„Вървим по „Графа” - аз, Климент Денчев и Славчо Пеев. Климбо върви и плаче. Това беше при първото му завръщане в България, някъде преди десетина години ли беше, не помня точно, но там някъде. Климбо беше с втората си жена Надин. Хората по улицата го разпознаваха, спираха го, радваха му се, жена му беше шашната, а Климбо... Климбо се разплака, с ей такива сълзи! Върви и плаче! Не може да повярва, че хората в България не са го забравили след толкова години”.
<br /> Това е само миг от спомените на най-близката му приятелка актриса у нас - Мариана Аламанчева. Последната визитка на един от най-енигматичните български артисти. Става дума за Климент Денчев без чието неповторимо присъствие култови филми като &bdquo;Козия рог&rdquo;, &bdquo;Няма нищо по-хубаво от лошото време&rdquo;, &bdquo;Тайфуни с нежни имена&rdquo;, &bdquo;Сбогом, приятели&rdquo;, Баща ми бояджията&rdquo;, &bdquo;Изпит&rdquo;, Басейнът&rdquo;, &bdquo;Войната на таралежите&rdquo; и много други нямаше да бъдат същите. В продължение на години Климбо омайваше и приспиваше децата със своята &bdquo;Лека нощ, деца&rdquo;, с рисунките си върху стъкло, гарнирани с увлекателните истории за знайни и незнайни герои. Драматичната съдба на Климент Денчев в крайна сметка го пренесе в небесните селения, заедно с мъката по родината след доброволното му дългогодишно изгнание в Канада. Останаха най-верните му приятели като Мариана Аламанчева и Здравко Радоев, чиито спомени &bdquo;нарисуваха&rdquo; пред &bdquo;ШОУ&rdquo; истинският /и непознат/ образ на Климбо. <br /> <br /> &bdquo;Първо, Климент Денчев никога не е бил емигрант, невъзвращенец, какъвто го изкараха. Били сме заедно в един клас във ВИТИЗ, заедно бяхме в Разградския, а не в Добричкия театър, както го бъркат някои негови &bdquo;биографи&rdquo;. Заедно ни взеха в Сатиричния. Второ, Климбо беше невероятен поливалентен талант - за него сцената сякаш беше тясна! Той беше невероятен актьор, великолепен художник, певец и музикант, що се отнася до талантите му. Като човек беше всичко това в едно. Разнолик. Ролята на злодей? - Няма проблеми! В същото време децата обожаваха добрия Бате Климбо, който импровизираше, пееше и рисуваше в &bdquo;Лека нощ, деца&rdquo;. По едно време той до такава степен се беше влюбил в предаването си и децата, че напусна Сатирата и остана с постоянен ангажимент само към детското предаване и поканите от филмови режисьори, естествено. Невероятно е, че поддържащата му роля на злодей в &bdquo;Няма нищо по-хубаво от лошото време&rdquo;, доколкото знам, която самият Ал Пачино зърнал по време на прехвърлянето на персонажи за един от филмите си, дотолкова се впечатлил от изпълнението му, че споделил в тесен кръг, че и самият той не би могъл на изиграе така ролята &ndash; без всичките си гениални артистични номера, без всякаква мимика. Впрочем май единствено Гришата Вачков само с едно мърдане на вежди и Климбо, без едно трепване на лицев мускул дори, можеха да изваят характерен, впечатляващ образ. Нямаше други като тях&rdquo;, спомня си Мариана Аламанчева. <br /> <br /> Най-добрата му приятелка държи да опровергае и наложилата се версия за емигрантството и невъзвращенството на Климент Денчев: &bdquo; Досега от всички клюки и &bdquo;автентични&rdquo; спомени на близки до него артисти и режисьори не съм чула истината, която аз знам. <br /> <br /> <strong>Не е вярно, че Климент избяга от България! Той напусна съвсем легално, без всякакви спънки от властта</strong><br /> <br /> Друг е въпросът защо се получи така. Чета, че някои го изкарват скандалджията, побойника, пияндето, което пребило ченге милиционер, а то съвсем не е така. Климбо беше почти абсолютен трезвеник. Единственият път, когато съм го виждала да се напие, беше при първото връщане в България след дългогодишно изгнание. Преди десетина години. Ако се върнем назад, всичко започна от една глупава история с някакъв милиционер от нашата махала, ние живеехме горе-долу като комшии. Един ден се вдига страхотна патардия. Климент живееше на първия етаж на кооперацията. Въпросният милиционер вдига от междинната площадка стълбата му и я понася посред бял ден, без да му пука, към дома си. Децата от блока почват да тропат по прозореца му и да &bdquo;донасят: &bdquo;Бате Климбо, един с униформа ти взе стълбата и я носи ей натам!&rdquo;... Климент, какъвто си е кибритлия, в интерес на истината, скача направо през прозореца на улицата, настига крадеца и му удря пердах, съответстващ на темперамента му. Оня обаче завежда дело, че бил пребит &bdquo;по време на изпълнение на служебните си задължения&rdquo;. Климбо бе осъден на две години условно. Сега, ако говорим за емигранство, той можеше да напусне България още по времето, когато беше на снимки във Франция, но се върна. Върна се, но нещата с ченгето бяха станали <br /> <br /> <strong>нетърпими</strong><br /> <br /> Оня, някакъв маниак, продължаваше да рови в тая история - не се знаеше докъде могат да стигнат нещата. Междувременно Климбо беше изпратен заедно с Николай Николаев, брат на Орфи, в рамките на културната ни програма на &bdquo;Експо 75&rdquo; в Монреал. Там омайникът Климбо се беше запознал с една канадка на име Лус. След това я доведе в България и се ожениха. <br /> <br /> После нещата с набития милиционер станаха нетърпими. А жена му и без това беше в шок от това, което видя тук, така че той си взе дърмите и заминаха за Канада. Съвсем легално. Нямаше как да го спрат, защото беше женен за чужденка, съответно - и той беше чужд поданик. Това е истината за неговото &bdquo;емигрантство&rdquo;. А знаете ли, че в Канада продължи да рисува и да приспива канадските деца по една от централните телевизии, а сюжетите му бяха изключително по мотиви от български народни приказки?! Знаете ли, че Климент Денчев, канадски или български гражданин, спечели &bdquo;Оскар&rdquo; в класацията за анимационни филми?! При това филмчето му беше преразказ на автентична българска приказка! Някой досега да е написал у нас и ред за тази уникална награда!? Не, нали?! Аз поне не съм чела. Това е не по-малко уникално от самата награда. Умишлено информационно затъмнение или пълна българска идиотщина спрямо успелия...&rdquo;, чуди се и се мае Мариана Аламанчева. <br /> <br /> В интерес на истината, при първото си пристигане Климбо е понесен на върха от вълната на народната любов. Хората го спират. Втората му жена, също канадка, след развода му с Лус, е още по-удивена. Тя не може да си представи, че българите са запомнили един от своите любимци след десетилетия изгнание, спират го и го докосват като икона. Групата Славчо Пеев, Мариана Аламанчева, Климбо, под ръка с втората си жена, става атракцията на &bdquo;Граф Игнатиев&rdquo;. Всички искат да пипнат, въпреки белезите на времето. Савина също се разплаква. Никой не знае, че след &bdquo;парада&rdquo; Климент Денчев се прибира не в собствения си апартамент на централния булевард, а в приземния етаж на приятеля си Славчо Пеев срещу Спортната палата, където за пръв път <br /> <br /> <strong>се напива като казак, което му е абсолютно противопоказно</strong><br /> <br /> Причината - Климбо е вече тежко, неизлечимо болен от диабет и не може да изкачи стълбите до собствения си апартамент, който е на метри, но на най-горния етаж. За сметка на това може да прескочи едно стъпало до жилището на Славчо Пеев и да поплаче пиян на рамото му. <br /> <br /> Иначе, и преди, и след това Мариана Аламанчева и Климбо си приказват поне веднъж в седмицата. Една от общите теми е диабетът. И двамата са на ръба на тоталния срив на целия организъм. Денчев обаче не се предава. Притежава апартамент в центъра на Монреал, но през няколко дни го напуска и прескача до индианските владения на племето в околностите на мегаполиса. Климбо става кръвен брат на шамана на племето, който започва да го лекува от напредналия диабет. Той и Мариана говорят всяка седмица за това-онова, включително за общата си болест. Климбо й съобщава по телефона вълшебна индианска рецепта срещу диабет. &bdquo;Кажи на моята бяла сестра да пие йогурт с канела, много помага за диабет&rdquo;, отсича шаманът. И о, чудо - обездвижената от болестта звезда на Сатирата Марина Аламанчева в един чудесен ден се надига сама и започва да ходи, дори да разхожда лично домашния любимец Бонго! <br /> За жалост, индианската рецепта срещу диабет не помага на самия Климбо. <br /> <br /> <strong>Болестта е поразила целия му организъм</strong><br /> <br /> Климен Денчев редува периоди на халюцинации и прозрения. Мариана си спомня, че в едно от последните им чувания по телефона от болницата Климбо пророкувал в нещо като транс: &bdquo;Докато не признаете Симеон за цар, няма да се оправите...&rdquo;. Часове след това тя научава, че той е вече в оня свят...<br /> <br /> Легендарният музикант Здравко Радоев е съхранил други неразказани никъде спомени от общуването си с Климент Денчев. &bdquo;С онова пътуване за &bdquo;Експо 75&rdquo; трябваше да го направим аз и оркестърът, Богдана Карадочева, за която бях женен тогава, оркестър &bdquo;Абритус&rdquo;, Николай Николаев и Климбо с уникалните си скечове. Дойде Леа, вместо Богдана, която мисли, мисли и каза, че не може да пресече океана със самолет - страдала от аерофобия при дълги пътувания. Хубаво Леа им скри топката. Климбо вече беше набил милиционера и оттам тръгна историята с първата му жена Лус, но се върна заедно с нея и тук се ожениха. Най-големият майтап обаче беше, че благодарение именно на него успяхме да пресечем границата на Канада и САЩ. Двамата с Николай Николаев дойдоха в Монреал и участваха в програмата. Свършва тя и си бяхме уредили визи до наши приятели българи в Ню Йорк. Тръгваме с един автобус през нощта на гости и ни спират на границата, която е фиктивна. Абе, хората нищо лошо не ни мислят, просто искат да ни черпят по едно кафе. Обаче разгледаха и паспортите ни между другото и се ококориха. Не бяха виждали такива. И се започна: какви сте, що сте, откъде сте, сигурно носите наркотици... А като видяха реквизита на Николай и Климбо, направо си наостриха служебните сетива. Гледат два пръта, увити дебело с парцали, накрая - стърчат обувки. Гледат и почват да ръчкат с шишове в парцалите,<br /> <br /> <strong>търсят наркотици</strong><br /> <br /> Ние им обясняваме, че това е реквизит за антифокуси, те мигат и не вярват. Накрая се наложи Николай и Климбо да им изкарат цяло безплатно представление. Климбо се мушка зад завесата, Николай мърмори абракадабра-думбакрадабра, и обувките се вдигат заедно с краката &ndash; левитация! Климбо и Николай бяха в стихията си и ония се побъркаха. Накрая всичко завърши с една страхотна веселба, по време на която им направихме страхотно представление. Разбира се, посетихме нашите приятели в Ню Йорк... <br /> Колкото до Климбо, <br /> <br /> <strong>той беше вторият най-избухлив артист след Бисер Киров</strong><br /> <br /> Бисер беше вече беше набил милиционер в провинцията, беше пребил портиера на националното радио една нощ, а и не само това. Изобщо, той си падаше по такива побоища. За Климбо, без да съм му бил свидетел, също знам, че си падаше по такива изпълнения. Но го правеше според собственото си чувство за справедливост, не от келешлък...&rdquo;, споделя Здравко Радоев.<br /> <br /> Едно от последните бълнувания на Климент Денчев, които Мариана Аламанчева е доловила по телефона от болницата в Монреал, е нещо от рода на: &bdquo;За дълго отлаганото ми завръщане в България ще отговоря, както казват французите: &bdquo;Всяко завръщане е една малка смърт&rdquo;. Това е изречено малко преди второто кратко и почти анонимно посещение на Климбо в родината, след което се връща в Канада и умира в страшни мъки. Разяден от диабет и носталгия по родината. С 6 байпаса на разбитото сърце. Мъките му не успява да облекчи дори индианският шаман на име Хорко уан, ще рече - &bdquo;Даряващият надежда&rdquo;... <br /> <br /> <br /> <strong>Записа Славей КОСТАДИНОВ </strong><br /> <br />