София, България
22 Окт. 2014, 14:07
5882 прочита
0 коментара
Министерският съвет прие Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014-2020). Целта на документа е функционалната грамотност да се изведе като национален приоритет и да се гарантира сътрудничеството в областта на инициативите за ограмотяване, които да се реализират от местните, регионалните и националните власти, социалните партньори, учителите и родителите.
Предвидени са мерки за повишаване на грамотността и за преодоляване на причините за липсата на задоволителна грамотност. Особено внимание се обръща на застрашените групи - тези, при които ниските доходи ограничават възможностите за учене и намаляват мотивацията, както и тези, при които езикът е съществена пречка за придобиване на образование. Поставя се акцент върху създаването на среда за насърчаване на грамотността, в която специално място се отделя на съвременните информационни средства и на ролята на учителите. Предвидена е специализирана квалификация на всички учители за съвременните методи на преподаване и диагностика на четенето.<br />
<br />
Очертани са целеви индикатори в областта на образованието и обучението, към които Европа се стреми с „Хоризонт 2020" - до 90% дял на обхванатите в детска градина деца от 4-годишна възраст до постъпване в първи клас и до 30% намален дял на 15-годишните ученици с постижения под критичния праг от PISA (Program for International Student Assessment) при 39,4% през 2012 г.<br />
<br />
Резултатите от друго международно изследване PIRLS (Progress in International Reading Literacy Study), насочено към измерване на уменията за четене на 10-годишните (учениците в IV клас), сочат, че страната ни е с 16-и резултат от 48 участващи страни от целия свят и постиженията на българските четвъртокласници е 532 т. при среден резултат на участващите страни 500 т. Резултатите са респектиращи и говорят за високо равнище на качеството на обучението в началния етап.<br />
<br />
Обяснението в чувствителната разлика при представянето на 10-годишните и 15-годишните български ученици е в същността на двете изследвания - PIRLS е ориентирано към измерване на основни умения за възприемане и обработване на информация от различни видове текст, a PISA - към извличане и интерпретация на информация от текст, към тълкуване и осмисляне на съдържанието и формата му. Българските ученици във висока степен са постигнали необходимата базова грамотност, но все още немалка група от тях не притежават необходимата функционална грамотност.<br />
<br />
Данните за страната ни за дела на преждевременно напусналите училищната система са на равнището на средните за ЕС (12,5% за България при 12,8% за ЕС през 2012 г.). Необходими са целенасочени политики за достигане на националната цел от 11% към 2020 г. като Стратегията за насърчаване и повишаване на грамотността (2014-2020) е сред ключовите в тези усилия.<br />
<br />
В Стратегията е заложено да се увеличи броят на завършилите курсове за ограмотяване на възрастни, които да могат да продължат обучението или образованието си.<br />
<br />
Стратегията предвижда периодично провеждане на стандартизирано външно и вътрешно оценяване, които да дават ясна картина за постиженията на учениците, за нуждите от оптимизирането на методите на обучение и от осъвременяване на образователната среда. Оценяването следва да се съобразява със спецификите на конкретния учебен предмет и на класа и с очакваните резултати в края на всеки етап, от една страна, а от друга - с наложилите се международни оценявания.<br />
<br />
Финансирането на предприеманите дейности по Стратегия ще става чрез Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж"./БЛИЦ <br />
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Региони
Шофьор на камион се разсея за минутка под Аспаруховия мост и стана голяма беля
28 Март 2024, 22:14
Региони
Млад джигит лети с над 220 км/ч. по пловдивски булевард, а после... ВИДЕО
28 Март 2024, 22:08
0 Коментара: