На 26 октомври 1944 г., ден след като спечелва поредните си две въздушни победи – 86 и 87-та, на неоспоримия най-резултатен японски ас по време на Втората световна война Хиройоши Нишизава му се налага да седне като пътник в транспортен самолет Ki-49. По време на полета обаче са прехванати от два американски изтребителя Grumman F6F Hellcat (хелкет - рижа котка) и свалени над остров Миндоро, Филипините. Нишизава е само на 24 г.
Хиройоши Нишизава е роден на 27 януари 1920 г. в планинско село в префектура Нагано. След средното училище започва работа в текстилна фабрика. През юни 1936 г. вижда плакат, призоваващ доброволци в Йокарен &ndash; школа за подготовка на летци-резервисти.<br /> <br /> <strong>В Нова Гвинея<br /> </strong><br /> Когато започва Войната в Тихия океан, Нишизава е в ескадрила в групата &bdquo;Титосе&rdquo;, окомплектована със стари самолети Mitsubishi A5M &bdquo;Клод&rdquo;. Изпратен е на летище Вунаканау на току що превзетата от японците Нова Британия. Същата седмица ескадрилата получава своите нови самолети Mitsubishi A6M2 &bdquo;Зеро&rdquo;.<br /> <br /> На 3 февруари 1942 г., все още летейки на остарелия &bdquo;Клод&rdquo;, Нишизава одържа своята първа победа, като сваля американски хидроплан &bdquo;Каталина&rdquo;. Впоследствие обаче е установено, че летящата лодка само е повредена и успява да се върне в базата си.<br /> <br /> На 10 февруари новите самолети са подготвени и Нишизава получава &bdquo;Зеро&rdquo; с борден номер Ф-108.<br /> <br /> На 1 април ескадрилата на Нишизава е прехвърлена в Лае на Нова Гвинея и е зачислена към авиационния корпус Тайнан кокутай. Нишизава започва да лети с асовете Сабуро Сакаи и с Тошио Ота под командването на Джуничи Сасаи.<br /> <br /> В спомените си Сасаи описва своя другар като постоянно блед и измъчен, страдащ от малария и тропически кожни заболявания. За неговите летателни способности Сабуро Сакаи, един от изявените въздушни асове на империята, пише: &bdquo;Аз никога не видях някой пилот да прави със своя самолет това, което вършеше Нишизава със своя &bdquo;Зеро&rdquo;. Неговият пилотаж беше блестящ, съвършено непредсказуем, невъзможен, потрисащ всеки, който го видеше.&rdquo;<br /> <br /> Японците постоянно се сблъскват с ВВС на Австралия и САЩ, базирани в Порт Морсби. Първата потвърдена победа на Нишизава идва на 11 април, когато сваля американски Bell P-39 Airacobra. Той сваля още 6 самолета през следващите 72 часа от 1 до 3 май. Официално е признат за въздушен ас и става един от знаменитата тройка заедно със Сакаи и Ота.<br /> <br /> В нощта на 16 май Нишизава, Сакаи и Ота слушат музика по австралийско радио. Нишизава разпознава &bdquo;Данс макабр&rdquo; (Танц на смъртта) на френския композитор Камил Сен-Санс. У него възниква щура идея: <em>&bdquo;Утре ще атакуваме Порт Морсби. Защо да не им покажем представление &ndash; танц на смъртта в наше изпълнение? Ще направим няколко демонстративни лупинга над тяхното летище, за да им вземем ума.&quot;</em><br /> <br /> На 17 май Ота повежда ескадрилата да щурмува Порт Морсби, като Сакаи и Нишизава летят като негови водени. След бомбардирдировката тримата се събират и излизат над летището. Там устройват демонстрация, правейки три лупинга крило до крило. Нишизава предлага да се спуснат още по-ниско и да извъртят в група още три лупинга. От земята не стрелят. След това вземат курс към летището си и кацат с 20 мин. закъснение.<br /> <br /> В 9 часа лейтенант Джюничи Сасаи извиква в щаба тримата и ги посреща с лист хартия: &bdquo;Знаете ли откъде имам това нещо? &ndash; крещи той. &ndash; Не? Ще ви кажа, идиоти, че го хвърли преди няколко минути вражески самолет.&rdquo;<br /> <br /> Написаното на английски писмо гласи: <em>&bdquo;До командващия на Лае. Ние бяхме много впечатлени от тримата пилоти, които ни посетиха днес. На всички им харесаха лупингите, които показаха над нашата база. Това беше истинско представление. Ние бихме ги оценили и ако тези пилоти се върнат още един път със зелени шалове на врата. Съжаляваме, че не можахме да им отделим необходимото внимание, но ще се постараем следващия път да ги посрещнем както подобава.&rdquo;<br /> </em><br /> Нишизауа, Сакаи и Ота стоят мирно и едва сдържат смеха си, докато Сасаи ги ругае за тяхното &bdquo;идиотско поведение&rdquo;. Той им забранява занапред да устройват подобно шоу пред американските позиции. Летците обаче решават, че представлението си струва цената.<br /> <br /> <strong>Гуадалканал</strong><br /> <br /> В началото на август 1942 г. авиогрупата е пребазирана в Рабаул и те веднага започват да летят в района на Гуадалканал. В първия бой на 7 август Нишизава поразява 6 изтребителя Grumman F4F Wildcat (уайлдкет &ndash; дива котка). Оттогава получава прозвището &bdquo;рабаулския дявол&rdquo;.<br /> <br /> На 8 август Сабуро Сакаи, най-близкият приятел на Нишизава, сериозно пострадва в бой против торпедоносеца Avenger. Нишизава веднага забелязва изчезването на приятеля си и се хвърля да го търси. Напразно!<br /> <br /> За всеобщо изумление Сакаи се връща на Лукунау след 4:47 часа полет, но сериозно ранен. С пробита глава, целият в кръв и ослепял с едното око, той преодолява над 1000 км на своя повреден &bdquo;Зеро&rdquo;. Нишизава отстранява шофьора на линейката и лично откарва ранения до хирурга.<br /> <br /> <strong>Връщане в Япония</strong><br /> <br /> Нишизава се връща в Рабаул чак на 7 май 1943 г. и продължава да участва в операциите над Нова Гвинея и Соломоновите острови. Като правило лети на A6M3 &bdquo;Зеро&rdquo;.<br /> <br /> На 14 май 32 изтребителя съпровождат 18 двумоторни бомбардировача-торпедоносци Mitsubishi G4M по време на техен рейд над Оро Бей в Нова Гвинея. Те срещат американски изтребители Р-40 &bdquo;Китихоук&rdquo; и нови &bdquo;лайтнинги&rdquo; Р-38. В завързалия се бой японците свалят 13 американски самолета, но губят 10 &bdquo;Зеро&rdquo; и 11 бомбардировача (само 4 от последните достигат летището).<br /> <br /> В този бой Нишизава и неговият воден свалят P-38 на Артур Баухоф, който скача с парашут над морето, но е изаден от акулите. Когато Р-40 атакуват японските бомбардировачи, лейтенант Шелдън Бринсън е атакуван от невероятно маневрен &bdquo;Зеро&rdquo; и едва успява да избяга. После Бринсън описва перипетиите на този бой, като в стила на неговия противник е разпознат Нишизава.<br /> <br /> На 7 юни 1943 г. Нишизава се среща с най-добрия изтребител по времето на войната в Тихия океан F4U &bdquo;Корсар&rdquo; над Ръселс, когато 81 &bdquo;Зеро&rdquo; се сбиват с около 100 американски и новозеландски изтребители. Четири &bdquo;Корсара&rdquo; от ескадрилата VMF112 са свалени по време на боя, като 3 от летците успяват да се спасят. Нишизава записва в сметката си един &bdquo;Корсар&rdquo; от Корпуса на морската пехота на САЩ и един Р-40 на Нова Зеландия.<br /> <br /> В средата на юни Нишизава записва в сметката си още 6 свалени самолета. Точно оттогава в японската авиация се прекратява воденето на индивидуална статистика и заради това е трудно да се проследи бойната дейност на Нишизава. За неговите заслуги командването на 11-и въздушен флот го награждава с боен меч с надпис &bdquo;Буко бацугун&rdquo; (За военна доблест).<br /> <br /> През февруари Нишизава е изпратен да защитава Северните Курили от американски бомбени рейдове, но не успява да постигне нито една въздушна победа.<br /> <br /> <strong>Филипини</strong><br /> <br /> През октомври 1944 г. Авиогрупа-203 е прехвърлена в Лусон. Нишизава и още четирима летци са базирани на малко летище.<br /> <br /> На 25 октомври той повежда 4-те изтребителя за съпровождане, прикривайки първия полет в тази война на летци-камикадзе начело с Юкио Секи за бомбардиране на американски самолетоносачи в битката за Филипините край остров Лейте. Прикривайки удара на самоубийците, Нишизава записва в сметката си 86-та и 87-та победа &ndash; два &bdquo;хелкета&rdquo; (Grumman F6F Hellcat &ndash; рижа котка).<br /> <br /> По време на целия полет Нишизава има лоши предчувствия и видения за гибел. Той пише рапорт за резултатите и моли да му разрешат да полети като камикадзе. Отказват му, понеже е твърде ценен като изтребител.<br /> <br /> <strong>Гибел</strong><br /> <br /> На 26 октомври 1944 г. Нишизава излита от Мабалакет заедно с други летци с транспортен самолет Nakajima Ki-49 Donryu за Себу, за да получат нови самолети &bdquo;Зеро&rdquo; от летището в Кларкфилд. Изчезват безследно.<br /> <br /> Обстоятелствата около смъртта му се проясняват едва през 1982 г. след проучване на американски архиви от войната. Транспортният самолет е прехванат в северните покрайнини на остров Миндоро от двойка &bdquo;рижи котки&rdquo; от ескадрила VF-14. Предполага се, че е станал жертва на американския пилот Харолд Невил.<br /> <br /> Научавайки за смъртта на Нишизава, адмирал адмирал Сойому Тойода, командващ обединения флот, посмъртно го повишава в звание младши лейтенант, тъй като дотогава той е подофицер. Освен това на Нишизава посмъртно е дадена титлата Букаи-ин Кохан Гико Кьоши, преведено като &bdquo;В океана на войната, един от почитаните летци, значимо лице в будизма&rdquo;.<br /> <br /> След войната името на Нишизава поради недоразумение изчезва от списъците и не е споменат във възпоменателните религиозни ритуали чак до 2 декември 1947 г.<br /> <br /> <em>Публикацията е подготвена от Ганчо Каменарски<br /> </em><br /> <br /> <em>Утре четете в БЛИЦ</em>: <span style="font-size: larger;"><strong>27.10.1962 г. Над Куба съветска ракета сваля шпионски U-2 и загива пилотът майор Андерсън</strong></span><br /> <br /> <br />