Един от заложниците в маганчето за кашер в Париж разкрива подробности около това какво се е случило там през няколкото часа на пълен ужас и мъка. Той разказва и как са били убити някои от заложниците.
Ето какво разказва Майкъл, който прекарва заедно с малкия си син в магазина най-страшните няколко часа от живота си:
„Тъкмо се бях насочил към касата, когато чух много силен трясък. В началото си помислих, че това са бомбички, но се обърнах и видях чернокожия, който държеше два автомата Калашников в ръцете си. Стана ми ясно какво се случва. Хванах сина си за ръце и побягнах заедно с него към задната част на магазина. Оттам заедно с други клиенти се спуснахме по стълбите към мазето и там се скрихме в хладилното помещение. След пет минути дойде продавачката и каза, че трябва да се качим горе, иначе терористът ще започне да стреля по хората. Аз отказах. След десет минути синчето ми започна да плаче много силно и продавачката дойде отново. Трябваше да отида при останалите. Когато се качих, видях мъж, легнал на земята в локва кръв. Умираше. През това време чернокожият се представи на останалите. Беше много спокоен. Каза: „Аз съм Амеди Кулибали, от Мали, мюсюлманин. Принадлежа към Ислямска държава.”
Накара всички ни да сложим телефоните си на земята. Не можеше да стои на едно място. Обикаляше из целия магазин. Искаше да ни обясни защо е постъпил така. Говореше за Палестина, френските затвори, за „братята” си в Силия”, спомня си още ужасяващи подробности Майкъл. В един момент събитията в магазина претърпяват неочакван обрат:
„Изведнъж единият от заложниците хвана оръжието, което терористът беше оставил на плота. Опита да стреля, но то засече. Чернокожият само се обърна и го застреля.”
Кулибали иска от Майкъл да го свърже с медиите. Терористът разговаря с репортер в една от телевизиите. Ето какви думи си разменят те:
Репортер: Защо нападнахте магазина?
Кулибали: Тук съм, защото френското правителство нападна Ислямска държава.
Репортер: Имахте ли предварителни разпореждания?
Кулибали: Да.
Репортер: Поддържате ли връзка с братята Куаши?
Кулибали: Да, координирахме тази операция още в началото. Те трябваше да нападнат „Шарли ебдо”, а аз – полицаите.
Репортер: Продължавате ли да поддържате връзка и сега?
Кулибали: Не.
Репортер: Сам ли сте в магазина или с жена си?
Кулибали: Сам съм, жена ми не е тук!
Репортер: Колко са заложниците в магазина?
Кулибали: Четирима са мъртви – бяха 17 заедно с едно дете, от тях осем – жени.
Репортер: Какви са исканията ви?
Кулибали: Искам френската армия да се оттегли от Ислямска държава, от всички места, където боюва срещу нас. Готов съм да преговарям. Кажете на полицията да се свърже с мен, може да предадете номера ми.
Репортер: Имаше ли специална причина, за да изберете точно този магазин?
Кулибали: Да, заради евреите. И за техния натиск по отношение на Ислямска държава.
Репортер: Освен с братята Куаши има ли други хора, с които поддържате връзка?
Кулибали: Стига толкова въпроси, няма да отговарям повече, дайте телефона ми на полицията!
След като приключва разговора, Кулибали започва отново нервно да обикаля из магазина. През това време Майкъл успява да се свърже с полицията:
.jpg)
„Полицаят ми каза, че трябва да се приготвим за това, че скоро ще нахлуят специалните части. Каза, че когато това се случи, трябва да легнем на земята и да не мърдаме. Оставих линията отворена така, че той да чува всичко. Стана ми ясно, че терористът се готви да умре. Каза, че това ще е наградата му. Продължаваше да държи оръжие в ръцете си, до него имаше кутия с боеприпаси. В един момент започна да се моли. Полицаите явно бяха чули това, защото малко по късно започна атаката им. Чухме силен гръм, паднахме на земята. Видях, че терористът лежи на земята и е мъртъв”, завършва драматичния си разказ Майкъл./БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.