Преди 190 г. в Англия е патентован портландският цимент

Още древните цивилизации търсели материал, който да може да свързва камъните и да направи от тях монолитен блок. За тази цел асирийците и вавилонците използват глината, а египтяните откриват варта и гипсовия хоросан като свързващ елемент за построяването на пирамидите.<br /> <br /> Гърците правят още подобрения, докато накрая римляните добиват цимент, с който издигат забележителни с издръжливостта си конструкции. Повечето от основите на Римския форум са направени от вид бетон, достигащ на някои места до 4 метра дълбочина. Прочутите Римски бани са построени още през 27 г. пр. Хр.<br /> <br /> Наименованието &bdquo;цимент&rdquo; идва от името на село, намиращо се до вулкана Везувий, откъдето римляните взимали пепелта. Всъщност поцолан е всеки един материал, който съдържа силиций и при смесване с вода и вар се втвърдява. След падането на Римската империя, обаче, начинът за правене на цимент е &bdquo;изгубен&rdquo;.<br /> <br /> Едва в началото на 18 в. е направена нова стъпка за преоткриване тайната на хидравличния цимент, който се втвърдява под вода. През 1759 г. британският инженер Джон Смитън (John Smeaton) уточнява сполучлива формула за първия хидравличен цимент (варовик плюс глина), а в последствие и на хидравличния бетон чрез добавяне на чакъл, тебешир и глинеста лиска. С този цимент Смитън построява фара на Едистон до брега на Корнуай, просъществувал цели 126 г.<br /> <br /> Други изследователи също експериментират в областта на цимента в периода от 1756 г. до 1830 г. като Л. Ж. Вика и Лесаж във Франция и Джоузеф Паркър и Джеймс Фрост в Англия<br /> <br /> През 1824 г. Джоузеф Аспдин патентова своя формула за хидравличен цимент, който той нарича Портланд цимент, защото на цвят много прилича на камъка, добиван в кариерите на остров Портланд в Ламанша край бреговете на Дорсет.<br /> <br /> Секретът на Аспдин се състои в точно дозиране на изпечен варовик, смесен с глинест шлам и последващо изпичане до отделяне на всичкия въгледвуокис. Полученият продукт се смила и се използва като цимент. Изпичането обаче става при сравнително ниски температури и качеството не е достатъчно високо.<br /> <br /> Веднага след получаването на патента Аспдин организира производството на цимента заедно със своя съсед Уилям Бевърли, а през 1825 г. получава още един патент за подобряване на производството.<br /> <br /> През 1844 г. Джоузеф излиза от бизнеса и го оставя на сина си Джеймс. Днес обаче се признава, че именно неговите подобрения са в основата на съвременния цимент тип &quot;Портланд&quot;<br /> <br /> По същото време А.Ч. Джонсън търси оптималното съотношение между глината и варовика в сместа. След преодоляване на тази трудност (1851 г.) циментовото производство започва да се разпространява<br /> <br /> След 1870 г. Портландския цимент започва да се използва и в САЩ.<br /> <br /> Към днешна дата хидравличният цимент се прави от много фин клинкер, който съдържа калциеви силикатни материали, формирани при изпичането на варовик при много висока температура. <br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />