В нощта на 22 октомври 1904 г. в Северно море става сериозен инцидент – руската Втора тихоокеанска ескадра, плаваща от Балтийско море за Далечния изток за войната с Япония, потопява изпречелите се на пътя й два английски риболовни съда.
Произшествието се случва край североизточния бряг на Англия в района на Догер банка недалеч от град Хъл. В руската военна литература то е известно като Гулски инцидент, но във Великобритании се помни като Руският произвол (The Russian Outrage).<br /> <br /> <strong>Инцидентът<br /> </strong><br /> В основата на произшествието стоят неверни доклади на руското разузнаване за присъствието на японски торпедни катери, подводници и минни полета в Северно море, както и на неувереността и нервността на руските моряци от предстоящото участие във войната. В резултат 48 напълно безвредни риболовни кораби са нападнати от руснаците на 32 хиляди километра от вражески води.<br /> <br /> Наистина е факт, че разработените неотдавна торпедни катери на европейските флоти придобиват потенциала да разрушават големите военни кораби, докато в същото време са почти невидим. Торпедните съдове пораждат психологически стрес у моряците още през 1898 г., по време на Испано-американската война.<br /> <br /> В руския флот сред моряците цари общ страх от нападение след широко разпространени слухове, че флотилия от японски торпедни съдове вече ги чакат край датското крайбрежие. За да потуши страховете на екипажите, адмирал Зиновий Рождественски призовава за повишена бдителност и издава заповед, че <em>&bdquo;По време на похода да не се позволява на никакъв съд да пресича пътя на ескадрата и да се приближава до нея на разстояние по-малко от 4 кабелта</em>&rdquo; (730 м.).<br /> <br /> Инцидентът започва вечерта на 21 октомври, когато капитанът на транспортния кораб &bdquo;Камчатка&rdquo;, който поради повреда се движи само с една машина и непрекъснато изостава от отряда крейсери, докладва, че е нападнат и води бой.<br /> <br /> По-късно същата вечер, в условия на мъгла, дежурните офицерите забелязват британските траулерите, изтълкуват неправилно сигналите им и да ги класифицират като японски торпедни катери.<br /> <br /> Руските военни кораби откриват огън. Траулерът &bdquo;Крейн&rdquo; е потопен, а неговият капитан и първият му помощник са убити. Четири други траулера са повредени, шест други рибари са ранени, един от които почива половин година по-късно. Тъй като траулерите имат спуснати мрежи в морето, те не могат веднага да се отдалечат.<br /> <br /> В общия хаос руските кораби стрелят един срещу друг: крайцерите &bdquo;Аврора&rdquo; и &bdquo;Дмитрий Донской&rdquo; са взети за японски бойни кораби и обстрелвани от седем бойни кораба, плаващи във формацията. Двата кораба са повредени, убит е най-малко един руски моряк и тежко ранен друг. Смъртоносно е ранен военният свещеник йеромонах Анастасий Рукин &ndash; откъсната му е ръка и умира след няколко дни в болница в Танжер.<br /> <br /> На &bdquo;Княз Суворов&rdquo; стрелят и от двата борда по всичко, което се появи пред погледите на артилеристите.<br /> <br /> По време на невероятния хаос и паника, няколко руски кораби сигнализират, че са ударени от торпеда. На кораба &bdquo;Бородино&rdquo; се разпространяват слухове, че японците вече са се качили на борда. Някои екипажи дори обличат спасителните жилетки и лягат на палубата в очакване на взрива от торпедото.<br /> <br /> По-сериозните загуби за двете страни са избегнати само поради изключително слабата подготовка на руските оръдейни мерачи. Това не пречи на капитана на &bdquo;Орел&rdquo; да доложи, че са унищожили над 500 съда, без да е улучил нищо.<br /> <br /> Стрелбата продължава 20 минути, преди да бъде подадена команда за прекратяване на огъня. Изстреляни са общо 500 оръдейни снаряда и 1800 картечни патрона.<br /> <br /> <strong>Последствия<br /> </strong><br /> Инцидентът довежда до сериозен дипломатически конфликт между Русия и Великобритания, което е особено опасно поради изградения англо-японски алианс. В последствие някои британски вестници наричат руския флот &bdquo;пирати&quot;. Руският адмирал Рождественски е яростно критикуван, задето на британските моряци не са спуснати спасителните лодки.<br /> <br /> Сутрешната уводна статия на Times е особено язвителна: <em>&quot;Почти е немислимо, че всички тези мъже, наричащи себе си военни моряци, са били толкова уплашени, че могат двадесет минута да обстрелват флотилия от рибарски лодки, без да открият естеството на своята цел.&quot;<br /> </em><br /> Кралският флот е вдигнат по тревога, на 28 кораба е наредено да повишат налягането на парата в котлите и да се подготвят за действие. Британска ескадра крайцери потегля след руския флот, който край Бискайския залив се изтегля на юг по крайбрежието на Португалия.<br /> <br /> Под дипломатически натиск руското правителство се съгласява да разследва инцидента и на адмирал Рождественски е наредено да акостира във Виго, Испания. Там той оставя ония свои подчинени, които счита за отговорни.<br /> <br /> От Виго основният руски флот се приближава до Танжер, Мароко. Тук &bdquo;Камчатка&rdquo; в крайна сметка се присъединява към флота. Капитанът докладва, че е бил ангажиран с три японски бойни кораби, докато всъщност е стреляно по шведски търговски кораб, немски траулер и френски шхуна.<br /> <br /> Когато флотът напуска Танжер, един руски кораб случайно скъсва с котвата си подводния телеграфен кабел на града, прекъсвайки комуникации с Европа в продължение на четири дни.<br /> <br /> В резултат на инцидента на руския флот е забранено да използва Суецкия канал и британски пристанища. Така той е принуден да заобиколи Африка. Спешно по телеграфа са наети германски кораби, които да попълнят в морето въглищните запаси. Руският флот след това продължава плаването си до Японско море, но крепостта Порт Артур вече е паднала, а в битката при Цушима руският флот е разгромен. Адмирал З. Рождественски е тежко ранен и взет в плен, освободен през 1906 г.<br /> <br /> <strong>Дипломатически последици</strong><br /> <br /> На 25 ноември 1904 г. британското и руското правителства подписват съвместно споразумение, в което те се съгласяват въпросът да бъде поставен пред международна комисия за разследване въз основава на Хагската конвенция.<br /> <br /> Международната комисия заседава в Париж от 9 януари до 25 февруари 1905 г. Нейният доклад разкритикува адмирал Рождественски, че не успял бързо да овладее ситуацията. Въпреки това в доклада се признава, че мъглата и хаотичното използването на корабните прожектори спомагат за излизане на ситуацията от контрол и довежда до объркването.<br /> <br /> Рибарите в крайна сметка получават &pound;66 000 от Русия като обезщетение. През 1906 г. в Хъл е издигнат Мемориал на рибаря, за да отбележи смъртта на трима британски моряци. Шестметрова статуя показва загиналия Джордж Хенри Смит и носи следния надпис: <em>Издигнат от публична подписка в памет на Джордж Хенри Смит (капитан) и Уилям Ричард Леже (помощник) на траулер, които загубиха живота си чрез действия на руския Балтийски флот в Северно море, 22 Окт 1904 г., и Уолтър Уелптън, шкипер на траулер Мино, който почина през май 1905 година.&rdquo;</em><br /> <br /> <strong>Послеслов от редактора:</strong><br /> Стрелба по свои кораби поради грешка в опознаването е ставала не веднъж. Например в морската битка при остров Лейте (най-мащабната в световната история) на 25.10.1944 г. в пролива Суригао американски крейсери в нощната бъркотия по грешка откриват огън по своя ескадрен миноносец &bdquo;Грант&rdquo;: той получава 12 попадения от своите и 9 снаряда от японците, възниква пожар и губи ход, убити и ранени са 129 души. Но грандиозният руски хаос от Северно море от 1904 г. остава без прецедент.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />