Сребърен кръст с позлата от 1786 г., на лицевата му страна е изобразена сцена с кръщене. Открит е в гръцкия манастир „Св. Богородица Косиница“ в с. Линотопи.
Предметите били укрити в специалния фонд до 1992 г., когато са разсекретени с решение на Министерството на културата. Недокосвани с години, те се нуждаели от реставрация и консервация, приключили наскоро, разказа проф. Божидар Димитров. Малка част от тях вече са представяни в други изложби, но за първи път се показват заедно и в пълния си блясък, изтъква още той.<br /> <br /> Експозицията се открива днес от служебния премиер Георги Близнашки като част от инициативите, с които страната ни отбелязва 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил. Сред акцентите е златна корона от XVIII век, която е инкрустирана със скъпоценни камъни. Съвременни специалисти я оценяват на над 40 млн. лева заради украсата с 329 камъка - част от тях са рубини. Короната е била подарена на охридските свещеници от Венеция.<br /> <br /> Сбирката включва и над 100 предмета от 7-вековната история на архиепископията - църковна утвар, ценни кръстове, олтари, обясни Божидар Димитров. Сред останалите акценти той отбеляза и епископска плащаница от 1298 г., която пък била специален дар за охридския епископ Григорий от византийски военачалник. Върху плата, който за първи път излиза от фонда на музея е написано &bdquo;На българския пастир, за да си спомня в молитвите си за императора&ldquo;, разкриват специалисти, работили по сложната й реставрация. Тя отнела 6 години работа на екип, включващ руски, швейцарски и родни експерти.<br /> <br /> Сребърна мощехранителница от XIX в., върху която са изобразени св. Наум, св. Кирик и св. Климент. В изложбата интерес привличат и множеството богато украсени дарохранителници и мощехранителници от злато и сребро. Внимание заслужава и красив обков на евангелие от XIV в., изработено от ковано сребро с черен и червен емайл. То било намерено в охридската църква &bdquo;Св. Климент&ldquo;, а като негов автор е посочен майстор Никола. <br /> <br /> Две изложби разказват за времето на владетеля. За историята и битието на българския цар Самуил Археологическият музей в София е подготвил две изложби. Следващата седмица там ще бъде открита експозиция с оръжия, накити, златни монети и императорски печати, датирани от времето на управлението му.<br /> <br /> &bdquo;Опитахме се да направим сбирката по-въздействаща с много мултимедийни елементи. Разочарован съм обаче, че Гърция отказа да ни предостави плащаницата на Самуил&ldquo;, сподели вчера доц. Людмил Вагалински. Коприненият плат бил намерен върху гроба на българския цар на остров Св. Ахил в Малкото Преспанско езеро в днешна Гърция. Върху него са изобразени птици, приличащи на папагали, които според специалисти представлявали фамилният герб на Самуиловия род.<br /> <br /> Посетителите на изложбата в София все пак ще видят десетки интересни артефакти, разказващи за битките и наследниците на владетеля. От 7 октомври в НАИМ ще бъдат показани експонати от фондовете на 12 музея, сред които частично запазена посребрена ризница от Старозагорско и копие на най-дългия открит до момента старобългарски надпис - Битолския. В сбирката влизат и ценни кръстове от Дръстър (днешна Силистра), каменно писмо на кирилица на цар Самуил от 993 г. и характерни за времето мечове.<br /> <br /> Музеят е подготвил и пътуваща постерна експозиция за живота на владетеля, която вече е била показана в по-големите градове у нас. В началото на октомври ще бъде изложена и пред Народния театър в София, а по-късно ще излязат и в двуезична книга.<br /> <br /> Източник:&nbsp;&quot;Преса&quot;<br /> <br />