На 29 октомври 1914 г. немският линеен крейсер „Гьобен”, плаващ под турски флаг, обстрелва Севастопол, след това принуждава руския минен заградител „Прут” да се самопотопи и обстрелва със залп от 150-мм оръдия ескадрения миноносец „Лейтенант Пушчин”. На свой ред „Гьобен” отнася за спомен от севастополските брегови батареи 254-мм снаряд в задния комин. Това са първите бойни действия в Черно море по време на започналата Първа световна война.
Линкорът „Гьобен” е въведен в строя на 2 юли 1912 г. Строителството му струва колосалните за онова време над 41 млн. марки. Дълъг е 187 м. и има пълно водоизместване над 25 000 т., номинална скорост – 27 възела (50 км/час; далечина на плаване 6700 км., въоръжение: 10 оръдия калибър 280 мм., 10 оръдия калибър 150 мм и 12 оръдия 88 мм., както и 4 тръби за 500 мм торпеда.
Първоначалното е наречен в чест на пруския генерал от времето на френско-пруската война (1870—1871) Август Карл фон Гьобен. От август 1914 г. с изцяло германски екипаж влиза в състава на турския флот под името Yavuz Sultan Selim (Султан Селим Страшни) или просто Yavuz. До 1950 г. е флагман на турските ВМС.
Счита се, че е останал на активна служба по-дълго, отколкото всеки друг дреднаутен кораб в света. През 1973 г. е разрязан за скрап, след като Германия отказва да го купи и да го превърне в музей.
Първа световна война
До войната крейсерът е флагман на Средиземноморската група на Кайзерлихмарине с командващ контраадмирал Вилхелм Сушон.
1914 г.
През лятото на 1914 г. „Гьобен” и лекият крейсер „Бреслау” оперират в Средиземно море близо до северното крайбрежие на Африка. Тъй като в региона се намират значителни сили от френския флот и група британски линейни крейсери, след обявяването на войната, е решено двата кораба да бъдат пребазирани до Константинопол, близо до бреговете на приятелска неутрална Турция. Те успяват, но рейдът им е епопея, заслужаваща отделен разказ.
Турция е неутрална страна и няма право да допуска воюващи страни в Проливите. Германия обаче успява да склони турския военен министър Енвер паша и получава разрешението. За преодоляване на юридическите затруднения, немските крейсери са включени в състава на турския флот под имената Yavuz Sultan Selim и Midilli, но екипажите остават немски. На 16 август крейсерите идват в Истанбул. На 23 септември контраадмирал Сушон е назначен за главнокомандващ на турския флот.
С нищо не предизвикания обстрел на Севастопол от страна на „Гьобен” на 29 октомври става причина Русия да обяви война на Турция.
На 18 ноември „Гьобен” и „Бреслау” отново приближават бреговете на Крим и край нос Сарич внезапно се срещат с главните руски сили на Черноморския флот начело с броненосеца „Евстафий”. Поради мъглата противниците се забелязват на разстояние едва 6-7 км. Първият залп от две оръдия 150 мм на „Евстафий” улучва на „Гьобен” каземат със 150-мм оръдие и пробивайки бронята предизвиква пожар на боеприпасите.
Престрелката се води в продължение на 14 мин., след което германците използват преимуществото си в скорост излизат от боя, като успяват да се отдалечат от руската ескадра.
От руския флот единствено „Евстафий” получава 4 попадения, наложил му 2-седмичен ремонт. Убити са 33 души и 25 са ранени.
„Гьобен” получава 14 попадения: три са със снаряди 305 мм, а 11 са от снаряди 203 мм и 152 мм. Убити са 115 души (12 офицери и 103 матроси). Многото жертви се обясняват с пренаселеността на кораба – при щатен състав 1053 души на неговия борд се намират над 1200 немски и турски моряци.
На 10 декември „Гьобен” обстрелва Батуми. На 26 декември броненосецът попада в минно поле, поставено незабелязано от руски кораби на входа на Босфора. Първата мина се взривява в десния борд близо до носовата рубка и пробива в корпуса пробойна с площ около 50 м², но вътрешната бронирана преграда издържа на удара. Само след няколко минути в левия борд се взривява втора мина, площта на пробойната е над 60 м², но вътрешната броня издържа и този път. В кораба нахлува 600 т. вода, но той успява да се добере до базата. За ремонта от Германия пристигат работници, които съоръжават огромни кесони с тегло 160 тона.
1915 г.
Първите 3 месеца на 1915 г. преминават в ремонт. На 3 април „Гьобен” и „Бреслау” излизат в Черно море, за да посрещнат турските крейсери „Хамидие” и „Меджидие”, изпратени да бомбардират Николаев. Хамидие обаче се натъква на мина.
Бомбардировката на Николаев е отменена и германските кораби се отправят към Севастопол. Те са открити от руски хидроплан и в морето излиза ескадра от Черноморския флот: 6 броненосеца съпровождани от 2 крейсера и 5 ескадрени миноносеца. Когато руският флот приближава на 10 мили (18,5 км), „Бреслау” поставя димна завеса и двата крейсера се оттеглят на максимална скорост. В тъмнината обаче не разбират кога към тях се приближават руски ескадрени миноносци. Германците първи стрелят от дистанция 200 м., но не нанасят съществени поражения.
На 10 май, завръщайки се от пореден рейд в Черно море, „Гьобен” се сблъсква с ескадра от пет руски броненосеца, които го причакват на входа на Босфора. Артилерийският дуел започва на дистанция 16 км. „Гьобен” получава три попадения в бронирания пояс и в каземат на десния борд. Германският крейсер не успява да пробие засадата и на максимална скорост се връща в Черно море.
До края на годината операциите на „Гьобен” са ограничени поради недостиг на въглища, като излиза в морето само два пъти през август и септември.
1916 г.
На 8 януари по време на поредно излизане „Гьобен” се сблъсква с нов руски линеен кораб от дредноутен тип „Императрица Екатерина Велика”. От там му изпращат 305-мм снаряди от 20 км. Става ясно, че „Гьобен” вече не е най-силният кораб в Черно море. Спасява се в Босфора под прикритието на бреговите батареи.
В края на годината на „Гьобен” е инсталиран нов прибор за централно насочване на главния и средния калибър. Ъгълът на оръдейните цеви вече могат да се повдигне до 22,5°, което му дава възможност да води бой с новите руски линейни кораби на дистанции от 23 км.
1917 г.
Появяването на руските дреднаути кардинално изменя обстановката на кавказко-черноморсксия театър на военните действия. Благодарение на постигнатото качествено превъзходство, Черноморският флот успява да блокира доставянето на въглища от Зонгелдак (Анатолия) за Константинопол. В резултат през 1917 г. „Гьобен” не излиза в морето.
1918 г.
След Октомврийската революция в Петроград и в резултат на настъпилата анархия руският флот губи боеспособност и прекратява дейността си в Черно море. Базата в Севастопол според Бресткия договор попада под германски контрол. Но е ясно, че Германия губи войната, капитулацията е въпрос на време.
За „Гьобен” и „Бреслау” Черно море вече е капан, от който те искат да се измъкнат. На 10 януари двата кораба преминават през Дарданелите и се натъкват на английски сили край остров Имброс. Тъй като големите британски линейни кораби (HMS Agamemnon и HMS Lord Nelson) по това време оперират в друг район, германците бързо се справят с по-слабите противникови ескадрени миноносци. Германските крейсери обаче попадат в минно поле и „Бреслау” веднага потъва.
„Гьобен” също се натъква на мина, но остава над водата. Скоро обаче е атакуван от ескадрила самолети и, опитвайки се да избегне въздушните атаки, засяда на плитчина. След две седмици е измъкнат и изтеглен до Истанбул, ремонтиран е и отново влиза в строя. През май преминава през ремонт в Севастопол, където има сух док с подходящи размери. Повече не взема участие в бойни действия.
На 2 ноември Германия предава крейсера в собственост на турското правителство.
Според Лозанския мирен договор (1923) по-голямата част от флота остава в разпореждане на турското правителство, включително „Явуз” („Гьобен”).
Стратегическо значение
Появяването на „Гьобен” и на „Бреслау” в Черно море ускорява встъпването на Турция във войната на страната на Централните сили. Макар военните действия на Турция да имат някакво самостоятелно значение, все пак най-голямо влияние на хода на войната оказва загубата на южния маршрут за снабдяване на руската армия, а така също възпрепятстване на експорта на руско зърно – основен източник на валута за руската хазна.
Заедно с германската блокада на Балтийско море Русия на практика е отрязана от Европа; остават дългите и ненадеждни пътища през Архангелск и Владивосток. Това довежда до забележимо отслабване военната мощ на руската армия, изпитваща постоянен недостиг в материалното снабдяване.
Действията на „Гьобен” оказват пряко повече влияние на операциите на Кавказкия фронт. До 1914 г. руските линейни кораби доминират в Черно море и руската армия планира десант в Босфора. Появяването на „Гьобен” коренно променя ситуацията: Всякакви действия край турските брегове вече налагат присъствието на цялата броненосна бригада на Черноморския флот, тъй като по-малки сили можело да бъдат унищожени от „Гьобен”.
Влиянието на „Гьобен” е неутрализирано едва в началото на 1916 г. с въвеждането в строя на линейните кораби „Императрица Мария” и „Императрица Екатерина Велика”. Неутрализирането на „Гьобен” радикално изменя съотношението на силите на кавказко-черноморския театър в полза на Русия.
Публикацията е подготвена от Ганчо Каменарски
Утре четете в БЛИЦ: 30.10.1888 г. Издаден е първи патент за химикалката
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
