Преди 70 г. въстаниците във Варшава капитулират пред Вермахта

Варшавското въстание е въоръжен опит на нелегалната полска Армия Крайова да освободи Варшава от немска окупация в края на Втората световна война. То започва на 1 август 1944 г. като част от общонационално въстание, наречено Операция Буря. Полските въстаници се съпротивляват на Вермахта до 2 октомври - общо 63 дни. &bdquo;Това е една от най-смъртоносните битки от началото на войната, толкова трудна, колкото битката за Сталинград&rdquo; &ndash; заявява Хайнрих Химлер пред немски генерали на 21 септември 1944 г.<br /> <br /> Въстанието започва в ключов от войната момент и без да е съгласувано с командването на Съветската армия, наближаваща Варшава.<br /> <br /> <strong>Навечерието на битката</strong><br /> <br /> Първоначалните планове на Армия Крайова за общонационално въстание, което да се свърже с британските сили, са променени през 1943 г., когато става ясно, че Червената армия първа ще изтласка германците от Полша. Въпреки съществуващите съмнения за военната рационалност на едно голямо въстание, планирането му продължава.<br /> <br /> Ситуацията се изостря, когато успехите в операция &bdquo;Багратион&rdquo; (съветската офанзива в Беларус) водят Червената армия до старата полска граница през юли 1944 г. В този момент трябва да се вземе решение: или да се започне въстанието в тази трудна политическа ситуация при риск за проблеми със съветската подкрепа, или да отпадне планът за въстание и да се остави съветската пропаганда да описва Армия Крайова като колаборационистка и неефективна.<br /> <br /> Според германските планове в началото на лятото на 1944 г. Варшава трябва да бъде укрепената точка в района и да бъде задържана на всяка цена. Построени са укрепления и в района са концентрирани войски. Този процес се забавя след неуспешния опит за убийство на Адолф Хитлер, но към края на юли 1944 г. войските са сравнително готови.<br /> <br /> На 27 юли губернаторът на Генералното губернаторство Ханс Франк нарежда 100 000 полски мъже на възраст от 17 до 65 години да се явят на следващия ден на няколко места във Варшава, за да бъдат използвани за строителството на укрепления за Вермахта във и около града. Този ход е възприет от Армия Крайова като опит за неутрализиране на нелегалните сили и тя призовава жителите на Варшава да не се подчиняват.<br /> <br /> Въстанието спешно е одобрено от полското правителство в Лондон. Страхувайки се от германски наказателни акции след бойкота на строителството на укрепления и считайки, че времето е ценно, на 1 август 1944 г. генерал Тадеуш Бор-Коморовски нарежда пълна мобилизация на силите на Армия Крайова в района на Варшава.<br /> <br /> <strong>Противостоящи страни</strong><br /> <br /> Силите на Армия Крайова във Варшавския окръг наброяват 50 000 войници, от които 23 000 са екипирани и готови за бой. Повечето от тях от няколко години водят партизанска война, но им липсва опит в продължителни дневни боеве. Войските са зле екипирани, особено поради това, че оръжие и хора са изпратени на изток от Варшава преди решението от 21 юли за включване на града в Операция Буря. <br /> <br /> Към 1 август въоръжението им е: 2300 пушки и пистолети, 60 автомата и 7 картечници 35 противотанкови оръдия и 25 000 ръчни гранати.<br /> <br /> В хода на боевете са получени още оръжия чрез въздушни доставки и отнемане от неприятеля (включително няколко бронирани коли). Освен това работилниците на въстаниците работят през цялото време, като за времето на въстанието произвеждат 300 автоматични пистолета, 150 огнехвъргачки, 40 000 гранати, известен брой минохвъргачки и дори една бронирана кола.<br /> <br /> Към 1 август 1944 г. германският гарнизон във Варшава наброява 10 000 души под командването на генерал Райнер Стахел. Заедно с няколко части на левия бряг на Висла, германските войски са 15 000 до 16 000 войници от Вермахта, както и части на SS и полицията. Няколкостотин бетонни бункери и заграждения от бодлива тел защитават сградите и районите, заети от немците. Освен това в съседните райони има още над 90 000 германски войници.<br /> <br /> <strong>Битката<br /> </strong><br /> Въстанието започва официално в 17:00 на 1 август. Германците научават за него само час преди начало му и заради това не разработват план за справяне с него. Липсата на изненада, внезапната промяна в плановете, липсата на опит в дневни боеве и непълната мобилизация стават пречка за постигането на първите цели на въстанието.<br /> <br /> След първите няколко часа боеве много части приемат по-отбранително поведение, а цивилното население започва да издига барикади из целия град. В момента на най-големи успехи, на 4 август, германската армия започва да получава подкрепления. Генералът от SS Ерих фон дем Бах е назначен за командващ и веднага започва контраатаки с цел да се свърже с обградените германски позиции и да откъсне въстанието от река Висла.<br /> <br /> На 5 август започва клането във Вола, където при масови екзекуции германците избиват приблизително 40 000 цивилни. Целта на тази политика е да прекърши волята за борба и да прекрати въстанието без тежки боеве. По същата причина до края на септември германците убиват на място всички пленени въстаници. В други райони основно занимание на германските войски са грабежите, което всъщност помага за продължаването на защитата. Тази политика се променя по-късно, когато германците решават, че изстъпленията само втвърдяват съпротивата. От края на септември някои от пленените полски войници са третирани като военнопленници.<br /> <br /> Целта на германците е да се постигнат значителни успехи, за да се покаже на Армия Крайова безсмислието на по-нататъшните боеве, но това не става.<br /> <br /> Старият град е задържан до края на август, когато липсата на снабдяване прави защитата невъзможна. На 2 септември защитниците на Стария град се оттеглят през канализационната система, която по това време се превръща във важно средство за връзка между различните части на въстанието. Над 5300 мъже и жени са евакуирани по този начин. Германската тактика се опира на бомбардировки и обстрел с тежка артилерия, на което поляците нямат възможности да отговорят.<br /> <br /> От този момент Варшавското въстание може да се разглежда като едностранна война на изтощение или като борба за приемливи условия на капитулация. Боевете приключват на 2 октомври с капитулация на полските сили.<br /> <br /> <strong>Капитулацията</strong><br /> <br /> На следващия ден, след като на 2 октомври генерал Тадеуш Бор-Коморовски подписва капитулацията на въстаниците, германците започват да разоръжават войниците на Армия Крайова. Повечето от тях по-късно са изпратени във военнопленнически лагери в различни части на Германия. В същото време цивилното население (приблизително 700 000 души) е преместено в концентрационни лагери западно от Варшава. Много войници, страхуващи се от германски плен, решават да се смесят с цивилното население, да се измъкнат от града с него и по-късно да продължат борбата.<br /> <br /> Загубите от полска страна са 18 000 убити войници, 25 000 ранени и над 250 000 убити цивилни, най-вече при масови екзекуции, провеждани от настъпващите немски войски.<br /> <br /> Загубите от немска страна са над 17 000 убити и 9000 ранени.<br /> <br /> Приблизително 85% от града е разрушен по време на градската партизанска война и след края на въстанието, когато германската армия по заповед на Хитлер опожарява града квартал по квартал.<br /> <br /> <strong>Последици</strong><br /> <br /> Варшавското въстание не успява, защото не съгласува действията си с настъпващите съветски сили. Причините са предмет на продължаващи и днес спорове.<br /> <br /> То не постига основната си цел: да освободи част от полската територия, на която да се установи полското прозападно правителство в изгнание в Лондон, вместо Сталин да им натрапи марионетна просъветска власт. Сред историците няма единодушие дали това изобщо е било възможно и дали е имало вероятност Сталин да го допусне.<br /> <br /> След като Сталин отначало не оказва подкрепа на въстанието поради невъзможност, на 25 август Чърчил изпраща телеграма на Рузвелт, като предлага да бъдат изпратени самолети и да се &bdquo;види какво ще стане&ldquo;. На следващия ден Рузвелт отговаря: Не считам, че е полезно за дългосрочната обща война, да се присъединя към Вас в предлаганото послание към Чичо Джо.&rdquo;<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />