Искам да не умра сам, като куче. Искам когато дойде този момент, да ме открият веднага и да ме погребат с почести и както си му е редът. Заради това разлепих обявата. Това заяви пред БЛИЦ 92-годишният дядо Чоно Куков от Карлово.
На &quot;молбата си&quot; той пише: &bdquo;Търся семейство да ме погребе, когато дойде това време срещу възнаграждение по споразумение. Не искам да присъстват на погребението ми зет, внучка и дъщеря. Аз съм техен дарител, те са моите убийци&rdquo;. Разлепените зелени стикери изправиха на нокти Карлово. Дядо Чоно Куков обмислял отдавна идеята. Той се стреснал и притеснил, когато наскоро негова позната му разказала, че възрастен мъж, който живее сам, починал и дни наред никой не го е намерил,а общината служебно го е изпратила в последния му път. Такава табела висяла дълго време в двора му, но зетят, съпруг на починалата му от рак дъщеря, я махнал и го нахокал. После сам отишъл в книжарница, издиктувал си текста, набрали му го и собственоръчно обиколил града, за да разлепи обявата. <br /> <br /> Дядото е обиден и не желае на погребението му да присъстват зетят, бивш учител и внучката му. Те не се грижели за него, въпреки, че им преписал имотите си. Никакво съчувствие и грижи не проявявала и другата му дъщеря, която живее и работи в Гърция. В началото му пращала по някой лев, но после спряла, дори искала да го праща в старчески дом. <br /> <br /> Това е обидно, това ли заслужих, ядосва се пенсионерът, който за възрастта си изглежда добре и е много жизнен. Не искам да ги видя зетя, внучката, дъщерята. Само с внука, който е на живата ми дъщеря, се имаме и се разбираме. Той живее в Пловдив, идва от време навреме, разказва дядото. Пенсията му като военен ветеран е малко над 300 лева. Не се оплаква от липса на пари. До миналата година отглеждал овошки и ги продавал на пазара, но вече му тежало. <br /> <br /> Искам чрез вас да покажа на всички хора как след като дълго време се трудех, сам, защото жена ми почина преди 35 години, &bdquo;благодарността&rdquo; на моите неблагодарни роднини. Аз им дадох всичко, помагах им през целия си живот, а те ме зарязаха на старини сам. Притеснявам се да не умра, докато вечерям. Всяка вечер заспивам и се събуждам по някое време вкочанен от студ. Понякога падам, докато спя. Ако стане нещо, ако падна и издъхна, кой ще ме намери, кой ще ме погребе, притеснява се дядо Чоно. Той е решил да вземе превантивни мерки срещу евентуалната си кончина и заради това разлепил стряскащата обява в Карлово. <br /> <br /> <strong>Кристина ИВАНОВА, БЛИЦ<br /> </strong><br />