Много ми е трудно, ама какво да правя? Насила се живее. Това заяви през сълзи в предаването „Събуди се“ по Нова телевизия 85-годишната Рафилка Стефанова от Средогрив, която загуби сина и снаха си при трагедията в Горни Лом. Единственият й близък е 21-годишния й внук Павел, който обаче трябва да се грижи и за малкия си брат.
&bdquo;Нямам сили, нямам душа и да говоря. Не ми е лесно, особено да ходя до тоалетна и да се храня &ldquo;, сподели през сълзи възрастната жена. Най-близкият роднина, който може да се грижи за нея е 21-годишния й внук Павел. На него останаха и грижите за 5-годишния му брат след смъртта на родителите им.<br /> <br /> Сълзите не стихват и в дома на 85-годишната Богдана. Тя изгуби 51-годишната си дъщеря, която се грижела за нея. &bdquo;По-добре да умра, не ми се живее без нея&ldquo;, каза ни тя. Възрастната жена не вижда, не може да ходи сама до тоалетната и да взима лекарствата си. &bdquo;С проходилката се движа, но малко и да мръдне падам и не мога да стана. Викам за помощ, но няма кой да ми помогне&ldquo;, разказа тя. Единствения човек, който засега се грижи за бабата е нейна племенничка, която живее в другия край на селото.<br /> <br /> От &bdquo;Социално подпомагане&rdquo; във Видин не дават срок кога ще се назначат лични или социални асистенти на двете баби. А община Чупрене има отпуснати от социалното министерство две работни места, но те са за спасители при бедствия и аварии и няма как тези хора да се грижат за възрастните жени.<br /> <br /> <iframe width="510" height="315" frameborder="0" allowfullscreen="" src="https://vbox7.com/emb/external.php?vid=8b1129fd64"></iframe> <br /> <br />