Крум е един от участниците в тазгодишния „Сървайвър“. Пред репортер на „ШОУ“ вечно усмихнатият певец разкри любопитни и шокиращи неща от пребиваването си в Камбоджа - защо е щял да припадне още на третия ден от престоя си, защо е получил подсичане на тестисите, как се е справил с липсата на секс и защо е изгубил ерекцията си на острова.
<br /> <strong>- Как си след престоя в Камбоджа? Лесно ли се съвзе и как реагира, когато се върна в цивилизацията?</strong><br /> - Като се върнах оттам, в края на месец март, бях много щастлив от емоционалното си състояние и изобщо не ми бяха интересни роднините и приятелите, които ме чакаха на летището. Хич не ми пукаше, че ги виждам! <em>(смее се) </em>Те се усетиха, защото аз ги поздравих и ги прегърнах, и започнах да се оглеждам на летището, за да видя на моите нови приятели от &bdquo;Сървайвър&ldquo; роднините. Аз съм слушал за тези хора много, всеки си е разказвал любопитни истории за семейството си и мен ми беше по-любопитно да видя техните роднини. Изобщо, много объркано беше всичко.<br /> <br /> Още първата вечер, като излязох с приятели на заведение - няма какво да си кажем. Сервират ми хубава салата, удобно ми е, луксозно... а аз по това време съм свикнал да подскачам около огъня по гащи и да ме ядат комарите, сигурно и да <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>смърдя на пор </strong></span><strong><br /> </strong><br /> <em>(смее се). </em>Както и да им пея песни, защото моето племе само това ме караше да правя &ndash; участия безплатно! Но в един момент толкова наизустиха целия ми репертоар, че им беше скучно и знаеха коя песен след коя ще започне и припяваха и те - представи си какво зацикляне е! Това е все едно да пееш всяка вечер в едно и също заведение пред една и съща публика от 12 човека <em>(смее се). </em><br /> <br /> <strong>- Каква беше причината да се впуснеш в това ново приключение? Говори се, че си избягал от някакви лихвари? </strong><br /> - Аз бая време обмислях дали да тръгна, даже се консултирах и с моята колежка Джина Стоева, която също участваше преди време. Тогава тя ми каза: &bdquo;Абе, Крумка, бая си е тегаво&ldquo;. Аз не можах да го възприема това &bdquo;бая си е тегаво&ldquo;. Ако знаех какво ми предстои и какъв ужас трябваше да изживея &ndash; нямаше да тръгна, защото щях да се изплаша! Беше ме страх от неизвестното. Всички други риалита по някакъв начин са предсказуеми &ndash; танцувално, къщите там - най-много да те направят на луда калинка и да те обиждат някакви хора, но - дотам. Тук не знаеш нито какви ще са игрите, нито до каква степен ще е гладът, мизерията. Но &bdquo;забраненият плод&ldquo; много ме влече мен. Казах си, че ще си надвия на масрафа и ще замина. Точно в този период исках и някъде да замина, защото бях зациклил и имах нужда нещо да ми се случи. Изненадах се, че успях да се справя, ще изненадам и много от хората, които ме харесват, а и такива, които не ме харесват. <br /> <br /> А това за лихварите са пълни простотии. Аз няма нужда да бягам от тях -<br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> мога да ги пребия и да се реши проблемът</strong></span><br /> <br /> <em>(смее се) </em><br /> <br /> След като се върнах от Камбоджа, се почувствах прероден. Нищо не ме притесняваше, никой не можеше да ме накара да се изнервя. Свикнал съм без часовник, едно безвремие, нашите проблеми тук не достигаха до моето сърце, защото оцених, че всичко материално е повърхностно и до време. Ежедневието на всеки един човек и всичко, свързано с моята работа, не придобива никаква стойност с това да го сравниш да бъдеш &bdquo;животно&ldquo; в нечовешки условия. Ние бяхме като една глутница от вълци &ndash; с главатар, с някакъв вид йерархия, която се образуваше вътре, нямаше значение кой какво работи извън тази игра&hellip; Това е игра за духовна, физическа, психологическа издръжливост. Аз се убедих, че духовната ми издръжливост е по-силна от тялото ми. <br /> <br /> <strong>- Кое ти беше най-трудно по време на играта, с какво не успя да свикнеш?</strong><br /> <em>- (въздъхва) </em>Толкова неща ми бяха много трудни, че до четиринадесетия ден не можех да си намеря място. Гледах да търся положителното, но си беше трудно това. Положителното беше единствено, че бях избягал от всички тук, друго нямаше <em>(смее се). </em>Няма как да ти е комфортно, когато спиш на земята, с един чифт дрехи, да те хапят всички гадини, нощем да е 15 градуса и да умираш от студ, денем пък умираш от жега на 40 градуса и няма къде да се скриеш, нямаш подслон. Усетих може би живота на клошара, на животинката&hellip; Аз получих и едно подсичане на &bdquo;топките&rdquo; от мръсотията и дори пропуснах няколко игри, защото ходех като разкрачено пате. Това се получи в следствие на мръсотията - ние имахме един океан, който, освен да те осоли хубаво, може да притъпи до някаква степен миризмата по тялото ти, не вярвам нещо друго да прави. А ходиш като животните и <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>копаеш дупки, акаш в тях, заравяш го след това, за да не стъпи някои след теб</strong></span><br /> <br /> По едно време не остана място за заравяне - беше като &bdquo;минирано&rdquo; поле, смърдеше на тоалетна, целият лагер засмърдя <em>(смее се).</em> Аз се къпя минимум по два пъти на ден - не съм си представял да не се къпя там толкова време! Целият се зачервих, защото аз съм чувствителен на тези зони и си поддържам хигиена. Мръсотията ми донесе сериозен здравословен проблем, но медиците се погрижиха за мен. Всички много ми се смяха. Това беше едно от нещата, с които ги накарах да се усмихнат, за сметка на моите подсечени яйца, да не казвам топки<em> (смее се). </em>Дълго време не ми се оправяха. Заради влагата проблемът не може да отмине. Дадоха ми бебешка пудра да си ги пудря и ако не беше тя, нямаше да мога да мръдна - все едно някой ме беше срязал с нож между краката. Беше си ужасно за мен! <br /> <br /> <strong>- А какво те впечатли?</strong><br /> - Ние нямахме възможност да видим нищо! Освен на този плаж, дето ни бяха изтипосали и имаме 20-30 кв. м, които имаме право да населяваме, не ни даваха да напускаме територията. Правеха го за нашата безопасност, защото, ако се отдалечим, може да ни ухапе змия, нещо да ни се случи и те да не ни видят. И аз видях само океана и този плаж, друго не видях... Към екипа имаше местни, които да помагат - те за английски не са чували. Освен това, в далечината, успях да видя къщи, които са дървени и явно нямат легла, намират се във въздуха и под самата къща има вързани хамаци, и там спят, за да не им влизат влечуги в къщите и да ги ухапят. Те живеят като &bdquo;сървайвъри&ldquo; през цялото време. Ако някой може да пише и да чете там, това го считат за голям лукс. Мизерията е жестока - някакви часове имат ток, топлата вода се появява само чрез загряването на големи варели и съответно имат топла вода само през деня &ndash; като бързовар от слънцето. България е Америка, ако трябва да я сравним с Камбоджа. Има доста по-зле от нас, ако с това се успокояват хората&hellip;<br /> <br /> <strong>- Създаде ли по-сериозни приятелства със съотборниците си? И имаше ли някакви конфликтни ситуации по време на престоя ви там?</strong><br /> - Най-малко аз съм влизал в конфликти. Иначе <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>останалите се изпокараха като казаци! </strong></span><br /> <br /> <em>(смее се)</em> В началото все биехме в игрите, не се налагаше да гоним някого и се създаваше усещането за сплотен екип. Когато дойде време да гоним, дойде и напрежение помежду ни. Радвам се, че в тази игра не показах никакво лицемерие и бях себе си до края. Екипът беше на мнение, че ако не излъжеш в играта, няма как да вирееш в племето. Все някого трябва да излъжеш, за да го изкараш от играта и да продължиш ти. Има го &bdquo;око за око, зъб за зъб&ldquo; в тази игра. Аз показах Крум по най-естествения му начин. Даже сега, като се гледам какви тъпи физиономии правя, когато не съм разбрал условието на дадена игра!&hellip; <em>(смее се)</em> Моите приятелства се случваха не с цел да се задържам, а просто защото е приятно да си комуникирам с определени хора, които ми допадат. Играх тази игра по нетипичен за нея начин.<br /> <br /> <strong>- Кое беше нещото, което най-много ти липсваше от нормалното ти ежедневие?</strong><br /> - Изолацията ме побъркваше! Липсваше ми телефонът, компютърът, интернетът&hellip; 24 часа с хора, които не познавам, и никаква възможност да споделя това с моите близки и да ги чуя. Аз затова ги забравих в един момент, защото заради тази изолация и промяна се приспособих на 14-15 ден - дотогава много страдах. Имах чувството, че някои ме е хванал за врата, задушавах се! Времето просто не минаваше - едно и също всеки ден. Със сигурност не съм станал много добър приятел с всички, това няма как да се случи. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Беше се сформирала една коалиция още в самолета </strong></span><br /> <br /> докато пътувахме натам. Въпросната коалиция по някакъв начин се делеше и аз тогава започнах да схващам, че в тази игра няма да си говорим мили приказки и да сме всички искрени един към друг. Тези неща ме дразнеха, но се абстрахирах и си казах, че ще бъда себе си, пък каквото ще да става. Аз се втурвах в игрите като бясно куче - изобщо не се замислях, че може да се нараня. Затова бях постоянно целият в рани, а там раните не минават лесно - просто се умножават след всеки ден! Старите няма как да зараснат от влагата, а и всеки ден ги мокрим в този океан и няма с какво да ги прикриеш и да не ти влизат бацили. Направо скачат мухите върху раните ти! <br /> <br /> <strong>- Имаше ли рискови игри, при които има сериозна опасност за живота ви? Коя е най-рискова и имало ли е някакви по-сериозни контузии на някои от участниците?</strong><br /> - В голяма част от игрите се виждаше опасност за живота, но медицинският екип беше подготвен със всички видове противоотрови, защото там са най-отровните влечуги и к&lsquo;вото се сетиш! Някои хора бяха нахапани от скорпиони, но бързо им се би противоотровата и никой не умря. Преди се беше случвало нещастие в това шоу <em>(визира нелепата смърт на кмета на Раднево &ndash; Нончо Воденичаров &ndash; б. а.), </em>но медицинският екип ни гледаше под лупа, никой не оставаха да стигне до ръба на смъртта. <br /> <br /> Аз на третия ден щях да припадна от глад, защото първите дни ядяхме само някакъв кокос, нямаше нищо друго. Като съм свикнал да ям нормално, 3 дни да ям само кокос&hellip; <em>(смее се)</em> Не можех да стана, всичко ми се въртеше. <br /> <br /> <strong>- Като стана въпрос за храна &ndash; с какво се хранихте и успяхте да оцелеете в джунглата? </strong><br /> - Имахме един ориз, за който трябваше да си измислим различни думички, за да си мислим, че ядем различно нещо &ndash; оризови кюфтета, варен ориз, оризови мекици, ориз с кокос... Препържвахме кокоса и си внушавахме, че това са калмари <em>(смее се). </em>И винаги в яденето имаше пясък, защото няма къде да го скриеш, за да не влезе! От време на време влизахме в океана, вадехме рапани и си мислехме, че си правим ризото с морски дарове - така си го представяхме! Опитвахме се да си създаваме илюзии. На тема храна всички бяхме единни и се започваха едни разговори кой какво му се яде, какво обича да яде и т.н. По цял ден можехме това да говорим. Много хора претърпяха кризи &ndash; психически и физически. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Има доста сериозни неща със здравето на определени играчи </strong></span><br /> <br /> още не са излъчени тези епизоди. Мястото си беше рисково. Аз си създадох сам бедствия, но пък поуката от цялата тази игра е голяма &ndash; нищо не е невъзможно, показах и на себе си, че моят дух е изключително силен и е способен на всичко. Участниците в началото леко ме подценяваха, което пък беше добре за мен. Очакваха, като съм певец, че съм по-лигав, надменен, нещо неприятно... Аз им показах обратното - в мен няма никаква и доза неестественост. Аз мрънках най-малко от всички.<br /> <br /> <strong>- А липсата на секс как ви се отрази? Или пък не е имало липса&hellip;?</strong><br /> - Трудно! Там се чувстваш много странно и сутрешната ерекция започва да изчезва - толкова си стресиран от обстоятелствата и цялата атмосфера, че и да видиш някого като сексуален обект, се губи. На мен не ми ставаше дълго време и в един момент започнах да се притеснявам защо не ми става и защо не ми идва желанието да свършвам. Защото на мен не ми се е случвало досега аз да стоя така и да не свършвам &ndash; дали сам или с нормален секс, няма значение. Много необяснимо беше това за мен - имах чувството, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>ми бяха дали тайно някакви хапчета бром, които да убият сексуалния ми нагон </strong></span><br /> <br /> <em>(смее се). <br /> </em><br /> Имаше една скала по-настрани, където ходеха някакви хора, но аз не мога да преценя дали ходиха да клюкарстват и злорадстват по адрес на някого, или се обарваха. Не съм ходил и аз да се включвам! <em>(смее се)</em> Но, нали, обикновено, докато спиш, ти става, пък в случая дори и това не ставаше! То толкова гадно за спане, само те хапят буби, целият бях нахапан, с белези навсякъде - то от какво да ти стане? От мизерията!? Ужас! По-късно реших &bdquo;да събудя тигъра&ldquo; и да го проверя жив ли е, защото по едно време започнах да се притеснявам за него - дали работи или нещо се прецака. Започнах да си затварям очите и да си представям някакви неща, но това ще се видим по нататък в епизодите.<em> (смее се) <br /> </em><br /> <strong>- Преди седмица представи новия си проект &bdquo;Безчувствен&ldquo; , където във видеото участие вземат голяма част от &bdquo;сървайвърите&ldquo; &hellip;?</strong><br /> - Повече участват от другия отбор, от другото племе. От нашето племе дойде Ваня Джаферович, футболист от &bdquo;Берое&ldquo;, заедно със съпругата си Евгения, която пък е участник от предишния &bdquo;Сървайвър&ldquo;. С него приятелството ми е искрено, без някакво задкулисие. Антон Агонцев и жена му Диана също се снимаха, Светослав Бърканичков също дойде да се покаже. Страхотната мацка Силвия Димитрова, която е страхотна и като човек. В Камбоджа нямахме много възможност да се опознаем, тъй като я изкараха много рано нея, но пък тук си станахме приятелчета. Исках видеото да се доближи като атмосфера до усещането за &bdquo;Сървайвър&ldquo;, до тази екзотика. Затова съм заложил и на такова облекло - с животински кожи, плажно, да се докоснем до предаването.<br /> <br /> <strong>- Отсъствието на колегите ти от &bdquo;Пайнер&ldquo; на промоцията на проекта предизвика сериозни коментари. Защо никой от новата фирма не те уважи? Знаем, че с Анелия и Ани Хоанг сте доста близки, но не ги видяхме на промоцията ти&hellip;?</strong><br /> - Това означава, че много добре ми се получават нещата! (бурен смях) Аз съм човек, който уважава колегите си и винаги ги кани, независимо дали сме близки или не чак толкова. Защо стана така &ndash; може би трябва да попиташ тях. Онзи ден, на един благотворителен концерт, Анелия се опита да ми се извини за това, че не е дошла. Тя си мисли, че се сърдя, пък аз не се. Толкова хубаво ми се получи събитието - който не е дошъл, си е за него. Аз от своя страна знам, че съм ги уважил, като съм ги поканил, а това, че те не са ме уважили и не са дошли,<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>си е техен проблем</strong></span><br /> <br /> Какво повече мога да кажа, то се вижда!? Борис Дали ми се обади по телефона, за да ми каже, че няма да може да дойде и ми пожелава успех. Показваш уважение - получаваш неуважение! Всеки си решава сам за себе си. Когато нещата ти се получават, много рядко можеш да получиш поздравления от колега. Но, извън попфолка, много колеги ме поздравиха &ndash; Елица Тодорова, Драго Драганов ми писа, че &bdquo;опасно задобрявам&ldquo;, уважава ме! <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ<br /> <br /> </strong>