Андрей Райчев: 100% ГЕРБ ще състави кабинет

<strong>- Г-н Райчев, каква е според вас цялостната политическа картина след изборите?</strong><br /> <br /> - Трябва да започнем от февруари 2013 г., когато обществото изпадна в криза и тази криза продължи много дълго. Сегашната ситуация е развръзката на тази история. Резултатите от изборите трябва да се разбират в този смисъл: българите реагираха сега на цялата ситуация оттогава. В България се образува трайна негативна представа за елита. Ако сега кажат, че парламентът го няма, хората по-скоро ще се зарадват, отколкото да се притеснят. Гласуването на тези избори не е ниско, въпреки че някои журналисти полагат усилия да го изкара, че това била най-ниската избирателна активност. Това не е вярно. Но българите гласуваха с отвращение. С нежелание, като за последно. Това особено важи за Реформаторския блок. Те са много добър показател. Те събраха два пъти повече, отколкото очакваха, но интервютата с техните гласоподаватели показаха, че това е последен компромис. Последно им гласуваха доверие. Хората не дадоха желания подем на реформаторите, независимо че там се забелязва настъпление. А по-скоро техните избиратели казаха: абе, хайде още един път. При БСП вотът достигна наказателни размери.<br /> <br /> <strong>- Каква е картината вляво? Очертават ли се там нови хоризонти?</strong><br /> <br /> - БСП застана на върха на бобслея, на който стоеше СДС преди години. АБВ взе едно голямо парче от левицата. Това голямо парче се утвърди като някакво ядро, достатъчно поне засега да прескача бариерата само. То е на ръба. Прилича напълно пак на това, което направи Костов, като си направи ДСБ. Първо и ДСБ прескачаше бариерата, после престана да може да я прескача, но си остана такова ядро. Така че взети заедно, това са парчета вляво, а може би има и още, което е сериозен симптом за раздробяване и роене. Ако от &bdquo;Позитано&ldquo; не вземат спешни мерки да прекратят процеса на роене, а го стимулират, а имам основание да мисля, че не вземат такива мерки, ги чака съдбата на СДС.<br /> <br /> <strong>- Просто е трудно да се повярва, че така се срина Столетницата?</strong><br /> <br /> - Те пропуснаха много шансове. Партиите трябваше да седнат, да се договорят, да изградят общи позиции, нещо като договор и това щеше да даде и на левицата един шанс повече. Те не го направиха. Играят си &ndash; всяка коза за свой крак, като си мислят, че ще надхитрят някого. Всъщност ще надхитрят само самите себе си. Една фрагментация на лявото ще бъде много лошо за лявото само по себе си, но не само за лявото. Възможен е сценарий, при който лявото се фрагментира, а дясното не се консолидира, при което България се оказва в дълбоко незавидното положение на 7-8 малки партии с по 13 депутати и една средна партия. Това ще доведе до разпад на парламентарната система. Това е правено на други места и при други народи и резултатът е това. Никой няма да понесе коалиция от 10 партии, непрекъснати разпади и непрекъснати скандали. И ще трябва да се избира между двама души. И ще стане като в Гърция. Това на свой ред е много опасно за България. Три пъти в историята на България се е стигало до едноличен режим: при цар Фердинанд, при цар Борис Трети и при Тодор Живков. И всички тези случаи завършват с геополитическа катастрофа. Това само по себе си не е случайно &ndash; причината е геополитическа: ако един човек управлява страната, тя се завързва за геополитически център и при проблеми с този геополитически център следва геополитическа катастрофа. Не искам толкова далече да отиваме и не искам да звуча толкова песимистично. Само показвам накъде води една такава на пръв поглед невинна парламентарна врътка. Един разпад на левицата много би съдействал за това.<br /> <br /> <strong>- Какви процеси обаче наблюдаваме вдясно?</strong><br /> <br /> - Да се говори за възраждане на синята идея чрез реформаторите е илюзия. Защото това минава през това управление, което предстои. Ако те успеят да покажат, че не просто така на приказка, а наистина го правят - добре. Но аз съм песимист. Защо? Защото пак не преговарят за реформата, а само за правителството. Разговорът им трябва да бъде за България, какво трябва да направим. Аз не виждам това. Виждам поставяне на условия, оказване на влияние, опити за пазаруване на министерски места и такива разни работи. Тези неща може би са естествени при друга ситуация, но в тази ситуация нищо добро няма да доведат. Защото ясно е, че правителството ще бъде дясно, ако то се схване от българите като неуспешно, какъв е шансът тогава.<br /> <br /> <strong>- Обезпокоително е, че реформаторите поставят непрекъснато условия?</strong><br /> <br /> - Тези ултиматуми сами по себе си нямат смисъл. Това показва, че те не разбират, че реформата е предметът. Пак си играят на символични ябълки и круши.<br /> <br /> <strong>- Това не беше ли по-скоро работеща формула за преди изборите, за да се помпат политически мускули?</strong><br /> <br /> - Така ми се струва и на мен. Но съдбовен е въпросът дали ще бъде успешно управлението. По-добре е да бъдат по-концентрирани.<br /> <br /> <strong>- Според вас какъв е хоризонтът на бъдещото правителство?</strong><br /> <br /> - Аз първи заговорих за това, че хоризонтът на това правителство може да бъде две години по простата причина, че следват президентски избори. За мен хоризонтът на г-н Борисов са тези избори и дотогава ще се образуват балансите, които има да се образуват. Да се мисли каквото и да било отвъд президентските избори, според мен би било безсмислено. Временността на това правителство ще го укрепи. Ако те кажат: това правителство ще управлява четири години, правителството ще бъде много по-нестабилно, отколкото ако кажат, че е за две. Два пъти г-н Станишев пропусна да обяви края на своите коалиции. И в двата случая това беше причината да падне. Те предпочитаха да запишат червена точка: ето, изкарахме пълен мандат. И какво &ndash; това донесе такова поражение, което не бяхме виждали.<br /> <br /> <strong>- Оптимист ли сте за съставянето на кабинет?</strong><br /> <br /> - Аз не просто съм оптимист, аз съм 100% сигурен, че ГЕРБ ще съставят кабинет, иначе всички ще понесат чудовищни последици. Това е все едно човек да е закачал една мацка и накрая тя като се съгласи, той да каже: не отивам в Горна Оряховица командировка.<br /> <br /> <strong>- Това от гледна точка на партии, а от гледна точка на интереса на обществото, ако няма правителство?<br /> </strong><br /> - Наистина много лошо става. Не може една държава да кара на автопилот толкова време. Опасно е. Не може да няма правителство.<br /> <br /> <strong>- Хващам се за една ваша мисъл от нощта на изборите: за голямата цена на малките партии. Май наистина ще се потвърди тази констатация при преговорите?<br /> </strong><br /> - Осем партии никога не е имало в парламента. Четири също бяха абсурдно малко. Това е фактът. Възникна за добро или за лошо: технология на правене на партии. Има начин да дадеш чувал пари, да набереш играчи и да направиш отбор, който влиза в парламента. Това се видя. <br /> <br /> <a target="_blank" href="https://monitor.bg/article?id=446826"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Едно интервю на Майя Любомирска, в. &quot;МОНИТОР&quot;</strong></span></a><br /> <br />