С „Потъването на Созопол" стартира „Киномания 2014”
Зрителите ще видят 57 филма, истински „залп” от качествени творби
София, България
15 Ноем. 2014, 09:53
3492 прочита
0 коментара
![С „Потъването на Созопол" стартира „Киномания 2014”](https://static.blitz.bg/documents/newsimages/thumbnails/390/201411/20141115.stepaculmy.jpg "С „Потъването на Созопол" стартира „Киномания 2014” - Блиц")
Добро и смело начало на вече 28-ия фестивал „Киномания” ! Добро, защото „Киномания-2014” бе открита на 13 ноември т.г. вечерта в доста изпълнената с публика зала 1 на НДК. Новост беше и организираната томбола с билетите за премиерната прожекция, даваща възможност на късметлиите да спечелят пакети от по 10, 15 и 20 билета („джакпот”) за филмовия фестивал, който ще продължи до 30 ноември.
Смело начало, защото той бе открит с ... новия български филм – „Потъването на Созопол” на режисьора Костадин Бонев. Впрочем тази смелост на организаторите от НДК бе изтъкната на скромната церемония при старта на „Киномания 2014” и от зам.-министъра на културата Боил Банов,театрален режисьор по професия и 15 години (четири мандата) директор на един от успешните театри в страната – Хасковския „Иван Димов”. При откриването , в което участва и зам.-кметът на Столична община д-р Тодор Чобанов, бе изтъкнато, че тази година са заснети само 5 (?!) български игрални филма, докато през 2013 г. техният брой е бил 29. В такъв смисъл държавата е длъжник на родното ни кино, което именно тази година отбелязва 100-годишнината от прожекцията на първия български игрален филм „Българан е галант” на родоначалника Васил Гендов.<br />
<br />
Далият старта на „Киномания-2014”, „„Потъването на Созопол” е наистина един сериозен психологически филм. Той дойде и вече декориран във Варна с две награди от фестивала „Златната роза”: за най-добър сценарий - на Ина Вълчанова (лентата е заснета по нейния роман) и Костадин Бонев, както и за най-добра актриса - на Снежина Петрова. Главният герой Чаво (великолепна игра на Деян Донков) е разбил семейството си, изгубил е и любовта си Нева (Снежина Петрова) , отишли са си от този свят най-близките му хора – брат, баща майка. Оставайки съвсем сам, страдащ от чувство за вина и в дълбока депресия, той грабва 10 бутилки водка и заминава за Созопол, където е прекарал своето детство и младежки години. Таи единствено надеждата, че докато се налива с водка и допие и последната бутилка, ще стане чудо и животът му ще се промени. Деян Донков прави наистина голяма запомняща се роля, показва колко многопластов може да бъде. Далеч не на всеки драматичен актьор се удава да бъде така добър и на белия екран! Направо е много рядко. Учудвам се, как Деян не е взел „Златна роза” във Варна ?! Високохудожествена в духа на „арт киното” е и операторската работа на Константин Занков. Същевременно обаче „Потъването на Созопол” е твърде тежък, дори тягостен филм, въпреки някои струйки оптимизъм накрая. Мрачните краски са прекалено сгъстени. Героите му бързо, а често и нелогично, се предават, отказват се от любовта си и дори от живота си. Всичко това е, разбира се, по сценарий. Да не говорим, че Созопол никога досега не е изглеждал така съзнателно неприветлив и дори грозен, независимо че действието във филма се развива през обикновено светлия и ведър ...месец юни, а не през тъжния ноември. Изобщо „Потъването на Созопол” идва малко в повече на и без това потъналия в грижи и безконечни проблеми българин. <br />
<br />
Добро впечатление на галата направи фактът, че след прожекцията продуцентът покани и изведе на сцената почти целия творчески екип на своя филм, представяйки всеки един поименно, а не както е традиционно само изпълнителите на главните роли – изключително джентълменска постъпка. <br />
<br />
Наистина много мащабна (57 заглавия) и разнообразна по жанрове, теми и стилове, направо „за всекиго по нещо” е тазгодишната програма на „Киномания” с ядро в София, но с прожекции и в Пловдив и Варна. Трудно е да се откроят всички „най-достойни” ленти от различните тематични раздели на фестивала. В никакъв случай обаче зрителят не бива да пропусне „Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството” , в който мексиканският майстор Алехандро Гонсалес Иняриту майсторски разкрива комичния хаос зад голямото изкуство и блести комедийният талант на Майкъл Кийтън. От същия раздел „Фестивал на фестивалите” е и романтичният американски фарс „Магия в полунощ” на неостаряващия, макар и вече 79-годишен, мултиталант Уди Алън с Колин Фърт и Ема Стоун в главните роли.<br />
<br />
Дори само имената на така обичания Ал Пачино и на режисьора Бари Левинсън, създал през 1988 г. прочутия „Рейнман”, отличен с 4 награди „Оскар”, са достатъчно магнетични, за да се извисим духовно с „Принизяването” по романа на Филип Рот. От същата поредица „Екранизациите” на литературни образци силно впечатлени прави и копродукцията „Госпожица Юлия” по едноименната пиеса на Аугуст Стриндберг, като режисьор на филмовата версия е Лив Улман, любимата актриса на великия швед Ингмар Бергман. <br />
<br />
За четвърти път един от главните акценти на „Киномания” ще бъде и „Фестивалът на френския филм”, организиран с активното съдействие на Френския институт в България. Страната, дала на света братята Люмиер и първата кинопрожекция през 1895 г. , ще се представи с 10 игрални филма. Безспорно много познава-телни ще бъдат „Дипломация” (на немския режисьор Фолкер Шльондорф) за спасяването на Париж от взривяване от хитлеристите през август 1944 г., и „Истинският Сен Лоран” (за прочутия моделиер), участвал в конкурсната програма в Кан. <br />
<br />
Сериозен български „врез” в „Киномания-2014” има в раздела „Специални прожекции”. В него ще видим наши документални филми за легендарната поп-група АББА - „АББА P.S.”, «Париж на Богдана Карадочева», «Портрет на една дама – филм за Татяна Лолова» (тази година любимата на няколко поколения актриса имаше юбилей). И в трите филма е «замесен» като режисьор журналистът Георги Тошев. В първия в съавторство с Явор Веселинов, а в другите два – с Ема Константинова. От друго естество е документалната лента «Чуй» (реж. Диана Иванова) за малко позабравената история на радио «Свободна Европа». <br />
Очаквано винаги с голям интерес от децата е поредицата «Детско кино». И тази година те няма да останат разочаровани от подбраните от организаторите на фестивала 7 филма, дублирани на български език. За прожекциите в зала 1 на НДК входът за децата е безплатен, а билетите за техните родители или изобщо възрастни придружители струват 5 лв. За всички останали филми от богатата програма на «Киномания-2014» цените на билетите варират от 10 лв. до 8 лв. за ученици, студенти и пенсионери. <br />
<br />
***** ****** ****** ***** **** <br />
Някак си встрани от „Киномания-2014” и в нейната сянка, така да се каже “off-Broadway”, остава един друг български филм «България, тази вечна ерес», който определено заслужава особено внимание. Той в момента се «върти» в съвсем новия и много уютен културен център “G 8 Cinema” на софийската улица «Гладстон» № 8. Дори самоопределението на филма като "игрално-документално, музикално-антропо-логично, научно-магично, еко-анархо-утопично пътешествие в релеф от 8 части" вече събужда очакването за нещо необикновено. Като прибавим и факта, че негов сценарист, режисьор, продуцент и монтажист е ...едно и също лице, а 128- минутната лента е направена с малък бюджет, без стотинка външно финансиране от институции или частни спонсори, то любопитството ни нараства неимоверно. Този „човек- оркестър” е Валентин (Вал) Тодоров, писател-фантаст, режисьор, автор на текстове за известни наши рок-групи, граждански активист. „България, тази вечна ерес” е апотеоз на свободния дух, на отхвърлянето на Системата – на тази „машина от лъжи и закони”. Не желаейки да попадне в зъбчатите колела именно на тази машина, младият саксофонист Калоян (в ролята Калоян Патерков) и неговата приятелка – циганската танцьорка Диана (Тезджан Ферад) кръстосват из България, търсейки едва ли не митичното село Делфиново. Делфиново е един съвременен остров Утопия. Неговите жители са отхвърлили парите и официалната власт, живеят в разбирател-ство, справедливост и солидарност при условията на размяната в натура и обща собственост, т.е. извън Системата. <br />
<br />
Майсторската камера на операторите Кирил Проданов и Михаил Боевски ни пренася заедно с героите на филма в прелестни кътчета на Родината – от Камен бряг (по времето на Джулая) и Иракли до Седемте Рилски езера (Паневритмията на Бялото братство на Дънов), от Гложенския манастир до Дяволското гърло и Триградското ждрело. Присъстваме на различни народни празници – някои с ритуален характер и „купони” с много музика. Известен недостатък на филма е бързото сменяне от екрана на „прозорците” с цитати и мисли на философи и поети (Овидий, Презвитер Козма и др.), които са ключ към съответните епизоди, а зрителят няма достатъчно време да ги прочете, камо ли да ги осмисли. Някои реплики на третия основен герой Иво и своеобразен водач на двойката (в ролята Иво Желев) звучат твърде декларативно, като декламация. Но това са мисли на автора Вал Тодоров, който несъмнено е убеден привърженик на истинското народовластие – пряката демокрация. <br />
<br />
„България, тази вечна ерес” трябва определено да се види от всеки истински ценител на духовното, не комерсиално кино, особено сега в арт-атмосферата на „Киномания-2014”.<br />
<br />
<strong>Борислав КОСТУРКОВ</strong><br />
<br />
<br />
<br />
<br />
Последвайте ни
0 Коментара: