Д-р Тотко Найденов: 20 години Ден на българския лекар, издевателствата над медиците продължават

<strong>- Д-р Найденов, защо през 1994 година предложихте на управителния съвет на Българския лекарски съюз именно датата 19 октомври за Ден на българския лекар? Нали вие, медицинското съсловие, си имахте 7 април &ndash; Ден на здравия работник?</strong><br /> - Тъкмо поради тази причина. На 7 април 1948 година е създадено Световната здравна организация. ООН решава да обяви рождената й дата за Световен ден на здравето. Нашите правоверни комунисти го представят другояче у нас: като Ден на здравния работник. Тоест, лекарят, заедно със санитарките и шофьорите на линейки да празнуват. Не ме разбирайте неправилно, аз почитам труда на тези хора, но смятам, че лекарите не са работници и трябва да си имат свой отделен професионално-съсловен празник. В далечното минало, пред 6 десетилетия, БКП разтурва БЛС и натиква лекарите да членуват в една съсловна организация с бръснарите и теляците &ndash; Профсъюз на санитарните работници. Изобщо, униженията на които сме били подлагани, си имат история и те продължават до ден днешен. Та, на въпроса ви: предложих Свети Иван Рилски Чудотворец (876 &ndash; 946) за наш патрон, защото той е най-великият български светец и небесен покровител на нашия народ. Исках така да се постигне внушение, че добрият лекар е най-стойностният член на обществото и негов земен покровител. Предложението ми беше прието единодушно, председател на БЛС тогава беще д-р Димитър Игнатов. Макар бавно и тромаво, но празникът тръгна и постепенно се наложи. За разлика от този на фармацевтите, на които през пролетта на същата тази 1994 година предложих да празнуват на Еньовден &ndash; 24 юни. Те възприеха идеята ми бързо и до ден днешен вдигат не само впечатляващи купони, но и тържествени сесии.<br /> <strong><br /> - Казвате, че лекарите са най-стойностните членове на обществото и негови земни покровители. Позволете ми да се усъмня в това романтично ваше твърдение. Всички лекари ли? Знаем за вземане на тлъсти рушвети, за изнудване и бездушно отношение към пациенти, третирането им като &bdquo;ходеща касичка&rdquo;, загуба на човеколюбието&hellip;</strong><br /> - Ето, това е най-болният въпрос, който може да ми бъде зададен. Но аз не случайно подчертах по горе &ndash; &bdquo;добрите лекари&rdquo;! Във всяка гилдия има добри, има и лоши кадри, не се самозалъгвам, ни най-малко. Нека поне в навечерието на празника ни говорим само хубави неща за колегите. Впрочем аз съм единственият лекар, който има право да се обръща с &bdquo;Колега&rdquo; както към лекарите, така и към журналистите. Макар със самоирония да казвам как лекарите ме приемат като журналист, а журналистите като лекар&hellip;Но всеки със съдбата си. Да, права сте, има и меркантилни лекари, но колко повече са всеотдайните. Издирал съм над 130 лекари и 15-тина медицински сестри, които са загубили живота си по време на работа. Няма друга професия, която да е така рискова за живота и здравето на хората, които я упражняват. И обществото да е толкова неблагодарно и несправедливо към тях.<br /> <br /> <strong>- Знам, че сте създател и на Деня на спасението &ndash; 15 август, на който се отдава почит към всички наши сънародници, загинали при спасяване на хора. Този ден е официализиран и от Министерския съвет. Но също така знам, че има лекари, който се подписват под няколко десетки хиляди левове заплата&hellip;Какво ще кажете?</strong><br /> - Във всяка страна добрият лекар е най-високо платен и получава много повече от президента. В случая не говоря за заплати, а за заработени възнаграждения. Вярно е, че някои от клиничните пътеки са прекалено оценени, раздути, за сметка на други. Имам предвид кардиохирургията и инванзивната кардиология. Много от тези пътеки трябва да от болничната в извън болничната помощ. Силно ощетени са педиатрите, микробиолозите, патоанатомите, анестезиолозите, инфекционистите и психиатрите. В съшития с бели конци Национален рамков договор тези проблеми отдавна трябваше да бъдат изчистени, но явно власт имащите нямат интерес да го направят.<br /> <br /> <strong>- Преди много години вие публикувахте във в. &bdquo;Народна култура&rdquo; статията &bdquo;Унижение през целия ден&rdquo; заради която лично акад. Малеев ви уволни. В тази статия написахте, че най-ниско платеният лекар е българския и трябва да му се увеличи заплатата, както и да му се разреши частна практика.</strong><br /> - Да, и сега го твърдя най-отговорно: унижението на нашите лекари продължава. Вижте как младите колеги бягат през глава в чужбина. В далечното минало, много от българските лекари са се обучавали в чужбина, в най-престижните западноевропейски университети, те са пренебрегвали съблазнителни предложения и не са оставали на работа там, а са се завръщали у нас. Един от тях е проф. д-р Константин Чилов, когото аз наричам &bdquo;Княза на българските лекари&rdquo;, изключително всеотдаен, отзивчив и ерудиран клиницист. В негова чест създадох през 1998 година и ежегодно организирам Чилови дни. Позволих си да извлека най-важното от живота и делото му в следните две изречения: &bdquo;Уважавай живота! Обичай болния! Почитай колегата! Всеки човек има право да боледува и оздравява, да страда и да умира с достойнство!&rdquo; Предложих на УС на БЛС тези постулати да бъдат разпространени в цялата колегия. Никой не ми отговори&hellip;<br /> <br /> <strong>- В думите и в действията ви прозира такава любов към първата ви професия &ndash; лекарската. Създател сте на толкова лекарски празници и чествания, описал сте труда на лекарите в десетки книги, а вече не сте член на БЛС, защо?</strong><br /> - Вероятно не трябваше да напускам БЛС, но не издържах известната доза конспиративност в дейността на новия управителен съюз като, например, криенето на заплатите в Централата. Не може лекарите, които задължително членуват в БЛС да не знаят как се харчи членският им внос. УС на БЛС трябва да води тефтерчето на Левски ако иска да му имат доверие. В случай, че задължителното членство отпадне, в БЛС ще членуват само тези от управителния съвет&hellip;Когато аз получа прозрачност за харченето на членския внос, ще поискам да се върна&hellip;<br /> За много години, скъпи колеги!...<br /> <br /> <strong>Тодорка НИКОЛОВА, БЛИЦ</strong><br />