Авторитетни шекспироведи започнаха спор дали Уилям Шекспир е бил гей, съобщи в. „Дейли телеграф”. Гостуващият професор в лондонския Юнивърсити колидж сър Брайън Викърс провокира колегите си, като повдигна въпроса за сексуалната ориентация на драматурга, заявявайки, че сонетите му не дават насоки за любовния му живот.
В писмо той заяви, че статия в литературното приложение на в. &bdquo;Таймс&rdquo; погрешно е определила сонет 116 с &bdquo;предимно хомосексуален контекст&rdquo;. За професора това е &bdquo;анахронистично предположение&rdquo;, защото Шекспир използва реторична форма, която дава възможност да бъде изразена любов, без да се има предвид сексуално привличане. Той изтъква също, че всички опити в сонети да бъде открита биографическа информация са обречени на провал, защото Шекспир е професионалист, пишещ от името на лирическия герой.<br /> <br /> Първи на писмото отговори проф. Артър Фриман, който се представи за приятел на Брайън Викърс, и го обвини, че въвежда &bdquo;презумпции, които мнозина биха поставили под въпрос, ако не отхвърлят направо&rdquo;.<br /> <br /> &bdquo;Не мога да се сетя за никой отговорен редактор, който би отхвърлил идеята за проникновената хомосексуална, както и хетеросексуална страст (в сонетите)&rdquo;, пише Фриман. Той изтъква, че никой не поставя под въпрос отдадеността на Кийтс към Фани Браун или &bdquo;непостоянната страст&rdquo; на Байрон към субектите в поезията му. Защо само най-личните творби на Шекспир да се смятат за потенциално изкуствени, пита той.<br /> <br /> Като довод проф. Фриман изтъква, че поне един сонет на Шекспир е неоспоримо личен &ndash; този, с който ухажва Ан Хатауей, и в който прави открити сексуални намеци, като 13 пъти вплита в текста името си.<br /> <br />