На 166-тото заседание на ОПЕК във Виена страните-членки на петролния картел решиха да запазят квотите за добив на нефт на нивото от 30 милиона барела дневно до следващото заседание на Организацията през юни 2015 година. Решението на ОПЕК да не намалява добива, оставайки на пазара излишък от петрол, може да провокира вълна от фалити в САЩ, при което не само на шистовите играчи, но и на големи финансови институции, вложили пари в ценни книжа на енергийни компании, предупреждават американските анализатори.
На 166-тото заседание на ОПЕК във Виена страните-членки на петролния картел решиха да запазят квотите за добив на нефт на нивото от 30 милиона барела дневно до следващото заседание на Организацията през юни 2015 година. След съобщаването на новината цените на петрола се сринаха до многогодишен минимум &ndash; под психологическата граница от 70 долара за барел. <br /> <br /> <strong>Шистовата революция може да не се състои </strong><br /> <br /> Решението може да повлияе не само на ситуацията в най-големите доставчици на петрол, например, Русия, която до голяма степен зависи от цената на &bdquo;черното злато&ldquo;. Но е опасно и за САЩ, които заложиха много на бъдещето на &bdquo;шистовата революция&ldquo;, която може и да не започне да крачи по света през 2016 година както бе планирано, смятат експерти, потърсени за коментар от CNBC.<br /> <br /> САЩ активно подкрепяха строителството в Европа на инфраструктура за шистов газ. Според изследването на Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет, идването на световните пазари на втечнения природен газ, включително и от САЩ, трябваше съществено да намали приходите на руския &bdquo;Газпром&ldquo; - с 30-40%. Европейският потребител благодарение на диверсификацията на източниците на енергийни ресурси, увеличаването на предлагането и, като следствие, понижаването на цените би могъл да икономиса до 20%, отбелязват експертите на института. <br /> <br /> От 2011 година американските енергийни компании инвестираха в развитието на инфраструктурите на своите производства на шистов газ ипетрол около 1,5 търилиона долара. При това за лъвския дял от сумата на американския пазар бяха емитирани дългови ценни книжа на енергийните компании. В момента на тях се падат над 15% от пазара на облигации в САЩ, докато десет години по-рано делът им бе само 5%, съобщава CNBC.<br /> <br /> &bdquo;Ръстът на производството е много силен, дълговата ситуация в много от тези компании е съпътствана и с немалко проблеми&ldquo;, коментира за телевизията падането цените на петрола старшият анализатор по петрола в Sanford C. Bernstein Нил Беверидж (Neil Beveridge). По думите му, падането на цените на петролните продукти повишава риска от банкрут на американските шистови играчи. <br /> <br /> &bdquo;Цената от 68 долара за барел прави бизнеса им нерентабилен, икономически неизгоден&ldquo;, смята той. По думите му, невъзможността да се обслужват дълговете ще доведе до това, че немалко шистови производители просто ще банкрутират. <br /> <br /> <strong>Газовиците ще повлекат банките със себе си</strong><br /> <br /> Неспособността да се плащат дълговете може да предизвика дестабилизация на цялата банкова система в САЩ. Падането на цените на петрола, по този начин, ще окаже негативно влияние върху цялата финансова система на САЩ, инвестиционните фондове, банките. Все пак вложенията за тях в акции на петролногазови компании и отпускането на кредити бе един от основните начини за поддържане на ликвидността. &bdquo;Отърваването от тези ценни книжа в краткосрочна перспектива ще бъде доста трудно. Инвеститорите много внимателно подхождат към покупката на такива активи&ldquo;, предава CNBC.<br /> <br /> След края на търговската сесия акциите на норвежката група Statoil паднаха с 7,34% - до 132,5 норвежки крони за акция. Ценните книжа на британската BG Group удариха дъното от март 2009 года, поевтинявайки с 8,77%. Акциите на американската SeaDrill &ndash; един от най-големите собственици на установки за добив, поевтиняха с цели 18%. <br /> <br /> Освен това, по данни на Financal Times, най-големите банки, сред които Barclays и Wells Fargo, могат да се сблъскат с потенциални и много тежки за тях загуби, свързани с вероятността от невръщането на кредити на обща стойност от 850 милиона долара. Парите са дадени на Sabine Oil и Gas and Forest Oil, базирани в САЩ. Банките се опитват да продадат тези дългове от лятото насам, но при сегашните условия това ще е практически невъзможно. <br /> <br /> Джон Килдъф (John Kilduff), партньор в инвестиционната компания Again Capital, не изключва, че цените ще паднат до 50 долара за барел. Но, въпреки големия дял заеми за шистовите играчи да създава риск за пазара, той не е привърженик на теорията за края на света. &bdquo;Признаци обаче за истинска беда има&ldquo;, отбеляза той. <br /> <br /> &bdquo;Това все още не е взрив, но канарчето в мината за въглища вече чувства, че има нещо нередно&ldquo;, коментира ситуацията около решението на ОПЕК и падането на индекците на ценните книжа на петролните компании директорът за стратегии на групата Newedge Лари Макдоналд. По думите му, всяко вложение в подобни високо доходни ценни книжа са рисковани, защото цената им не винаги е оправдана от пазарните реалности.