Сесилия Атиа (Саркози): Сестрите ви бяха с празни лица, вече не се надяваха

<strong>- Госпожо Атиа, книгата ви &quot;Желание за истина&quot; излезе в България неотдавна. Какво ви вдъхнови да я напишете и коя е истината, която искате да кажете чрез нея?</strong><br /> - Тази книга живееше в мен от дълго време. Взех решение да я напиша, слушайки моите близки, децата и семейството ми. Те смятаха, и според мен с основание, че имиджът, изграден ми от медиите, не отговаря на истината. Този имидж изкривява това, което всъщност аз съм. След като отделих време да поразмисля, реших да кажа нещата такива, каквито са. И такова е заглавието на книгата - &quot;Желание за истина&quot; - желание да обясня коя съм аз, откъде идвам и какви са моите ценности. Това не беше разчистване на сметки - просто написах една страница от моя живот като река, която тече. Това беше желание да разкажа за себе си, запазвайки дистанция и с много внимание, защото аз съм много дискретен и скромен човек. Опитах се да разкажа откъде идвам, пътят, който съм изминала, и решенията в моя живот, които често не бяха добре разбирани. Така че тази книга беше в малка степен за мен, в по-голяма - за моите близки и в огромна степен - за моите деца. Мисля, че всички имаме нужда в един момент да възстановим истината. Смятам, че съм носила тази книга от дълго време в себе си, така че я написах като доказателство.<br /> <br /> <strong>- Има ли нещо, за което съжалявате, че не сте направила в миналото?</strong><br /> - Има много неща, за които съжалявам. Има изключително много неща, които съм искала да направя и често мисля по този въпрос, като си казвам: щеше ми се да бях направила това, щеше ми се да бях направила онова...По отношения на културата и изкуството (няма да изреждам всичко, защото иначе ще ви държа на телефона три дни), накратко ще кажа: би ми се искало да бях продължила с пианото и може би да направя кариера. Защо? Защото музиката е част от моята същност - както класическата, така и съвременната. Преживявам музиката, но спрях да свиря на пиано заради младежки каприз. Това е едно от нещата, за които съжалявам. Но освен това има хиляди неща, които ми се щеше да съм направила, но не съм. Това, обаче, което съм направила, съм се опитала да го правя добре и по един достоен начин.<br /> <br /> <strong>- Има ли решения и избори, за които съжалявате?</strong><br /> - Това е въпрос, също толкова сложен и комплексен, като предишния. Дали има решения, за които съжалявам? Разбира се. Всички сме правили избори в живота, за които съжаляваме. Съжалявам, че спрях с пианото. Но аз не съм човек, който живее в миналото, нито в съжаление. Не съм изградена така. Не съм човек, който гледа негативната страна на нещата, лошите избори или грешките на живота си. Гледам това, което ми остава да направя, това, което имам желание да направя и се опитвам да не правя повече лоши избори. Не живея в миналото, не се обръщам, предпочитам да гледам напред.<br /> <br /> <strong>- В книгата говорите много за музика, която е вашата любима?</strong><br /> - Надявам се, че имате време (смее се). Имам много различни видове любима музика. При класическата съм почитателка на Вагнер, Моцарт, Бетовен, Шопен. Що се отнася до по-съвременната музика, мога да говоря за Уитни Хюстън - за мен това са изключителни гласове на диви, които обожавам; Алиша Кийс с нейния репертоар. Открих също така Стромае и това е най-големият трепет, който съм имала напоследък. Ходих да го гледам заедно със съпруга ми и доведената ми дъщеря в една малка зала в Ню Йорк и бях като героите в анимационните филмчета - останах с отворена уста, толкова бях изненадана. Това момче има различен стил, който ме очарова.<br /> <strong><br /> - Има ли Сесилия Атия своя формула за щастие?</strong><br /> - Мисля, че всички си имаме нашите си формули за щастие. Мисля, че няма универсална формула за щастие, всеки го намира някъде. Всички си имаме собствена &quot;зона на комфорт&quot;, т.е. място, където се чувстваме защитени, добре, на топло.<br /> <br /> <strong>- И тогава какво е за вас щастието?</strong><br /> - Доста клиширано може да ви прозвучи. Щастието е семейството ми да е около мен, съпругът ми да е до мен, кучето да тича, къща с огън в камината, книги, музика. Виждате ли - съвсем класически и обикновени неща, но са си мои.<br /> <strong><br /> - Кога сте се чувствала най-добре и най-щастлива?</strong><br /> - Имала съм много такива моменти, слава Богу. Разбира се, раждането на децата ми е сред най-невероятните моменти в живота ми. Мисля, че на тази земя няма жена, която да може да каже обратното. Имала съм много моменти на щастие и ще имам други, с Божията помощ. Изпитах огромно щастие, когато си тръгнах със самолета заедно с българските медсестри и палестинския лекар. Да ги отведа в родината им беше огромен момент на щастие. Освен това има и много лични моменти, каквито всички имаме - когато съм се омъжвала например.<br /> <br /> <strong>- Споменахте българските сестри - кой е най-силният ви спомен от часовете, прекарани в Либия?</strong><br /> - Може би най-яркият ми спомен са разговорите с полковник Кадафи. Защото не само трябваше да се опитам да го убедя, но трябваше и да се предпазя. Нищо не беше предварително предвидено. Оказах се сама, беше трудно и сложно. Беше много силно изживяване да бъда в затвора, където бяха сестрите. Беше много разтърсващо за мен да видя лицата им, погледите им, които бяха празни, те вече не се надяваха. Да ги видя да идват по пистата, преди да се качат в самолета, беше много силно преживяване.<br /> <strong><br /> - Ако трябва да повторите същата мисия, бихте ли го направили?</strong><br /> - Правила съм го. Швейцарското правителство се обърна към мен, когато вече живеех в Ню Йорк. Със съпруга ми Ришар решихме да се опитаме да освободим един господин, който се намираше в либийски затвор заедно с шофьора си. Върнах се в Либия, не се срещнах с полковник Кадафи, но се видях с тогавашния премиер и освободих този мъж. Дали бих се върнала днес? Вижте, много ми е тъжно за тази страна, като всички следя новините и там в момента е истински хаос.<br /> <strong><br /> - Докато бяхте в Либия заради сестрите имаше ли моменти, в които изпитвахте страх?</strong><br /> - Не, в нито един момент. Мисля, че има моменти в живота, когато сте водени от волята да завършите с успех една мисия. Да се опитам да освободя сестрите за мен беше като мисия. Мисля, че сте увлечени в един ход, няма нито възможност, нито време за страх, нито за сън или глад. Носиш се, не си даваш сметка за времето, което минава, за тревогите и страховете, които може да имаш. Озовах се съвсем сама срещу полковник Кадафи и изобщо, ама изобщо не изпитвах страх. Може би изобщо не съм си давала сметка, напълно е възможно. Но именно това ми позволи да издържа и да продължа, докато не постигна освобождаването им.<br /> <br /> <strong>- Какво изпитахте, когато видяхте сестрите в София?</strong><br /> - Беше много вълнуваща среща, бях доволна да разбера, че са добре, тревожех се за тях. Имах малко новини за тях и бях щастлива да видя, че са възстановили живота си и че са добре. Беше чудесно да ги видя отново.<br /> <br /> <strong>- Кога можем да ви очакваме отново в България?</strong><br /> - Ще направя всичко възможно, за да дойда отново, надявам се, че ще е скоро.<br /> <br /> <strong>- Вие вече сте запозната с кампанията &quot;Чудесата на България&quot;, какво мислите за нея и как може тя да бъде подкрепена?</strong><br /> - Имах възможност да разлистя книгата &quot;Чудесата на България&quot;. Страната ви е прекрасна, трябва непременно да се говори за това и да се представи, така че много туристи да могат да открият България в нейното разнообразие и културно богатство. Трябва да се насърчава това, за да разберат възможно най-много хора, че България е невероятна. Можете да разчитате на мен за това.<br />