България за първи път отбеляза Деня на паметта на загиналите български войници и офицери през Първата световна война (1915-1918 г.) Тържеството, организирано и проведено под патронажа на председателя на Народното събрание Цецка Цачева, беше уважено от президента Росен Плевнелиев, министъра на отбраната Николай Ненчев, народни представители, генерали и офицери от Българската армия, представители на Военно-патриотичните съюзи и организации.
Днес се навършват 95 години от подписването на Ньойския мирен договор, който е наложен на България след поражението й в Първата световна война. По инициатива на сдружение &quot;Мати Болгария&rdquo; денят се отбелязва като ден на народната памет. По силата на Ньойския мирен договор на страната ни са наложени тежки репарации, а от територията й са откъснати Южна Добруджа, Западните покрайнини и Беломорска Тракия.<br /> <br /> Почетна гвардейска рота отдаде чест на паметта на мъртвите герои на България. Слово произнесе председателят на Народното събрание Цецка Цачева, която подчерта важността на подвига и делото на всички, които са отдали живота си в името на България. &bdquo;Паметта на загиналите за отечеството е паметта на народа ни. Тя е миналото, без което не можем да имаме бъдеще. Тя носи славата и честта на България, нейната вечност и величие&ldquo;, каза тя. <br /> <br /> За първи път в най-новата ни история пред паметника на Незнайния воин бяха положени повече от 25 венци от името на Народното събрание, на президента на България, на МС, на парламентарните групи на ГЕРБ и БСП, на Министерството на отбраната, Военна академия &bdquo;Г.С. Раковски&ldquo; и т.н.<br /> <br /> Денят на памет на загиналите през Първата световна война (1915-1918 г.) се отбелязва за първи път след 1944 г. Той съвпада с датата на подписването на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.), сложил край на войната за България, и с някогашния Празник на победите, празнуван на същия ден от 1886 до 1919 г.<br /> <br /> На 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой-сюр-Сен, е подписан мирният договор между България и победителите от Първата световна война, групирани в т. нар. Антанта, известен в българската история като Ньойски договор. По силата на разпоредбите му България губи 11 000 кв. км от довоенната си територия. Районите на Западните покрайнини - около Цариброд, Босилеград и Струмица, както и няколко села в Кулско са дадени на новосъздаденото Сърбо-хърватско-словенско кралство. Територията между реките Места и Марица е поставена под управлението на Антантата, а после - предадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа. На България са наложени и изключително тежки репарации, които трябва да компенсират загубите на противниците от българското участие във войната. <br />