Пламен Николов: Финансовият зам.-кмет на София Дончо Барбалов е протеже на Любен Гоцев!

<em>&nbsp;В момента се занимава с частен консултантски бизнес. Защитен свидетел по делото &ldquo;Октопод&rdquo;. През 1995 г. Пламен Николов е двигател на кампанията на Николай Рижков, бивш министър-председател на Съветския съюз, за депутат в Държавната дума на Русия, който е опонент на Михаил Горбачов. Насърчен е от Тодор Живков, който по това време е под домашен арест. Работи в тясно сътрудничество с бившия шеф на Първо главно управление на КГБ Леонид Шебаршин, близък приятел на Рижков. Андрей Луканов притиска Илия Павлов да го назначи в &ldquo;Мултигруп&rdquo; още по време на кампанията, за да &ldquo;освети&rdquo; Николов и да злепостави Рижков като корпоративно обвързан с &bdquo;бандитите от &ldquo;Мултигруп&rdquo;. <br /> <br /> &nbsp; </em><strong><img border="0" align="left" width="300" vspace="0" hspace="9" height="428" alt="Nikolov_dnes.JPG" src="/documents/newsimages/editor/201410/Tina_4/Nikolov_dnes.JPG" />- Как така се случи, че вие, насърчен от Тодор Живков, изиграхте ключова роля срещу Михаил Горбачов?!</strong><br /> - За нас в България първата индикация, че Горбачов не е точно този демократ, за когото се представя, беше неговото поведение след осуетяването на преврата срещу него. Когато Елцин арестува хунтаджиите, начело с Крючков, Горбачов се завърна в Москва и направи нещо, което показа неговото истинско отношение към ситуацията и процесите, които се случваха. Той незабавно уволни ген. Леонид Шебаршин като и. д. шеф на КГБ. Той беше изкарал 2 дена на този пост &ndash; 22 и 23 август 1991 г. Когато Елцин овладява ситуацията, той назначава Шебаршин. В този момент той е ръководител на външното разузнаване или на Първо главно управление на КГБ. През целия ден на пуча, той демонстративно играе тенис и показва, че не желае да участва в тази работа.<br /> <br /> <strong>- Кой всъщност е ген. Леонид Шебаршин? </strong><br /> - Ген. Шебаршин е резидент на КГБ в Техеран по времето, когато на територията на Иран, в днешен Северозападен Иран или географски Югоизточен Азербайджан, е обучаван Мехмед Али Агджа от агенти на КГБ за атентата срещу Йоан-Павел Втори! <br /> <br /> През 1982 г. Владимир Кузичкин, агент на КГБ в Иран, бяга в посолството на Великобритания и оттам - в Лондон, издава на МИ-6 не само цялата съветска агентура в Иран, с която после Хомейни жестоко се разправя и унищожава, но и съобщава, че Мехмед Али Агджа е подготвян за атентата от специалисти в лагер на КГБ, в който се обучават бъдещи ислямистки терористи! Още тогава, в разгара на афганистанската война, КГБ подготвя ислямистки терористи! <br /> <br /> Това обръща отношението към България. Те разбират, че обвиненията срещу България са режисирани от КГБ! Разбират, че това е конспирация на КГБ! Самият Мехмед Али Агджа години по-късно в показанията си също ясно казва, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Кузикчин е човекът, който му е възложил да стреля срещу папа Йоан- Павел Втори!</strong></span><br /> <br /> Шебаршин като резидент на КГБ в Техеран е шефът на Кузичкин и очевидно знае какво прави Кузичкин. Бягството на Кузичкин е единственият начин, да се каже на англичаните от първо лице, от името на очевидец, истината &ndash; че България не е обучавала Агджа, че той е обучаван в лагер на КГБ. <br /> <br /> <strong>- Защо бяга точно при англичаните? </strong><br /> - КГБ е силно инфилтрирал част от американските тайни служби по това време и те работят срещу съгласувано срещу България. Трябвало е да се търси един безпристрастен арбитър в лицето на английските служби. <br /> <br /> В България още тогава се разбира, че Шебаршин не принадлежи към &ldquo;ястребите&rdquo; в КГБ и е един професионалист, който се стреми да си върши работата, без да набеждава другарчето. И той получава много силна дискретна подкрепа лично пред Брежнев, най-вероятно от България. Него го връщат в Москва заради бягството на Кузичкин и той очаква не просто да бъде уволнен, а разследван и тикнат в затвора, дори и да бъде екзекутиран. И наистина - провежда се тежко, драматично заседание при Брежнев, на което е поискана главата на Шебаршин, но Брежнев казва: &ldquo;Война е, на &ldquo;тихия фронт&rdquo; също е война, а във всяка война има жертви! Ние можем да скърбим за жертвите, но трябва да понесем всичко достойно! Няма смисъл заради един предател, Кузичкин, да вземем главата на неговия пряк ръководител!&rdquo;. И в крайна сметка Шебаршин е&hellip; повишен! Той стига до шеф на Първо главно на КГБ! <br /> <br /> Затова казвам, че понеже след овладяването на опита за преврат Горбачов уволни Шебаршин като шеф на КГБ, за нас вече нямаше въпросителни кой е Горбачов!<br /> <br /> <strong>- Защо ген. Шебаршин идва в България през 1995 г.?</strong><br /> - Ген. Шебаршин се появи в България формално по повод на издадена тук книжка със спомени. Той е изключително емоционален човек, което някои твърдят, че е професионален недостатък, други го смятат за професионално качество. Много ерудиран човек, с няколко източни езика. Той поначало не е бил за тази милиционерска шайка, в която е попаднал, живял и работил. Но това е друга тема.<br /> <br /> Действителната причина да дойде в България беше, че още предишната година ние в една аналитична група, частично бивши членове на центъра на Лилов, чиито имена няма да спомена, бяхме стигнали до убеждението, че Горбачов е един от куците коне на руската демокрация. Чрез него имаше вероятност демокрацията в Русия да бъде саботирана. А България беше заинтересована Русия да се демократизира. Случи се така, че през 1994-та получихме индикации, че Борис Елцин търси съдействие и подкрепа, за да бъде осуетено връщането на Горбачов в голямата руска политика. <br /> <br /> Имаше социологически проучвания, според които на изборите следващата 1995-та година за руската Дума Горбачов ще получи до 17 процента. Което означаваше, че той ще може да направи много силна фракция в парламента. Това щеше да бъде една драма за Руската федерация. Стана ясно, че трябва да се търси силна политическа фигура, която е била фактическа опозиция на Горбачов още докато той беше генерален секретар на ЦК на КПСС и президент на Съветския съюз, която да може да му се противопостави на изборите. След много дискретни консултации установихме, че тази фигура може да бъде Николай Рижков. Беше ни подсказано от хората на Елцин, с които общувахме, че още при всевластието на Горбачов, Рижков не е желаел да бъде &ldquo;момчето за мръсни поръчки&rdquo;! Това беше една от положителните референции за него. В най-близкия кръг на Рижков беше и ген. Леонид Шебаршин! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Това беше истинската причина той да дойде в България! </strong></span><br /> <br /> Той идваше като човек на Рижков да преговаря по условията как може да му бъде оказана подкрепа, срещу какво и т. н. Тук не разбираха, че има &bdquo;двойно дъно&rdquo; в неговото посещение, въпреки че някои хора бяха понадушили. <br /> <br /> Това беше април 1995 г. Ген. Тодор Бояджиев /бивш зам.-шеф на Първо главно на ДС &ndash; б. а./ прояви изключителна настойчивост да участва във всички срещи и разговори на Шебаршин. Той го придружаваше и буквално не се отлепваше от него! До тоалетната ходеше с него! Стремеше се да не изпусне и една дума &ndash; с кого разговаря, за какво разговаря&hellip; Когато установи, че между нас с Шебаршин има някакво общуване, той стана много неспокоен. Попита ме: &rdquo;Ти откъде се появи?&rdquo;. Отговорих му: &ldquo;Случайно&rdquo;. През цялото време ние с ген. Шебаршин търсехме начин да говорим насаме.<br /> <br /> По едно време ген. Тодор Бояджиев ми каза: &ldquo;Той иска да се срещне с Тодор Живков. Знаеш ли нещо?&rdquo;. Отговорих му: &ldquo;От теб научавам&rdquo;. А истината беше, че аз се обадих на Тодор Живков и му казах, че срещата е поискана и се уговорихме за часа, в който да отидем. Проблемът беше как да се отървем от Тодор Бояджиев, за да можем да разговаряме по същество. Не успяхме - той дойде на първата среща. Води се някакъв протоколен разговор. След това се наложи да правим втора среща в негово отсъствие, за да обсъдим ситуацията около Николай Рижков. <br /> <br /> Спомените на Бояджиев много бързо са избледнели. В книгата си пише, че Тодор Живков бил поискал среща с ген. Шебаршин, за да го попита за участието на КГБ в свалянето му от власт, което не е вярно! Описвайки срещата, той пропуска да отбележи, че аз съм участник в нея...<br /> <br /> <strong>- Значи, по времето, когато Тодор Живков е под домашен арест, и отдавна е сдал цялата власт, той въздейства пряко на процесите в Русия дотам, че участва в подготовката на кампанията на опонента на Горбачов за изборите?!</strong><br /> - Задачата беше да се помогне на Елцин да запази хомогенността на властта, за да може да продължи с демократичните промени, които осъществяваше в Русия.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>А кой казва, че Живков е бил сдал всичко?! <br /> </strong></span><br /> Това, че е под домашен арест, не означава, че не е имал отговорности пред страната си. Той не можеше да наблюдава какво се случва тук и да бездейства! Нямаше да е Тодор Живков!<br /> <br /> Преди 1989 г. и известно време след това България имаше доста силна агентура в кремълската върхушка. Изрично искам да отбележа, че тази агентура не е била свързана с Държавна сигурност! По това време ДС в по-голямата си част е една рубладжийска конюшна!<br /> Когато коментирахме Николай Рижков, ние смятахме, че България ще може да осигури представителство за своите интереси в кремълската върхушка за следващите 10-15 години, както е било и по-рано. <br /> <strong><br /> - Ако бъдете по-конкретен, вашата аналитична група от Тодор Живков ли беше насърчена за контактите си с хората на Елцин и за участие в лансирането на Николай Рижков срещу Горбачов?</strong><br /> - Аз бях насърчен от него! Подробно обсъдих с Живков какво ще се прави, как ще се прави, какви са шансовете на Рижков. А в Москва си подбрах сътрудници на място. През цялото време редовно осведомявах Тодор Живков какви ангажименти поема Рижков към България. Вече бяха започнали попълзновенията на &ldquo;Газпром&rdquo; срещу България...<br /> <br /> <strong>- Кога започнаха вашите контакти с Николай Рижков?</strong><br /> - Получих обаждане на мобилния си телефон от Николай Рижков няколко дни след като ген. Шебаршин, с когото уточнихме редици неща, си замина от България. Той ми каза, че е съгласен с всички условия, които сме поставили. Започнах да пътувам до Москва почти всяка седмица, за да организираме участието на изборите на &ldquo;Блок народовластия&rdquo;. Името го измислих аз. <br /> <br /> Рижков беше много омърлушен в началото, защото Горбачов водеше значително в &ldquo;проучванията&rdquo;. Но аз установих, че социологическите проучвания за него са фалшиви. Подготвих методика, по която да се проведе действителен социологически сондаж. Той показа резултат от 3 процента. Направихме проучване за самия Рижков и установихме, че има реална вероятност да влезе в Думата с около 11 до17 депутати.<br /> <br /> През октомври месец аз отсъствах от кампанията, защото ми се наложи да се крия на остров Родос след атентата срещу мен, след като бях уволнен от Виденов и разказах някои неща за правителството.<br /> <br /> Но в крайна сметка на изборите на 19 декември 1995 г. Николай Рижков като лидер на &ldquo;Блок народовластия&rdquo; отново стана депутат в тяхната Държавна дума с още, доколкото помня, 19 депутати, а Горбачов остана в политическия ковчег с резултат около 1 процент.<br /> <br /> <strong>- А по това време вие работите в &ldquo;Мултигруп&rdquo;?</strong><br /> - Започнах формално работа в &ldquo;Мултигруп&rdquo; на 1 декември 1995 г., въпреки че се бях споразумял с Илия Павлов да ме назначи януари &ndash; февруари 1996 г. Една от причините да бъда назначен по-рано е, че милиционерите от &ldquo;Мултигруп&rdquo; надушиха моите занимания в Москва и поискаха от Илия да бъда назначен още на 1 декември, за да могат да ме &ldquo;осветят&rdquo; като служител на &ldquo;Мултигруп&rdquo;! Идеята е да замина на изборите в Москва вече като служител на &ldquo;Мултигруп&rdquo;! <br /> <br /> Стига се дотам, че Андрей Карлович поставя императивно и ултимативно искане пред Илия Павлов: &ldquo;Или назначаваш Николов на 1 декември, или забрави, че по-нататък въобще ще го назначиш!&rdquo;. По този начин искаха да ме дискредитират в Москва, включително пред Рижков! Искаха да уплашат Рижков, че могат да го &ldquo;уличат&rdquo;, че е корпоративно обвързан, че аз съм свързан с &ldquo;бандитите от &ldquo;Мултигруп&rdquo;, които са в конфликт с правителството на Жан Виденов! <br /> <br /> Там непрекъснато се говореше за &bdquo;специалиста от България&rdquo; и Рижков недискретно много се хвалеше с мен, което беше негова грешка! <br /> Доброжелатели ми съобщиха, че има &ldquo;горещ&rdquo; сценарий, при който ми бяха подготвили арест на летището в Москва, но аз благоразумно не съм носил никога документи, всичко ми е било в главата! Но така и не го направиха!<br /> <br /> На самите избори Илия Павлов беше в Москва заедно с делегация от 6-7 човека от &ldquo;Мултигруп&rdquo;. И това беше най-нормалното нещо, защото по това време &ldquo;Мултигруп&rdquo; беше немалък инвеститор на фондовата борса в Москва.<br /> <br /> <strong>- А участваха ли всъщност българи във финансирането на кампанията на Николай Рижков?</strong><br /> - За такъв проект като кампанията на Рижков трябваха пари. В Нижни Новгород имаше множество казина, които бяха собственост на българи. Казината и бингозалите са едно от местата, където лесно могат да не се отчетат приходи! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Оттам идваха парите!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Когато ген. Шебаршин е в София, на представянето на книгата му е и ген. Любен Гоцев. Какви бяха вашите отношения с него? </strong><br /> - Като парламентарен секретар на правителството на Виденов, Любчо Гоцев много ми се бъркаше в работата. Не знам по каква причина имаше пропуск от Министерския съвет и като отидех на работа &ndash; кабинетът ми отключен и той вътре - чака ме! Беше ми изключително неприятно! Идваше в Министерския съвет и искаше да се режисират отговорите на актуални въпроси на Жан Виденов в парламента &ndash; кои да се забавят, кои да са придвижат по-бързо. <br /> <br /> Искаха от мен да обикалям парламентарната група на БСП и да ходя на заседанията им заедно с Висшия съвет и там да режисирам изкуствени въпроси. За да може по-голямата част от питанията в парламента да са удобни за министър-председателя! Когато имах разправии с Жан Виденов, че се държи надменно с народните представители и не желае да отговаря на въпросите им, се появи Любчо Гоцев най-ненадейно и ме попита: &ldquo;Абе, ти защо с това добро момче министър-председателя се занимаваш по такива маловажни въпроси?&rdquo;. По това време още го нямаше ресторант &ldquo;Монтерей&rdquo;. Искаше да ми натрапи Дончо Барбалов за мой сътрудник. Аз отказах. Имах един-единствен технически сътрудник, която прекрасно си вършеше работата. Любчо Гоцев обикаляше като цветарка да го пробута някъде &ndash; най-накрая го уреди в Центъра за масова приватизация при едно друго свое протеже <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Калин Митрев, който дълго време живееше на семейни начала с Ирина Бокова<br /> </strong></span><br /> Само защото е син на ген. Барбалов! При тях всичко е шуробаджанащина, те са като свински черва! И, разбира се, защото Барбалов е послушен, безхарактерен &ndash; човек на Любчо Гоцев! Нали говорихме за частната политическа полиция и нововербуваните от нея! <br /> В момента Дончо Барбалов е зам.-кмет по финансите на София и на върха на неговата химикалка са 3-4 млрд. годишно! На върха на моята химикалка в &ldquo;Мултигруп&rdquo; са били десетки милиони, така че знам за разлика от какъв порядък става дума!<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> </strong><br />