На 29 октомври 1914 г. немският линеен крейсер „Гьобен”, плаващ под турски флаг, обстрелва Севастопол, след това принуждава руския минен заградител „Прут” да се самопотопи и обстрелва със залп от 150-мм оръдия ескадрения миноносец „Лейтенант Пушчин”. На свой ред „Гьобен” отнася за спомен от севастополските брегови батареи 254-мм снаряд в задния комин. Това са първите бойни действия в Черно море по време на започналата Първа световна война.
Линкорът &bdquo;Гьобен&rdquo; е въведен в строя на 2 юли 1912 г. Строителството му струва колосалните за онова време над 41 млн. марки. Дълъг е 187 м. и има пълно водоизместване над 25 000 т., номинална скорост &ndash; 27 възела (50 км/час; далечина на плаване 6700 км., въоръжение: 10 оръдия калибър 280 мм., 10 оръдия калибър 150 мм и 12 оръдия 88 мм., както и 4 тръби за 500 мм торпеда.<br /> <br /> Първоначалното е наречен в чест на пруския генерал от времето на френско-пруската война (1870&mdash;1871) Август Карл фон Гьобен. От август 1914 г. с изцяло германски екипаж влиза в състава на турския флот под името Yavuz Sultan Selim (Султан Селим Страшни) или просто Yavuz. До 1950 г. е флагман на турските ВМС.<br /> <br /> Счита се, че е останал на активна служба по-дълго, отколкото всеки друг дреднаутен кораб в света. През 1973 г. е разрязан за скрап, след като Германия отказва да го купи и да го превърне в музей.<br /> <br /> <span style="font-size: larger;"><strong>Първа световна война</strong></span><br /> <br /> До войната крейсерът е флагман на Средиземноморската група на Кайзерлихмарине с командващ контраадмирал Вилхелм Сушон.<br /> <br /> <strong>1914 г.</strong><br /> <br /> През лятото на 1914 г. &bdquo;Гьобен&rdquo; и лекият крейсер &bdquo;Бреслау&rdquo; оперират в Средиземно море близо до северното крайбрежие на Африка. Тъй като в региона се намират значителни сили от френския флот и група британски линейни крейсери, след обявяването на войната, е решено двата кораба да бъдат пребазирани до Константинопол, близо до бреговете на приятелска неутрална Турция. Те успяват, но рейдът им е епопея, заслужаваща отделен разказ.<br /> <br /> Турция е неутрална страна и няма право да допуска воюващи страни в Проливите. Германия обаче успява да склони турския военен министър Енвер паша и получава разрешението. За преодоляване на юридическите затруднения, немските крейсери са включени в състава на турския флот под имената Yavuz Sultan Selim и Midilli, но екипажите остават немски. На 16 август крейсерите идват в Истанбул. На 23 септември контраадмирал Сушон е назначен за главнокомандващ на турския флот.<br /> <br /> С нищо не предизвикания обстрел на Севастопол от страна на &bdquo;Гьобен&rdquo; на 29 октомври става причина Русия да обяви война на Турция.<br /> <br /> На 18 ноември &bdquo;Гьобен&rdquo; и &bdquo;Бреслау&rdquo; отново приближават бреговете на Крим и край нос Сарич внезапно се срещат с главните руски сили на Черноморския флот начело с броненосеца &bdquo;Евстафий&rdquo;. Поради мъглата противниците се забелязват на разстояние едва 6-7 км. Първият залп от две оръдия 150 мм на &bdquo;Евстафий&rdquo; улучва на &bdquo;Гьобен&rdquo; каземат със 150-мм оръдие и пробивайки бронята предизвиква пожар на боеприпасите.<br /> <br /> Престрелката се води в продължение на 14 мин., след което германците използват преимуществото си в скорост излизат от боя, като успяват да се отдалечат от руската ескадра.<br /> <br /> От руския флот единствено &bdquo;Евстафий&rdquo; получава 4 попадения, наложил му 2-седмичен ремонт. Убити са 33 души и 25 са ранени.<br /> <br /> &bdquo;Гьобен&rdquo; получава 14 попадения: три са със снаряди 305 мм, а 11 са от снаряди 203 мм и 152 мм. Убити са 115 души (12 офицери и 103 матроси). Многото жертви се обясняват с пренаселеността на кораба &ndash; при щатен състав 1053 души на неговия борд се намират над 1200 немски и турски моряци.<br /> <br /> На 10 декември &bdquo;Гьобен&rdquo; обстрелва Батуми. На 26 декември броненосецът попада в минно поле, поставено незабелязано от руски кораби на входа на Босфора. Първата мина се взривява в десния борд близо до носовата рубка и пробива в корпуса пробойна с площ около 50 м&sup2;, но вътрешната бронирана преграда издържа на удара. Само след няколко минути в левия борд се взривява втора мина, площта на пробойната е над 60 м&sup2;, но вътрешната броня издържа и този път. В кораба нахлува 600 т. вода, но той успява да се добере до базата. За ремонта от Германия пристигат работници, които съоръжават огромни кесони с тегло 160 тона.<br /> <br /> <strong>1915 г.</strong><br /> <br /> Първите 3 месеца на 1915 г. преминават в ремонт. На 3 април &bdquo;Гьобен&rdquo; и &bdquo;Бреслау&rdquo; излизат в Черно море, за да посрещнат турските крейсери &bdquo;Хамидие&rdquo; и &bdquo;Меджидие&rdquo;, изпратени да бомбардират Николаев. Хамидие обаче се натъква на мина.<br /> <br /> Бомбардировката на Николаев е отменена и германските кораби се отправят към Севастопол. Те са открити от руски хидроплан и в морето излиза ескадра от Черноморския флот: 6 броненосеца съпровождани от 2 крейсера и 5 ескадрени миноносеца. Когато руският флот приближава на 10 мили (18,5 км), &bdquo;Бреслау&rdquo; поставя димна завеса и двата крейсера се оттеглят на максимална скорост. В тъмнината обаче не разбират кога към тях се приближават руски ескадрени миноносци. Германците първи стрелят от дистанция 200 м., но не нанасят съществени поражения.<br /> <br /> На 10 май, завръщайки се от пореден рейд в Черно море, &bdquo;Гьобен&rdquo; се сблъсква с ескадра от пет руски броненосеца, които го причакват на входа на Босфора. Артилерийският дуел започва на дистанция 16 км. &bdquo;Гьобен&rdquo; получава три попадения в бронирания пояс и в каземат на десния борд. Германският крейсер не успява да пробие засадата и на максимална скорост се връща в Черно море.<br /> <br /> До края на годината операциите на &bdquo;Гьобен&rdquo; са ограничени поради недостиг на въглища, като излиза в морето само два пъти през август и септември.<br /> <br /> <strong>1916 г.</strong><br /> <br /> На 8 януари по време на поредно излизане &bdquo;Гьобен&rdquo; се сблъсква с нов руски линеен кораб от дредноутен тип &bdquo;Императрица Екатерина Велика&rdquo;. От там му изпращат 305-мм снаряди от 20 км. Става ясно, че &bdquo;Гьобен&rdquo; вече не е най-силният кораб в Черно море. Спасява се в Босфора под прикритието на бреговите батареи.<br /> <br /> В края на годината на &bdquo;Гьобен&rdquo; е инсталиран нов прибор за централно насочване на главния и средния калибър. Ъгълът на оръдейните цеви вече могат да се повдигне до 22,5&deg;, което му дава възможност да води бой с новите руски линейни кораби на дистанции от 23 км.<br /> <br /> <strong>1917 г.</strong><br /> <br /> Появяването на руските дреднаути кардинално изменя обстановката на кавказко-черноморсксия театър на военните действия. Благодарение на постигнатото качествено превъзходство, Черноморският флот успява да блокира доставянето на въглища от Зонгелдак (Анатолия) за Константинопол. В резултат през 1917 г. &bdquo;Гьобен&rdquo; не излиза в морето.<br /> <br /> <strong>1918 г.</strong><br /> <br /> След Октомврийската революция в Петроград и в резултат на настъпилата анархия руският флот губи боеспособност и прекратява дейността си в Черно море. Базата в Севастопол според Бресткия договор попада под германски контрол. Но е ясно, че Германия губи войната, капитулацията е въпрос на време.<br /> <br /> За &bdquo;Гьобен&rdquo; и &bdquo;Бреслау&rdquo; Черно море вече е капан, от който те искат да се измъкнат. На 10 януари двата кораба преминават през Дарданелите и се натъкват на английски сили край остров Имброс. Тъй като големите британски линейни кораби (HMS Agamemnon и HMS Lord Nelson) по това време оперират в друг район, германците бързо се справят с по-слабите противникови ескадрени миноносци. Германските крейсери обаче попадат в минно поле и &bdquo;Бреслау&rdquo; веднага потъва.<br /> <br /> &bdquo;Гьобен&rdquo; също се натъква на мина, но остава над водата. Скоро обаче е атакуван от ескадрила самолети и, опитвайки се да избегне въздушните атаки, засяда на плитчина. След две седмици е измъкнат и изтеглен до Истанбул, ремонтиран е и отново влиза в строя. През май преминава през ремонт в Севастопол, където има сух док с подходящи размери. Повече не взема участие в бойни действия.<br /> <br /> На 2 ноември Германия предава крейсера в собственост на турското правителство.<br /> <br /> Според Лозанския мирен договор (1923) по-голямата част от флота остава в разпореждане на турското правителство, включително &bdquo;Явуз&rdquo; (&bdquo;Гьобен&rdquo;).<br /> <br /> <strong><span style="font-size: larger;">Стратегическо значение</span></strong><span style="font-size: larger;"><br /> </span><br /> Появяването на &bdquo;Гьобен&rdquo; и на &bdquo;Бреслау&rdquo; в Черно море ускорява встъпването на Турция във войната на страната на Централните сили. Макар военните действия на Турция да имат някакво самостоятелно значение, все пак най-голямо влияние на хода на войната оказва загубата на южния маршрут за снабдяване на руската армия, а така също възпрепятстване на експорта на руско зърно &ndash; основен източник на валута за руската хазна.<br /> <br /> Заедно с германската блокада на Балтийско море Русия на практика е отрязана от Европа; остават дългите и ненадеждни пътища през Архангелск и Владивосток. Това довежда до забележимо отслабване военната мощ на руската армия, изпитваща постоянен недостиг в материалното снабдяване.<br /> <br /> Действията на &bdquo;Гьобен&rdquo; оказват пряко повече влияние на операциите на Кавказкия фронт. До 1914 г. руските линейни кораби доминират в Черно море и руската армия планира десант в Босфора. Появяването на &bdquo;Гьобен&rdquo; коренно променя ситуацията: Всякакви действия край турските брегове вече налагат присъствието на цялата броненосна бригада на Черноморския флот, тъй като по-малки сили можело да бъдат унищожени от &bdquo;Гьобен&rdquo;.<br /> <br /> Влиянието на &bdquo;Гьобен&rdquo; е неутрализирано едва в началото на 1916 г. с въвеждането в строя на линейните кораби &bdquo;Императрица Мария&rdquo; и &bdquo;Императрица Екатерина Велика&rdquo;. Неутрализирането на &bdquo;Гьобен&rdquo; радикално изменя съотношението на силите на кавказко-черноморския театър в полза на Русия.<br /> <br /> <em>Публикацията е подготвена от Ганчо Каменарски</em><br /> <br /> <br /> <em>Утре четете в БЛИЦ:</em><span style="font-size: larger;"><strong> 30.10.1888 г. Издаден е първи патент за химикалката</strong></span><br /> <br /> <br />