Стефан Данаилов стои зад аферата "Профон"?

Ламбо направил заместничката си Ина Килева шефка на дружеството, което загуби милиони в КТБ

София, България 18 Ян. 2015, 16:42 67654 прочита 0 коментара

Стефан Данаилов стои зад аферата "Профон"?

В миналия брой зададохме въпроса: Къде са и чии са парите на скандално нашумялото покрай аферата КТБ дружество „Профон”, което уж трябва да брани правата на изпълнители, автори и продуценти на музика? Завесата открехна в интервю с репортер на „ШОУ” докторът на юридическите науки от Асоциация „Сигурност” полк. Тодор Ников. Той твърди, че от 2001-ва насам във фалиралата банка на Цветан Василев преседяват непотърсени 20 милиона лева. Въпросът е дали това не са пари, неизплатени и скрити от правоимащите?

Никой не пита кой стои зад тия пари и защо не са раздадени на изпълнителите. Не се разчепква и още един любопитен факт – че съвпадат част от управителните тела на фирмите &bdquo;Профон” и “Музикаутор”. Имената на Дани Милев, Саня Армутлиева, Мария Илиева и др. доскоро излизаха на сайта на &bdquo;Профон”, но след скандала с КТБ в момента не може да се открие списъкът на Управителния съвет, което е азбучно задължение на всяка организация. &bdquo;Профон” и &bdquo;Музикаутор” не са фирми, а сдружения на правоносители и ако трябва да се сравняват с търговски структури, то те са по-скоро акционерни дружества. В цял свят подобни сдружения всяка година зануляват сметката. Правят отчисления за данъка към държавата, една част от тях се отделя за административно обслужване – т.е. за събиране на дължимите по закон плащания за правоносителите, а всички останали пари се разпределят между отделните изпълнители и продуценти. В рамките на една година всички събрани суми трябва да са разпределени и изплатени и в банковата сметка остават нула пари. Тук, при нас обаче, както отбелязват експерти, се появяват едни големи пари, които още от 2001 година са на лихва. Това е грубо нарушение на Закона за авторско право, защото сдруженията нямат право на търговска дейност. Възниква въпросът кой стои зад &bdquo;куража” на &bdquo;Профон” да върши това нарушение безнаказано и чии са тези милиони?! А на правоимащите било ли е известно, че такива огромни за България средства стоят в КТБ? Зад това, очевидно, стои името на един бивш министър на културата, а след това - председател на Комисията по културата в Народното събрание – Стефан Данаилов, чийто заместник-министър по правата е била Ина Килева – сега изпълнителен директор на &bdquo;Профон”. Затова никой не смее да се обади освен ЕАЗИПА (Европейска агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права), която завежда няколко съдебни иска – срещу &bdquo;Профон” и &bdquo;Музикаутор”, и отговорни длъжностни лица в Министерството на културата. Стига се дори дотам, че за да узакони господстващото положение на двете гореспоменати сдружения, Данаилов внася с група депутати законопроект в Комисията по културата и се гласува и обнародва поправка, съгласно която, ако се появи ново, конкурентно сдружение /като ЕАЗИПА/, то е длъжно да сключи споразумение с тях, т.е. да потърси съгласието им за всяко свое действие. Това е един невероятен прецедент, който противоречи на европейската практика и право и на обнародваната преди това нова Директива за организациите за колективно управление на права, която изключва какъвто и да е монополизъм. &bdquo;ШОУ” тръгна по следите на скандалното разкритие и припомни, че още в края на 2011 година ЕАЗИПА потърси отговорност за монопола на &bdquo;Профон” и &bdquo;Музикаутор”, който не би бил възможен без подкрепата на Министерството на културата. В 2013-а ЕАЗИПА даде на прокурор зам. -министъра на културата Васил Василев и министъра на културата Петър Стоянович, които отказват да изпълнят решение на Върховния административен съд (ВАС), влязло в сила по тяхно време. Те пледират, че в неизпълнението на влязло в сила Решение на ВАС от министерството е открита държавната подкрепа на монопола на &bdquo;Музикаутор” и &bdquo;Профон”, и че по този начин се лишават търговските обекти-ползватели (хотелиери, ресторантьори, радиа, кабелни телевизии и др.) от правото на избор с кого да сключват договори за ползваната музика. Съпротивата на ЕАЗИПА обаче дълго време беше глас в пустиня, а битката на Кирил Икономов и екипа му се неглижираше по цялата верига съдебни инстанции като в омагьосан кръг. Но и Върховен административен съд, и Върховна касационна прокуратура, за тяхна чест, отмениха неправилните решения на предишните инстанции и делата са отново в ход. Очевидно сагата с неравния “мач” на три “отбора” – “Профон”, “Музикаутор” и Министерството на културата, срещу един – ЕАЗИПА, е тежка. Ясна е и причината – узаконяване на това положение, с което зависимостта на ЕАЗИПА става предпоставено “законна”. Когато ЕАЗИПА иска обяснения от зам.-министъра на културата Васил Василев за неправомерно положения му подпис, последният в прав текст се оправдава: “Бат`Ламбо ми нареди!” По онова време Стефан Данаилов е председател на Комисията по културата и медиите и освен тази помощ, която оказва на &bdquo;Музикаутор” и &bdquo;Профон”, внася и поправка на Закона за авторско право, имаща за цел закриването на ЕАЗИПА. Само че всички те са пропуснали, че това няма как да стане, след като Решението на Върховния административен съд за допълване Удостоверението на ЕАЗИПА е от 30 май 2013 г., а поправката е приета, обнародвана и влиза в сила на 11 март 2014 г. и няма как да се приложи със задна дата. Ако се върнем малко назад, ще установим, че докато Стефан Данаилов е министър на културата, ведомството набързо напуска неговата зам.-министърка, на която е възложил управлението на правата – Ина Килева - сега изпълнителен директор на &bdquo;Профон”. Служители от онова време припомнят, че в продължение на 3 години с нейния подпис е била легализирана… порнографска видеопродукция… Килева е издавала разрешенията и е легализирала като “художествени” произведения по Закона за авторско право порнографски продукти, което е обект на преследване от НК. Публичните разкрития прави доц. Емил Лозев, и то не къде и да е, а във вестник &bdquo;Култура”. Повечето от регистрираните с подписа на Ина Килева “високохудожествени” видеофилми носят заглавия от типа “Страстните баби се чукат отзад” и други подобни. Бившият директор на Дирекция “Авторско право” доц. Лозев дава Килева на прокуратурата, което действие обаче остава без последици. По същото време министерската чиновничка е натоварена да направи сериозно изследване в авторско-правния сектор за щедро финансиране от Световната организация за интелектуална собственост, от което резултатът е... едно печатно издание. Няколко организации искат обяснения от министерството относно това как са използвани тези големи средства, но никога не получават отговор. Когато обаче започва разследването срещу Килева, много бързо министър Данаилов я праща първо да оглави БАМП - сдружение на продуцентите, почти без членска маса, т.е. не е организация от типа колективно управление на права. Скоро след това изненадващо Килева става изпълняващ длъжността изпълнителен директор на ”Профон”, а по-късно изоставя продуцентското сдружение и през 2009-а твърдо сяда на шефския стол на &bdquo;Профон”. &bdquo;Започна сеч!” лаконично отбелязват запознати. Съвсем очебиещо е, че Стефан Данаилов нескрито е демонстрирал подкрепата си за Ина Килева. От само себе си изниква въпросът: случайно ли заема именно Килева ръководния пост в “Профон”? На въпроса ни обаче каква може да е личната изгода на Данаилов от толерирането на “Профон” актьори ни отговарят с насмешливото “уточнение”, че “участията във филмови роли в Италия например може да бъдат платени “добре”, “много добре” и с “хонорар за световна звезда”. Така или иначе, когато внася поправката, утвърждаваща монопола на &bdquo;Музикаутор” и &bdquo;Профон”, Данаилов не може да не е съзнавал, че създава условия за привилегированост, които са предпоставки за сериозен конфликт. В сайта на Министерския съвет може да се види анализ на една от структурите му, че приетата поправка е НЕЗАКОННА, в нарушение и на българския закон, и на европейското авторскоправно законодателство. Текстът завършва с предложението: &bdquo;Министерски съвет да внесе законопроект за отмяната на приетата току-що поправка от Стефан Данаилов”. Тихата война на ЕАЗИПА, на която не обръщат внимание в медиите, продължава овъртолена в съдебни дела, за които в обществото не се знае почти нищо. Докато не гръмна бомбата с парите на “Профон” в КТБ. Милиони, които очевидно не са изплатени, но са дължими на правоимащите. Печелят ли от слуховете за цесия обаче онеправданите - артист-изпълнители и продуценти, членуващи в ЕАЗИПА, и всички останали български изпълнители и продуценти, които не членуват в &bdquo;Профон” и ЕАЗИПА, но им се полага дял от скритите милиони? Защото всяка организация, сключвайки договор и получавайки плащания за права, ги дължи както на членовете си, така и на нечленовете, за които е предназначена всяка сума от всеки търговски обект. Композиторът Кирил Икономов отказа да говори по тези въпроси в момента, защото още преговаря с Министерството на културата да изпълнят Решението на ВАС. Разбрахме, че очаква отговор с подписа на министър Вежди Рашидов, който да изпълни както собствената си заповед, с която е пререгистрирал ЕАЗИПА през 2011 г., така и Решението на ВАС от 2013 г. за допълване на Удостоверението с всички права, възложени от членовете на организацията. В същото време ни бе подшушнато, че може ЕАЗИПА и да се размине с министерския подпис, защото някакъв зам.-министър на Рашидов му “забранявал” да подписва/???/. Питаме как така зам.-ът, който не носи отговорност за Удостоверението на ЕАЗИПА, ще забранява на шефа си и от каква заплаха сервилно предпазва министър Рашидов?! Парадоксът се състои в това, че влязлото в сила решение трябва да се изпълни от правоимащия орган – т.е. от министъра на културата, а не от неговия заместник. Затова към наказателна отговорност няма да бъде привлечен заместник-министърът при неизпълнение решението на ВАС, а Рашидов. В по-раншната сага със зам.-а Васил Василев, прокурорът беше преценил, че нямало престъпление, тъй като ставало въпрос за бездействие от страна на държавния чиновник. Всъщност има закон за бездействие на държавните органи, но това е друг въпрос. С днешна дата всичко отново се връща в ръцете на министър Рашидов и на Софийска градска прокуратура, която трябва да реши въпроса за привличане към наказателна отговорност на виновните лица по прокурорска преписка №31976/2013 г. на РП София, за които стана реч по-горе. На мушката са двама министри и поне един зам.-министър. Дали обаче Рашидов ще подпише при този натиск, който се набива на очи?! Човек се пита каква е тази трагикомична игра на подписи, кого пази и кого застрашава тя?! Изглежда някой има “много общо” с парите на “Профон” и като орлица брани неприкосновеността на тази агенция, както и дълговете, които е натрупала към всички артист-изпълнители в България. Налице е пълен абсурд: Върховният административен съд се е произнесъл в полза на ЕАЗИПА, но двама министри на културата дотук - Петър Стоянович и служебният Мартин Иванов, отказват да се подчинят!?! Сега е на ход Вежди Рашидов. <hr /> Здравка Сиракова – управител на ЕАЗИПА: 25 000 музиканти наблюдават битката <img width="250" vspace="0" hspace="9" height="241" border="0" align="left" src="/documents/newsimages/editor/201501/Tina_12/profon11_Zdravka_Sirakova.jpg" alt="profon11_Zdravka_Sirakova.jpg" />&bdquo;Когато бе закрита държавната Агенция за авторско право през 1993 г., активите и пасивите й в едномесечен срок трябваше да се прехвърлят на новосъздаваните сдружения на правоносителите. В музиката това беше сдружение &bdquo;Музикаутор”. На петата година от &bdquo;Музикаутор” се отделиха артист-изпълнителите и продуцентите и години наред бяха фактически във война. “Музикаутор” е на 21 години, а “Профон” на 16. И щом се появи ЕАЗИПА, те се обединиха и де факто действат колективно, защото монополът им беше силно застрашен – и музикантите, и задължените да плащат за ползваната музика търговски обекти получиха възможност за избор. Лошото е, че около 25 000 музиканти в София и страната наблюдават битката, но поради неверието, че ЕАЗИПА ще оцелее, продължават да не членуват никъде. И, разбира се – не получават плащания за права. Колкото до парите, потънали в КТБ, за което са виновни управляващите &bdquo;Профон”, без значение е дали те са 20 милиона или по-малко, проблемът е в липсата на прозрачност и морал в действията им, в това число и безкрайните разходи на Ина Килева и компания зад граница, които се харчат от същите дължими на членовете плащания. Ето това дава отговор за причините ЕАЗИПА да бъде ликвидирана – от 2008 г. &bdquo;Музикаутор” и &bdquo;Профон” трупат дългове към членовете на ЕАЗИПА, а те са събираеми по закон за последните 5 години”. <hr /> Стилиян Иванов – председател на Фондация &bdquo;За подпомагане жертви на престъпления и борба с корупцията”: Войната се води и с непозволени средства – счупиха ръката на Сиракова <img width="250" vspace="0" hspace="9" height="333" border="0" align="left" src="/documents/newsimages/editor/201501/Tina_12/profon_Stilyan_Ivanov1.jpg" alt="profon_Stilyan_Ivanov1.jpg" />Стилиян Иванов е филолог и бивш служител в &bdquo;Криминална полиция” към СДВР, работил е в пресцентъра на МВР, а фондацията, която оглавява, води ефективна битка с неработещи и корумпирани институции в различни сфери на обществения живот. В следващия брой на &bdquo;ШОУ” очаквайте сензационно интервю с него – с разкрития за престъпления и далавери на известни личности. Темата на разговора на репортер на &bdquo;ШОУ” с Иванов днес е конкретна - сигнал на фондацията от ноември 2013 г. до главния прокурор и до изпълнителния директор на НАП във връзка с агенциите &bdquo;Профон” и &bdquo;Музикаутор”. Съдържанието на този сигнал е прелюбопитно, защото директно назовава проблема – че има системни нарушения от страна на високопоставени чиновници от Министерството на културата, като тогавашния зам.-министър Васил Василев, и, цитираме: &bdquo;вездесъщият” от пет правителства насам ръководител на Дирекция &bdquo;Авторско право и сродните му права” – Георги Дамянов”. В сигнала пише, че Фондацията е изпратила сигнал до Европейските комисари по образование и култура и е получила обратно отговор, че създаденото законно положение на толериране на две агенции за авторско право, които поставят в подчинено положение ЕАЗИПА, противоречи на европейските практики. &bdquo;Разглеждайки документацията по делото, ние навлязохме дълбоко в проблема и вече нямахме никакво съмнение, че става въпрос за един напълно противоречащ на европейските практики законоустановен рестриктивен акт и че зад всичко това се крият нечии интереси. Казано направо, големи пари. В хода на срещите и разговорите по темата, получихме и допълнителна информация, от която си направихме заключението, че се игнорират влезли в сила съдебни решения и има безогледно фаворизиране на &bdquo;Профон” и &bdquo;Музикаутор”. Поискахме незабавна проверка на паричните потоци, банковите сметки, безкасовите разплащания, осигурителните вноски и всички други финансови документи на покровителствените организации. Препоръчахме, с цел недопускане на укриване на информация и задкулисна намеса от страна на заинтересовани лица, дейността на &bdquo;Профон” и &bdquo;Музикаутор” да бъде преустановена временно, докато трае проверката. Препоръчахме проверка и на трансферите на задгранични банкови сметки. Имаме основателни съмнения, че се ощетяват не само правоносителите на авторски права, но губи и републиканският бюджет. С Постановление от м. ноември 2014 г., т.е. точно година след подаването на сигнала, Софийска градска прокуратура потвърди отказа за образуване на досъдебно производство, постановен 5 месеца по-рано от Софийска районна прокуратура. Мотиви няма, има твърдение - най-общо казано – &bdquo;всичко е законно, не подлежи на обжалване”... Войната с ЕАЗИПА се води със самочувствие за безнаказаност и дори с други непозволени средства. Не знам дали ви е известно, че миналата година счупиха ръката на Здравка Сиракова, управителя на ЕАЗИПА, заявявайки в лицето й, че го правят, за да спре да води съдебните дела”, заяви Стилиян Иванов пред &bdquo;ШОУ”. Едно разследване на Еми МАРИЯНСКА