В рамките на седмица станахме свидетели на три важни посещения у нас – на държавния секретар на САЩ Джон Кери, на британският външен министър Филип Хамънд и на заместник-председателя на Военния комитет на НАТО генерал-лейтенант Марк Шислер.
По-информираните знаят, че в последните дни тук е събрана и част от разузнавателната резидентура на САЩ от съседните държави. В края на месеца пък се очаква генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Концентрацията на подобни визити съвсем не е случайна и надхвърля рутинните партньорски отношения. Подсказва го голямата картина на международната сцена &ndash; кризата в Украйна и ескалацията на Ислямска държава и тероризма. Каква е причината и какви ще бъдат последиците от тези дипломатически и военно-политически демарши? При подобни срещи има едно неписано правило &ndash; важно е не това, което се обявява пред публиката, а какво остава извън светлините на прожекторите.<br /> <br /> Няколко са основните моменти, които трябва да се имат предвид при отговора на тези въпроси.<br /> <br /> За съжаление България беше докарана от своята разноцветна управляваща върхушка до положение на държава без особена тежест в международните отношения. Провалянето на всички важни икономически проекти &ndash; от АЕЦ &quot;Белене&quot;, през &quot;Набуко&quot; до &quot;Южен поток&quot; - които биха могли поне да покачат геостратегическото значение на страната, задълго ни запрати не само в положение на най-бедната държава в ЕС, но ни утвърди трайно като малозначителна периферия на европейската политика. Обслужваща територия, чието държавно ръководство играе ролята на обслужващ персонал на големите, а и не толкова големи международни играчи.<br /> <br /> Неспособността на българския политически и интелектуален елит да формулира и най-вече &ndash; да осъществява стратегически национални задачи, превърна България в държава, от която не се очаква и не се вижда нито самостоятелна политика, нито ясна национална визия за развитие, нито капацитет да отстоява суверенни позиции на международната сцена.<br /> <br /> Предвид тези реалности, трябва да сме наясно, че високопоставените визити от последните дни целят не друго, а да ангажират страната ни с конкретни задачи, свързани с близките до нас конфликтни зони и огнища на напрежение.<br /> <br /> Опитите да бъдат свеждани тези визити просто до &quot;търсене на начини да се помага на България&quot; и &quot;демонстрация на политическа подкрепа&quot; са симпатични, но повърхностни и не отговарят на политическите реалности. Никой не се е втурнал да &quot;помага&quot; на България просто така, особено във време на сериозни кризи и пренареждане на геополитическата карта на света. По-скоро, целта е ангажирането на България като помощна площадка при предстояща програмирана ескалация на конфликтите в Украйна и/или Кюрдистан. В тази насока трябва да бъдат разчетени и публичните знаци, дадени от г-н Джон Кери, че САЩ ще защитят България, ако бъде нападната и позоваването на чл. 5 от Северноатлантическия договор, който урежда колективната отбрана в рамките на НАТО &ndash; ако една държава бъде нападната, се счита за нападения срещу всички членки на пакта.<br /> <br /> Всички останали теми, които бяха публично оповестени &ndash; шистов газ, ТПТИ /или ТТИП/ и енергийна диверсификация &ndash; имат по-скоро съпътстващо значение, което да оформи публичния облик на двустранните срещи. Конкретните резултати за България по тях се изразяват най-вече в поредното дружеско &quot;потупване по рамото&quot;. Ще ни изпратят експерт, който да ни съветва по енергийните въпроси. За да няма излишни илюзии по въпроса, ще припомня, че и при посещението на предишния държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън през 2012 г. основният резултат беше... изпращането на експерт по евразийска енергетика.<br /> <br /> Би могло да се очаква и известно пренареждане на вътрешнополитическите баланси у нас през следващите няколко години. Ще си позволя една малка подсказка по темата. Не трябва да се пропуска, например, натрапчивото отсъствие от проведените срещи на вицепремиера Меглена Кунева. Основна тема в разговорите и с американския държавен секретар, и с британския външен министър е сигурността. Изолацията, в която беше поставен българския вицепремиер, отговарящ за сектор &quot;Сигурност&quot; в лицето на Кунева, е симптоматична. Има и друго, но за него &ndash; ще поживеем, ще видим.<br /> <br /> По-важното е, че ни предстоят дни на изпитания, свързани с ролята, която се отрежда на България в съществуващите световни конфликти. Роля, която отново повтарям, е да бъдем обслужваща площадка при програмирана ескалация на конфликтите в Украйна и в иракски и сирийски Кюрдистан.<br /> <br /> <strong>БОРИСЛАВ ЦЕКОВ, ИНСТИТУТ ЗА МОДЕРНА ПОЛИТИКА<br /> </strong><em><strong>ПРЕЗИДЕНТ ЗА БЪЛГАРИЯ НА СВЕТОВНАТА АСОЦИАЦИЯ НА ЮРИСТИТЕ СЪС СЕДАЛИЩЕ ВАШИНГТОН, САЩ</strong></em>