Жива легенда на "Сатирата": Парцалев имаше връзка с жената на Никола Анастасов

<em>Аламанчева най-после проговори пред &ldquo;ШОУ&rdquo;, без да престане да се пита по време на интервюто: защо ли го направих... А както ще разберете от уникалната й човешка изповед - има защо! <br /> </em> <br /> <hr /> <strong><img border="0" align="left" width="300" vspace="0" hspace="9" height="384" alt="Ala_vatre.JPG" src="/documents/newsimages/editor/201410/Tina_4/Ala_vatre.JPG" />- Как сте, как живеете днес?</strong><br /> - Много добре, толкова добре, че чак се чудя как може да съм толкова добре! Нищо, че лекарствата поскъпват; нищо, че дъщеря ми е безработна; нищо, че съм &ldquo;хрантутник&rdquo; според Костов, който по време на властването си така му писна да храни едни никакви пенсионери, че първата пенсия, която получих след магическите изчисления, беше 82 лв., а след първата й индексация порасна с 0,05 лв. Днес е огромна &ndash; цели 240 лв. Така, че ако вие сте Славей, аз съм саксийка - толкова добре си живея, че... Е, в интерес на истината допреди пет-шест години бях на повикване. Не че заработвах по нещо, но просто знаеш, че вършиш нещо, че си полезен, а не си растение. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Вече никой не се обажда...</strong></span><br /> <br /> <strong>- Тогава да се върнем към славното минало - капитал, който никой не може да ви отнеме, индексира или девалвира. Към самото начало - Добричкия театър и последвалите 40 звездни години в Сатиричния. Как се озовахте в Сатирата? </strong> <br /> - Много просто. Тогава имаше разпределение. Бяхме пет души, които завършихме класа на Желчо Мандаджиев, и заедно с Жоржета Чакърова, Славчо Пеев, Климент Денчев-Климбо, Коста Карагеоргиев и моя милост отидохме по наш избор в Добрич. Не можехме в Пловдив, Варна, Русе, Бургас. Това бяха &bdquo;забранени градове&rdquo; за такива като нас по това време. Но идваха да ни гледат, харесаха ни и ни поканиха там, от съвета на Сатиричния театър. <br /> <br /> <strong>- И кой пръв от тогавашните титани на Сатирата ви подаде ръка? </strong><br /> - Никой от големите тогава. И никога не съм се сближавала с никой от &bdquo;титаните&rdquo; - Калоянчев, Мутафова, Нейчо Попов и пр. в изпълнение на един много мъдър съвет на втория ми съпруг Дечо Таралежков, който ми даде наставления да не прекрачвам границата с &ldquo;титаните&rdquo;, които в началото ще ме ухажват, после ще ме използват и накрая ще ме изплюят. Стигаха ми хората, с които заедно завършихме - заедно бяхме там и мислехме еднакво за театъра. А аз мечтаех за този театър. В началото, когато Славчо Пеев или Коста Карагеоргиев идваха и ми казваха: &bdquo;Мариана, това беше добро!&rdquo;, им вярвах. Когато почнаха да идват &ldquo;големите&rdquo; и да ми викат: &bdquo;Абе, това не беше така, онова не се получи баш...&rdquo;, не им вярвах. <br /> <br /> <strong>- Имате предвид Калоянчев, Мутафова ?</strong><br /> - Те бяха в небето. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Те ме посрещнаха на нож в началото</strong></span><br /> <br /> И всичко, защото другите &ldquo;титани&rdquo; спретнаха интрига, а на тях толкова им беше акълът, че им идваше да съборят театъра заради мен.<br /> Най-светлата личност беше Георги Парцалев. Той не участваше в интриги и комбинации, гледаше си работата блестящо, въпреки че не се оценяваше, за съжаление, и той тогава прегърна халтурата. <br /> <br /> <strong>- А правоверният Калоянчев до гроб не можа да му прости за парите от тая халтура, така ли беше?</strong><br /> - Калата не можа да прости и на Гришата Вачков за ролята му в &ldquo;На всеки километър&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Защо?</strong><br /> - Защото трябваше Калоянчев да я играе ролята на Митко Бомбата, обаче тогава той си беше погълнат от един Езоп, титанична негова роля в интерес на истината, и нямаше как да се съвместят двете неща. И отива Гришата да играе Митко Бомбата. Ама никой не е предполагал, че ще се снимат толкова много серии. Освен това покрай този сериал Гришата придоби такава жестока популярност, че нямаше човек, който, като го види, да не го познае, да не го спре, мравката спираше по улицата, като го види... Калата, естествено, умираше от ревност и яд, че така се е прецакал. <br /> <br /> <strong>- Нека се върнем на Парцалев, който според вас е бил недооценен в Сатирата, а според други - дори дискриминиран от &ldquo;големите&rdquo;. Към края на живота си той е елиминиран и от Хачо Бояджиев за пръв път от новогодишната програма на БНТ. Според Цветана Гълъбова преди това Славчо Пеев, който две години е бил и директор на Сатиричния театър, го прави свой дубльор в главната роля на Дон Кихот в спектакъла &ldquo;Рицарят на печалния образ&rdquo;, т.е. - пълен абсурд и унижение! Парцалев изживява такъв вътрешен потрес, че всичко това отключва болестта му - левкемия или някаква друга форма на рак, която го довършва само на 64 години...? </strong> <br /> - А, не... Не е това. Не знам точно какво, но първо се появи нещо на крака му. После му се образува една голяма киста отзад на опашката. На това отгоре той изпитваше патологичен страх от лекари и медицина и въобще не обръщаше внимание на здравословните си проблеми. А всичкото това му беше гной! Освен това &ldquo;Оня отгоре му казвал: дотук&rdquo;... <br /> <br /> В един от последните дни от живота му ходих да го видя в правителствена болница. Беше много щастлив, защото там му бяха направили зъби, нови зъби, които му стояха ужасно. Понеже той имаше малки ситни зъбки и мустакът отгоре ги покриваше, не се виждаха, беше решил да ги уедри и вече зъбите му се виждаха. Но това му промени цялото излъчване. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Изглеждаше ужасно</strong></span><br /> <br /> но как да му кажеш: &bdquo;Боже, Пацо, как можа да го направиш?!&rdquo;... Самият той много им се радваш и много се харесваше с тях. <br /> А това за &ldquo;Рицарят на печалния образ&rdquo; просто не е вярно, няма такова нещо, глупости! Аз съм играла в тази постановка. Явно Цветана не ви е казала истината или не си спомня добре. Титулярът си беше Парцалев, но остана страшно разочарован, защото неговата мечта беше да играе Дон Кихот, но този Дон Кихот, който беше направен по Стефан Цанев от Уляна Матева - дъщерята на величието Павел Матев, нямаше нищо общо със Сервантес. Това не беше Дон Кихота, за който Пацо мечтаеше. Но трябваше да играе и, понеже се чувстваше повехнал, в смисъл - повехнал като ентусиазъм, като всичко, тогава му туриха за дубльор Славчо Пеев. Все пак 40 години съм била в този театър, не година или две, нещата са ставали пред очите ми, така че имам някаква представа за тях. <br /> <br /> <strong>- Каква е тогава вашата истина за отношенията между Парцалев и Калоянчев &ndash; Калата ревнуваше ли го, завиждаше ли му заради парите от халтурата и популярността от нея, които той не можеше да си позволи заради статута си на официозно величие? И... опитваше ли се да го дискриминира по някакъв начин? </strong><br /> - Не, не е така. Пацо го дискриминираше Тодор Живков. Ако искате точно да го кажем, Живков идваше да гледа представления на Сатирата, строяваха ни в две редици, той минаваше да се здрависа с всеки от актьорите, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>стига до Парцалев, подминава го като неодушевен предмет и отиваше до следващия</strong></span><br /> <br /> Той просто не можеше физически да го понася. <br /> <br /> <strong>- Заради вицове по адрес на властта и лично касаещи Първия?</strong><br /> - Не, вицовете нямат нищо общо в случая. Живков просто не можеше да приеме неговата сексуална ориентация. Предполагам, някой го навиваше за това нещо. <br /> <br /> <strong>- Значи Калоянчев, кой друг!?</strong><br /> - Ааа, не знам, не съм била, не съм му светила...<br /> <br /> <strong>- Нали Калоянчев всеки четвъртък е ходил да весели Живков и да му разказва най-пресните вицове? </strong><br /> - Не знам, Цветана по ги знае тези работи. Но не, те ходеха просто, за да просят нещо за театъра. Мит е, че Калата е ходил сам при Тодор Живков. Вярно, че му е разказвал вицове и разни историйки от кухнята на театъра и т.н., но те ходеха при него на двойки и тройки, Калата не ходеше сам.<br /> <br /> <strong>- Кои те? </strong><br /> - Е, кои!? Тези, големите. Кога, кои и в какъв състав, те си знаят... <br /> <br /> <strong>- Значи Тодор Живков е изпитвал просто органическа непоносимост към любимеца на народа Парцалев?! </strong><br /> - Да. Затова и толкова години не му дадоха звание. Но, напук на това, имаше нещо, което особено много дразнеше големите. Когато пристигаха писмата от разни места, на тия за Пацо неизменно пишеше: &bdquo;Народен артист Георги Парцалев&rdquo;. А той още си беше &bdquo;редник&rdquo;, без официални звания и титли, но народът вече го беше произвел. На писмата пишеше &bdquo;Народен артист Георги Парцалев&rdquo;. Е, накрая си отиде като заслужил артист. <br /> <br /> Той ще си остане като най-светлия ми спомен от Сатирата. Много, страшно почтен човек! Не се месеше в никакви слугински скандали, които постоянно се правеха, той си имаше неговия си живот, неговите си приятели и неговата си работа - дали на сцената или естрадата, си имаше свое обетовано пространство. <br /> <br /> <strong>- В книгата си един от неговите биографи и спътници по турнета Илия Ангелов описва как вечер след представлението Парцалев събира всички от групата в ресторанта на хотела, поръчва бутилки от най-марковото уиски, мезета, вечеря и пр., накрая всички се разотиват по стаите, той плаща сметката, остава сам и бавно си допива самотен уискито, тъжен, тъжен, втренчен в масата...</strong><br /> - Пацо пиеше само червено вино, няма значение, но, да, той не даваше да се плаща сметка от никой друг. Ако в Клуба на театъра всичко е заето и има свободно място на неговата маса, защото той си имаше собствена маса, който и да го пита може ли, той с дрезгавия си глас отговаряше: &bdquo;Може, сядай, сядай тук!&rdquo;, и веднага питаше какво да му поръча. Никой никога не е платил и стотинка на масата на Пацо.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Така се навъдиха едни хрантутници </strong></span><br /> <br /> за негова сметка, че не е за разправяне!... <br /> <br /> <strong>- Значи, всенародна любов до гроб, плюс чест и почитание, гарнирано с използвачество от близки или не толкова близки колеги, и презрение заради сексуалната му ориентация от страна на най-важния човек в държавата? </strong> <br /> - Да, а знаете ли, че той, горкичкият дори имаше годеница по едно време?<br /> <br /> <strong>- Сериозно!?</strong><br /> - Напълно сериозно! Една българска французойка. Някъде в този период ще идва у нас на гости. Беше във връзка с дъщеря ми, искаше да й поднесе подарък лично. Майка ми, миличката, от сутринта се тутка какво да сготви, как да подреди масата, кой сервиз да извади, коя покривка да тури... - Парцалев ще идва! Закъсня малко, но идва той със своя &ldquo;рицар&rdquo;, както винаги - джентълмен, но, тъкмо влязъл, и попита може ли да се обади по телефона. Викам, може, разбира се. Вдига той слушалката и като се почна едно: &bdquo;О, шери, шери, мон шери...&rdquo;. Викам си: леле, тоя говори с Франция, майката ще ни разгони на сметката за телефон и косата ми се изправи нагоре. То се оказа, че се обажда във вилата на Емил Димитров, където беше отседнала неговата годеница. А тоя, неговият &ldquo;рицар&rdquo;, приятелят, де, да, интимният му приятел, докато говореше, през цялото време съскаше и ревнуваше: &ldquo;Тье, тье, тье <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>тая иска да ни обере, тая иска да му вземе парите </strong></span><br /> <br /> тье, тье, тье...&rdquo;. <br /> <br /> А тая българска французойка имаше дори собствена парфюмерийна фирма! Е, и някакъв голям син, но не я знам каква-що за птица беше. В края на краищата, нищо не излезе от тази история, нещата се разсъхнаха. Мисля си, че тя по-скоро беше някакъв камуфлаж, заради Живков и властимащите, защото тогава на такива като Парцалев се гледаше с много лошо око. Затова важното за него беше да го виждат с дама, с жена. Знаете ли, че преди тази годеница той имаше много голяма връзка с Мария Косева, жената на Никола Анастасов?... <br /> <br /> <strong>- Истинска връзка? </strong><br /> - Истинска, да! Само, че веднъж Мария споделила с клюкарката Мутафова: &bdquo;Ама какъв е тоя мъж, че той нито един път не ме е целунал досега!...&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Значи връзката е била платонична, без секс?</strong><br /> - Да, но си беше връзка. Е, сигурно не са правили любов, но за Парцалев важното беше да се показва по ресторанти, по кафенета, по не знам къде си, с жена.<br /> <br /> <strong>- За пред властта?</strong><br /> - Да, за пред властта. Може би около историята с годеницата му, доколкото знам, Тодор Живков беше казал някъде, че ако Парцалев се ожени, ще му стане кум. <br /> <br /> <strong>- Тоест, подиграва се?</strong><br /> - Естествено! Не че на Парцалев му пукаше - той не изпитваше никакви комплекси, но усещаше, че сексуалната му ориентация просто му пречи на работата и халтурата. Ами заради това какво направи с Латинка Петрова? - Раздели се с Мутафова и взе да влачи навсякъде със себе си по халтури Латинка, а тя много се ласкаеше, че са страшно близки с Парцалев. Вярно, те работеха много заедно, но Пацо я мъкнеше пак от такива съображения &ndash; да видят, че е с жена. Такива времена бяха, мама му стара!...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ </strong> <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>............................<br /> Още за пъклените и добри дела на дяволите и ангелите в българската артгилдия четете в уникалните откровения на Мариана Аламанчева в следващия брой в. &quot;ШОУ&quot;<br /> <br /> </strong></span><br /> <br /> <br /> <br />