Съветник на Жан Виденов: "Газпром" водеше брутална война с българската държава!

<strong><br /> <img width="300" vspace="0" hspace="9" height="349" border="0" align="left" src="/documents/newsimages/editor/201412/Tina_10/Vacov1.JPG" alt="Vacov1.JPG" /></strong><strong>- Г-н Вацов, вие сте от хората, които са наясно с първите стъпки по договорирането на проекта &quot;Южен поток&quot;. Защо, според вас, ЕС спря проекта? </strong><br /> - Тук се намесват много интереси и много отношения. Магистралният газопровод &quot;Южен поток&quot; е изключително голям инфраструктурен енергиен проект със сериозно геополитическо влияние в района на Черноморско-Каспийския регион, за Източна и Централна Европа. При пълен капацитета през този газопровод годишно ще преминава природен газ на стойност над 22 млрд. евро. За сравнение, наполовина - 12,5 млрд. щ. е приходната част на бюджета на България за 2014 година.<br /> <br /> Държавното ръководство на Съветския съюз преди, и на Руската Федерация сега, по принцип, никога не са си позволявали да използуват енергоносителите си като средство за политически и икономически натиск върху потенциалните потребители. Дори напротив, винаги са подчертавали, че Русия е надежден партньор на международния енергиен пазар и стриктно изпълнява поетите си задължения. За съжаление, обаче, сложните и нееднозначни отношения между РФ и Украйна след разпадането на Съветския съюз предизвикаха постоянно напрежение между двете страни, което доведе и до тежка политическа криза. Именно рискът от неизпълнение на поетите задължения и опитите за шантаж заставиха &quot;Газпром&quot; да търси варианти за заобикаляне на Украйна. След построяването на &quot;Син поток&quot; и &quot;Северен поток&quot; дойде и решението за &quot;Южен поток&quot; като преговорите за нашата част от тръбата се водиха от четири български правителства в продължение на седем години. Драматичните събития в Украйна доведоха до изостряне на тона и на позицията на ЕС, като тази позиция е изключително прагматична - строителството на &quot;Южен поток&quot; трябва да се забави във времето по няколко причини: първо, ако проектът влезе в действие, сега изпълняваният транзит през Украйна ще бъде изцяло спрян. Второ, според приетия от Върховната Рада закон 49% от газопреносната мрежа на Украйна ще бъде предложена на западни инвеститори. Вече активно работят по въпроса синът на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън и бившият президент на Полша и активен участник в &quot;Евромайдана&quot; Квашневски. При замразяване на сегашното положение Украйна може да упражнява натиск върху Русия. Но най-важният въпрос е, че лишавайки се от огромното перо от транзитни такси, Украйна не само че няма да може да попълва бюджета си с валута от &quot;въздуха&quot;, но няма и да може да получава т.н. технически съпътстващ газ и газ за промишлените си предприятия за сметка на транзита. С други думи, остро ще възникне въпросът с физическото оцеляване на 45&ndash;милионното украинско население, а по силата на поетите ангажименти, Европа и МВФ ще трябва да отпускат огромни заеми и помощи. Като се има предвид изключителната задлъжнялост на страните от Европейския съюз, то все по-трудно ще бъде да се заделят такива пари за Украйна! Ето защо ЕС не иска под никаква форма да допусне Русия да има друг път за пренос на собствения си газ, освен този през Украйна. Именно с такава цел бе избрана България &ndash; да се противопостави формално на Русия и да спре строителството на газопровода. Твърде нечестна към България позиция на ЕС!<br /> <br /> <strong>- А как ще обясните поведението на Путин спрямо България, неговото изказване по време на посещението му в Турция? </strong><br /> - След демонстративното напускане на срещата на Г&ndash;20 в Австралия, за всички анализатори стана ясно, че оттук нататък президентът на Русия повече няма да се съобразява с ничие мнение и директно ще провежда безкомпромисна политика в защита на националните руски интереси и интересите на своите партьори и съюзници. Още през май т.г. Владимир Путин сподели, че ако ЕС продължава да протака приемането на решение по &quot;Южен поток&quot;, то Русия ще бъде принудена да търси партньори за преминаването на трасето извън територията на ЕС. Явно от май до декември този въпрос е бил проучван и сондиран и с турската страна. Решението на Путин предизвика истинско политическо цунами сред европейския елит. Сравнявайки прагматично варианта на трасе през България с този през Турция, предложението трасето да мине през България изглежда като приятелски жест, като икономическо благодеяние. Защото трасето в морската му част до Турция е с 500 км по-късо, или с 3 млрд. евро по-евтино от това до България. Тъй като ще мине непосредствено до трасето на &quot;Син поток&quot;, времето и средствата за предпроектно и проектното изпълнение ще бъдат съкратени до минимум. Вложените досега 4 660 млрд. евро за строителството на трасето по територията на РФ ще бъдат използувани и за &quot;Турския поток&quot;. Що се отнася до Труция, за нея преимуществата са огромни! През нейна територия ще преминават газопроводи, които ще доставят газ и от Русия, и от Азърбайджан, от Иран, от Тюркменистан, и даже от Израел. Т.е. около 100 млрд. куб. м газ годишно. Като се добави към това, че там се изграждат три атомни електроцентрали, както и нефтопровода Сансунг-Джейхан, огромния турско-азърбайджански нефтопреработващ и нефтохимичен комбинат &quot;Петким&quot; и нефтените морски терминали край Измир, то Турция се очертава като огромна енергийна сила. България не само е избутана унизително встрани, ами ще търпи огромни загуби &ndash; досега ние продавахме ток на Турция, а скоро ще стане обратното. На пресконференцията с Ердоган, акцентирайки върху България, президентът Путин бе болезнено откровен. Той де факто каза по заобиколен начин, че трима български премиери /Първанов, Станишев и Бойко Борисов/, или не владеят ситуацията в страната си и приемат мечтите си за действителност, или използуват темата за получаване на вътрешно и външно-политически дивиденти, без да имат намерение да реализират проекта. Както междувпрочем стана и с &quot;Бургас-Александрополис&quot; и с АЕЦ &quot;Белене&quot;. Путин намекна, че нашите първи мъже не се държат като ръководители на суверенна държава, призвани да защитават икономическите ѝ интереси. В изказването му наблюдателите доловиха пряко обвинение в политическо задкулисие и лицемерие &ndash; че се говори едно, а друго се договаря зад гърба на партньорите. Този тон показа огромното разочарование на Путин от позицията на България. Основанията за това са ясни: България е единствената страна-членка на ЕС, която пише на кирилица. Страна, която повече от 1200 години изповядва православна вяра, която причислява себе си към сляванския етнос и, която в условията на санкции би могла най-компетентно да интерпретира интересите на Русия в обединена Европа! <br /> <br /> <strong>- Освен загубите, които ще претърпим, по ваше мнение това отразява ли се зле и на отношенията ни с Русия?</strong><br /> - Русофобите у нас и българофобите в Русия вече заеха стартови позиции. На 7 декември т.г. в предаването &quot;Вести недели&quot; на ген.директор на МИА &quot;Русия днес&quot; Дмитрий Киселев два видеосюжета бяха посветени на България и строителството на газопровода &quot;Южен поток&quot;. Топжурналистката Ася Емелянова проведе тенденциозни внушения в посока неблагодарността на българите и тяхната меркантилност. На фона на паметника на загиналите руски воини на връх Шипка, тя направи следния коментар: че &quot;благодарността към братята славяни, чиито братски могили са разхвърляни по всички хълмове наоколо е траяла кратко&rdquo; и България била воювала срещу Русия в последните две световни войни. Същата журналистка се позова и на интервюто си с бившия посланик на Русия в България от периода 1992-1996 г. - Александър Авдеев, правейки следната констатация: &quot;Ето я иронията на съдбата за София - в настоящата газова война сега Турция е наш союзник. Това не е за първи път &ndash; всичко това бившият посланик Александър Авдеев вече е чувал преди 15 години!..&rdquo;, казва тя и уточнява, че сме искали от &bdquo;Газпром&rdquo; двойна цена за транзита на газта. И сега да поясня каква манипулация е това твърдение на фона на реалните факти: Ако е имало проблем с таксите и той е бил толкова съществен, то едва ли вече толкова години Турция щеше да получава по 12-14 млрд. куб. м газ годишно по транзитните тръбопроводи през България. Разговорите за размера на тарифата за транзит на газ е предмет на търговски преговори и никой министър-председател не води такива преговори &ndash; те са комулативно свързани с цената на газта и се фиксират в дългосрочните договори между икономическите субекти - при висока продажна цена на газта,то висока е и транзитната такса, и обратното. За това, че &quot;Газпром&quot; има намерение да строи тръба по дъното на Черно море до Турция, Жан Виденов бе информиран на 24 октомври 1996 година, когато по време на наш неофициален разговор с ген.директор на &quot;Топенерджи&quot; Сергей Пашин, последният сподели, че &quot;Газпром&quot; е закупил завод за производство на специални тръби, необходими за строителството на тръбопровод по дъното на Черно море. На 15.04.1997г. т.е. когато и Виденов, и Авдеев вече нямаха отношение към преговорите за сухоземния транзита, правителството на Стефан Софиянски сключва спогодба с &quot;Газпром&quot;, в която е записано, че &bdquo;Топенерджи&quot; АД е инвеститор на разширението за Турция и транзитьор. Ще ви дам статистика, зад която да &bdquo;прочетете&rdquo; смисъла на досега казаното: цената за 1000 куб.м. природен газ, по която &quot;Газпром&quot; продаваше на &quot;Булгаргаз&quot; в началото на 96-а беше 85 щ.д., а когато се появиха посредниците &quot;Овъргаз инк.&quot;(фирма на &quot;Мултигруп&quot; и &quot;Газпром&quot;) &bdquo;Топенерджи&rdquo; АД ( фирма 50% на &quot;Газпром&quot; и ), то цената през септември с.г. стана &ndash; 97 щ.д., а през 97- година &ndash; 120 щ.д.! Що се касае до транзитните такси, да ме прощава г-н посланика Авдеев, но Жан Виденов е отстоявал принципи. Когато транзитьор е смесеното българо-руско дружество, то и получаваната транзитна такса се дели наполовина, както стана на практика при правителствата на Софиянски и Костов &ndash;&quot;Газпром&quot; получаваше от транзита 50%, въпреки че тръбите бяха 100% собственост на България и минаваха през територията на страната. И това ако не е далавера!!! <br /> <br /> <strong>- Изказването на експосланик Авдеев не е ли опит да бъде унизена България?</strong><br /> - Авдеев явно е забравил за собствената си активна роля във войната, която водеше &quot;Газпром&quot; с българската държава с цел присвояване на българската газопреносна мрежа и достъпа до крайните потребители на газ. Тази война беше брутална, нагла и безпардонна! Подобна 18&ndash;месечна икономическа битка новата българска история не познава. На 18 май 1995 година бе планирано посещение на министър-председателя на РФ Виктор Черномидрин в България. Трябваше да се решат най-важните въпроси за доставките на природен газ и нефт за България и транзита през страната, чрез създаването на съвместни българо-руски предприятия. В късните часове на 17 май управляващият 35% от акциите на &bdquo;Газпром&rdquo; в лично качество Рем Вяхирев неочаквано твърдо и безкомпромисно предлага в новото дружество &quot;Топенерджи&quot; АД, освен &quot;Булгаргаз&quot;, с принадлежащата му газопреносна мрежа, да влязат още фирмите на &bdquo;Мултигруп&rdquo; &ndash; &quot;Овергаз инк.&quot; и &quot;Минстрой майнинг&quot;. В противен случай, казал Вяхирев, Черномирдин ще отложи посещението си в България. Въпреки шантажа, българската страна не се съгласява с предложението и като съучредители в новото дружество остават &quot;Булгаргаз&quot; и &quot;Газпром с равно участие, които на 23 май регистират смесено дружество в Софийския градски съд. За негов ръководител, без съгласуване с българското правителство, е определен Андрей Луканов. От този момент нататък започва епичната битка на българската държава, в лицето на Жан Виденов, с обединената групировка &quot;Газпром&quot; - &quot;Мултигруп&quot;, водена с активното участие на руския посланик Авдеев. Решителна за крайния резултат се оказа срещата на българския министър-председател с президента на Русия Борис Елцин през март 1996 година по време на заседанието на смесената междуправителствена комисия. Черномидрин бе решил окончателно да се разправи с Виденов, като два дни преди заседанието на комисията нейният съпредседател от руска страна - министърът на финансите Пансков в интервю заявява, че заседанието на комисията не е добре подготвено и по много от въпросите, поставени от българската страна, трудно ще се намери решение. И действително, тази среща беше пълен провал, като заседанието завършва по-рано от предвиденото и двете делегации, без Виктор Черномирдин, се отправят в Кремъл за среща с президента на Русия. Там обаче ги отклоняват и им казват да почакат. След срещата на четири очи без преводач между Елцин и Жан Виденов всичко се промени на 180 градуса. Дотам, че се заговори за смяна на руския посланик в България с негов колега от Хърватия! На 2 април 1996 година се подписа споразумение за създаване на Митнически съюз между РФ и Република Беларус, като на пресконференцията Елцин подчертава, че в този съюз може да влезе и България, тъй като министър-председателя на България на последната им среща е поставил въпроса за митническите преференции за българските стоки. Но, вместо да бъде обсъдено това предложение българските медии, президентът Желев, цялата опозиция и някои интелектуалци неизвестно как стигат до извода, че Елцин бил отправил покана към България да се присъедини към &bdquo;СССР-2&rdquo;. Започна мощна информационна атака за &quot;защита на националния ни суверинитет&rdquo;. Бе свикан митинг пред сградата на Министерски съвет с лозунга &quot;Жан в Сибир!&quot;, а министърът на външните работи отиде на крак в руското посолство, за да връчи протестна нота на българското правителство до руското правителство./?/ На фона на митинга, протестите и обвиненията към Елцин от Желю Желев, грамата изпратена от посланик Авдеев до администрацията на президента на Русия навярно е изтъквала &quot;героичното поведение&quot; на посланика и проявената от него твърдост при отстояването на авторитета и честта на президента на Русия. Идва и резултатът от тази &bdquo;операция&rdquo;: доверителните отношения между Жан Виденов и Борис Елцин бяха прекъснати. По този начин вече нищо не заплашваше дейността на частната империя &quot;Газпром&quot; в България! Вместо да бъде отзован, на 21 юни с.г. посланик Александър Авдеев бе награден с &quot;Орден Почета&quot; с Указ на Президента на Русия &bdquo;за мъжество и самоотверженост, проявени при изпълнението на служебния дълг&rdquo;. Фантастична формулировка! Човек би си помислил, че адресатът й е участвувал в тежки военни действия, а не в дискредитирането на законно избрания български министър-председател! Въпреки раздадените руски правителствени награди, обаче, частната компания на Рем Вяхирев &quot;Газпром&quot; не успя да получи нито собственост върху газопреносната система на България , нито възможност да продава на крайни потребители, което многократно би увеличило печалбите на газовия монополист в България, за сметка на българския бизнес! <br /> <br /> <strong>- Това безспорно е заслуга на Жан Виденов, но този човек някак несправедливо бе отстранен и очернен, категорични са мнозина?</strong><br /> - Жан Виденов бе един от малкото честни наши политици. Този човек спеше по няколко часа на денонощие и въпреки това бе в перфектна работоспособност. Ако не бе проявил разум с оставката си, България щеше да бъде това, което е сега Украйна!..Този човек заслужава огромно признание за много неща, които останаха скрити за обществото. Някой имаше интерес да бъде очернен и да си отиде неразбран. Самият той се разочарова от политиката, отдръпна се и в момента скромно преподава, като продължава самоотвержено да обича работата си, студентите си и България!<br /> <br /> <strong>- Може ли да се направи паралел, че и Жан Виденов някога и Бойко Борисов днес, са жертва на интрига по линия на намеса отвън?</strong><br /> - Категорично да. Ситуацията е идентична &ndash; манипулира се отвън, само дето манипулаторите са различни. <br /> <br /> <strong>- Каква е перспективата, ако нещата останат така?</strong><br /> - Ако ме питате за газопровода &quot;Турски поток&quot;, смятам че ще мине доста време докато той реално тръгне. Турция е крайно заинтересована, но за Русия, макар това да е изгодно икономически,исторически погледнато, а и в геостратегически план едва ли е най-добрият вариант! Що се отнася до българо-руските отношения, според мен трябва да се направи всичко възможно и от двете страни да се излезе от точката на замръзване! Връщайки се назад, в историята, винаги ще намерим мотива и аргументите, които обединяват народите на България и Русия. Тази връзка между обикновените хора е съществувала в продължение на столетия и не може да бъде разбита от политически цели и вмешателства!<br /> <br /> <strong><br /> Едно интервю на Еми Мариянска </strong><br /> <br /> <br />