Крепостта Урвич е щитът на Средец

Култовият комплекс е част от Софийската (Мала) Света гора - съвкупност от религиозни храмове, разположени в планините около Софийското поле, особено по Витоша, Плана и Лозенската планина, където се намират четиринадесет манастира.<br /> <br /> Урвич е създадена като крепост някъде към IX-X век, но най-често се споменава в хрониките от ХIV век при отбраната на Втората българска държава. Това е една от най-силните твърдини на царете Иван Шишман и Иван Асен V, известен и като Ясен. Ролята й нараства особено много при последните продължителни битки за Средец, когато турците вече владеят Ихтиман и Самоков и се насочват от югоизток към града. Цял епос от предания и легенди за Урвич обогатяват местния фолклор. както пише Паисий в знаменитата си история:<br /> <br /> &quot;Дошли търновските боляри от Търново в Средец и тук се спрели в некои тесни места покрай река Искър и по Витоша планина. И седем години стоял Иван Шишман покрай Искър, имал манастир, Урвич, със силна крепост и наоколо го ограждала вода&quot;.<br /> <br /> Някъде около 1371 година, в околностите на Средец, вероятно на Чамурлийското (Шишмановското) поле, което днес е под водите на язовир &quot;Искър&quot;, се е водила тежка битка срещу османските нашественици, които са отблъснати зад Траянови врата към Пловдив. Падането на София е станало няколко години по-късно. По един намерен надпис от църквата &quot;Св. Четиридесет мъченици&quot; във Велико Търново е доказано, че зад името Ясен се крие братът на Иван Шишман - Иван Асен V, от втория брак на Иван Александър. Той е прокарал и на него е кръстен панорамният път в подножието на Витоша - от Кокаляне през Панчарево, Бистрица и Драгалевци за Бояна - т. нар. Цар Ясенов (Асенов) път, чрез който &quot;Урвич&quot; осъществявал комуникация с крепостта &quot;Батил&quot; над Бояна, както и с други по-малки укрепления, включени в първия отбранителен пръстен около Средец. &quot;Урвич&quot; е била използвана и за охрана на манастирите от Софийската Света гора. <br /> <br /> В миналото река Искър е била твърде пълноводна и е представлявала естествена пречка за достъп от юг към крепостта, особено когато за допълнителна преграда водите на реката били насочвани чрез специален вал около хребета и така го превръщали в непристъпен остров. В такъв случай достъпът до крепостта по суша се осъществявал единствено в една много тясна ивица, по посока на Царичина скала. От запад се използвал подвижен мост над Искър, който свързвал крепостта с местността Самодивска градина, любимо място за разходка на царската фамилия. Оттам започвала и пътеката към Кокаляне през Василица и към Железница, по долината на река Ведена. Освен стражеви кули съществували и постоянни постове за наблюдение на района извън крепостта, при Дяволския мост и при река Роба, които при нужда сигнализирали за опасност от нападение по посока на Ведена и мостът бил демонтиран.<br /> Именно в тази труднодостъпна местност са разположени средновековната крепост &quot;Урвич&quot;, крепостната черква &quot;Св. Илия&quot; и Урвичкият манастир &quot;Св. Никола-Летни&quot;.<br /> <br /> Според историка археолог Димитър Овчаров, провел проучвания в крепостта през 1969 г. със средства на Военноисторическия музей, село Панчарево (някога Главешово), което се ползвало с известни привилегии от царската власт, било аванпост на крепостта. Разположението и направлението на крепостната стена личи слабо на повърхността. Зидът е бил издигнат на самия ръб на стръмните склонове на рида, като е заграждал пространство с продълговата трапецовидна форма, дълго 350 метра и широко до 150 метра. От юг и от запад се издигат непристъпни зъбери, наречени Калето и Царичина скала. Там, където крепостта е била особено уязвима, е имало високи бойни кули. Останките на една от тях са запазени до днес на височина до 7-8 метра с дебелина на стените до 1,20 м.<br /> <br /> Има предположения, че строежът на крепостта е започнал още по времето на кан Крум, като археолозите доказват, че е изградена основно по времето на цар Иван Асен II (1218 - 1241 г.). По природна даденост, замисъл и начин на строителство тя прилича много на търновската крепост &quot;Царевец&quot;. Урвич вероятно е била изградена като държавна крепост със стратегически функции. Съвсем не е изключено обаче впоследствие нейните владетели да са придобили икономически функции и привилегии.<br /> <br /> Околните села са обслужвали крепостта и феодала. С падането на Средец идва краят на крепостта, но през следващите три века на това място се е издигал манастирът &quot;Свети Илия&quot;. Според проф Николай Овчаров, обяснението за тази толерантност на османските завоеватели трябва да се търси във факта, че местното население има статут на привилегирована рая - дервенджии, тоест пазители на проходите.<br /> <br /> Първите археологически проучвания на крепостта, датират от 1969 годинa, но след това са прекъсвани на няколко пъти за дълъг период. През 1979 г. проф. Димитър Овчаров подновява разкопките с екип от студенти от Софийския университет. Изследвана е църква, разположена в центъра на площта, оградена от крепостните стени. В резултат на проведените проучвания до края на 70-те години МК и НИПК дават на крепостта статут на паметник на културата от национално значение. В 1981 г. Димитър Овчаров публикува двата етапа на изграждане на църквата &quot;Св. Илия&quot; в крепостта &quot;Урвич&quot;. <br /> <br /> Година по-късно участникът в разкопките Николай Овчаров обнародва откритите при разкопките стенописи. През същата година той продължава проучванията, вече със самостоятелно разрешение и с ученици от столични училища. Тогава е разчистен притворът на храма &quot;Св. Илия&quot;, който до този момент е бил неизвестен.<br /> <br /> Разкопките на крепостта винаги са се водили с много малко средства, но въпреки това благодарение на ентусиазма на студенти и с подкрепата на НИМ и Националния археологически институт при БАН намерените фрагменти от евангелски сцени са реставрирани с много труд парче по парче и са експонирани в залите на Националния исторически музей. Оказва се, че стенописите от крепостната черква &quot;Св. Илия&quot; са изработени в прочутия Палеологов стил и са датирани към началото на XIV век. По начин на въздействие на рисунъка са сходни с тези от Боянската църква, особено изображението на Малкия Христос.<br /> <br /> През 2008 г. започва реализацията на съвместен проект на НАИМ-БАН и Столична община под ръководството на доц. д-р Бони Петрунова. Названието му е &quot;Урвич&quot; - последната крепост на Шишмановци&quot;, а разкопките се водят още от проф. Николай Овчаров, Елена Василева и Филип Петрунов.<br /> <br /> При последните проучвания на крепостта от година бяха открити нови артефакти, даващи непозната досега светлина върху българската история и по-специално за значението на Урвич, не само като чисто отбранителна военна крепост, но и като малък средновековен град, с отделни предградия с производствени центрове по хълмовете надолу, който е имал огромно значение за целия регион. Разкрита е голяма част от манастирския комплекс, църквата, кухнята и трапезарията, килиите на монасите.<br /> <br /> Трудно е да си изброят всички артефакти, открити през последните четири години в Урвич, които разкриват ролята му не само като военен, но и като търговски и духовен център.<br /> <br /> След тях се открояват монета от типа солид, изработена от 23-каратово злато с тегло 4,5 грама. От двете й страни са изобразени император Марциан и римската богиня на победата Виктория от V век. В крепостта до момента са открити близо 100 монети от късноримския период до ХIV век. Интерес представляват и малки стрелички, които са изпълнявали ролята на монети в определено време.<br /> <br /> В Урвич са открити и няколко екзагии, с които се претеглят скъпоценни метали, диадема, както и девет сребърни и позлатени булченски колани. Това не само е свидетелство, че в манастира са се извършвали бракосъчетания чак до гибелта му през ХVII век, но и че в ранната епоха на османското владичество е съществувал заможен български елит.<br /> Сред откритите през тази година артефакти се откроява оловен амулет на воин. Плоската фигура изобразява атакуващ римски легионер с копие. Пластиката се отличава с изключителна детайлност, включваща дори вървите на ботушите. Откритието потвърждава отдавна съществуващото сред археолозите убеждение, че в Урвич е имало постоянен гарнизон още в късноримската и ранновизантийската епоха.<br /> <br /> Истинска сензация обаче представлява индийска златна монета, тежаща 11,03 грама. Тя е сечена от султана на Индия Мохамед Саха (1325-1351)q който е бил васал на халифите в Кайро. Това пък е свидетелство за контактите на средновековна България с далечни страни.<br /> <br /> Разкопките на Урвич се превърнаха в истински университет на открито. &quot;Поради липсата на работна ръка, включително и за предварителните дейности по повърхностно разчистване и обезлесяване на обекта, се наложи да разчитаме изключително на студенти по история и археология&quot;, обясни доц. д-р Бони Петрунова. Отначало помагали младежи и девойки от НБУ и СУ, а по-късно към тях се присъединили и техни колеги от Пловдив, Велико Търново и Шумен.<br /> <br /> &quot;За тях това се оказа великолепна школа, защото взеха участие в целия процес на работата на терен&quot;, твърди доц. Петрунова. Впоследствие някои от тях продължили да участват в разкопките, вече като специализанти.<br /> <br /> Подкрепа с работна сила осигурява и Министерството на правосъдието. Да секат дървета и изхвърлят пръст са изпратени и затворници с леки присъди от общежитието в Казичене.<br /> <br />