Държавата и данъкоплатците не трябва да плащат за аферата "КТБ". Това показват данните от проучване на Института за модерна политика. Сложните правни и икономически аспекти на този казус могат да бъдат сведени до принципния въпрос – да се бърка ли в джоба на данъкоплатците за покриване на загубите от кризата в КТБ, или да се спази действащият закон, който гарантира депозитите до 100 хиляди евро, без повече да се ангажира държавната хазна.
Близо две трети от респондентите - 61 %, са на мнение, че държавата не трябва да плаща причинените загуби, т.е. не трябва да бърка допълнително в джоба на данъкоплатеца, а само да се изплатят гарантираните по закон депозити в размер до 100 000 евро.<br /> <br /> Едва 17 % смятат, че КТБ трябва да се оздрави с държавна помощ, т.е. да бъдат спасени големите влогове на физически лица и фирми. Около една пета от респондентите &ndash; 22 % нямат мнение по темата.<br /> <br /> &quot;Въпреки силните етатистки настроения за държавна намеса в икономиката, констатирани по-нататък в настоящето проучване, очевидно социалната пропаст между бедни и богати и съществуващото негативно отношение и даже омраза от страна на все по-свиващата се средна класа спрямо незаконно забогателите в годините на прехода, дават своето отражение и при отговора на въпроса как трябва да се реши казусът с КТБ&quot;, констатират авторите на изследването.<br /> <br /> Под заглавие: <a target="_blank" href="https://www.blitz.bg/news/article/298181"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&quot;Главпрокурор Цацаров, покажи списъците!</strong></span></a>&quot; БЛИЦ призова да бъде осветлен пълният доклад от одита за КТБ, а не само фрагменти, каквито бяха дадени от БНБ. <br /> <br /> Силни етатистки и слаби &quot;революционни&quot; нагласи<br /> <br /> Настоящето представително за населението на страната социологическо проучване на Института за модерна политика показва наличие на силни етатистки и протекционистични нагласи в обществото. Данните от изследването сочат подчертана доминация на нагласите, според които държавата трябва да се намесва активно в икономиката и да поеме по-голяма отговорност за живота и съдбата на гражданите. Така например 70 % от анкетираните се застъпват за засилване на държавното участие в индустрията, което дава добра социална база за провеждане на политика на реиндустриализация, разбирана обаче като възстановяване на печеливши някога производства, а не на фалирали в годините на прехода държавни мастодонти.<br /> <br /> Наред с това, осем от всеки десет респонденти са на мнение, че държавата трябва да поеме по-голяма отговорност за издръжката на хората, отколкото сега &ndash; 82 %, а 89 % смятат, че държавата трябва да гарантира, че българите трябва да имат предимство пред чужденците, когато не стигат работни места.<br /> <br /> Тези данни позволяват да се направи междинният извод, че в условията на &quot;див&quot; капитализъм, с какъвто се характеризира българското общество през последните 25 години, от който се облагодетелстват олигархията, определена прослойка политици и тяхната клиентела, растат очакванията на преобладаващото мнозинство от хората към държавата за постигане на повече социална справедливост.<br /> <br /> На този фон &quot;революционните&quot; идеи &ndash; за радикална промяна, за смяна на системата и т.н., се радват на сравнително скромна популярност.<br /> <br /> Твърдо &quot;за&quot; някакъв тип радикална или &quot;революционна&quot; промяна се произнасят близо една четвърт от респондентите - 23 %, а донякъде &ndash; 14 %. &quot;Против&quot; радикалните промени обаче е почти всеки втори &ndash; 48 %, а без мнение са 15 %.<br /> <br /> Пречупени през партийната ориентация на респондентите, съвсем очаквано най-ниски стойности нагласите и очакванията за радикални, &quot;революционни&quot; промени се наблюдава сред избирателите на ДПС и БСП, а донякъде и на АБВ. Изненадващо, най-висока стойност на радикални нагласи и очаквания се регистрират не сред националистите от Патриотичния фронт и &quot;Атака&quot;, а сред подкрепящите &quot;България без цензура&quot; и Реформаторския блок. Разбира се, заявеното категорично желание за радикална промяна, както и заявяваната крайна нетърпимост към статуквото са далеч по-отчетливи, в сравнение с реалната готовност да се предприемат конкретни действия, водещи до подобни промени. Данните подсказват, че радикалната промяна се мисли не през призмата на социални бунтове и ляв активизъм , защото левият електорат е пасивен по темата, а основно по линия на популистки и десни проекти. Това потвърждава тезите, че дясното и дяснопопулисткото в България са доста условни като категории и обществено-политическо съдържание. (Виж таблица 2)<br /> <br /> <strong>Да&quot; на &quot;Южен поток&quot;, &quot;не&quot; на шистовия газ</strong><br /> <br /> Отношението на анкетираните към спорните енергийни теми, поставени на широка обществена дискусия през последните месеци, е недвусмислено, с изключение на казуса АЕЦ &quot;Белене&quot;.<br /> <br /> На най-голямо одобрение се радва строителството на &quot;Южен поток&quot; - подкрепят го повече от половината от респондентите - 51 %, а против са едва 14 %.<br /> <br /> За сметка на това шистовият газ не се радва на широка популярност &ndash; едва 17-19 % от анкетираните подкрепят проучванията респ. добива на шистов газ на територията на България, а против са около една трета от респондентите 33&ndash;36 %.<br /> <br /> По - разделено изглежда общественото мнение за строителството на АЕЦ &quot;Белене&quot;, макар че и там привържениците на проекта доминират над противниците &ndash; 37 % към 27 %. Всеки пети от анкетираните е без мнение по този въпрос, а 17 % се колебаят.<br /> <br /> <strong>Българите се страхуват най-много от радикалния ислям и най-малко от Русия</strong><br /> <br /> В проучването на Института за модерна политика бяха тествани нагласите на респондентите по отношение източниците на заплахи за националната сигурност на България.<br /> <br /> На фона на настъплението на радикалния ислям в Ирак, Сирия и други горещи точки по света и жестокостите към пленниците, които се разпространяват от видеопропагандата на джихадистите, не е учудващо, че респондентите възприемат страните, в които има радикален ислям като водеща заплаха за националната сигурност на България - на такова мнение са 60 % от анкетираните.<br /> <br /> На второ място като опасност се възприема заселването на множество емигранти от Третия свят&quot; - 43 %.<br /> <br /> Почти всеки четвърти от анкетираните вижда вътрешен източник на опасност за националната сигурност в българските мафиотски структури - 23 %.<br /> <br /> Данните от изследването на Института за модерна политика сочат, че опитите да са наслагва в обществото тезата за някаква &quot;руска заплаха&quot; за България и за наличието на някаква мнима &quot;хибридна война&quot; на Москва срещу София, не намират сериозен отзвук сред обществеността.<br /> <br /> Едва 4 % е делът на респондентите, които привиждат в Русия опасност за националната сигурност на България. Трябва да се подчертае, че сходни са дяловете на онези респонденти, които смятат, че такава заплаха за нашата страна представляват САЩ &ndash; 6 %, или съседните ни страни на Балканите &ndash; 7%. /БЛИЦ<br />