В земите на птицата уру

Когато става дума за празнуване, уругвайците имат конкуренция само в страните от Латинска Америка. С една малка, но съществена разлика &ndash; държавата, сгушена между Бразилия и Аржентина, е известна като едно от най-спокойните и сигурни места не само на американския континент, но и в целия свят. Тук можете да се разхождате посред нощ, без да се притеснявате и без да стискате чантата си. Престъпността, както и корупцията официално е сред най-ниските в цивилизования свят. Макар че уругвайците описват себе си като вечно недоволни, те са винаги усмихнати, танцуват танго, пият с удоволствие чай мате и живеят живота си със социални придобивки, за които повечето европейци могат само да мечтаят.<br /> <br /> Страната е малка и сигурно не е случайно, че името й произлиза от това на малката птичка уру, която живее по бреговете на река Уругвай. Така и дошло името, което буквално означава Реката на птичката уру на езика на местно индианско племе. По иронията на съдбата коренните жители отдавна ги няма по тези земи. Били избити от испанските и португалските завоеватели през XVI-XVII в., а малкото оцелели били постепенно асимилирани. Толкова нации са минали и оставили наследството си тук, че местните шеговито дават рецептата как да направиш уругваец, като смесиш трима италианци, двама испанци, един германец, половин поляк, кръв от индианец, чаена лъжичка красноречие, щипка меланхолия и голяма доза протести. <br /> <br /> Това последното засяга най-вече националните гордости. Тук националният спорт освен футбола, разбира се, е спорът за традициите, които големите им съседи според тях са си присвоили &ndash; като се започне от културата на гаучовците, измислянето на тангото и се стигне до това кой е сътворил любимото мате. Именно с мате започва и слънчевото утро в столицата Монтевидео &ndash; един от най-посещаваните градове на американския континент.<br /> <br /> Всъщност туризмът в Уругвай носи приходи над 300 милиона щатски долара годишно, а основният интерес е най-вече към големите градове. А през януари, февруари и март, когато тук празнуват лятото, туристите са наистина напаст, най-вече заради традиционните празненства, които са буквално през ден и всеки прилича на разточителен карнавал. Дори почитта си към мъртвите местните хора отдават с песни и танци, много цветя и ярки цветове по дрехите. <br /> <br /> Денят е 1 ноември, когато празнуват душите, нещо подобно на Вси светии, само че много пъстър и весел. За разлика от повечето страни, особено в Европа хората бягат от столиците заради особеното им обезличаване и подмяната на удоволствието от местните вкусове с глобално изнервено ежедневие. Това не важи за уругвайската столица Монтевидео, където дори архитектурата е запазила особения стил на слели се в едно различни култури, толкова характерно за хората, живеещи тук. В архитектурата на града пък европейски колониален стил, най-вече барок, модернистични сгради и елементи от типични латиноамерикански традиции се преплитат така, че вместо за дразнят, привличат с някаква особена уникалност.<br /> <br /> Запознаването с Монтевидео започва от историческия музей и задължително къщата на Джузепе Гарибалди, който е водил уругвайската флота през 1840 г. и с когото уругвайците много се гордеят. Както и с великолепния дворец Таранко в сърцето на Стария град.<br /> <br /> Макар че е сравнително нов, построен е в началото на XX в., когато решили да сринат останките от старите фортове в центъра на тогавашния град и да изградят големия площад &bdquo;Забала&ldquo;, пред който издигнали двореца, той е пищен и впечатляващ, украсен с каменни урни и римски арки. В някогашна семейна резиденция сега се разполага музеят на декоративните изкуства, както и колекция от европейски антики. Другата гордост е Пласио Салво на Площада на независимостта - уникално здание, чиято форма наподобява ракета, а на върха има фар. Най-впечатляващо е нощем, когато всичко е обляно в светлини. На същия площад всеки уругваец с гордост ще ви покаже статуята на генерал Артигас, считан за баща на уругвайската държава.<br /> <br /> Не е за изпускане прословутият пазар Trist?n Narvaja, където се продава всичко, от екзотични твари като тарантули до мънички глинени окарини. Ако центърът на Монтевидео не е по вкуса ви, отправете се към бреговете на реката Рио де ла Плата, които местните жители наричат &bdquo;морето&ldquo;. Целият град е обиколен от рамблата &ndash; път покрай скалисти и песъчливи плажове, с чаровни остъклени кафененца, където може да поспрете и да починете на чаша мате.<br /> <br /> Не може да отидете до Уругвай и да не видите освен столицата и другия известен град - Колония дел Сакраменто. Основан през 1680 г. и е от най-старите градове тук, както и единственото истински португалско селище. Мястото е било в постоянен конфликт с основания от испанците Монтевидео, докато надделява и поема самоконтрол над тези земи. Старият квартал напомня на Лисабон &ndash; криви улички, пъстри къщи и площади. Тази част на Колония, разположена нa полуостров, вдаден в река Рио де ла Плата, е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. До местната култура може да се докоснете обаче най-пълноценно, ако присъствате на някой от тукашните фестивали. Един от най-шумните и популярните е фестивалът на Йеманя. Корените му стигат до стари магически вярвания и ритуали, дошли по тези земи от Африка и смесени с други спиритични традиции и с голяма доза католицизъм. В центъра на тържествата е богинята Йеманя, дошла от африканския континент, която предвожда огромно шествие от храма, където се пази статуята й, към морето. Мистичният дух на религията умбада и оцелелите във времето динамични ритми и танци съпровождат шествието на хора, облечени в бяло, окичени с венци от пъстри цветя и песни, напомнящи африкански напеви.<br /> <br /> На плажа карнавалът продължава, като се палят хиляди свещи, а огромни цветни венци се пускат по вода &ndash; съвременния вариант на някогашните жертвоприношения. /БЛИЦ<br /> <br />