Художникът проф. Константин Джидров, наричан от приятели и колеги Джидрата, почина вчера след тежко боледуване. 85-годишният творец, освен художник, е и режисьор и кинооператор, както и доайен на художниците и сценографите в българското кино.
Роден е на 7 май 1930 година в Цариград. Получава средното си образование в София през 1948 г. В Художествената академия в София изучава специалностите &bdquo;Илюстрация&quot; при проф. Кирил Цонев (1950) г. и &bdquo;Театрална живопис&quot; при проф. Иван Пенков (1954) г.<br /> <br /> През 1957 г. Константин Джидров е изключен от Съюза на българските художници, понеже се е изказал в защита на обвинения във &bdquo;формализъм&quot; проф. Кирил Цонев. Възстановен е в началото на 80-те години.<br /> <br /> За да съчетае професиите на художник-сценограф и оператор, полага изпити за кино и тв операторско майсторство в Студия за игрални филми &bdquo;Бояна&quot; с филм по поръчка на Кьолнската телевизия - &bdquo;Планински овчари&quot; (1964).<br /> <br /> Оттогава Джидров работи като художник-постановчик, оператор и режисьор в СИФ &bdquo;Бояна&quot; и СТФ &bdquo;Екран&quot;. Името му е свързано с над 110 игрални и документални филми.<br /> <br /> Проф. Джидров е един от най- изявените български кинотворци. През живота си работи по над 110 филма. Художник е на емблематични за българското кино филми като &bdquo;Над Сантяго вали&ldquo; (1976), &bdquo;Реквием за една мръсница&ldquo; (1976), &bdquo;Няма нищо по-хубаво от лошото време&ldquo; (1971), &bdquo;Козият рог&ldquo; (1972), &bdquo;Осъдени души&ldquo; (1975), &bdquo;Тютюн&ldquo; (1962), за който има награда от Кан и много други. Художник и оператор на филмите &bdquo;Планински овчари&ldquo; (1964), &bdquo;Вула&ldquo; (1965), &bdquo;Свобода или смърт&ldquo; (1969), &bdquo;Мандолината&ldquo; (1973) (с награда за операторска работа и за художник, Багдад 1973) , &bdquo;Завръщане от Рим&ldquo; (1977). <br /> <br /> Режисьор и сценарист на &bdquo;Прадеди и правнуци&ldquo; (1983). Сценограф е на спектакъла на Нешка Робева &bdquo;Два свята&ldquo; (2003). Илюстратор е на множество книги към издателствата &bdquo;Народна младеж&ldquo;, &bdquo;Български писател&ldquo;, &bdquo;Народна култура&ldquo; и &bdquo;Народна просвета&ldquo;. Като художник в театъра работи в Народен театър &bdquo;Иван Вазов&ldquo;, Младежки театър, Сатиричен театър, Драматичен театър &bdquo;Васил Друмев&ldquo;- Шумен, в Бургаски, Русенски и Сливенски театри. В екип с режисьора Въло Радев и авторски колектив създават &bdquo;Панорама Българска култура 1300 години&ldquo;. Има реализирани монументални пластики на фасадата на Музея в Батак, на фасадата на кметството в Абу Даби, Обединени арабски емирства и на Медицински център в Триполи, Либия. художник-оформител на Музей &bdquo;Емилиян Станев&ldquo; във Велико Търново, Музей на Вапцаров в Банско, Пловдивски панаир и др. Преподавател в НАТФИЗ, Нов български университет и Варненски свободен университет. Има няколко реализирани изложби. <br /> <br /> Константин Джидров преподаваше в НАТФИЗ, Варненски свободен университет и Нов български университет. Последователно става доцент, а по-късно и професор по филмова пластика и сценография.<br /> <br /> Поклонението ще се състои на 17 януари (събота) от 14.30 часа в Църквата &bdquo;Свети Георги&ldquo; в София.<br /> <br /> <a href="https://www.blitz.bg/article/29768" target="_blank"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>БЛИЦ&nbsp;припомня интервю на твореца пред &quot;Над 55&quot;: Проф. Константин Джидров: Не се отделяйте много от старите неща, защото без тях... </strong></span></a><br /> <br />