Иван Игов: Загубихме две поколения в образованието, нужни са спешни мерки

<strong>- Г-н Игов, последният случай с ученика от Пловдив, който тормози съучениците си, отново повдига въпроса за агресията при децата. Може ли да се каже, че това момче е не само насилник, но и жертва?<br /> </strong>- Първо, нека да започнем с добрата новина. Добрата новина е, че родителите се намесиха по ефективен начин. Повече от 10 години, откакто се занимавам с насилието между деца в училище, винаги съм задавал въпроса: къде са родителите и защо те не се включват. Сега родителите се намесиха не защото са загрижени само за собственото си дете. Това е добрата новина. Защото няма справяне с агресията между деца, ако там не участва цялото общество, всичките му групи - и родителите, и учителите, и обществото като цяло. Опитът ми показва, че само тогава справянето е ефективно. Защото децата са жертви на насилие. Но и насилниците са жертви. Това дете е сменило 6 училища и в момента ще го отпишат от поредното училище, без да е ясно какво следва. Така детето ще се почувства отхвърлено и ще иска да отмъщава. Сега отново се сблъскваме с неефективността на институциите, които работят с децата.<br /> <br /> <strong>- Защо това е така?<br /> </strong>- Виждаме, че институциите не се справят с такива проблеми, като това момченце, което има поведенчески проблеми. Чух как се занимавали с него, а всеки се е занимавал с това на парче, а не като екип и като общност. Това е и най-големият проблем при справянето с агресията при малките. В България има осем институции, които са призвани да се занимават с детското поведение както в училище, така и извън него. И всички тези хора получават пари. А и до ден днешен те не работят в екип, не работят в една посока и нямат адекватни методи за справяне.<br /> <br /> <strong>- И вероятно поради това агресията в училище продължава да е сериозен проблем?<br /> </strong>- Това е така. И тук проблемът са чиновниците. Преди повече от 30 години хората са прозрели, че справянето с детското поведение може да стане само когато това бъде системен подход, където всички работят заедно в една посока и имат съответните политики за справяне. А такива политики у нас не се изграждат за съжаление. Това е заради некадърността на чиновниците, които не са подготвени.<br /> Най-болно ми става, че само за тази година в нашата страна са отделени около 10 млн. лв. за обучение за справяне с агресия и насилие в училище. Но вместо да се приложат тези програми, които са адаптирани за България, които са цялостни програми, които обхващат учители и родители и ученици, тези пари бяха профукани едни &ldquo;наши&rdquo; хора да правят едни курсове. И ако някой попита тези европейски пари за какво бяха дадени, едва ли някой би могъл да им отговори. А справянето с агресията си е проблем, който изисква хората да бъдат тренирани, насочвани, наблюдавани. Програмите на норвежеца Дан Олвеус бяха адаптирани за България, но някой реши, че много по-лесно е да ги съкратиш, отколкото да изминем последователен процес, който трае години. Първата стъпка за поправянето на климата в училище е разделянето на училищната система. Няма как да оправиш един климат, където си наблъскал деца повече от необходимото от 5 - 6 възрастови групи, да си ги поставил буквално в стресово състояние поради унищожаване на личното пространство и да искаш тези деца да се държат нормално в такава среда. Трябва да се върнем към изначалното българско образование с начално, средно и гимназиално обучение. Преди няколко години, когато правихме изследването, се оказа, че насилието е по-малко именно в такива градове като Омуртаг, където никога не са се създавали СОУ-та. Няма как да убедиш директорите на тези големи училища да не събират по 30 деца в класна стая, защото те така си пълнят бюджета и накрая им остават пари да си раздават премии.<br /> <br /> <strong>- Да продължим темата, като поговорим за помощните училища?<br /> </strong>- Помощните училища, каквито са в момента, не са ефективни. Но има случаи, които изискват по-специални условия. Ако нашето масово училище не е реформирано, каквото то не е, и за това ще минат 5 - 10 години, не бива да бързаме със закриването на помощните училища. Защото тези деца, които се нуждаят действително от грижа и подкрепа, ще попаднат в училище, което не е пригодено за децата с проблеми. Има такива изисквания от ЕС, но да не слагаме каруцата пред коня. Ние сме поели ангажимент пред Европейския съюз да закрием тези училища, но преди това трябва да оправим системата. Аз съм да бъде приет сегашният проект за образователен закон, защото той ще бъде по-добър от стария. Но той едва ли ще реши основните проблеми. Проблемите с финансирането, защото се крадат много пари. Последният случай във Видин, където кметът беше отстранен заради кражба на пари от образованието. И не е само там. По света има много по-ефективни начини за финансиране на образованието, които у нас дори не се говори да се изпробват. Голям проблем е и т.нар. външно оценяване, което не е външно. Сега една система оценява сама себе си. И третото е преструктурирането на образователната среда. Трябва да има начално, основно и средно образователно ниво. За да могат децата да бъдат в защитена среда на връстници. Учителите трябва да са специализирани за работа с конкретна възрастова група. Един учител не може да смята, че като работи с горен курс, може да преподава и в пети клас.<br /> <br /> <strong>- В този ред на мисли какво е вашето мнение за въвеждането на дуално обучение, което да позволява на учениците да се квалифицират, докато работят, като пак продължават да учат? Тя е най-добре развита в Германия и Австрия.<br /> </strong>- Абсолютно съм съгласен, само че това първо трябва да стане с разделянето на училищната система в горния курс на две. А след това наистина всеки според желанието си трябва да има възможност да продължи в академичен или практичен профил. Трябва да се даде възможност на големи компании да направят свои професионални центрове, в които учениците да прекарват половината си време, а другата половина да учат. И така, когато завършат този цикъл на образование, да имат и професия, и образование. Така се прави по света и няма нищо лошо да стане и у нас. Дори много сме закъснели. Всъщност нелепото е, че този модел е съществувал в България през 20-те и 30-те години на миналия век и сега всъщност трябва да се връщаме към добре забравеното старо. Когато се правят реформи в образованието, те не трябва да са спонтанни и на парче. Мерките не винаги са популярни. Ние загубихме вече две поколения. Това, което започна екипът на г-жа Фандъкова, трябва да бъде продължено.<br /> <br /> <strong>- Голяма дискусия има и за обучението на децата вкъщи. Как обаче тези млади хора ще се социализират?<br /> </strong>- Това е основният проблем. 80% от родителите, които искат да си обучават децата вкъщи, са нестабилни и имат проблеми със социалната реализация. И вместо да решат този проблем за себе си, го прехвърлят на децата. И тук са абсолютно убедени, че децата трябва да се социализират в обществена среда. Грешна стратегия е спасяването поединично.<br /> <br /> <strong>- Последни данни пък показват, че за българските младежи е най-важното да са облечени добре. Какво е вашето обяснение?<br /> </strong>- Тук навлизаме в територията на субкултурата. И това е било така и преди. Има различни юношески субкултури. В някои субкултури колкото ти е маркова дрешката, толкова си по-добре. Но има и субкултури, където това се отхвърля. И там колкото са ти по-скъсани джинсите, толкова по-добре. Това е въпросът за юношеската принадлежност и идентификация.<br /> <br /> <a href="https://www.monitor.bg/article?id=451688" target="_blank"><strong>Майя ЛЮБОМИРСКА, в. &quot;Монитор&quot;</strong></a>