Мелник е прочут със своите пирамиди, възрожденски къщи и прекрасно вино. Но много посетители го приемат и като Мека на механите. Десетки са заведенията в най-малкия ни град. Но едно от тях е превърнато от своя собственик в храм на веселието. Той пък е чорбаджията, който ръководи и участва в обслужването. Негови камбани са чановете, които бие, за да усетят гостите му силата на българския дух, пише в. "Стандарт".
&nbsp;&quot;За мен техният звън е символ на българщината, на човещината и на истината&quot;, признава 70-годишният механджия Илия Гърчев. Ако искате да усетите духа на някогашната истинска кръчма и да ви обслужи баш кръчмар, то си струва да отидете в Мелник. При бай Илия няма да ви се размине и уханието на шкембе чорбата. Въпреки неодобрението й от някогашния министър-председател на Великобритания Уинстън Чърчил. Той е казал: &quot;Европа свършва там, където започват да ядат шкембе чорба&quot;. &quot;Всеки има право на мнение. И аз не харесвам много неща в добрата стара Англия. Но същият Чърчил си е поръчвал &quot;мелнишки еликсир&quot;&nbsp;всяка година, пиел е виното ни като истинско биле&quot;, твърди бай Илия. Той е винаги на работа с бяла риза - символ на уважението му към клиентите.<br /> <br /> Никак не е случайно, че наследственият гостилничар е кръстил заведението си &quot;Хубава кръчма&quot;. Отвън има не повече от 5-6 маси, толкова са и вътре. Келнери са собственикът и двамата му синове. Между печките е царството на съпругата му Македонка. Илия от години привлича наши и чужди туристи с прочутото си &quot;Любовно вино&quot;. &quot;След първата глътка хората започват да се обичат. Малко магарешки трън в напитката на боговете върши голяма работа. Влюбените после чупят креватите, та хотелиерите искат да ме съдят&quot;, смее се Гърчев. Често обаче пред кръчмата му се струпват и възрастни хора, които посягат към бутилките с любовен еликсир.<br /> <br /> Сериозно признава, че тази напитка си остава най-голямата реклама за заведението му. &quot;С това вино ще ме запомнят, ако не с друго&quot;, убеден е той. Негово верую е, че не само човек, но и кръчмарят се учи цял живот, винаги трябва да е наясно с настроението на клиентите си. А то, настроението, идва с чувството за хумор и усмивката, убеден е Гърчев. Кръчмата му е окичена с десетки забавни табели, които подканят и съветват туристите. Както стана вече дума, негово ноу-хау си остава &quot;любовното вино&quot;. А табелата гласи дословно: &quot;Прекрасно любовно вино. Правено под зоркото наблюдение на винен технолог. Любовното вино чупи легла наистина&quot;. Бързият специалитет тук е: &quot;Студени кебапчета и топла бира&quot;. Климатикът пък е: &quot;Вънка студено - вътре студено, вънка топло - вътре топло&quot;. <br /> <br /> Кръчмарят моли учтиво потенциалните си клиенти: &quot;Елате при нас, помогнете, събираме за &quot;Мерцедес&quot;. Гърчев предупреждава туристите, че &quot;виното не иска снимки, иска купуване&quot;, както и че в &quot;овчето мляко не се усеща участието на коча&quot;. &quot;Животът е кратък, кръчмата е вечна&quot;, уверява в писмен вид зевзекът. Той не обръща внимание на критиците, които смятат, че надписите му са неграмотно написани. &quot;Аз търся усмивката и чувството за хумор в хората, а не пълния член и граматиката&quot;, отсича той. В неговата кръчма супите са &quot;мехлем&quot;, бобът е &quot;масло&quot;, шкембе чорбата е &quot;кеф&quot;, скарата е &quot;разкош&quot;, сиренето е &quot;муци&quot;, в менюто има и &quot;умни агнешки главички с голям мозък и дълъг език&quot;. Често стряска гостите си с призива: &quot;Топла бира, студени кебапчета&quot;.<br /> <br /> Бай Илия е наредил в кръчмата десетки чанове над бара. Кожи от различни животни допълват интериора,&nbsp;направил е закачалки от рога<br /> аранжирал е бакърени съдове по стените. В кръчмата редовно се среща с атрактивни личности. Когато родното кино е в апогея си през последните десетилетия на миналия век, работи като шофьор във филмови продукции. Оказва се на една ръка разстояние от режисьорския стол на Людмил Стайков и камерите на Венец Димитров. Никога няма да забрави лакърдиите с Петър Слабаков, Стефан Данаилов, Джоко Росич, Невена Коканова, Стефан Мавродиев, Йосиф Сърчаджиев. &quot;Бог ме дари с възможността да срещна тези изумителни хора. След като открих кръчмата, след снимки всички се изсипваха в нея. Освен кинаджиите идваха поети, бизнесмени, политици. Въртели сме гозби и сме точили вино за поета Евтим Евтимов, за Влади Въргала, за Фънки, за Жорж Ганчев, за Георги Мамалев, за Слави Трифонов. Да не се хваля, но някои от тях и досега ме наричат свой приятел&quot;, разказва кръчмарят.<br /> <br /> Пази си и скъп спомен от &quot;великия&quot; поет на любовната лирика Евтим Евтимов - снимка с него, а на гърба има остроумен и любопитен автограф: &quot;На големия поет Илия Гърчев от неговия личен кръчмар Евтим Евтимов&quot;. Посрещал е стотици поети, артисти, бизнесмени, политици. &quot;И сирийски бежанци да дойдат, и тях ще нахраня така, че ще останат доволни и никога няма да забравят идването си тук&quot;, кълне се бай Илия. Не спестява обаче критиките - особено към чужденците. &quot;Гърците са капризни, а французите в последните години са пълна скръб като клиенти. Четири души опитват с една лъжица супата&quot;, чуди се той. Но за кратко. И е готов да посрещне нови гости и стари приятели.