Тази нощ преминаваме към зимното часово време. Връщането към астрономическото часово време ще стане в 4.00 ч. местно време на 26 октомври, неделя, припомнят от Българския институт по метрология. Тогава часовниците трябва да се върнат с час назад. За влиянието на смяната върху хората в. "Монитор" разговаря с д-р Славчо Славчев:
<strong>- Д-р Славчев, как се отразява върху здравето на хората смяната на часовото време? Към какво трябва да са по-предпазливи?<br /> </strong>- Връщането към нормалното астрономическо време практически подобрява нещата. Защото лятното изместване на часовника спрямо реалното астрономическо време усложнява нашия биоритъм. Имаме нагласата да спим по осем часа в денонощието, когато е тъмно, и да бъдем свежи в дневните часове. Когато това се промени, биологичният ни часовник реагира по-бавно. Това се чувства най-силно при трансконтиненталните полети. Да речем, може да го усетите, когато пътувате на изток, към Токио, където разликата в часовото време е около 8-9 часа. Това се отразява съществено върху всички функции на организма. <br /> <br /> Когато е тъмно през нощта в обичайното ви местоживеене, а на другото място е обедно време, вашият часовник още не се е настроил на новите географски ширини. Затова е необходимо да прекарате толкова денонощия на новото място, колкото е часовата разлика, за да можете да се адаптирате към местното часово време. Така че ако разликата е осем часа, ви е необходима около една седмица, за да влезете в новия ритъм. Подобно нещо се случва при промяната на лятното и връщането към нормалното астрономично време. През лятото изместваме часовника с 1 час напред и ставаме по-рано от обичайното. Така се краде един час от съня ни. <br /> <br /> Необходими са ни няколко дни, за да се адаптираме и за да може биологичният ни часовник да влезе в ритъм. Когато обаче върнем часовника назад, пътуваме на запад, например в Сан Франциско, там също имаме разлика от 7-8 часа, но в обратна посока. Тази промяна на времето се понася по-леко. Бих казал, че връщането на нормалното астрономично време при нас, което става през зимата, се понася по-добре. Все пак ще си поспиваме повече.<br /> <br /> <strong>- Може ли все пак това да доведе до някакъв дискомфорт?<br /> </strong>- Практически не би следвало да има усложнения. Промяната не би трябвало да предизвика стрес, напротив, по-скоро това ще ви повиши комфорта, защото имате възможността да се поизлежавате в леглото. Това ви е подарък за откраднатия час сън през лятото.<br /> <br /> <strong>- Какви са наблюденията ви, засилват ли се депресиите по време на есента?<br /> </strong>- Влиянието на слънчевата светлина е много силно върху емоциите, върху съня и бодърстването. През зимните месеци имаме по-дълги часове тъмнина, което води до повишена дремливост, потискане на настроението. Затова в скандинавските страни депресиите се срещат много по-често. Самоубийствата също са много по-силно проявени в обществото. Разбира се, това не би трябвало да се очаква в нашите географски ширини, защото имаме щадящ климат и астрономическото време се променя, но не толкова драстично.<br /> <br /> <strong>- А какво да направим при такива оплаквания, да речем &shy; при потиснатост на настроението?<br /> </strong>- Това се лекува със светлина. Хора, които са дремливи и изместват фазата на сън и бодърстване в часовете, когато трябва да бъдат будни поради това, че не е достатъчна слънчевата светлина, трябва да стоят повече време на светло. Има специални лампи с така наречената синя светлина. В северните страни това се препоръчва много силно. Например сутрин, преди да започне работният ви ден, да постоите около 30 минути на такава синя светлина, която да ви осигури бодърстване през деня.<br /> <br /> <strong>- От колко часа сън всъщност има нужда организмът за денонощие, или това е индивидуално?</strong><br /> - Обикновено отговорът на този въпрос е 8 часа и най-често това наистина е така. Правилният отговор обаче не е в броя часове, а в това дали се чувстваме свежи и бодри през деня. Някои хора се наспиват по-бързо, необходим им е само 4-5 часа сън и се чувстват достатъчно работоспособни. Други спят по 10 часа и това също е нормално. Но най-често срещаният вариант е 7-8 часа сън на денонощие. Мога да дам следния пример в Средиземноморието хората си почиват и в следобедните часове по малко &shy; по около 30 минути или час. Това им дава допълнителна свежест за останалата част от денонощието, но пък вечер си лягат по-късно. Една от причините за това е и че климатът там е горещ.<br /> <br /> <strong>- Може би това зависи и какъв тип е човек &shy; сова или чучулига?<br /> </strong>- Да, това е строго индивидуално, зависи от нагласата на организма. Има и такава болест &shy; промяната на редуването на сън и бодърстване с отсрочка. Това се нарича фазова отсрочка на настъпване на съня, за която е характерно, че хората заспиват по-късно и се събуждат по-късно. На пръв поглед това не е кой знае каква голяма пречка, но все пак може да ви е по-трудно ако трябва да ставате за работа сутрин. Затова в такива случаи е добре да се се допитате до специалист по съня, за да вземете някакви мерки. Науката, която се занимава с това, се нарича хронобиология.<br /> <br /> <strong>- Какво се прави в тези случаи, задължително ли е лечението да е медикаментозно?<br /> </strong>- В никакъв случай. Правят се дневници на съня, има специални програми за адаптиране на биологичния часовник.<br /> Необходимо ли е наистина да си причиняваме този дискомфорт на организма? Често пъти се повдига въпросът дали трябва да се сменя сезонното часово време.<br /> <br /> Аз съм против смяната на нашия биологичен ритъм спрямо изискванията на икономиката. Това е въведено с оглед да се пести от електричество, осветление и др., като използваме по-светлите часове през лятото. &bdquo;Големите икономии&rdquo; всъщност не плащат неудобството, което си причиняваме чрез кражбата на този час сън и всяко едно променяне на биоритмите се отразява на цялостния ритъм на живот, на здравето ни. Ако вземете за пример професии като стюардеси, летци, които правят трансконтинентални полети, най-трудното за тях е адаптацията на биологичния часовник.<br /> <br /> <strong>ВИЗИТКА<br /> </strong><em>Роден е през 1947 г.<br /> Завършил е Медицинския университет в Пловдив<br /> Работил е в неврологичната клиника в Алексан-дровска и Военна болница<br /> Занимава се основно с клинична неврофизиология<br /> През последните 20 години работи в областта на медицината на съня</em><br />