Завърна се като бронзов паметник, сътворен от скулптора Данко Данков. И застана на площад "Журналист" - изправен, с ръка в джоба, вперил поглед напред - Джери, какъвто го помнят приятелите му. И те бяха там, до него: Димитър Бочев, Георги Мишев, Марко Ганчев. Дойде от Лондон жена му Анабел, а от Америка - д-р Георги Лазаров, който е дал парите за паметника. Пред Георги Марков склониха глава трима президенти - Желю Желев, Петър Стоянов, Росен Плевнелиев, и кметицата Йорданка Фандъкова.
На добро място е паметникът - наоколо са живели Елин Пелин, Николай и Богомил Райнови, Димитър Талев, Сирак Скитник...<br /> &nbsp;<br /> Епископ Константин отслужи водосвет - както го прави вече 33 години.&nbsp;<br /> <br /> Георги Марков - авторът на &quot;Жените на Варшава&quot;, &quot;Портрет на моя двойник&quot;, &quot;Задочни репортажи за България&quot; и...сценария за филма &quot;На всеки километър&quot;.&nbsp;<br /> <br /> Джери - харесван от жените, мъчен от туберкулоза, покерджия, безпартиен, но любимец на Тодор Живков. <br /> <br /> Да, и такъв е бил. Можел е да пътува, където си иска (невъзможна възможност за 95% от населението на комунистическа България), имал е западна кола, допускан е до &quot;светите&quot; тайни на Компартийния архив, разрешено му е било&nbsp;по всяко време да звъни на Диктатора от Правец. &nbsp;Можел е да си живее живота, да папка и слушка - и да стане председател на Писателския съюз например...или зам.-шеф на Държавния съвет...или друго голямо нещо в Номенклатурата на БКП (немалко негови авери сториха това - и сега кротко си доживяват старините).<br /> <br /> Той си остана на 49. <br /> <br /> БКП нареди, КГБ помогна, а Държавна сигурност изпълни заповедта: &quot;Убийте го!&quot;&nbsp;<br /> <br /> И днес - 36 години след смъртта му и 25 - от &quot;избухването&quot; на контролираната демокрация, никой не е наказан за тази гадост. Нещо повече - наследниците на тия, дето го убиха физически, го убиха втори път - със забрава. Няма го Георги Марков в учебниците по литература и история. Не знаят за него студентите. Защо? Защото пак пречи - сега на подлеците, дето ловко превърнаха тъмното си комунистическо минало в светло капиталистическо бъдеще.<br /> <br /> Нека сведем глава пред Писателя Дисидент. И да не оставяме без цветя паметника му!<br /> <br /> <strong>Пламен КАМЕНОВ</strong><br /> &nbsp;&nbsp;