърди решението на референдума. Направи го предишният парламент, създаден през 2010 г.<br /> <br /> Всички си спомняме с удоволствие изминалата година, защото тя се превърна в година на изминалата Олимпиада, преди която в течение на 7 години беше създадена абсолютно уникална инфраструктура. Това се отнася не само за спортните съоръжения, но и за транспортните комуникации, хотелите и огромното количество неща, които много качествено преобразиха Сочи и превърнаха този курорт в уникално място за почивка и спортни състезания за много десетилетия напред. И, разбира се, много ни е приятно, че именно националният отбор на Русия победи и спечели най-много медали във всички дисциплини.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Общи показатели<br /> </strong></span><br /> Но ако премина към, тъй да се каже, прозаичните неща, тази година беше доста трудна от гледна точка на икономическото развитие на Русия. За съжаление, заради редица обстоятелства &ndash; и обективни, и субективни, и външни, и вътрешни, постигнахме много малък растеж на БВП &ndash; само 0,70%. В промишлеността този растеж беше малко по-голям &ndash; 1,7%. Това са данни за първите 10 месеца на 2014 г.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Естествен прираст на населението за пръв път от десетилетия<br /> </strong></span><br /> На този фон доста добре изглеждаше ситуацията с безработицата, която у нас е 5%. А най-радостното е, че благодарение на целенасочените усилия на правителството и преди всичко на президента, имаше прелом в демографската ситуация. У нас за пръв път от много-много години имаше естествен прираст на населението &ndash; за първите 10 месеца са се родили 37 000 руснаци. Тази цифра не е чак толкова голяма за Русия, но като се има предвид, че в течение на десетилетия естественият прираст намаляваше, това е събитие от огромно значение. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Увеличение на пенсиите</strong></span><br /> <br /> Много е важно, независимо от всички икономически трудности, социално ориентираната политика на нашата държава да не спира. Например пенсиите бяха индексирани два пъти за една година съответно с 6,5% и с 2%. Тази линия ще продължи и през следващата година. Вече се подготвя решение пенсиите да бъдат индексирани в съответствие с реалната инфлация. За съжаление у нас тя е твърде голяма. През миналата година инфлацията беше 11,4%, а на годишна база тя ще бъде 15-16%. Цифрите са сериозни, но независимо от това правителството ще търси възможности да запази степента на социална защитеност, която нашите граждани са имали през изминалите години.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Турболенции и преориентиране на икономиката</strong></span><br /> <br /> Ако говорим като цяло за състоянието на нашата икономика, трябва да кажа, че в момента тя навлезе в турбулентен, както е модерно да се казва сега, етап, когато в нея резонира не само една криза, а цели три и дори повече кризисни явления и кризисни фактори. Първо това е неблагоприятната и, меко казано, неидеална структура на нашата икономика. Необходими са структурни промени &ndash; преход от икономика, ориентирана преди всичко към ресурсните отрасли, съставляваща повече от 50%, към икономика, която е по-развита технологично и по-многообразна, като това й придава и по-голям имунитет към различните кризи, каквито продължават и сега. А освен това и към такива безпрецедентни кризи като падането на цената на нефта вече повече от 3 пъти, което за такава ориентирана към природните ресурси икономика като руската, е много сериозен удар. Както и санкциите, които нашите западни партньори предприеха срещу Русия в разрез и въпреки международното право и каквито и да било норми на международното право. Само припомням, че по принцип международните санкции могат да се въвеждат легално само по решение на Съвета за сигурност на ООН, а не едностранно, както постъпиха. <br /> <br /> В съвкупност тези три фактора &ndash; структурните недостатъци на икономиката, падането на цените на нефта и западните санкции, се насложиха един върху друг и поставиха икономиката ни в доста трудни и сложни условия. Оттук идва и мощната девалвация на рублата, оттук идва и инфлацията. <br /> <br /> Най-важният извод от това е много прост &ndash; че ориентираната към природни ресурси икономика на Русия се е изчерпала. За съжаление след всяка криза &ndash; и през 1998 г., и през 2008 г., казвахме, че трябва да променим структурата й и да преминем към по-модерна икономика. Уви, тези изводи бяха направени, но уроците не доведоха окончателно до конкретни решения и конкретни действия. И сега плащаме за тези грешки или пропуски.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Замяна на вноса с родно производство</strong></span><br /> <br /> Какво ни предстои да направим на първо място? Заради натиска на санкциите, на първо място, трябва да обърнем нашата икономика в посока на замяна на вноса. Разбира се, става дума преди всичко за селското стопанство, но не само за него. Честно казано, на руснаците вече им омръзна, а вероятно не само те забелязват, че когато влезеш в супермаркета, там се продават израелски картофи. Аз се отнасям с огромно уважение към Израел и към другите държави, които се справят много добре и отглеждат картофи в трудни условия, а след това ги изпращат в Русия. Но това е парадокс и звучи като шега, защото, ако не друго, в Русия се отглеждат страшно много картофи и по качеството си те превъзхождат всички други.<br /> <br /> Но за съжаление ние се разглезихме. Много от нещата, които могат и трябва да бъдат отглеждани в Русия и които по вкусовите си качества са далеч по-добри от всички западни аналози, не ги отглеждахме или ги отглеждахме в недостатъчно количество. Мисля, че в това отношение ситуацията ще се подобрява. И примерът за успешно заместване на вносните стоки много преди да започнем да изпитваме на гърба си санкциите вече беше налице. <br /> <br /> Да вземем производството на птиче месо. Вече само във вицовете хората си спомнят за увисналите пилешки крака и вратове. В Русия отдавна вече няма никакви увиснали крака и вратове по простата причина, че напълно задоволяваме потребностите на страната от птиче месо и то е с много високо качество и на конкурентоспособни цени. И това е добър пример как всичко може да се прави в кратки срокове, стига да има политическа воля и нагласа за решаване на тези проблеми. Сигурен съм, че в момента има такава воля и нагласа.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Осигуряване на по-суверенна икономика</strong></span><br /> <br /> Наред със замяната на вносните стоки е и концентрацията на усилията върху отраслите и онези сегменти на отделните отрасли, в които ние стоим здраво на краката си, за да можем точно в тези ниши да се опитаме да си гарантираме международното разделение на труда. Т.е. не само в селското стопанство, но чрез развитие на отделните сегменти на нашата промишленост, където наистина имаме силни конкурентни позиции. Т.е. трябва да се премине към новия модел на модерната икономика, която би имала имунитет срещу кризите и срещу всякакви санкции. Или, както каза нашият президент Владимир Путин, ние подценихме или надценихме стабилността на световната икономика и възможностите за такива негативни изненади. Затова сме длъжни да си осигурим по-суверенна икономика на Русия.<br /> <br /> В същото време искам да подчертая, че реализирайки тези реформи и мерки за коригиране на икономическата ситуация, Русия в никакъв случай няма да се подхлъзне в т.нар. мобилизационен модел, т.е. да решава икономическите проблеми с непазарни методи. Нашите високопоставени ръководители еднозначно и многократно са заявявали това и аз съм сигурен, че ще бъде точно така. Например, говореше се, че заради колебанията на курса на рублата, ще има ограничения за купуването на валута. Но такова нещо не е имало и никога няма да има, както официално се заявява. Русия ще продължи да живее в координатите на пазарната икономика във всеки смисъл на тази дума и съответно да търси решения именно въз основа на пазарната икономика.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Външната политика</strong></span><br /> <br /> Изминалата година беше изключително сложна във външнополитически план, защото наред със запазването на традиционните кризисни явления като напрежението в Близкия изток, проблемите с иранската ядрена програма и тероризма се прибавиха и съвсем нови прояви на може би стари явления. Това е преди всичко т.нар. Ислямска държава, която всъщност претендира за създаването на ислямско пространство, което се подчинява и живее по законите на Шериата. Това са абсолютно неприемливи опити и, естествено, създават допълнително напрежение в Близкия изток на фона на нерешеното палестинско-израелско противопоставяне и конфликт, на продължаващите всъщност вътрешни войни в Сирия и Ирак, плачевното положение в Либия, много сериозното напрежение в Йемен и Бахрейн, т.е. в много райони на Близкия изток след еуфорията не на разумните, трезво мислещи хора, а на някои наши партньори на Запад, които много разчитаха на Арабската пролет. Но всъщност точно тази Арабска пролет потопи в криза целия регион на Близкия изток.<br /> <br /> Тероризмът започна да се проявява в нови форми, за които споменахме, когато станаха терористичните актове в Париж. Можем да продължим списъка на тези световни заплахи &ndash; това е климатът, това са и стихийните бедствия, това са и различните видове трансгранични престъпни действия, като се почне от търговията с оръжие и се свърши с разпространяването на оръжие за масово унищожаване.<br /> <br /> На този фон руската външна политика беше последователна, напълно прозрачна и ясна за всички. Смисълът й е прост &ndash; че живеем в много турболентен сложен свят, в който за съжаление много заплахи нарастват и можем да се справим с тях само с общи усилия. И само ако съсредоточим усилията си най-вече с взаимно зачитане на интересите ни, с проява на взаимно уважение и като спазваме международното право и даваме приоритет на ООН като универсален международен механизъм. Ето колко простичка е основата на нашата външна политика.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Русия - ЕС - НАТО</strong></span><br /> <br /> Ние сме открити за сътрудничество с всички региони и страни. И, разбира се, с Европа и&nbsp;с Европейския съюз. Въпреки всички трудности, които нашите отношения в момента изпитват не по наша вина, ние сме отворени за диалог и за възобновяване на сътрудничеството във всички посоки. Но, естествено, ще правим това въз основа на взаимното уважение, на равноправието и без каквито и да било двойни стандарти, които, за съжаление, нашите партньори често допускат.<br /> <br /> Същото се отнася и за НАТО, който всъщност прекъсна всички канали за взаимодействие. Съветът на Русия и НАТО в момента не действа. Формално той продължава да съществува, но всички посоки на действия бяха прекъснати по инициатива на НАТО. И това се случва в момент, когато терористичната заплаха се засилва, и то качествено, когато са необходими съвместни усилия. А при нас има цупене, обиди, всевъзможни претенции, нежелание да се разговаря и т.н. Докато в същото време терористите никога не са прекъсвали взаимодействието си и стремежа си да не прекъсват координацията си. Това трябва да се има предвид.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Русия - Азия<br /> </strong></span><br /> Но наред с ЕС и европейската посока, като евроазиатско пространство, като огромна държава, която има и европейска, и азиатска част, ние наблюдаваме много внимателно възможностите за развитие на икономическите и не само на икономическите си връзки с нашите азиатски съседи. Като в същото време не правим това, за да накажем някого или да сменим някого като партньор, тъй да се каже напук на Европа, която ни налага тези незаконни санкции. <br /> <br /> Не, това не се прави в противовес, а като допълнение, защото на всички е ясно, че по редица параметри на икономическото и технологичното развитие светът постепенно се премества в Азиатско-Тихоокеанския регион. И първостепенното развитие на отношенията с този регион в света не е само наш приоритет или наше изобретение или желание. Това се прави от всички страни в света, като се почне от САЩ и се свърши с Европа. Затова в тази посока сме работили и ще работим активно много.<br /> <br /> Искам да припомня само нашите тесни връзки с Китайската народна република, с която достигнахме до съвсем ново качество на двустранните отношения и това само по себе си се превръща във важен фактор на стабилността в света. Спояването на приятелските отношения между нашите две велики държави е много мощна котва, която позволява на кораба на световната общност все пак да се удържи на повърхността на водите на световната политика. Дори и да преувеличавам емоционално, това не е много.<br /> <br /> Имаме интереси и към други страни и континенти по света. Това са и Латинска Америка, и Индия, както и Виетнам. Обръщаме и много сериозно внимание на Африка. <br /> <br /> Казано накратко, ние провеждахме многовекторна външна политика, чиято цел е взаимоизгодно, равноправно, стъпващо на уважение сътрудничество във всички посоки. И сме готови да правим това и занапред. Включително и със САЩ. Между другото инициативата за захлаждането на нашите отношения във всички посоки, включително и в такива, които вредяха на САЩ, не беше наша, а на Вашингтон. Но това не беше наш избор. И въпреки всичко сме все така готови за обрат в положителна посока на отношенията с нашите партньори.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Русия &ndash; Украйна</strong></span><br /> <br /> Друг горещ сюжет е ситуацията в Украйна. За това не само се говори, но всеки ден ни поднася сериозни трагични сюжети. Като случая с взривения автобус, в който има 15 загинали и двайсет ранени. <br /> <br /> Между другото, показателен е примерът, че когато във Волноваха се случиха сходни събития и загинаха хора от снаряд, улучил автобус, минаха буквално броени не часове, а минути, когато в Киев започнаха да сочат с пръст, че виновни са опълченците, и то преди да има следствие и съд. А след няколко дни мисията на ОССЕ призна тези изводи за прибързани и несъответстващи на действителността. А тук се случва точно обратното и това дори стига до абсурд. Коментирайки събитията, киевската телевизия тутакси хвърли вината върху луганските и донецките опълченци. Дори не зная кое е повече в случая &ndash; цинизмът или стремежът всичко да се обърне с главата надолу. Вече имам чувството, че когато има някакви събития, се издава заповед веднага да се обявяват за виновници опълченците от Донецк и Луганск.<br /> <br /> Това е много тъжен фон на разговора за това как ще се развива по-нататък ситуацията с Украйна. Наскоро се състоя поредното заседание на Съвета на министрите на т.нар. нормандски формат &ndash; Франция, Германия, Русия и Украйна, които обсъждаха ситуацията и всички участници еднозначно стигнаха до извода, че е нужно в най-скоро време да се прекрати преди всичко кръвопролитието в Югоизточна Украйна. А за целта трябва да се пристъпи към реално изпълнение на Минските споразумения и Минските протоколи от миналата година, където ясно е препоръчано какво трябва да се направи, за да не се допусне продължаване на кръвопролитията. Най-важното с днешна дата е извеждането от линията на досег на т.нар. тежкото въоръжение на двете страни. Само това наистина ще даде гаранция, че всекидневно няма да загиват хора. Като че ли ледът се пропука. Но не зная. Времето ще покаже. <br /> <br /> За съжаление досега опитите да се премине от политически декларации към действие моментално започват да буксуват. Дори нещо повече &ndash; украинската страна сякаш напук на перспективата за мирно решаване на проблема започваше с противоположни действия &ndash; ускорена мобилизация, различен вид нагнетяване на реваншистки настроения. И това се прави при положение, че всички страни на високо равнище нееднократно са заявявали желанието си за мирно решаване на конфликта и за това днес най-важната задача е да започне този мирен процес.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Решаването на конфликта в Украйна</strong></span><br /> <br /> Искам още веднага да подчертая, че ние стоим на позицията, че решаването на проблемите в Югоизточна Украйна е в рамките на строгото уважение, суверенитета и териториалната цялост. Тези проблеми не могат да бъдат решени нито от Москва, нито от Брюксел, нито от Вашингтон. Те сами трябва да се справят с това. Ние можем само да им помагаме. И в това най-важно е началото на всестранния вътрешноукраински диалог с цел да бъдат направени конституционни реформи. Това трябва да бъде пряк диалог между Киев и опълченците. Това е най-важният формат за решаването на проблемите. Всички останали формати &ndash; женевски, нормандски и т.н., биха могли да са в помощ, но най-важната задача е вътрешноукраинският диалог и тогава, дай боже, нещата ще потръгнат.<br /> <br /> За Европа вече казах, че за нас европейската посока си остава една от най-важните и в това отношение следващата дума имат нашите партньори. Ако при тях преобладава трезвият и реалистичен подход, а доколкото можем да съдим днес половината от 28-те членове на ЕС разглеждат като желателна перспективата да бъдат вдигнати санкциите срещу Русия, макар и може би да не защитават много активно тази теза и когато съзреят благоприятни условия, ние винаги ще бъдем готови да възобновим нашето сътрудничество.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Проблемите се решават с честни позиции</strong></span><br /> <br /> Конфликтните ситуации в света не са изчезнали и към традиционните проблеми се прибавиха нови. Но въпреки това има отговор на въпроса как могат да се решат успешно такива проблеми. Буквално преди година остро стоеше темата за химическото разоръжаване на Сирия. Водеха се много трудни преговори, включително и в Женева. Международните споразумения бяха постигнати много трудно, но това все пак се случи с участието на САЩ, на ЕС и на Русия. И този труден въпрос беше решен почти моментално от историческа гледна точка &ndash; в течение на няколко месеца. Точно това е пример как могат да се решават проблемите, благодарение на нашите усилия, когато честно ги обединяваме. Тогава успяваме.<br /> <br /> С много активното участие на Русия от мъртвата точка помръдна и проблемът с иракската ядрена програма. Има още по какво да се работи, но ми се струва, че успяхме да напипаме такива политически рамки за решаването на проблеми, което позволява да се пристъпи вече към чисто техническо уреждане. Но това също означава, че ако продължим да работим честно, до края на тази година този проблем ще бъде решен. <br />