Мими Иванова: Боре Гуджунов беше осъден за парно!

<em>Бившата попикона живее в апартамента си в &bdquo;Люлин&rdquo;, където са го обирали 7 пъти. В момента големият певец прави опит да се изправи отново &ndash; от тоталния срив, в който е изпаднал. <br /> <br /> За тъжната съдба на големия певец, но и за силата на духа му, разказва неговата колежка и добра приятелка Мими Иванова.</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img width="320" vspace="0" hspace="9" height="470" border="0" align="left" src="/documents/newsimages/editor/201412/Tina_10/Mimi_Ivanova_vatre.JPG" alt="Mimi_Ivanova_vatre.JPG" />- Мими, това, което се случва с колегата ти Борис Гуджунов, всъщност е един от многото такива примери в държавата ни&hellip; Разбрах, че ще правите с други естрадни легенди благотворителен концерт в негова подкрепа!</strong><br /> - Решихме да не правим концерт, а само да съберем парички за него, защото самият концерт също изисква определено финансиране. Маргарита Хранова със сигурност ще се включи, за Любо Киров чух, открита е и фондация на негово име&hellip;<br /> <br /> <strong>- Защо трябва да се стига до такова дъно, за да се пробуди някаква реакция?</strong><br /> - Ужасно е това просто!&hellip; Това е унижение! Страшно е да се чака човек до такава степен да изпадне в беда, та тогава да се сетят, да хукнат, да помагат. Ние и преди този момент сме правили концерти &ndash; за да му помогнем финансово, но какво от това&hellip; То е невъзможно нещо да се промени, да се оправи само заради един период на подкрепа. <br /> <br /> И ти си права, действително не е само той. Това са толкова актьори, всякакви хора. Възрастни хора не трябва да бедстват!<br /> <br /> <strong>- А, доколкото знам, Борис Гуджунов е един много горд човек!&hellip;</strong><br /> - Да, горд и достоен човек. Той сигурно <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>умира от срам в момента</strong></span><br /> <br /> Боре е един много горд човек наистина, това му е характерно, но вярвам, че ще усети по друг начин подкрепата сега. <br /> <br /> <strong>- Животът на Борис Гуджунов се преобръща за миг след жестоката самолетна катастрофа през 1971 г., в която загиват над 30 български артисти, а самият той оцелява като по чудо&hellip;</strong><br /> - Вероятно е късмет неговото оцеляване, наистина. Само че ако така трябва човек да изживее живота си, не знам дали е късмет. Но действително това е такава ужасна травма, която никой и нищо май не го е компенсирал. Трудно се възстановява човек след такъв ужас&hellip; Спомням си, че и Мацето (Мария Нейкова, б.а.) също имаше този проблем. Кракът й не се възстанови напълно&hellip; а и самият факт, че не можеха да летят със самолет&hellip; много е страшно!... <br /> <br /> <strong>- Като че ли Гуджунов се затвори в себе си от един момент нататък, сякаш се разочарова твърде много от всичко случващо се&hellip;</strong><br /> - Има го вероятно този момент&hellip; Той и не обича много да говори. Всъщност се е случвало, когато пътуваме в колата, в редките случаи, когато сме имали общи участия. Защото той в началото поработваше малко, след това зрението му започна да намалява, да се разваля, гласът му започна да се променя. Говоря за това време, когато дуетът ни &bdquo;Хора и улици&rdquo; беше започнал да става интересен на хората. <br /> <br /> Защото истината е, че песента не винаги се е радвала на този интерес. Ние си я записвахме за филма и тя така си остана. И доста по-късно, след промените, при демокрацията, започнахме да я пеем. Тогава и пътувахме от време на време заедно. В началото беше много добре той &ndash; Борето е един прекрасен изпълнител, с един от онези разпознаваеми гласове, красив, докоснат отгоре. Беше голяма звезда! Голяма, голяма звезда&hellip; когато беше млад и работеше активно. После обаче, лека полека, започна да ни отказва, защото наистина не се чувстваше добре. Гласът му отслабна, а и този диабет, който има, си каза думата. Но въпреки всичко продължаваше &ndash; където има възможност, за малко нещо да направи. Последното, което направи досега, е да изпее песен в тази &bdquo;Музикална академия&rdquo; по-миналата година. Някак доби някакво желание&hellip; Преди това все отказваше, отказваше, дори интервюта.<br /> <br /> <strong>- Защо? Кое го е спирало?</strong><br /> - Чувстваше се <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>самотен, унизен, неразбран</strong></span><br /> <br /> Страх го беше да прави каквото и да е&hellip; Поне аз така го почувствах, но то и какво бъдеще можеш да си представяш, при положение че живееш в мизерии и болки?! Но се намираха и добри хора, които от време на време спорадично помагаха. Но, знаеш ли, това не беше начинът&hellip; беше някак много недостойно за него. Унизително е&hellip;<br /> <br /> <strong>- В началото на декември Борис Гуджунов споделя: &bdquo;Аз съм загубил всякаква надежда, въпреки че така пеех в песента &bdquo;Надежда&rdquo;&hellip;</strong><br /> - Не мога и да си представя какво е било в душата му до момента, в който всички да разберат какво му е в действителност&hellip; Защото през цялото това време ние всички знаехме, че той не е добре, но и че не е само той в това положение. И ежедневието ти с цялата му забързаност е такова, че се оказва, че ти остава много малко време да се спреш, да помислиш, да усетиш някои неща&hellip; И като го направиш, си казваш &ndash; какво бих могъл да направя, ще вдигна поне един телефон, да се обадя, да го чуя как е&hellip; Но ето, че дойде и друг момент &ndash; по-страшен, защото изведнъж се видя, че Борето просто е потъвал, потъвал, потъвал&hellip; Аз направо се стресирах, като го видях наскоро! Защото преди това просто си мислех, че е както преди, кара го някак, обаче аз този път го видях в едно състояние, от което се надявам да излезе скоро&hellip; Това е истински кризисен момент за него! <br /> <br /> <strong>- Съвсем наскоро в едно кратко телевизионно интервю, на въпроси &bdquo;Хората познават ли те?&rdquo;, той отговаря &ndash; &bdquo;Не!&rdquo;, &bdquo;За тях кой си?&rdquo;, &ndash; &bdquo;Никой не съм&rdquo;, &bdquo;Липсва ли ви сцената?&rdquo;, &bdquo;Много. Аз загивам, това е&rdquo;...</strong><br /> - Много, много страшно! Настръхвам! И понеже никой не се интересува, дори и до този момент, освен в моментите, като този, в които просто някой не изохка, както се казва&hellip; както го прави сега Борето, преди това го направи Гого от &bdquo;Тоника&rdquo;&hellip; какво да говорим, ами при актьорите колко примери има&hellip; Бедствено положение! Тогава от немай къде нещо се прави за конкретния човек и така до следващия, който ще стигне до това положение. И това е много тъжно. Голяма сбърканящина е в държавата ни, има нещо много тъжно и безнадеждно за възрастните хора&hellip; Ние с Развигор, да сме живи и здрави, но добре, че все още продължаваме да работим. Ако престанем, готовите пари&hellip; те, колкото и да са, бързо се свършват. И всички са на този хал. Ако трябва да изживея това, което изживява Боре сега, сигурно&hellip; просто не ми се мисли, не искам да казвам някакви фатални неща&hellip;<br /> <br /> <strong>- Кога Борис Гуджунов стана специален човек в живота ти?</strong><br /> - О, още в самото начало! Той вече беше утвърдена звезда, когато аз отидох и започнах да пея в оркестър &bdquo;София&rdquo;. Там поработихме около две години и половина, след което непрекъснато бяхме някъде заедно. А след това станахме и близки приятели. Развигор дори направи аранжимента на неговата емблематична песен &bdquo;Надежда&rdquo;. Изпитвам някакво много топло чувство към него, защото ние <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>не сме останали много от това време &hellip; </strong></span><br /> <br /> Данчето (Йорданка Христова, б.а.), Стефка Берова, той, а после и следващото поколение &ndash; Маргото (Маргарита Хранова, б.а.), Кичка (Бодурова, б.а.), но те са 8-9 години след нас. <br /> <br /> Борето все едно ми е като брат. Знаеш ли, Боре е един много интелигентен човек, много работеше, много му се работеше&hellip; И ето, тази фатална случка в живота му колко обърна нещата! Животът е много странен&hellip; един ден имаш много, сякаш си се докоснал до звездите, а в следващия момент става нещо&hellip; И това не се отнася само за определени хора, а за всички. Никой не знае във всеки един момент какво може да се случи. По-добре да сме хора, да си помагаме, защото не се знае на нас кога ще ни се наложи да ни помагат. <br /> <br /> <strong>- В публичното пространство се появи информация, според която Лили Иванова е поела лечението на Борис Гуджунов&hellip;</strong><br /> - Може би да, може би го е направила. Но аз чух и за екипа на &bdquo;Шоуто на Слави&rdquo;, дори присъствах на &bdquo;Гласът на България&rdquo;, където обявиха тази помощ. В какво ще се изразява тя обаче, не знам&hellip; Но аз пак казвам &ndash; колко време ще трае тази помощ? То не може да е до края на живота му, защото и хората, които помагат, също си имат своите проблеми. Това не е работа!<br /> <br /> <strong>- Имаше обещание от Вежди Рашидов пенсията на Борис Гуджунов да стане 700 лв&hellip;</strong><br /> - Отдавна ги говорят тези неща, все се коментира за тези законови промени<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>но аз вече не вярвам</strong></span><br /> <br /> То и не би трябвало да бъде заради някакви си заслуги, защото ние реално сме си работили, имаме това време на труд, просто сме живели в един друг строй, в който по всякакъв начин са изчезнали и документи, и архиви. Нещо се е случвало, което сега е ощетило този човек &ndash; Боре, както и всички останали хора като него. Как не можеш сега да докажеш, че си живял в една държава, в която просто нямаше начин да няма документи?! Та там всичко се описваше&hellip; и изведнъж изчезна! <br /> <br /> <strong>- Отново ще цитирам тук Борис Гуджунов, защото отговорите му са изчерпателни и показателни за дълго пазената в него болка&hellip; На въпрос &bdquo;Срам ли те е?&rdquo;, той отвръща: &bdquo; Да, срам ме е. Като ме питат колко ти е пенсията, срам ме е. Защото някои си мислят, той е обиколил света, той е пял и изведнъж с мижавите 220 лв. Смешна работа! Искам да погледа сина си в очите, истински &ndash; в неговите очи съм една плюнка&rdquo;...</strong><br /> - Ужасно е!&hellip; Чух го, когато го каза, и знам, че е така. Затова говоря за това унижение, страшно е човек да говори по този начин! Защо хората, от които зависи това нещо, не се интересуват? Защо не знаят, примерно, че един актьор бедства; че една баба на село бедства?! Толкова ли сме заети?!&hellip; А знаеш ли, че ние всъщност много отдавна пишем и говорим за Боре, който е поредният. Преди това беше Боян Иванов, сега е и Борислав Грънчаров, но при него вероятно близките му са по-организирани, чисто финансово, отколкото е положението при Боре. Той разчита само на себе си! Той няма към кого да се обърне. А и не е редно &ndash; този човек, който е работил толкова, на старини да не може да си позволи да си плати лекарствата! Дори мисля, че преди време беше осъден за парно &ndash; затова, че не е плащал! А сега болен човек да стои да мръзне, да не се топли&hellip; не знам&hellip; нямам думи! <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Нямам думи!!!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Репликата, отправена към детето му обаче, звучи драстично! Дори не мисля, че синът му гледа така на баща си&hellip;</strong><br /> - О, Крис е едно много достойно момче. Обича много баща си, но аз знам защо Боре така се е изразил&hellip; Защото въпреки всичко такъв баща не може да бъде герой. Не може&hellip; Не трябва да се допуска подобно унижение! <br /> <strong><br /> - Всъщност емблематичният образ, с който е запомнен и до днес Борис Гуджунов, въпреки сегашната му ситуация, е на лорд със задължителните фрак и папионка&hellip;</strong><br /> - Да, точно така. И е тъжно, като се казва, че такъв ще остане образът му&hellip; още по-тъжно е дори това, че много от младите хора не го познават, не знаят какво е претърпял, а не е минало чак толкова много време. Представи си в каква държава живеем?! Колко е изпъдено това поколение&hellip;<br /> <br /> Колко хубави песни има и не се знаят, освен ако някой не ги потърси за конкурс по някаква професионална линия. По-голямата част от младите хора изобщо не знаят кой е този човек, не знаят песните му и това е една забрава, която нищо хубаво не вещае. И дори не говоря само за музиката &ndash; много факти не се знаят и умишлено не се помнят от онова време. А пък то си е било време, върху което човек трябва да стъпи, за да върви напред. Но младите хора не са виновни, че не знаят кой е този човек. Нас медиите ни изоставиха много дълги години. Борето нямаше работа много дълго време. Никой не го канеше. Просто нямаше работа и лека-полека <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>потъна, отчая се и се затвори... </strong></span><br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА <br /> <br /> </strong><br />