София, България
29 Окт. 2014, 07:11
7416 прочита
0 коментара
На 29 октомври 1914 г. немският линеен крейсер „Гьобен”, плаващ под турски флаг, обстрелва Севастопол, след това принуждава руския минен заградител „Прут” да се самопотопи и обстрелва със залп от 150-мм оръдия ескадрения миноносец „Лейтенант Пушчин”. На свой ред „Гьобен” отнася за спомен от севастополските брегови батареи 254-мм снаряд в задния комин. Това са първите бойни действия в Черно море по време на започналата Първа световна война.
Линкорът „Гьобен” е въведен в строя на 2 юли 1912 г. Строителството му струва колосалните за онова време над 41 млн. марки. Дълъг е 187 м. и има пълно водоизместване над 25 000 т., номинална скорост – 27 възела (50 км/час; далечина на плаване 6700 км., въоръжение: 10 оръдия калибър 280 мм., 10 оръдия калибър 150 мм и 12 оръдия 88 мм., както и 4 тръби за 500 мм торпеда.<br />
<br />
Първоначалното е наречен в чест на пруския генерал от времето на френско-пруската война (1870—1871) Август Карл фон Гьобен. От август 1914 г. с изцяло германски екипаж влиза в състава на турския флот под името Yavuz Sultan Selim (Султан Селим Страшни) или просто Yavuz. До 1950 г. е флагман на турските ВМС.<br />
<br />
Счита се, че е останал на активна служба по-дълго, отколкото всеки друг дреднаутен кораб в света. През 1973 г. е разрязан за скрап, след като Германия отказва да го купи и да го превърне в музей.<br />
<br />
<span style="font-size: larger;"><strong>Първа световна война</strong></span><br />
<br />
До войната крейсерът е флагман на Средиземноморската група на Кайзерлихмарине с командващ контраадмирал Вилхелм Сушон.<br />
<br />
<strong>1914 г.</strong><br />
<br />
През лятото на 1914 г. „Гьобен” и лекият крейсер „Бреслау” оперират в Средиземно море близо до северното крайбрежие на Африка. Тъй като в региона се намират значителни сили от френския флот и група британски линейни крейсери, след обявяването на войната, е решено двата кораба да бъдат пребазирани до Константинопол, близо до бреговете на приятелска неутрална Турция. Те успяват, но рейдът им е епопея, заслужаваща отделен разказ.<br />
<br />
Турция е неутрална страна и няма право да допуска воюващи страни в Проливите. Германия обаче успява да склони турския военен министър Енвер паша и получава разрешението. За преодоляване на юридическите затруднения, немските крейсери са включени в състава на турския флот под имената Yavuz Sultan Selim и Midilli, но екипажите остават немски. На 16 август крейсерите идват в Истанбул. На 23 септември контраадмирал Сушон е назначен за главнокомандващ на турския флот.<br />
<br />
С нищо не предизвикания обстрел на Севастопол от страна на „Гьобен” на 29 октомври става причина Русия да обяви война на Турция.<br />
<br />
На 18 ноември „Гьобен” и „Бреслау” отново приближават бреговете на Крим и край нос Сарич внезапно се срещат с главните руски сили на Черноморския флот начело с броненосеца „Евстафий”. Поради мъглата противниците се забелязват на разстояние едва 6-7 км. Първият залп от две оръдия 150 мм на „Евстафий” улучва на „Гьобен” каземат със 150-мм оръдие и пробивайки бронята предизвиква пожар на боеприпасите.<br />
<br />
Престрелката се води в продължение на 14 мин., след което германците използват преимуществото си в скорост излизат от боя, като успяват да се отдалечат от руската ескадра.<br />
<br />
От руския флот единствено „Евстафий” получава 4 попадения, наложил му 2-седмичен ремонт. Убити са 33 души и 25 са ранени.<br />
<br />
„Гьобен” получава 14 попадения: три са със снаряди 305 мм, а 11 са от снаряди 203 мм и 152 мм. Убити са 115 души (12 офицери и 103 матроси). Многото жертви се обясняват с пренаселеността на кораба – при щатен състав 1053 души на неговия борд се намират над 1200 немски и турски моряци.<br />
<br />
На 10 декември „Гьобен” обстрелва Батуми. На 26 декември броненосецът попада в минно поле, поставено незабелязано от руски кораби на входа на Босфора. Първата мина се взривява в десния борд близо до носовата рубка и пробива в корпуса пробойна с площ около 50 м², но вътрешната бронирана преграда издържа на удара. Само след няколко минути в левия борд се взривява втора мина, площта на пробойната е над 60 м², но вътрешната броня издържа и този път. В кораба нахлува 600 т. вода, но той успява да се добере до базата. За ремонта от Германия пристигат работници, които съоръжават огромни кесони с тегло 160 тона.<br />
<br />
<strong>1915 г.</strong><br />
<br />
Първите 3 месеца на 1915 г. преминават в ремонт. На 3 април „Гьобен” и „Бреслау” излизат в Черно море, за да посрещнат турските крейсери „Хамидие” и „Меджидие”, изпратени да бомбардират Николаев. Хамидие обаче се натъква на мина.<br />
<br />
Бомбардировката на Николаев е отменена и германските кораби се отправят към Севастопол. Те са открити от руски хидроплан и в морето излиза ескадра от Черноморския флот: 6 броненосеца съпровождани от 2 крейсера и 5 ескадрени миноносеца. Когато руският флот приближава на 10 мили (18,5 км), „Бреслау” поставя димна завеса и двата крейсера се оттеглят на максимална скорост. В тъмнината обаче не разбират кога към тях се приближават руски ескадрени миноносци. Германците първи стрелят от дистанция 200 м., но не нанасят съществени поражения.<br />
<br />
На 10 май, завръщайки се от пореден рейд в Черно море, „Гьобен” се сблъсква с ескадра от пет руски броненосеца, които го причакват на входа на Босфора. Артилерийският дуел започва на дистанция 16 км. „Гьобен” получава три попадения в бронирания пояс и в каземат на десния борд. Германският крейсер не успява да пробие засадата и на максимална скорост се връща в Черно море.<br />
<br />
До края на годината операциите на „Гьобен” са ограничени поради недостиг на въглища, като излиза в морето само два пъти през август и септември.<br />
<br />
<strong>1916 г.</strong><br />
<br />
На 8 януари по време на поредно излизане „Гьобен” се сблъсква с нов руски линеен кораб от дредноутен тип „Императрица Екатерина Велика”. От там му изпращат 305-мм снаряди от 20 км. Става ясно, че „Гьобен” вече не е най-силният кораб в Черно море. Спасява се в Босфора под прикритието на бреговите батареи.<br />
<br />
В края на годината на „Гьобен” е инсталиран нов прибор за централно насочване на главния и средния калибър. Ъгълът на оръдейните цеви вече могат да се повдигне до 22,5°, което му дава възможност да води бой с новите руски линейни кораби на дистанции от 23 км.<br />
<br />
<strong>1917 г.</strong><br />
<br />
Появяването на руските дреднаути кардинално изменя обстановката на кавказко-черноморсксия театър на военните действия. Благодарение на постигнатото качествено превъзходство, Черноморският флот успява да блокира доставянето на въглища от Зонгелдак (Анатолия) за Константинопол. В резултат през 1917 г. „Гьобен” не излиза в морето.<br />
<br />
<strong>1918 г.</strong><br />
<br />
След Октомврийската революция в Петроград и в резултат на настъпилата анархия руският флот губи боеспособност и прекратява дейността си в Черно море. Базата в Севастопол според Бресткия договор попада под германски контрол. Но е ясно, че Германия губи войната, капитулацията е въпрос на време.<br />
<br />
За „Гьобен” и „Бреслау” Черно море вече е капан, от който те искат да се измъкнат. На 10 януари двата кораба преминават през Дарданелите и се натъкват на английски сили край остров Имброс. Тъй като големите британски линейни кораби (HMS Agamemnon и HMS Lord Nelson) по това време оперират в друг район, германците бързо се справят с по-слабите противникови ескадрени миноносци. Германските крейсери обаче попадат в минно поле и „Бреслау” веднага потъва.<br />
<br />
„Гьобен” също се натъква на мина, но остава над водата. Скоро обаче е атакуван от ескадрила самолети и, опитвайки се да избегне въздушните атаки, засяда на плитчина. След две седмици е измъкнат и изтеглен до Истанбул, ремонтиран е и отново влиза в строя. През май преминава през ремонт в Севастопол, където има сух док с подходящи размери. Повече не взема участие в бойни действия.<br />
<br />
На 2 ноември Германия предава крейсера в собственост на турското правителство.<br />
<br />
Според Лозанския мирен договор (1923) по-голямата част от флота остава в разпореждане на турското правителство, включително „Явуз” („Гьобен”).<br />
<br />
<strong><span style="font-size: larger;">Стратегическо значение</span></strong><span style="font-size: larger;"><br />
</span><br />
Появяването на „Гьобен” и на „Бреслау” в Черно море ускорява встъпването на Турция във войната на страната на Централните сили. Макар военните действия на Турция да имат някакво самостоятелно значение, все пак най-голямо влияние на хода на войната оказва загубата на южния маршрут за снабдяване на руската армия, а така също възпрепятстване на експорта на руско зърно – основен източник на валута за руската хазна.<br />
<br />
Заедно с германската блокада на Балтийско море Русия на практика е отрязана от Европа; остават дългите и ненадеждни пътища през Архангелск и Владивосток. Това довежда до забележимо отслабване военната мощ на руската армия, изпитваща постоянен недостиг в материалното снабдяване.<br />
<br />
Действията на „Гьобен” оказват пряко повече влияние на операциите на Кавказкия фронт. До 1914 г. руските линейни кораби доминират в Черно море и руската армия планира десант в Босфора. Появяването на „Гьобен” коренно променя ситуацията: Всякакви действия край турските брегове вече налагат присъствието на цялата броненосна бригада на Черноморския флот, тъй като по-малки сили можело да бъдат унищожени от „Гьобен”.<br />
<br />
Влиянието на „Гьобен” е неутрализирано едва в началото на 1916 г. с въвеждането в строя на линейните кораби „Императрица Мария” и „Императрица Екатерина Велика”. Неутрализирането на „Гьобен” радикално изменя съотношението на силите на кавказко-черноморския театър в полза на Русия.<br />
<br />
<em>Публикацията е подготвена от Ганчо Каменарски</em><br />
<br />
<br />
<em>Утре четете в БЛИЦ:</em><span style="font-size: larger;"><strong> 30.10.1888 г. Издаден е първи патент за химикалката</strong></span><br />
<br />
<br />
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Общество
Вдигат уникална фабрика край голям наш град, започва работа още това лято
28 Март 2024, 15:00
0 Коментара: