Гърция отново е в новините. Това обаче не трябва да изненадва никого. Би било наивно да се мисли, че гърците ще искат да са роби на дълговете си вечно, пише в свой анализ икономистът от Mises Institute Франк Нолънбек.
Въпреки всички приказки как Гърция ще бъде принудена да напусне еврозоната реално няма механизъм, с който страните от Европейския съюз (ЕС) да могат да принудят една страна да напусне валутния блок. Това е стандартна тактика, с която правителствата подмамват хората да се откажат от свободата си в замяна на малко повече сигурност.<br /> <br /> В момента Гърция дължи малко над 300 млрд. евро на различни кредитори. Около 200 млрд. евро се дължат на институции от еврозоната &ndash; Европейския фонд за финансова стабилност и Европейския механизъм за стабилност, които събират средства благодарение на гаранции от еврозоната. Останалата част се дължи на Международния валутен фонд, Европейската централна банка (ЕЦБ) и на частни кредитори.<br /> <br /> Според Нолънбек ако Гърция фалира, това ще се държи най-вероятно на задълженията към членовете на еврозоната. За да се свали дългът на Атина до управляемо ниво <br /> <br /> <strong>ще бъде нужно отписване на поне 150 млрд. евро</strong><br /> <br /> Естествено такова отписване ще означава, че гаранциите ще влязат в сила. Политиците от Европа в момента са в паника, тъй като това би бил момент, подобен на фалита на Lehman Brothers, който активира финансовата криза през 2008 г. Испания, Италия и Франция са гарантирали около 50% от този дълг. Един фалит би довел до значително увеличение на дълга на всяка от тези страни. Това най-вероятно би бил повратният момент за Италия, чийто настоящ дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) е над 130% и има няколко десетилетия практически без растеж.<br /> <br /> Спасявания на банки и произтичащите от това банкови кризи стават все по-вероятни. ЕЦБ най-вероятно ще трябва да се намеси, за да монетаризира дълга на тези страни. Натискът върху Германия да напусне еврозоната би бил огромен.<br /> <br /> Всъщност Гърция е на шофьорското място. В момента тя отчита първичен излишък. Историческите данни показват, че когато една страна достигне такава ситуация е много вероятно тя да фалира в следващите две години. През 1947 г. списание Time цитира следните думи на икономиста Джон Мейнард Кейнс: &bdquo;Ако дължиш на банката хиляди, тогава имаш проблем. Ако дължиш на банката милиони, тогава банката има проблем&ldquo;. В сегашната ситуация Европейският съюз има проблем.<br /> <br /> Германия заплаши да блокира отпускането на допълнителни средства, ако Гърция отмени или забави настоящите реформи. Това също е блъф. Ако сме научили нещо от европейските правителства, това е, че те нямат характер и винаги ще вземат лесното решение. Гърция най-вероятно ще вземе още пари от ЕС, за да плати лихвите и главницата с обещание да проведе реформи. Това разбира се противоречи на един от основните <br /> <br /> <strong>финансови уроци &ndash; не хвърляй добри пари при лошите</strong><br /> <br /> В Европа ние постоянно слагаме временни превръзки на неизлечимо болния пациент. Кризата може да бъде забавена като само ще стане по-лоша в бъдеще. Просто не можеш да решиш проблем с дълга със създаване на нов дълг.<br /> <br /> Един ден цялата система ще се срине. С изключение на Унгариядържавните разходи като процент от БВП се увеличават всяка година навсякъде в ЕС от финансовата криза от 2008 г. насам. За 28-те страни от Евросъюза правителствените разходи достигнаха 49% от БВП през 2013 г. спрямо 45,5% през 2007 г. За Гърция съотношението се увеличи от 46,8% през 2007 г. до 59% през 2013 г. Толкова за илюзията за орязване на разходи.<br /> <br /> Неразумно е да се вярва, че ръстът ще се завърне, когато управляваш икономиката в посоката на комунистическа Куба вместо капиталистическия Сингапур. Марио Драги говори за реформи като например промяна на трудовото законодателство към по-гъвкаво. Това щеше да бъде смешно, ако той не беше сериозен. Истинският проблем е векът на социалистическа намеса във всичко и ставаща все по-всеобхватна от 60-те години на миналия век. Не можеш да поправиш системата. Трябва да я разрушиш, започвайки от основите ѝ.<br /> От 2003 г. до 2013 г. Франция изпитваше постоянна &bdquo;инфлация на законите&ldquo;. Да вземем например законите за ползване на земя. От 80-те и 90-те години на миналия век природозащитниците успяха с помощта на институциите на ЕС да издигнат планина от регулации. <br /> <br /> Използването на земя трябва да пасва на правителствения урбанизационен план, да отговори на планина от ограничения като закони за <br /> крайбрежната ивица, закон за мократа земя, закони за биоpазнообразието и закони за защита на природни зони. Земята за строителство близо дори до малки градове може да е до 1000 пъти по-скъпа от земеделската земя. Тези по-високи цени и хилядите други ограничения доведоха частното строителство във Франция до пълен застой.<br /> <br /> При правителствени харчове в много европейски страни на нива над 50% от БВП мнозинството от хората работят за правителството или зависят от правителството. Почти половината от заемите, които вкараха Гърция в този капан, бяха за привличане на гласове на работещите в публичния сектор чрез увеличаване на заплатите им. Въпреки това дори и днес заплатите в държавния сектор в Гърция едва са помръднали. Ако гръцката крайнолява партия СИРИЗА спечели предстоящите избори, тя обеща да отмени минималните орязвания на заетостта в публичния сектор, които бяха приети.<br /> <br /> <strong>Европа спаси Гърция, за да спаси банкерите си</strong><br /> <br /> Без помощта Гърция щеше да фалира и да се завърне към драхмата. Тя щеше да бъде принудена драстично да намали заплатите и бонусите в държавния сектор. Щеше да ѝ се наложи да ореже увеличенията на заплатите, които я вкараха в дълговия капан. Сега Гърция може да потопи цяла Европа, а европейският данъкоплатец и гражданин не знаят какви трудности ще ги сполетят скоро. И всичко това - за да се премести богатство от нямащите към имащите.<br /> <br /> За съжаление икономическата платформа на крайнолявата партия на Алексис Ципрас ще направи икономическата ситуация много по-лоша. Не можеш да отмениш икономическия закон за недостига на ресурси. Същото е валидно и за икономическата платформа на &bdquo;Подемос&ldquo; в Испания и Националния фронт във Франция. Дръжте се, тъй като навлизаме в бурно бъдеще за Европа. А не трябваше да става така.<br />