На 18 декември се навършват две години от кончината на големия български актьор Георги Калоянчев. Преди дни големият му син актьорът Ивайло Калоянчев навърши 60.
<em>Все поводи репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; да се свърже със съпругата на Калата и да разговаря с нея.<br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Как ще посрещнете Новата година, г-жо Калоянчева? </strong><br /> - Както винаги, в новогодишната нощ ще бъда с децата си. Тази година няма да отидем на вилата, защото по празниците малкият ми син има работа в София. Така че с децата, внуците и снахите ще се съберем вкъщи.<br /> <br /> <strong>- Кой ще приготви ястията за празничната трапеза?</strong><br /> - Аз все още готвя. Заедно с едната снахата ще направим новогодишните ястия, другата снаха е в Англия. Малката ми внучка също ще се включи в приготовленията. Тя е голям кулинар, обича да прави сладкиши.<br /> <br /> <strong>- Страната ни е в тежка икономическа ситуация. Вие усещате ли кризата?</strong><br /> - Не, защото децата са около мен и ми помагат.<br /> <br /> <strong>- Поддържате ли отношения със съседката си Стоянка Мутафова?</strong><br /> - Да, разбира се. Тази сутрин я видях. Прибираха се с дъщеря й от пазар с чанти. Преди това е била да си вземе пенсията. Добре е, да е жива и здрава. Каза, че е заета, защото има много представления. На крака ли сме, значи сме добре. <br /> <strong><br /> - Кое беше последното нещо, което Калата ви каза?</strong><br /> - Ох&hellip; не мога да си спомня. Той не беше и много разговорлив. Ние не можехме един без друг, бяхме неразделни. Кали страшно много ми липсва! 59 години сме били заедно. След няколко дни ще станат две години от смъртта му, но имам чувството, че ни напусна вчера. Да е до мен, макар и болен, е по-добре. Децата са много внимателни с мен, но е съвсем друго да си имаш другар. Но такъв е животът!&hellip;<br /> <br /> <strong>- Георги Калоянчев имаше ли желание за живот?</strong><br /> - Мисля, че вече <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>не му се живееше</strong></span><br /> <br /> Не за друго, а защото му липсваше сцената. Той много страдаше, че не играе. Заболяванията не го измъчваха. Най-много страдаше, че го болят краката, защото поради тази причина не можеше да играе. Страдаше, че колегите му не го търсеха, не му се обаждаха. Отиде си самотен. Децата, близките, племенниците, сестра ми го обграждаха с много обич и внимание. Но това не го задоволяваше, защото имаше усещането, че колегите като че ли се отърваха от него. Завиждаха му. Той им пречеше. Въпреки че той не беше алчен, му казваха, че им е взимал всички ролите. Това много му тежеше и много страдаше. Той беше много търсен. Режисьорите го чакаха, за да свърши едно представление и да влезе в другото. Такъв беше животът тогава. А сега не гледаме ли едни и същи актьори и по телевизията, и в киното?!...<br /> <br /> <strong>- Калата го няма, но затова пък синът ви Ивайло играе в театъра&hellip;</strong><br /> - Синът ми също е талантлив актьор, но никой не го вижда. Това е положението - децата на актьорите са пренебрегнати, подценяват ги, много са уязвими. Когато кандидатства в Театралната академия първия път, го скъсаха. Наши приятели не повярваха. Всички мислеха, че щом е син на Калоянчев, ще влезе. Не влезе веднага, но пък на втората година го приеха. Като завърши, в Добрич изкара задължителния си стаж. И после в Сатиричния театър не го взеха, защото е син на Калоянчев, както говорят. Той спечели конкурс. <br /> <br /> <strong>- Все пак е син на гениален актьор. Калата беше класа! </strong><br /> - Наистина. Казвам това не защото ми е бил мъж. Това е самата истина. Ивайло също казва: &ldquo;С татко се играеше леко. Той увличаше. Като изляза на сцената с него, забравям всичко останало&ldquo;. Така е, мила. Ивайло сега е в Сатиричния театър.<br /> <br /> <strong>- Доволен ли е от битието си на актьор?</strong><br /> - Не. Не е доволен. Няма държавна политика за театрите. Актьорите не са добре платени. Жалка работа. Добре са тези, които имат странични участия и ангажименти. Има и много талантливи млади актьори, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>то омръзва едни и същи лица да гледаш! Любо Нейков, Христо Гърбов&hellip; едни и същи!&hellip;<br /> </strong></span><br /> <strong>- Ама те много пари направиха?...</strong><br /> - О, не знам това колко е истина. Защото и за мъжа ми навремето писаха, че е милионер. Но тогава актьорите не ставаха милионери. А сега пишат, че Любо бил милионер. Нека е такъв, дай Боже всекиму! Труди се момчето, работи много.<br /> <br /> <strong>- За Димитър Рачков писаха, че като водещ на &bdquo;Господари на ефира&ldquo; взима 5 бона на месец&hellip;</strong><br /> - Може и да взима. Той и Зуека са много добри. Радвам им се. И Кали много им се радваше. Рачков като Кали е бургазлия. В началото на кариерата си правеха едни скечове с Мария Сапунджиева. Там много преиграваше. Но сега Рачков и Зуека са толкова сладки, двамата много са си паснали. Такъв тандем са, че много, много ми харесват! Той е много музикален, пластичен, с много чувство за хумор. Зуека и той е такъв.<br /> <br /> <strong>- Предполагам, че не само синът ви, а болшинството от актьорите не са доволни от положението, в което се намират българските театри?</strong><br /> - Така е. Знаете ли синът ми каква заплата взима? 500 лева! Как да живее и да издържа семейство с тези пари?!<br /> <strong><br /> - Не получава ли хонорари, бонуси?</strong><br /> - Не, не! Ако има странични участия, тогава има бонуси. Но иначе от театъра взима само 500 лева. Ето, племенницата ми Евелина Кънева е примадона на оперетата. Тя носи на гърба си огромен репертоар, а заплатата й е 800 лева! Как се живее с тези пари в София?! Да не говорим за сметките. Токът и парното са много скъпи. Аз тук, в София, живея с малкия ми син през зимата. През лятото съм на вилата с големия син, той е там. Тук съм зимата на топло, лятото съм там. Децата поемат всички сметки, разходи. Явор, малкият, идва и казва: &bdquo;Майко, няма да се притесняваш за нищо. Допреди няколко години вие с татко всичко поемахте. Харчи си спокойно пенсията&rdquo;. Тя чудната пенсия, но..<br /> <br /> <strong>- Вие взимате ли поне 300 лева пенсия?</strong><br /> - Аз, да! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>В живота си не съм работила! </strong></span><br /> <br /> Била съм плътно до Калата. Отидох на ТЕЛК. От много болести имам 55 % увреждания. Въпреки това не ми дадоха никаква пенсия &ndash; нито възрастова, нито инвалидна. Никаква! Сега взимам половината от пенсията на мъжа ми. За това поне съм благодарна. Аз съм дала живота си за него! Нали знаете, че зад всеки известен мъж или жена стои по една опора. Ето, до Татяна Лолова стой мъжът й. Той поема всичко и тя работи. При всеки известен е така. Зад всеки колос има един, който е в сянка и е зад гърба му. Танчето не се замисля за нищо. Така беше и с моя мъж. Той не знаеше децата в кой клас са, нищо не знаеше. Никакви домашни неща не му тежаха на гърба. Не знаеше един бушон да завърти. Той беше освободен от битови проблеми.<br /> <br /> <strong>- Още помним как всяка Нова година нашите големи актьори влизаха в домовете ни чрез прекрасните телевизионни програми и много ни радваха!</strong><br /> - Да, и всички програми се правеха на живо, не излъчваха записи! Затова и актьорите се уморяваха толкова много. Мъжът ми не слизаше от сцената! Сутринта влиза в театъра, после отива на снимки или на репетиции, после в телевизията, вечерта пак отива в театъра, играе представление и пак по нощите се прибираше в къщи. Горда съм била, че съм съпруга на такъв човек!<br /> <br /> <strong>- На Запад неговите колеги са милионери. В България не е така&hellip;</strong><br /> - Да, не е така. След като снима филма &bdquo;Галилео Галилей&ldquo; в Италия, Карло Понти му написа писмо. Покани го една година в Италия да учи език, след това да снима там в техните студия. Калата взе писмото и отиде при Тодор Живков. Той прочете писмото и му каза: &bdquo;Няма никъде да ходиш! Не те пускам!&ldquo;. Тогава Кали го попитал: &bdquo; Добре, а как Гяуров и Гюзелев могат да работят там? Тях как ги пускаш?&ldquo;. Живков отвърнал: &ldquo; Те да ходят! Ти ми трябваш тук да развиваш народа. Никъде няма да ходиш!&ldquo;, казал и скъсал писмото. После с Кали вкъщи си говорихме. Ами той можеше да не отиде при Живков, за да иска разрешението му! Но той беше много прям, честен, при него нямаше нищо задкулисно.<br /> <strong><br /> - Тодор Живков обичаше актьорите, спортистите, държеше на тях&hellip;</strong><br /> - Да, много се грижеше за тях! Нямаше представление което да не е посетил. И не само в Сатирата, той ходеше и в Народния театър, навсякъде! Знаеше какво става във всички театри. Стефан Гецов направи &ldquo;Големанов&ldquo; в Сатирата и Живков дойде да го гледа. На Живков му помогнаха да приеме тази хапка, защото Големанов е много сатирична пиеса, става въпрос за политика, за министри. Дойде втори път да гледа представлението. След края му каза на ухото Кали: &bdquo;И Стефан прави Големанов, но да има много здраве!&ldquo;. Живков обичаше много театъра! Той претендираше, че е участвал в самодейни колективи в Правец. Когато се събираше с актьорите, разказваше вицове. Смееха се на това, което е играл в Правец.<br /> <br /> <strong>- Днес все повече хора живеят с носталгия по онова време. Защо?</strong><br /> - Да. Вероятно хората не страдат толкова за Тодор Живков, колкото за онази държавност, която вече я няма. Навремето имаше ред, дисциплина, закони, сигурност. Разликата между богати и бедни не беше толкова драстична. Сега има много бедни хора и големи богаташи. По улиците гледам добре облечени хора, а бъркат в контейнерите. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Болно, обидно е</strong></span><br /> <br /> <strong>- Когато преди години ви бях на гости в София, забелязах, че вашият апартамент и този на Стоянка Мутафова са доста малки...</strong><br /> - Да, заедно със стълбището и балкона апартаментът ни е 80 квадрата. Кали и Стоянка нито бяха практични, нито бяха алчни. За тях работата беше всичко. Това е истината.<br /> <br /> <strong>- Къде се запознахте с Георги Калоянчев?</strong><br /> - В театъра. Татко беше хорист в операта. Операта и театърът бяха на едно место. Аз бях в миманса. Кали беше актьор първа година, току-що назначен. Любов от пръв поглед беше! Много млади бяхме. Аз бях на 19 години. И така&hellip;<br /> <br /> <strong>- Актрисата Цветана Гълъбова даде серия от сензационни интервюта, в които разкри пиперливи подробности от интимната си връзка с Георги Калоянчев по време на вашия брак. Истина ли е това, което тя разказва?</strong><br /> - Истината е, че много актриси, не само Гълъбова, искаха да хванат мъжа ми, за да имат здрава опора в театъра. Тя говори глупости! Жените толкова много гонеха и преследваха мъжа ми, че това няма как да се скрие. Актриси, ученички&hellip; коя ли не искаше да се хване с него, за да пробие, да успее! Неговите обожателки много добре знаеха, че той ще ги повдигне стъпала нагоре. Това е. <br /> <br /> Тази жена /Цветана Гълъбова &ndash; б.а./ 20 години живя с Петър Слабаков, има две дъщери от Методи Андонов. Не знам какво да ви кажа!... Разказаха ми, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Андрей, синът му на Слабаков, е казал, че тя е изключително злобна жена</strong></span><br /> <br /> Андрей се е заканил тя като си отиде, да излее една туба бензин на мястото, където тя и баща му са живеели заедно. Да излее бензина там и да запали местото! Аз не съм свидетел на думите му. Казвам ви това, което се говори. Съпругът й, Методи Андонов, ходеше с актрисата Елена Райнова. Но това са много, много стари, отдавнашни работи.<br /> <br /> <strong>- Георги Калоянчев е привличал неудържимо жените и те са го преследвали на тълпи&hellip;?</strong><br /> - Калата беше много, много ухажван. И от млади актриси, и от ученички. То беше неописуема работа! Те го преследваха, причакваха го вечер след представления. Беше нещо страшно! Но&hellip; издържал е, не се разведохме. Към него имаше много големи апетити. Въпреки това той никога не ме е пренебрегвал и винаги много е държал на мен и на децата.<br /> <br /> <strong>- Както се казва, той е удържал фронта. А вие как издържахте любовните атаки към мъжа си?</strong><br /> - Поначало аз не съм ревнива. Още като се събрах с него, му го казах. На генералната репетиция, по-точно на финалния монолог, изпълнен от Кали, много плаках. След репетицията му казах: &bdquo; Кала, каквото и да ми сервираш оттук нататък в живота, изневери дори да ми поднесеш, всичко ще ти простя, моето момче. Голям актьор си. Голям!&ldquo;&hellip; Това е истината. Не съм била пренебрегната от него. <br /> <br /> Знаете ли, той нямаше отношение към парите. Излизаше от къщи със стотинки. На вратата съм го спирала: &bdquo;Абе, човек, може да ти се наложи глоба да платиш&hellip;&ldquo;. Това не се е случвало, но всичко става. Той нямаше навик след репетиции да иде да хапне, да влезе в сладкарница. Нямаше такова нещо. Като се заплесне в работата си, и нищо друго не го вълнуваше. На мен ми даваше всичките си пари. Аз бях касиерът вкъщи. Парите не го интересуваха. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Казваха, че е много стиснат. Глупости! Всичко даваше на мен!</strong></span><br /> <br /> Никакво отношение към парите нямаше. Никакво! Била съм много щастлива с такъв другар!<br /> <br /> <strong>- На съпруга е случил Георги Калоянчев!</strong><br /> - Аз пък съм случила на мъж! Винаги съм била плътно до него. Животът ми е бил пълен, пълен, препълнен от хубави емоции! Аз винаги съм била почитана, оценявана. Колкото и да му е било тежко, той до 88 години живя хубав живот. Накрая краката му отказаха да го слушат. <br /> <br /> <strong>- Нямаше ли кой да му помогне?</strong><br /> - Ами не знам! Опитвахме се да го спасим. Ние направихме много тежка катастрофа и преживяхме силен стрес. Аз също понесох катастрофата много тежко, защото в колата бях заедно с Калата и Стоянка. След инцидента развих диабет.<br /> <br /> <strong>- На Стоянка Мутафова как се отрази катастрофата?</strong><br /> - Актьорите са свикнали повече на натоварване, на стрес. Кали преживя катастрофата тежко, защото беше зад волана. Въпреки че той не беше виновен - жената направо излезе пред колата. Но той е много емоционален и преживя това много тежко. Голям удар беше за нас.<br /> <br /> <strong>- Преди години Мутафова ми разказа как на сцената е загубила зрението си при инцидент, но още играе&hellip;</strong><br /> - Да, играе, а не вижда. Не може и да ходи хубаво, но играе. Висок дух има Стоянка! <br /> <br /> <strong>- Споменахте, че ще посрещнете Нова Година в София, защото малкият ви син има работа&hellip;</strong><br /> - Да, малкият ми син е оператор в телевизията. Вчера на концерт падна с <br /> камерата. Ужасна работа. Ужасна! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Паднал е с главата надолу от метър и половина </strong></span><br /> <br /> височина на сцената на НДК, бил е отговорен оператор. Но, пак добре, че е малкият дявал! Наранил си е крака, а не главата. Много неща правят в НДК. Имаше ледено ревю. Той е попаднал в празно пространство. Попаднал е между сцената и оркестралната. Слава Богу, че не си е ударил главата, а крака. Стресиран е, уплашен е. <br /> <br /> <strong>- Как театралната гилдия чества годишнините от рождението на големия Георги Калоянчев?</strong><br /> - За годишнината на мъжа ми поставиха &bdquo;Господин Балкански&ldquo; &ndash; пиеса, която Георги Данаилов написа в чест на 60-годишнината на Кали. Стана много хубаво представление и синът ми Ивайло направи блестяща роля. Но никой не каза и не писа нищо за това. Само колегите го поздравиха. Татяна Лолова каза: &bdquo;Блестящ е&ldquo;. Преди няколко дни Ивайло навърши 60 години. Много го обичаме! Когато Калин Сърменов беше директор на Сатирата, обеща, че за 60-ата му годишнина ще направи Големанов. На Калин си отиде и сега новият директор Здравко Митков нищо не направи по въпроса. <br /> <br /> <strong>- Доколкото съм запозната, в гилдията не обичат особено Здравко Митков. Самият Калин Сърменов каза доста нелицеприятни неща за него&hellip;</strong><br /> - Така е. Но от Министерството на културата го наложиха с конкурс и стана директор. Добър е като режисьор, но много хора казват, че е лош човек. Така казват. Не го боли за Сатирата. Един директор трябва да обича театъра си. Павел Васев, който беше директор, направи чудеса. Той направи чудеса и като директор на Народния театър. Работеше с размах, с интелект, с виждане. Такъв директор трябва на Сатирата! <br /> <br /> Аз имам чувството, че те искат да ликвидират Сатиричния театър. От Рашко Младенов започнаха проблемите. Синът ми Ивайло напусна Сатирата, когато Младенов стана директор. Нещо не се разбраха. Затова и забравиха Ивайло. Той 10 години не беше в театъра. Славчо Пеев му подаде ръка. Не че ми е син, но е много талантлив. Не е баща си, той е съвсем друг човек. Но е талантлив! Но се отдръпна от гилдията, пък и не е пробивен. Калата също не е бил пробивен, те просто го харесваха, надпреварваха се за него. Когато Тодор Живков ходеше на театър, казваше, че всички представления на Сатирата трябва да се заснемат и да се съхранява в архива на театъра. А знаете ли какъв резил беше празнуването на 50-годишнината от откриването на театъра?! Пускаха само духовата музика от телевизията. Идваше ми не знам какво да направя. Позор! Нищо от златните години на театъра не беше съхранено като архиви. <br /> <br /> Културата е тази, която ни представя като страна пред света. Това е истината. Тодор Живков беше разбрал това и в по отношение на културата се оказа далновиден политик. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Мария ДРУМЕВА<br /> <br /> </strong><br />