Някога поданиците на китайската империя приемали Забранения град за център на света. Днес, 600 години след издигането му, Забраненият град остава едно от най-грандиозните човешки творения, символ на имперското величие, забулено в безброй тайни. Забраненият град е най-големият дървен дворцов комплекс в света и най-добре запазеният дворец в Китай. Намира се в сърцето на Пекин и представлява същински град в града, простиращ се върху площ от около 750 000 кв. м, но строен само за един човек- император Джу Ди. Той смятал, че като „син на Небето“, морален водач на народа, политик, законодател, върховен съдия, администартор, командващ на армията и върховен главнокомандващ, императорът трябвало да живее подобаващо. От самото начало достъпът до града е бил забранен за външни лица, а всяко нарушение на забраната се наказвало със смърт.
В началото на XV в, северният принц Джу Ди превзема властта в тогавашната столица Нанджин и разединява държавата, предизвиквайки множество вътрешни бунтове. В същото време монголската армия опасно настъпвала отвън. За да спаси себе си и поданиците си, император Джу Ди решава да премести столицата на север &ndash; в Пекин. Разрушава намиращия се в най-вътрешната част на града дворец на наследниците на Чингис Хан (от чийто останки издига планина с изглед към новия дворец) и създава Императорски град, в чиято най-вътрешна част разполага Забранения град.<br /> <br /> Джу Ди държал да бъде заобиколен от величествени и мащабни съоръжения. Той изгражда наново Големия канал (построен през V в), удължава Великата китайска стена и създава най-голямата флотилия в света до Втората световна война. Дворцовият комплекс Забраненият град обаче се оказва най-забележителното му творение. Той бил отделен от останалата градска част с високи стени и с дълбок ров, зад които се виждали единствено позлатените покриви на къщите. Наричали го &bdquo;забранен&ldquo;, защото до вътрешността му имали достъп само императорът, семейството му, елита на обществото и евнусите (кастрирани слуги). Никой не знаел какво се случва там и дори днес за публично посещение е отворена много малка част от него.<br /> <br /> Строежът на Забранения град започва през 1407 г. и приключва през 1420 г. 10 години минават в събиране на материалите, от които &bdquo;се ражда&ldquo; истински архитектурен шедьовър - дворец с непресъхваща красота, комбиниращ множество незнайни техники. Състоял се от 980 сгради с общо 9999 стаи, за чието изграждане били наети 1 млн войници и затворници (за тежкия труд) и 100 000 майстори (за фините детайли). В традиционната китайска архитектура те вплели елементи от Източна Азия и от цял свят, а като основен строителен материал използвали 100 000 дървени трупи от специалното дърво &bdquo;нанму&ldquo; (заради размерите му, отсичането било смъртоносно за мнозина, а транспортирането по вода с помощта на мусонните дъждове отнемално 4 години).<br /> <br /> И макар днес Забраненият град да представлява по-скоро купчина руини, обрасли в бурени, китайското правителство е предприело мащабен проект за възвръщането на стария блясък и за разкриване на тайните, които крие. И ако не център на света, то със сигурност този древен дворцов комплекс е център на китайския мироглед за слава и могъщество.<br /> <br />