24.11.1632 г.: Роден е бележитият холандски философ Бенедикт Спиноза

София, България 24 Ноем. 2014, 07:39 5407 прочита 0 коментара

На 24 ноември 1632 г. в Амстердам е роден видният нидерландски философ от еврейски произход Бенедик (Барух) Спиноза. Заедно с Рене Декарт и Готфрид Лайбниц той е един от великите рационалисти във философията на 17 век. Счита се за основател на съвременния библейски критицизъм.

Живот и дейност Спиноза е потомък на португалски евреи, избягали от Светата Инквизиция. Получава добро религиозно образование и изучава Талмуда, но насоката на размислите му започва да тревожи равините, опасяващи се от влиянието на атеизма. Те предлагат на Спиноза 1000 гулдена, за да не разпространява възгледите си, но той отказва. В резултат 24-годишният младеж е призован пред равинския съд, който го отлъчва от синагогата и от общността, в която е израсъл. Впоследствие той започва да се нарича Бенедикт. На 27 юли 1656 г. е издадена писмена заповед за отлъчването на Спиноза от еврейската общност. Макар че езикът на наредбата е необикновено груб, точната причина за отлъчването на Спиноза не е посочена. Въпреки това, според философа Стивън Надлър, добре обоснованото предположение е съвсем просто: &bdquo;Без съмнение той дава израз точно на тези идеи, които скоро ще се появят в неговите философски трактати. В тези творби Спиноза отрича безсмъртието на душата; силно отрича представата за предвидлив Бог – Богът на Авраам, Исак и Яков; и твърди, че законът нито е буквално даден от Бог, нито обвързан с евреите. Може ли да има някаква тайна затова защо един от най-дръзките и радикални мислители в историята е санкциониран от едно ортодоксално еврейско общество?“ Спиноза се запознава с членове на еклектична секта, склонни към рационализъм. Много от неговите приятели принадлежат към отцепнически християнски групи, които се срещат редовно като дискусионни групи и които отричат властта на утвърдените църкви, както и традиционните догми. Учебници и енциклопедии често изобразяват Спиноза като самотна душа, която си изкарва прехраната като шлифова лещи; всъщност той има много приятели, но свежда своите нужди до минимум. Критикът М. Стюърт Фелпс отбелязва: &bdquo;Никой не е достигал по-близо до идеалния живот на философа от Спиноза“. Друг критик, Харолд Блум, пише: &bdquo;Като учител на реалността, той практикува своята собствена мъдрост и положително е едно от най-образцовите човешки същества, които някога са живели“. Спиноза се мести около 1661 г. от Амстердам в Райнсбурх близо до Лайден, а по-късно живее във Вурбург и Хага. Припечелва достатъчно от шлифоването на лещи и проповядва философия на толерантност и човеколюбие. Философия Спиноза вярва, че Бог съществува и е абстрактен и безличен. Системата на Спиноза придава ред и единство на традиционната радикална мисъл. Като юноша първоначално подкрепя дуалистичното вярване на Декарт, че тяло и разум са две отделни субстанции, но по-късно променя своите възгледи и твърди, че те не са отделни, а една цялост. Той спори, че всичко, което съществува в природата (всичко във Вселената), е една Реалност (субстанция) и че съществува само една поредица от закони, управляваща цялата действителност, която ни заобикаля и от която ние сме част. Спиноза разглежда Бог и Природата като две имена за една и съща реалност, а именно единствената субстанция (означаваща по-скоро &bdquo;това, което се намира под повърхността“, отколкото &bdquo;материя“; първоосновата на битието), която е основата на Вселената и от която всички по-малки &bdquo;единици“ всъщност представляват изменения, че всички неща са предопределени от Природата да съществуват и пораждат последици и че сложната верига от причина и следствие е разбрана само частично. Неговото отъждествяване на Бог с природата е по-цялостно обяснено в неговата посмъртно публикувана &bdquo;Етика”. Това, че хората предполагат, че имат свободна воля, той спори, е резултат от тяхното осъзнаване за стремежи, макар че те са неспособни да разберат причините защо искат и действат по начина, по който действат. Спиноза е определен от един писател като &bdquo;епикурейски материалист“. Спиноза спори, че &bdquo;Deus sive Natura“ (Бог или Природа) се състои от безкрайно много свойства, сред които са мисъл и размножаване. Неговото обяснение за същността на реалността, в такъв случай, изглежда разглежда физическия и душевния свят като едно и също. Универсалната субстанция се състои и от двете – тяло и разум, като между тези аспекти няма разлика. Тази формулировка е исторически важно решение на проблема &bdquo;тяло-разум“, известен като неутрален монизъм. Системата на Спиноза също така представя Бог, който не властва над Вселената посредством провидението, а Бог, който сам представлява детерминистичната система, от която е част всичко в природата. Следователно според това схващане на системата на Спиноза, Бог би бил природният свят и не би имал индивидуалност (би бил безличен). В допълнение към субстанцията, другите две фундаментални концепции, които Спиноза представя и развива в своята Етика, са атрибут – това, което ума възприема като съставляващ същността на субстанцията, и mode – измененията на субстанцията или това, което съществува във и е схванато чрез нещо друго, различно от себе си. Спиноза е безкомпромисен детерминист, който счита, че е абсолютно всичко, което се случва, става посредством необходимостта. За него дори човешкото поведение е изцяло установено, а свободата представлява нашата способност да знаем, че сме твърдо решени и да разберем защо действаме по начина, по който действаме. Следователно свободата не е възможността да кажем &bdquo;не“ на това, което ни се случва, а възможността да кажем &bdquo;да“ и да разберем напълно защо нещата трябва задължително да се случат по този начин. Формирайки &bdquo;по-адекватна“ представа затова какво правим и нашите емоции, ние се превръщаме в адекватната причина за своите действия(вътрешни или външни), която се свързва с увеличение в активността. Това означава, че ние ставаме едновременно по-свободни и повече като Бог, както Спиноза спори в Scholium to Prop. 49, част II. Все пак Спиноза също смята, че всичко трябва задължително да се случи по начина, по който се случва. Следователно хората нямат свободна воля. Те вярват обаче, че тяхната воля е свободна. Някои от философските становища на Спиноза са: • Природният свят е безкраен. • Добро и лошо са свързани с човешкото удоволствие и болка. • Всичко, сътворено от човека и други животни, е прекрасно и божествено. • Всички права произтичат от държавата. • Животните могат да бъдат използвани от хората по всякакъв начин за доброто на човешката раса в съгласие с рационално обсъждане на ползата, както и на положението на животното в природата. Спиноза умира от туберкулоза в квартирата си в Хага на 21 февруари 1677 г., едва на 43 г., докато все още работи върху политическа теза. Неговата преждевременна смърт вероятно се дължи на белодробна болест, може би силикоза в резултат на вдишването на прах от стъклата на лещите, които шлифова. Той е погребан в двора на църквата Нюве Керк в Хага. Надгробната му плоча е надписана на нидерландски и иврит. По-късно от неговия дом в Хага е направен параклис. ЦИТАТИ ОТ БЕНЕДИКТ СПИНОЗА • Невежеството не е аргумент. • Най-доброто качество на парите е тяхното количество. • Ако искаш бъдещето да е различно от миналото, не забравяй миналото. • Боязън е желанието да избегнем чрез по-малко зло едно по-голямо зло, от което се страхуваме. • Вежливостта или скромността е желание да се извърши това, което се нрави на людете, и да се изостави това, което не им се нрави. • Всичко възвишено е толкова трудно, колкото и рядко. • Завистта е омраза, доколкото тя така въздейства върху човека, че той се наскърбява от щастието на другия, и напротив радва се на неговото нещастие. • Любовта е силна като смъртта. • Малодушен е онзи, който знае какво решение трябва да вземе, за да направи добро или да попречи на нещо зло, но не го прави. • На човек, който се срамува, е присъщо желанието да живее честно. • Надменност е поради любов към себе с, човек да има по-високо мнение за себе си, отколкото подобава. • Не щастието е награда за честността, а самата честност. • Сладострастието е също желание и любов към съединяване на телата. • Свободният човек не мисли за нищо тъй малко, както за смъртта, и неговата мъдрост е размишление не върху смъртта, а върху живота. • Срамът е известна тъга, възникваща у човек, когато вижда, че неговите постъпки се презират от другите. • Състрадание е скръб, придружена от идеята за едно зло, което е постигнало другиго, за когото си представяме, че ни е подобен. /По материали в интернет/ Четете утре в БЛИЦ: 25.11.1120 г. В Ламанш потъва &bdquo;Белият кораб” с 300 англонормански аристократи