Пламен Николов беше парламентарен секретар в кабинета на Жан Виденов през 1995-а година, но напуска поста си със скандал. След това работи няколко години в „Мултигруп”, където ръководи "Стратегическо и корпоративно планиране" и стопански звена на компанията. Преди 10 ноември десет години се труди в Института за съвременни социални теории към Секретариата на ЦК на БКП, бил е и преводач към Единния държавен протокол, тоест - запознат е с много строго секретни разговори на най-високо ниво. В момента се занимава с частен консултантски бизнес. Защитен свидетел по делото “Октопод”.
<br /> Пламен Николов разказва ексклузивно пред &ldquo;ШОУ своите лични истории с Тодор Живков и разкрива как от яростен антиживковист започва да го харесва и да работи за него!<br /> <br /> <em>За пръв път той признава публично: &ldquo;Извиних се на Тодор Живков, че станах свидетел в съда на снаха му Маруся и й помогнах да отнеме внука му!&rdquo;.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Пламене, твоето отношение към Тодор Живков минава през омраза - ти си бил яростен антиживковист, до другата крайност &ndash; започваш да го харесваш, работиш за него, дори ставате приятели?!...</strong><br /> - Първото камъче, което започна да преобръща отношението ми, е много лично и много смешно! Аз съм зодия Дева и той е зодия Дева. Ненавиждам мръсни, лигави сапуни. Когато ползвам сапун, го подсушавам и го оставям непокътнат! Тодор Живков беше на посещение някъде в края на управлението си в Смолян с дипломатическия корпус. Гледах по новините репортаж. Преди да му дадат менчето да лисне вода на откриването на някакъв обект, едно момиче му поднесе чинийка със сапунче, а другото се приготви да му полива да си измие ръцете. След като си насапуниса ръцете, момичето му поднесе чинийката да остави сапунчето. Той обаче го поднесе към другата девойка с менчето и й направи знак да изплакне сапуна. След като го изплакна, той внимателно го отцеди, а аз понеже имам същия маниер, знам колко е трудно да отцедиш един мокър сапун с насапунисани ръце, и тогава една го остави в паничката. Това ми направи страшно впечатление! Казах си: &ldquo;Този човек мисли за другите! Мисли, че този след него трябва да пипне чист сапун&rdquo;.<br /> <br /> Години преди това, през 1984 година, Тодор Живков стана свидетел как ген. Кашев ми крещи. Аз бях по едни къси оръфани панталони, дънкови, по фланелка, също доста оръфана и с доста голяма брада. Бях преводач на морето и придружавах полски гости. Тодор Живков влезе в стаята, изчака, изкашля се, за да разбере ген. Кашев, че има друг човек в помещението. Той се обърна и като го видя, му призля. Тодор Живков му каза: &ldquo;Абе, Илия, ти какво си го емнал това момче? Какви му били дънките, каква му била брадата! Казват ми, че си го водил в завод &ldquo;Дружба&rdquo; да му шият костюм! Остави го на мира, ти не разбираш ли, че не можеш да го вкараш в твоя милиционерския калъп! Той си е такъв, какъвто си е! Извикали сме го тук да върши работа, каквото трябва, го върши добре, остави го човека на мира!&rdquo;. И тръгна да излиза. На вратата се обърна и добави: &ldquo;Илия, в нашия живот ботевски чела вече няма, няма и да има! Остави поне една ботевска брада, бе, какво ти пречи!&rdquo;. Много силно впечатление ми направи. <br /> <br /> Може би аз съм безчувствен и инертен човек, минаха години, докато прогледна какво представлява Тодор Живков като човек! През това време всичко обяснявах с лошия Тодор Живков, с лошото му семейство, срещу Людмила говорех, въпреки, че не беше вече между живите... Бях като някакъв папагал, който повтаряше, без много да се замисли!<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Дори извърших грях към семейството на Тодор Живков!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Грях?!</strong><br /> - Имам голям грях към семейството на Тодор Живков! Явих се на делото на Маруся<em> /Маруся Мирчевска, първата съпруга на сина на Тодор Живков &ndash; б. а./ </em>срещу Владимир, на което тя взе сина им. Бях неин свидетел на това дело. Това е непростим грях - че си позволих да направя такова нещо, никога няма да си го простя!<br /> <br /> Ние бяхме съседи със сестрата на Маруся, Соня. Тя идваше много често при сестра си, идваше и у нас. Бяхме приятели. Беше много обаятелна, харесвах и нея, и сестра й. Бяхме приятели и със съпруга на сестра й по това време - Вальо Казаков. В един момент Маруся ми каза: &ldquo;Ти си бил очевидец на много неща, сега ще водя дело срещу Владимир, защото искам да взема детето, не искам да го оставям той да го гледа!&rdquo;. Наприказва ми разни неща - че Валентина, втората съпруга на Владимир, не се грижела добре за него, което се оказа, че не било вярно. Но тогава аз й се доверих. И й казах: &ldquo;Добре, аз ще дойда и ще ти свидетелствам!&rdquo; Много ме е срам!...<br /> <br /> Не помня точно какво ме питаха, но помня, че в коридора срещнах Владимир и Валентина. Бях много безчувствен по това време, не можех да разбера колко гнусно е да се намесваш така в живота на едно семейство!<br /> <br /> Години по-късно се опитах да искам прошка на Тодор Живков за това, което съм направил. Беше точно на деня, в който християните си искат прошка. Той беше прекрасно запознат. Изслуша ме много търпеливо и когато приключих, направи малка пауза и ме попита: &ldquo;Свърши ли?&rdquo;. Казвам: &ldquo;Свърших&rdquo;. Тогава той ми каза следното: &ldquo;Виж какво, ти простил ли си си?&rdquo;. Казвам: &ldquo;Не&rdquo;. &ldquo;Срам ли те е?&rdquo;. Казвам: &ldquo;Да&rdquo;. А той: &ldquo;Защо тогава си дошъл да искаш прошка от мен? Всеки ден си в къщата ми, на масата ми, защо си дошъл да искаш прошка от мен? Това е лицемерие! Ти трябва сам със себе си да изясниш тези неща! Ако те е срам, то сигурно ще те е срам до края за това нещо, и дали аз, Владимир или Валентина ще ти дадем прошка, какво ще ти помогне?...&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Страдаше ли Тодор Живков, че не може да вижда сина на Владимир?</strong><br /> - Страдаше, да. През 1996 г., някъде около смъртта на Ванга, заведох малкия Тодор Живков при него заедно с Маруся. Те бяха в България. Маруся поиска среща с Тодор Живков. Аз отидох при него и му казах. Той ме попита: &ldquo;Тя ще доведе ли детето?&rdquo;. Казах му, че ако той иска да го доведе, ще й кажа да го доведе. Позасмя се: &ldquo;Какво друго да искам, освен да доведе детето?!&rdquo;.<br /> Заведох ги. След известно време ги оставих сами. След малко излезе и детето. Маруся остана доста дълго да разговаря с Тодор Живков.<br /> <br /> Когато те си тръгнаха, ги изпратих до изхода. Живков беше много натъжен. Каза нещо в смисъл, не е видял промяна в бившата си снаха. Тя поставила въпроса за пари за отглеждането на Тодор, а той й казал, че няма възможност да й помогне с пари, ако иска, да обсъди въпроса с Владимир... Общо взето беше огорчен от тази среща, даже накрая добави: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Повече не ми я води!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> В интерес на истината повече не е имало и случаи Маруся да поиска среща.<br /> <br /> <strong>- Ти си общувал много с Тодор Живков, обичаше ли да доминира над събеседниците си?</strong><br /> - Монолози от негова страна имаше само когато разказваше нещо. За него по-важно беше да научи мнението на другите хора и изказваше мнение само когато другите проявят интерес какво мисли. Бил съм с него на срещи с най-различни хора и винаги поведението му е било такова.<br /> <br /> Тодор Живков преразказваше мемоарите си на различни хора - така той за много неща се подсещаше и си припомняше, защото беше лишен от документи от архива. Това беше начинът да оформи в главата си текста за мемоарите си, които подготвяше. След това ги записваше на касетофон и ги предаваше на сътрудничката си. <br /> <br /> Иначе той беше много дискретен и не се натрапваше в разговорите. Когато имаше 5-6 човека в стаята, той винаги предпочиташе разговорът да се води между тях. Неговото присъствие беше почти незабележимо, само от време на време се намесваше с някаква реплика, някакъв въпрос. <br /> <br /> Много често се случваше по време на срещи да влезе малката му правнучка Андрея. Той винаги много й се радваше и по никакъв начин не допускаше да разбере, че той в момента нещо е зает. Тя се покатерваше в него, той я вземаше в скута си, отделяше й цялото си внимание! Случвало се е да ми каже: &ldquo;Ей, аз не съм се надявал, че ще доживея и да се радвам на правнуци! Мислил съм, че я някой инфаркт ще ме тресне на заседание на Политбюро, я по някой друг начин ще си отида!...&rdquo;. <br /> <br /> Споделял ми е, че възприема като подарък от съдбата, че е на &ldquo;Секвоя&rdquo; при внучката си и правнучките си. Първата година той е живял при Владимир и Валентина, а после се премести при Жени и при Андрей. Беше щастлив в тази семейна среда.<br /> <br /> Казваше обаче и друго. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Смяташе, че е сбъркал, че след смъртта на д-р Мара Малеева не се е задомил повторно</strong></span><br /> <br /> &ldquo;Ето, аз тук на тях съм им в тежест, те трябва да се съобразяват с мене, а и покрай мен си има разходи и те трябва да ги покриват!&rdquo;, казваше.<br /> <br /> Тодор Живков имаше характерни жестове, характерна мимика, характерен изказ. Когато ставаше въпрос в негово присъствие за някой човек, който не му е известен или му е малко известен, за някакво неизвестно обстоятелство, за да не прекъсва разговора, той дискретно правеше знак към сътрудника, който е организирал тази среща &ndash; потъркваше показалецът и средният пръст на едната си ръка върху показалеца и средния пръст на другата Този жест означаваше, че иска допълнителна информация за човека, за който става дума.<br /> <br /> Един ден го попитах откъде е възприел този знак. Той ми обясни, че когато е пътувал в Куба и когато тук са идвали кубинци, на него му е направило впечатление, че много често използват този знак. Поинтересувал се е какво значи и те са му обяснили, че понеже Куба има много премесена кръв, те по този начин си задават въпроса за оттенъка на кожата на даден човек. Това е нещо като това, днес да се показват кавички с пръсти!<br /> <br /> <strong>- Как се отнасяше към хората, с които работи?</strong><br /> - Аз имам недостатък - че не си организирам добре времето и често пъти закъснявам за срещи. Много често се случваше да закъснея и за срещи с него. Той проявяваше много голямо великодушие. Никога не е допускал този мой недостатък да повлияе негативно на деловите неща, които имаме да свършим. Аз си изключвах често мобифона, за да си върша спокойно работата. В такива случаи той се обаждаше на моята секретарка или сътрудничка. Разговорът започваше обикновено с фразата: &ldquo;Позна ли кой се обажда?&rdquo; - изречена с характерния му глас. Някои веднага са реагирали и са казвали: &ldquo;Да, познах!&rdquo;. Други първоначално са се учудвали, и той тогава обяснявал: &ldquo;Тодор Живков се обажда!&rdquo;. Веднъж беше звъннал на секретарката ми в Министерски съвет и попитал: &ldquo;Позна ли кой се обажда?&rdquo;. &ldquo;Познах&rdquo;. &ldquo;Къде е Николов? Защо си е изключил мобифона, не мога да се свържа с него?&rdquo;. Тя казала: &ldquo;Не знам къде е. Може да е в парламента&rdquo;. А той: &ldquo;Имаме среща с него следобед, разбери го колко ще закъснее, за да знам каква работа да си свърша, докато го чакам!&rdquo;. Той беше много опитен човек и не се опитваше да премахва недостатъците на хората и не позволяваше тези недостатъци да му пречат да работи с тях. Самият той беше невероятно точен, цепеше секундата на две!<br /> <br /> След като напуснах резиденцията в Бистрица, отидох на живея в хотел &ldquo;Елица&rdquo; на Витоша. С Илия Павлов бяхме преценили, че имам нужда от охрана и затова живеех там. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Срещу мен имаше няколко атентата</strong></span><br /> <br /> При най-тежкия от тях можеха да пострадат и съпругата ми и тъща ми. Пътувахме с моята кола от Варна след рождения ден на Илия и в движение падна едното колело! Разминахме се на косъм от една тежка катастрофа, в която най-вероятно щяхме да загинем! <br /> <br /> Отидох при Тодор Живков по някаква работа и той ми каза: &ldquo;Абе, около тебе много става напечено!?...&rdquo;. Попитах го: &ldquo;В какъв смисъл?&rdquo;. А той: &ldquo;Научих, че си имал произшествие с колата...&rdquo;. Беше разбрал от вестниците. Тодор Живков продължи: &ldquo;Тези неща трябва да се уталожат! Защо за известно време не заминеш някъде?&rdquo;. Попитах го: &ldquo;Къде да замина?&rdquo;. А той вика: &ldquo;Помня, че си ми разказвал, че много ти харесва Родос. Иди на Родос! Там имаш ли сигурни хора, имаш ли пари?&rdquo;. Казах му, че имам малко спестени пари. &ldquo;Иди на Родос, ще държим връзка, когато стане безопасно, ще се върнеш&rdquo;. По това време работех за предизборната кампания на Николай Рижков в Москва, но Тодор Живков прецени, че е разумно да се отделя за малко. Престоях там не повече от месец. <br /> <br /> <strong>- Казвал си ми, че си поканил Тодор Живков за кум на втория ти брак и той ти отказва. Защо? </strong><br /> - С Мария вече живеехме заедно от май месец 1995 г. в резиденцията на &ldquo;Мултигруп&rdquo; в Бистрица. Запознах я с Тодор Живков. Запознавал съм го преди и с други мои приятелки. Дори в началото обърка Мария с бивше мое гадже. Но Мария му каза: &ldquo;Другарю Живков, аз съм Мария, идвам за първи път!&rdquo;. Тогава той извика едно от момчетата, което се грижеше за охраната на къщата и му се скара на шега: &ldquo;Абе, Мишо, ти, Пламен, като ги сменява, защо не ме предупреждаваш, ами аз тук изпадам в конфузна ситуация!?&rdquo;. Мария му направи много силно впечатление. На другия ден имахме среща по друг въпрос и той най ненадейно ме попита: &ldquo;Ти сега кога ще се жениш за Мария?&rdquo;. Казах му, че не сме говорили на тази тема. Обясних му, че наскоро се е разделила със съпруга си, живеем заедно, но тя първо трябва да се разведе. Той вика: &ldquo;Въобще не го усуквай, ами, казвай кога ще се жениш за Мария? Не може вечно да ергенуваш! Вече си разведен, жена ти е в Америка, трябва да се задомиш!&rdquo;. <br /> <br /> Мина известно време. През 1996 г. с Мария решихме да се женим. Беше ми голям мерак да го придумам той да ми бъде кум. И започнах да го увещавам. Няколко пъти той ми отказва. През 1997 г. аз вече съм се настроил за по-сериозен разговор с аргументи. А Тодор Живков ми казва: &ldquo;И друг път съм ти казвал, ти можеш да бъдеш невероятно досаден. Какво ме тормозиш да ти ставам кум! Ти не разбираш ли колко е абсурдно това аз да ти бъда кум?&rdquo;. &ldquo;Защо да е абсурдно?&rdquo;. А той: &ldquo;Ще ти обясня, ти се невероятно досаден! Идеята някой да ти кумува, е да имаш кум, а не да имаш спомен за кума си! Аз вече съм на такава възраст, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Господ може всеки момент да ме прибере</strong></span><br /> <br /> И ти няма да имаш кум! Ще имаш просто едно албумче със снимки с Тодор Живков! Освен това, аз не мога да си позволя да вляза в църква!&rdquo;. &ldquo;Защо?&rdquo; А той: &ldquo;Ти не разбираш ли какво богохулство е това, аз да вляза в църква?!&rdquo;. Тогава аз по най-баламски начин му казах: &ldquo;Е, тогава ще направим комсомолска сватба, няма да ходим в църква!&rdquo;. Тогава той се ядоса, погледна ме и каза: &ldquo;А, не! Този път, за Мария, ти ще се жениш по закон Божи!&rdquo;. Така се разминах с желанието Тодор Живков да ми стане кум. Поканих Бойко Драганов от &ldquo;Мултигруп&rdquo;, той се съгласи и с Илия Павлов ни подариха сватбата. <br /> <br /> <strong>- Организирал си първото пътуване на Тодор Живков до Правец, по времето, в което е под домашен арест... </strong><br /> - Тодор Живков имаше възражение, че трябва да напише молба до главния прокурор Иван Татарчев и да я подпише. Обяснихме му, че няма как, а той каза: &ldquo;Това е толкова унизително!&rdquo;. В крайна сметка написа 2 молби, в едната титулуваше Иван Татарчев &ldquo;прокурор&rdquo;, а в другата &ldquo;главен прокурор&rdquo;. Обещах му от тези молби да има само ксерокопия. Каза ми: &ldquo;Не искам никъде да има моя подпис в оригинал!&rdquo;. Смяташе, че това е унизително, че е част от репресията срещу него. Не искаше тази преписка да присъства в официалната документация по делата, които се водеха срещу него. И, наистина, тези документи в оригинал съм ги съхранил аз, а там присъстват само ксерокопия.<br /> <br /> <strong>- Как живееше той през последните си дни на &ldquo;Секвоя&rdquo;? </strong><br /> - Обличаше се много непретенциозно &ndash; риза, жилетка, панталон. Няма да забравя с какво удоволствие носеше жилетката, която Жени му беше подарила, един кадифен панталон, също от нея. Харесваше му, че дрехата е мека и уютна. Понеже ползваше джобни часовници, беше му много драго, че Жени се е сетила да постави джобче за часовника му. <br /> <br /> Когато излизахме, ползваше костюми, които са на много години - фигурата му не беше мръднала! Понякога казваше: &ldquo;Е, той този е малко демоде, но колко още ми остава, че да правя нов костюм!&rdquo;.<br /> <br /> Накрая, когато краката не го държаха вече, в двора на къщата, където се разхождаше, <br /> <br /> <strong>на няколко места за всеки случай бяха сложени бастунчета</strong><br /> <br /> Той нито веднъж не си позволи да вземе бастунче да се подкрепи! Нито веднъж! Иронично говореше за себе си в трето лице: &ldquo;Абе, не мога да си го представя Тодор Живков с бастун! Ти можеш ли? Представи си, че някой ме снима и ме пуснат във вестника с бастун!...&rdquo;.<br /> <br /> Когато му се налагаше да стане от нисък фотьойл, никога не допускаше да му се окаже помощ! Имало е случаи, когато 10-15 секунди стои полуизправен, с полусгънати крака - виждаш, че започват да му треперят коленете и всеки момент ще... Посягал съм да му помогна, но той отказваше: &ldquo;Не, не, сам ще стана!&rdquo;. Характер невероятен!<br /> <br /> Ръката му беше малка и суха, ръкуваше се кратко. Не задържаше ръката на другия човек. Винаги посрещаше и изпращаше хората до вратата. Както преди 1989 г., така и до края...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br /> <br />