Къщичката на Реформаторския блок (РБ) винаги е като тези на големите италиански фамилии - шумна, с много интереси, преплетени накуп, които понякога водят и до много напрежение. За разлика обаче от италианските фамилии, където проблемите обикновено остават зад вратата на дома, при реформаторите те винаги излизат навън. Доказателство за това е и последната размяна на остри реплики - този път от страна на гражданската квота в лицето на Гроздан Караджов, към ДБГ. Време за тях остана въпреки трудните преговори за влизането във властта, а може би точно те станаха причина за избухването им, пише в свой анализ в. "Стандарт".
Меглена Кунева е на път да разцепи Реформаторския блок, избухна Гроздан Караджов в кулоарите на парламента в началото на седмицата. Повод за острите му думи стана поредният труден избор за властта, пред който се изправиха реформаторите. Този път - номинацията им за зам.-председател на Народното събрание (НС). Вместо да приемат кандидатурата на председателя на БЗНС Николай Ненчев, реформаторите избраха с 21 гласа &quot;за&quot; Иван Иванов от Велико Търново. На пръв поглед изглежда, че драма няма. Истината обаче е по-различна - в Блока с мощна сила продължава да тече битката за това кой ще дърпа конците. От едната страна е лагерът на ДСБ, към който гравитират БЗНС и НДСП, а от другата се оформи този на ДБГ и СДС.<br /> <br /> Коя точно е разделителната линия е невъзможно да се каже, защото не е една. Със сигурност обаче две от тънките червени нишки носят имената на Бойко Борисов и Иван Костов. Доказателствата за това са не едно и две. Зад кандидатурата на Николай Ненчев седяха три партии - ДСБ, НПСД и БЗНС. Срещу нея имаше още две - на Борислав Великов и Божидар Лукарски. За да всява по-малко напрежение в Блока, лидерът на СДС оттегли своята. На финала останаха двете - на крилото на ДСБ и на ДБГ. В крайна сметка, двамата съпредседатели Радан Кънев и Меглена Кунева излъчиха трета - на Иван Иванов. Това внесе повече напрежение в редиците на костовистите, които не са свикнали да правят отстъпки.<br /> <br /> До евровота ДСБ набираше сили и като че ли дърпаше конците на реформаторите, след като Светослав Малинов влезе в Европарламента вместо Меглена Кунева заради преференциалния вот, но нещата се промениха драстично. Победата на ДСБ тогава се оказа като че ли пирова. Първата отстъпка, която се наложи да направят неочаквано, беше изборът на единен председател на Блока. В навечерието на предизборната кампания Радан Кънев оттегли кандидатурата си, за да остане Блокът цял. В противен случай СДС и ДБГ щяха да напуснат. Втората победа на лагера на Кунева се оказа съпредседателството на парламентарната група.<br /> <br /> Вместо очакването начело да е Радан до него застана и тя. Позицията &quot;за&quot; и &quot;против&quot; Бойко Борисов премиер беше още по-отчетливото делене на лагерите в реформаторите. И тук отново от едната страна се нарежда лобито на ДСБ, а от другата - на ДБГ и СДС. Може би линията на &quot;Борисов&quot; ще е най-трагична за бъдещето на реформаторите. Не само защото през нея минават нишките на подялбата на постовете във властта, но и защото носи силен емоционален заряд за Иван Костов. Съпредседателят на &quot;Синята коалиция&quot;, бившият водач на СДС и ДСБ и един от лидерите в сянка на Блока, едва ли някога ще прости погубването на дясното пространство от ГЕРБ. Само с няколко хитри хода Борисов успя в края на миналия парламент да изкара извън политическия строй неформалния си коалиционен партньор в лицето на &quot;Синята коалиция&quot;. Заради отделянето на мнението и решенията на парламентарната група на десните от тези на новото ръководство на СДС двете партии загубиха избирателите си. Това доведе и до създаването на Реформаторския блок. Единствено и само неволята на десноцентристското пространство събра в едно петте партии - ДБГ, СДС, ДСБ, БЗНС и НСПД.<br /> <br /> С приближаването на властта напрежението в редиците им и деленето на постовете нараства. И тук Гроздан Караджов, който е спряган за отявлен костовист, е много прав - извиването на ръце в Блока не спира, само че в никакъв случай не е едностранно. Вероятността реформаторите да се разцепят скоро обаче не е никак сигурна, защото те усещат, че са по-силни заедно. Скандалите при тях пък изплуваха наяве благодарение на Гражданския им съвет, в който всеки има извинение да се кара и помирява с всички останали в името на едно - бъдещото управление на страната, основано на принципи. Какви - е съвсем друг въпрос. Докога обаче тази формула ще е печеливша и ще привлича - никой не знае.<br /> <br /> <strong>Мария ЧИПИЛЕВА, в. &quot;Стандарт&quot;</strong>