Преди 70 г. политическият кръг "Звено" възобновява дейността си

Политическият кръг &quot;Звено&quot; представлява обществено-политическа организация, създадена през април 1927 г. от група интелектуалци: сговористи, недоволни от Ляпчевата политика на демократизация, и социалдемократи, начело с Димо Казасов, Асен Цанков и д-р Петър Джидров, напуснали през 1926 г. БРСДП(об).<br /> <br /> Отричайки разпадането на политическите партии, звенарите постепенно стигат до отричане на партийната и парламентарна система, идеята за надпартийна и дори безпартийна власт и взаимстват ред положения от източноевропейските авторитарни режими и от италианския фашизъм - най-вече корпоративната му теория. Звенарите са за &quot;управление на компетентните&quot;, &quot;управление на елита&quot;, което противопоставят на демокрацията.<br /> <br /> Социалната база на &quot;Звено&quot; е елитарна, членовете ѝ достигат едва до няколкостотин и са предимно интелектуалци, военни и политици (социалдемократи, радикали, демократи). Първоначално членският му състав включва представители на всички политически партии и професионални организации (без комунисти), като членовете му си запазват партийната принадлежност.<br /> <br /> Основателите на &quot;Звено&quot; си поставят задачата да възпрепятстват &quot;групирането на българските политически сили в два рязко враждебни лагера&quot; и на преден план да излязат обществено-икономическите и културните въпроси на страната. &quot;Звено&quot; се обявява и срещу действията на ВМРО - най-вече срещу липсата на достатъчно държавен контрол в Пиринска Македония и срещу братоубийствените борби в различните крила на организацията и честите убийства по улиците на българските градове.<br /> <br /> През годините след основаването си &quot;Звено&quot; избистря идеологията си, която отрича традиционната парламентарна демокрация, почиваща на принципите на Търновската конституция и възхвалява силната надпартийна авторитарна власт. По време на управлението на Народния блок (1931&ndash;1934) около &quot;Звено&quot; се групират дейци от буржоазните партии, недоволни от управлението. Към него се присъединява и по-голямата част от ръководството на Военния съюз. Разнородният политически и социален състав на организацията предизвиква непрекъснати борби в нейните редове.<br /> <br /> През януари 1934 г. групата около Димо Казасов напуска &quot;Звено&quot; и преминава към Народното социално движение на проф. Александър Цанков. Начело на организацията застава бившият военен и министър Кимон Георгиев. С активното участие на армията привържениците на &quot;Звено&quot; извършват на 19 май 1934 г. държавен преврат и завземат властта.<br /> <br /> Министър-председател в новия кабинет на деветнадесетомайците е Кимон Георгиев (до януари 1935 г.). След преврата Търновската конституция е отменена, Народното събрание е разпуснато, а парламентарното управление е ликвидирано. В страната се установява авторитарно безпартийно управление, а &quot;Звено&quot; се саморазпуска.<br /> <br /> След отстраняване от власт на правителството на ген. Пенчо Златев през април 1935 г. и успеха на цар Борис III да изтласка от властта звенарите и републикански настроените лидери на Военния съюз, &quot;Звено&quot; минава изцяло в опозиция на монархическия режим. Отказва се от авторитаризма и приема някои идеи за парламентарна демокрация. Някои негови дейци стават привърженици на републиканските възгледи. &quot;Звено&quot; успява да привлече и някои бивши активисти на ВМРО от нейното протогеровистко крило.<br /> <br /> След избухването на Втората световна война &quot;Звено&quot; се обявява против включването на България във военния конфликт. През 1941&ndash;1944 г. негови представители се включват в &quot;Националния комитет&quot; на Отечествения фронт (септември 1943 г.).<br /> <br /> Политическият кръг &quot;Звено&quot; взема участие в подготовката и извършването на преврата на 9 септември 1944 г. Дошлото на власт на 9 септември 1944 г. правителство се оглавява от Кимон Георгиев - лидера на &bdquo;Звено&ldquo;.<br /> <br /> На 1 октомври 1944 г. &quot;Звено&quot; възобновява официално своята организационна дейност и се включва в първите отечественофронтовски правителства. В &quot;Звено&quot; се очертават 3 течения:<br /> &bull; десница, начело с Васил Юруков, която се обявява против БРП(к) и т.нар. народнодемократична власт,<br /> &bull; център, възглавяван от Кимон Георгиев, лоялен на отечественофронтовската власт, и<br /> &bull; левица, под водачеството на Т. Доброславски и Т. Трифонов, която се обявява против групата на В. Юруков и е контролирана от БРП(к).<br /> <br /> През 1946 г. &quot;Звено&quot; възприема новата програма на ОФ и изграждането на социализма по сталински модел.<br /> <br /> През февруари 1949 г. на своя конференция &quot;Звено&quot; взема решение да се саморазпусне. На членовете си препоръчва да се включат в ОФ. С този акт &quot;Звено&quot; престава да съществува като самостоятелна политическа организация.<br /> <br /> Печатни органи на &quot;Звено&quot; са списание &quot;Звено&quot; (1928-1934), вестник &quot;Изгрев&quot; (1932-1934 и 1944-1949) и списание &quot;Бразда&quot;(1936-1942 и 1945-1948).<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />