Лиляна Павлова е родена на 6 декември 1977 година. Завършва бакалавърска степен „Международни икономически отношения" в УНСС и получава степен магистър по „Публична администрация и европейска интеграция" от Варненски свободен университет „Черноризец Храбър". Доктор е по икономика. Има следдипломна квалификация "Право" от ИСК при УНСС от 2002 година. Започва кариерата си през 1997 година като финансов мениджър. През 1999 година е експерт по международни проекти, Институт за следдипломна квалификация към УНСС. В периода от 1999 до 2002 година е експерт в Координационното звено по ИСПА към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. През 2002 година става експерт в дирекция „Национален фонд" в Министерството на финансите. След това до 2009 година е началник отдел в дирекция „Национален фонд" в Министерство на финансите (финансово управление, контрол и сертификация на средствата от ЕС). От 2009 година е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. На 7 септември 2011 година Павлова бе посочена за министър на регионалното развитие и благоустройството от премиера Бойко Борисов. Лиляна Павлова е водач на листата с кандидати за народни представители на ПП ГЕРБ за Варненска област. Тя се съгласи да даде интервю за БЛИЦ, в което да разкрие своите виждания за развитието на морската ни столица и начините за разрешаването на редица наболели проблеми в града и областта.
<strong>- Неведнъж сте казвали, че само стабилна икономика и финансова система могат да извадят България от кризата &ndash; нещо, което според Вас е по силите на ГЕРБ. Как може да се случи това?</strong><br /> - Вярвам, че това е така, защото като финансист и икономист и като част от екипа, който разработва управленската програма и все пак е работил 8 години в Министерството на финансите, познавам и бюджетното управление на средствата в държавата отблизо. Това, което виждам по отношение състоянието на бюджета, се свежда до два проблема. Първо, имаше тотално лошо, да не казвам по-тежки думи и да не бъда съдник, но имаше по-скоро липсващо управление в приходната агенция и най-вече в митниците. И виждахме, че там нещата бяха &bdquo;директор след директор, зам.-министър след зам.-министър&hellip;&ldquo;. Изобщо нещата бяха, както се казва &ndash; &bdquo;разпасана команда&ldquo;.<strong>&nbsp;</strong>Когато има стабилно управление, ясно носене на отговорност, нещата имат и контрол.&nbsp;Ние всъщност предлагаме нещо по-радикално &ndash; сливане на НАП и митница в една институция. Защото често митниците се оправдават с НАП и обратно &ndash; прехвърлят си топката общо взето и всъщност в държавата се губят огромни приходи. Така че ние трябва да засилим контрола и стабилността на приходните агенции. От друга страна обаче, виждам какво става с разходите. Или, иначе казано &ndash; изкуствено завишени приходи, за да може за тяхна сметка да се трупат разходи. Разбира се, че няма как да не правим разходи &ndash; държавата не може да спре да функционира, но няма как да харчим повече, отколкото сме събрали като приходи. Затова стабилността минава през това първо да си върнем доверието, защото на 12 декември ще се вземе окончателно решение &ndash; дали ще ни понижат с още едно ниво надолу кредитния рейтинг. Това случи ли се, България няма да може да взема вече по стандартния емисионен календар кредити при добри условия, включително няма да може и да рефинансира стари кредити. Инвеститорите няма да идват в България по простата причина, че няма да можем да ги привлечем. Така че това е! И говорейки за финансова стабилност, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>аз съм изумена как в момента предлагат вдигане на данъци &ndash; в най-бедната държава <br /> </strong></span><br /> с най-лошото финансово състояние. Ние смятаме, че категорично данъците не трябва да се вдигат! Нито местните данъци и такси, нито данъкът на физически лица, нито корпоративният данък. Защото, ако искаме да стабилизираме държавата, не трябва да стимулираме сивия сектор. Повишаването на данъците и принципът &bdquo;да вземем повече от богатите, за да дадем на бедните&ldquo; в най-бедната държава в момента няма да сработи. Напротив, ще стимулираме сивия сектор, а ние трябва да се борим да го намаляваме и преодоляваме. Дотам сме го опрели, че вече не говорим за програма за развитие както преди, а вече става въпрос за програма за стабилност, това е разликата<br /> <br /> - <strong>Казвате, че България може да върви напред само ако бъдат отблокирани европроектите. Не всички са наясно какво точно означава това. Бихте ли разяснили?</strong><br /> - Действително има хора, които не са специалисти, но разбира се, трябва да знаят за какво става въпрос. Ако искаме да имаме хубава пешеходна зона, санирани и добре изглеждащи топли и уютни училища и въобще &ndash; ако искаме децата ни, които сега са ученици, впоследствие да имат работа, трябва да търсим финансиране от европейските фондове. Нужно е финансиране по мерки за стажантски програми, както и подкрепа за млади хора, които искат да направят т. нар. StartUP инициатива &ndash; стартиращ бизнес. И това може да се случи единствено и само ако има финансови стимули за това. А те идват изключително от европейските фондове. Сега, когато са ни спрени, нито можем да строим пречиствателни станции, нито училища и детски градини, нито можем да инвестираме в т. нар. &bdquo;меки мерки&ldquo;, свързани с образование и социална политика. Защото много общини в момента разчитат на програмите по линия на временна заетост &ndash; всичко това идва от европейските фондове, защото в бюджета такива средства няма. И ако искаме нещата да се случват, ни е нужно европейско финансиране, а такова към момента също няма&hellip;<br /> <br /> - <strong>Вие сте млад човек и сте казвали, че трябва да се направи всичко възможно да задържим младите хора и да върнем тези, които са потърсили реализация в чужбина. Но как е постижимо това?</strong><br /> - Трябва да има перспективи. Ние имаме две цели &ndash; да спрем изтичането на младите хора, защото, за да започнат да се връщат тези, които са избягали, първо трябва да останат тези, които се колебаят дали да избягат. А те, за да останат, трябва да имат перспективи. Има го и този момент, че много младежи искат веднага да започнат високоплатена работа, но пък има и други, които осъзнават какви са реалностите. За да им намерим работа на тези млади хора, ние трябва да дадем стимули на бизнеса да ги наема. И за да стане това, може би трябва да подкрепим включително и тази програма за StartUP, която споменах. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Така младите ще могат да започнат бизнес </strong></span><br /> <br /> като им се предостави територия и инфаструктура, която да ползват на нисък наем. Варна примерно е уникална в това отношение и ние въпроса го обсъдихме с бизнеса и с университетите, защото там има 40 000 студенти и 5 университета. Именно във Варна искаме да направим високотехнологичен бизнеспарк, тип морски да го наречем, защото това е нещото, което липсва тук. Така ще стимулираме бизнеса и ще го компилираме с университетите. А второто нещо, което искаме да създадем, е бизнес инкубатор за млади хора, в който да изградим инфраструктури, които да служат за това младите хора не да изчезнат оттук, като завършат образованието си, а да останат в България да се развиват. Така че има потенциал, само трябва да се потрудим. Няма да стане за един ден, но с целенасочени усилия и стабилно управление ще можем да планираме действия за поне 4 години напред. А мен ако питате, са нужни даже и 8 години за който и да било сектор да се стабилизира и след това да се развие&hellip; Искаме и дуално обучение за тези, които са в средното образование, но също така мислим да обърнем внимание и на висшето образование. Което означава на университетите да им даваме 50% от субсидията само ако програмата е разработена съвместно с бизнеса и ако бизнесът каже: &bdquo;Да, това са кадрите, които искаме&ldquo;. Разни непопулярни специалности да не ги субсидираме повече и те повече да не бъдат на държавна поръчка, тъй като само се издават едни дипломи, а после младите хора не успяват да се реализират. За мен това е много важно, защото каузата на младите хора да остават и да се развиват в България, е моята лична кауза. Аз самата съм млад човек, останала съм тук да живея и искам същото за другите. Тук да се развиват, тук да си гледат децата и тук да ги образоват. <br /> <strong><span style="color: rgb(255, 0, 0);"><br /> </span><span style="color: rgb(128, 0, 0);">Държа на следните две важни неща за младите хора </span></strong><br /> <br /> Първото е свързано с това, че много от тях имат репродуктивни проблеми. И те нарастват с годините. Това, което се вижда, е, че фонд &bdquo;Инвитро&ldquo; не функционира по най-успешния начин, защото няма достатъчно пари, а също така има лимит на опитите за зачеване. Затова ние от ГЕРБ казваме така: фонд &bdquo;Инвитро&ldquo; го правим без лимит на бюджета и с необходимия брой опити, докато не се получи желаният резултат. Това е отново подадена ръка към младите хора. А за да стимулираме раждаемостта, предвиждаме увеличаване на подкрепата за малки деца до трето дете &ndash; т. нар. тридетен модел. За първо, второ и трето дете прогресивен модел, а след това рязко спадане по обясними причини. Освен че трябва да подкрепим раждаемостта, аз съм &bdquo;за&ldquo; младите хора да се върнат бързо на работа. Защото ни трябва повече работещо население, ако искаме да увеличаваме пенсиите и заплатите, и въобще &ndash; работеща икономика. И ако младите хора започнат да виждат, че тук имат работа, могат да си отглеждат децата нормално в европейски градове &ndash; без дупки по улиците, без бездомни кучета, със санирани сгради и красив облик на града си. Мисля, че тогава ще започнат да виждат перспектива и ще искат да останат. Аз съм сигурна, че всеки дълбоко в себе си обича страната си и иска да се върне&hellip; <br /> <br /> -<strong> Като споменахте саниране на сгради, енергийната ефективност също е залегнала в програмата на ГЕРБ&hellip;</strong><br /> <br /> - Смятаме, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>това е гвоздеят в нашата програма </strong></span><br /> <br /> както се казва, защото с нея покриваме 5 важни приоритета. Първият приоритет е да се подпомогнат домакинствата. Имайки предвид това, че всеки е частен собственик на своето жилище и по принцип трябва да се грижи за него, но осъзнавайки в колко лошо състояние са домакинствата в България, ние разбираме, че трябва да ги подкрепим. Ако подпомогнем пенсионерите с 2 лева към пенсията, защото толкова е постижимо в момента за бюджета, това няма да ги направи особено по-богати и те да имат пари да си купят лекарства или за каквото и да било. Но ако ние направим така, че подкрепяйки ги, те да си санират жилищата, всъщност ще плащат 50% по-малко сметки. А това, специално за Варна, е много важна програма, защото повечето варненци се отопляват на ток, т.е. по най-скъпия начин. А там, където вече сме направили цялостно саниране на сгради &ndash; в над 50 случая, спестяванията са над 50%, на моменти има и над 60%. Това са спестени пари, които остават във всяко домакинство и ще се използват за други необходими неща като храна и лекарства за семействата. Така ще се увеличи и потреблението, което е вторият ефект. Така че по-ниски сметки &ndash; увеличено потребление&hellip; Третото е, че градовете ни ще започнат да приличат на нормални градове, а не да бъдат с олющени и грозни сгради. Обликът на града ще се промени. Ще бъде по-светъл, по-красив и по-добре изглеждащ, защото ние ще задължим и кметовете да облагородят междублоковите пространства. Още по-важното за мен, от инфраструктурна гледна точка, предимство на тази програма е, че малките и средни строителни фирми, които произвеждат строителни материали, и доставчиците на услуги ще имат много работа. Защото една мащабна и масова програма на стойност 2 млрд. лева, достатъчна за санирането на 50% от сградите в България, които трябва едновременно да се санират, ще осигури масова заетост имено за малките фирми, които най-много страдат. Като говорим за голяма инфраструктура, работата се поема от големите, защото могат да отговорят на изискванията &ndash; служители, капацитет, машини и т. н., но тук няма такива изисквания. Именно така и най-малките фирми ще могат да бъдат заети. Другото ни условие по тази програма, което ще поставим към кметовете, е те да направят рамков договор и да бъдат избрани всички строителни фирми в региона, пък те ще си наемат останалите. И ако една сграда се започне от първата избрана в списъка, фирмата няма да може да поеме повече, докато не се изредят останалите. Което пък ще даде възможност да не работят само едни и същи фирми. Това също много ще развърти икономиката и бизнеса. И всъщност, преди да стигнем до мегаломанските проекти, ако ние си санираме сградите, държавата ще потребява по-малко енергия. Второ, ако стимулираме и усилията продължат в посока добив на газ в Черно море и разработим и трите си находища (&bdquo;Силистар&ldquo;, &bdquo;Терес&ldquo; и &bdquo;Хан Крум&ldquo;), ще имаме 100% възможност да си самопокриваме нуждите от газ и така автоматично пада цената на газа с 35%. Това, разбира се, ще стане в дългосрочен план, защото ние не обещаваме, че ще се случи за година, две или три. Все пак трябва да сме реалисти. И чак тогава да започнем да мислим кои точно от големите мащабни проекти са ни нужни. Ето, например &bdquo;Южен поток&ldquo; върви, ние от ГЕРБ не сме си променили концепцията за &bdquo;Южен поток&ldquo; &ndash; него трябва да го има. Що се отнася за Белене &ndash; там трябва да изчакаме да видим как ще приключи делото в Женева и за колко още милиарда ще ни осъдят, и чак тогава да се хвърляме на мегаломанските прокети, за които министър Стойнев като арабски шейх отиде и каза: &bdquo;Купувам атомен реактор АР-1000&ldquo;. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Пък кой ще го плаща, не се мисли</strong></span><span style="color: rgb(255, 0, 0);"><br /> </span><br /> Затова казвам, че трябва да сме много внимателни, но тези инвестиции, които правим, си заслужават, защото те ще стигнат до хората. А ние нали трябва да работим в името на хората&hellip;<br /> <br /> <strong>- Няма българин, който да не се оплаква от системата на здравеопазването в България. Имате ли конкретни и осъществими мерки, с които можете да решите този проблем, както и източването на здравната каса?</strong><br /> - Факт е, че колкото повече пари се наливат в здравеопазването, толкова повече изтичат и самото здравеопазване става все по-зле. Така че очевидно парите не са най-големият проблем в случая, а това как се инвестират и как се управлява системата. Тук имаме три основни направления, по които искаме да работим. Първото е да спрем източването на здравната каса, защото това е основният проблем на българското здравеопазване. Този процес минава през това клиничната пътека да престане да бъде фактор, на чиято основа се определя цената на услугата или съответно на чиято основа болницата получава пари. С въвеждането на диагностично свързани групи ще може с едно влизане, с една пътека да се покрива цялостно лечение. Вторият много важен приоритет е системата за ценообразуване и цените на лекарствата, включително в болниците, търговете, които ги купуват и всички лобита, които работят в тази посока. И на трето място е спешната помощ, която искаме да реформираме на румънския принцип. В общи линии линейки има почти достатъчно. Трябва да се види в един много бърз преглед дали има такива, които не са добре оборудвани. Но като цяло липсват шофьори и медицински екипи. Затова ние искаме да въведем парамедиците &ndash; със специализираното им обучение ще може всъщност тези линейки да бъдат обслужвани, те ще достигат бързо, парамедиците ще могат да стабилизират пациента по всички показатели и той да бъде транспортиран до съответното лечебно заведение. Включително по този начин ще намалим и злоупотребите със спешна помощ, защото в момента се получава често така, че тези, които не си плащат здравни вноски, си измислят заболяванията, за да получат здравна помощ. Получава се пробойна &ndash; чрез системата на спешната помощ се точи здравната каса. Така че това също е една много важна тема, която ние залагаме за реформа в здравеопазването.<br /> <br /> - <strong>ГЕРБ обърна много сериозно внимание на невижданото за Варна бедствие в квартал &bdquo;Аспарухово&ldquo;, както и на другите засегнати райони след наводненията. Помогнахте за почистването на засегнатите райони, а също така се ангажирахте със залесяването на изсечените местности около реките, станали причина за вълната от наводнения. Имате ли обаче вече някакви конкретни действия, които сте предприели в тази насока?</strong><br /> - Понеже стана въпрос за популизъм и пропаганда, въпреки че не съм човек, който гледа назад, а напротив &ndash; само напред, трябва все пак да сме обективни и да кажем &ndash; освен демагогията и популизма на управляващите правителството, което слава Богу си отиде, не даде нито една стотинка за подпомагане на засегнатите след бедствията. Проведоха се три заседания на комисията по бедствия, но на нито едно от тях не бе отреден нито лев за Варна, Добрич или Велико Търново! Това беше скандално! Аз съм била член на тази комисия, знам как се заседава при екстремни обстоятелства и какво се прави. Но тази комисия разпредели парите за всичко друго само не и за бедствията. А те трябваше да отидат при най-нуждаещите се! Това за мен, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>дори от човешка гледна точка, е не просто неморално, а скандално и недопустимо</strong></span><br /> <br /> Но ако се върнем на това какво се прави, ГЕРБ и аз самата - като човек и ексминистър с много ясна позиция на тема незаконно строителство, смятаме, че спрямо това явление трябва да има нулева толерантност. Да, климатичните промени са факт и ние трябва да сме подготвени за това, че климатът е различен и трябва да сме по-добре подготвени, но незаконното строителство също е голям фактор. Винаги съм била на мнение, което не се е променило през последните 5 години, че не може да се узаконяват сгради, които очевидно са нестабилни и опасни, а трябва да бъдат премахвани. И за съжаление, всички стигнаха до този извод едва когато бе погубен човешки живот. Третият фактор тук е незаконната сеч. В нашата програма имаме концепция как да се справим с нея, доколкото е възможно, разбира се. Това, с което ние решихме да помогнем, е, че вместо тези хиляди билбордове, които виждаме да &bdquo;греят&ldquo; по всички булеварди с лицата на този и онзи политик, да инвестираме средства в мащабна програма за залесяване с 40 000 фиданки. Мисля, че е много по-добре да не ангажираме гражданите да ни гледат лицата по билбордовете, а за сметка на това да се радват на дръвчетата. 20 000 от тези 40 000 фиданки приоритетно вече засадихме над кв. &bdquo;Аспарухово&ldquo;. Следва да засадим и в село Долище, което също много пострада, а след това ще залесим вече и в останалите места, където имаше най-много щети от бедствията именно заради незаконната сеч. Считаме, че това е най-правилният начин да помогнем в тази тежка ситуация. И разбира се, ще продължим с мерките за предотвратяване на бъдещата сеч, които са факт в нашата програма. <br /> <br /> <strong>- Вие сте част и от програмата за развитие на селските райони. Имате ли някакво виждане как може де са поощрят земеделските производители?</strong><br /> - Трябва да променим концепцията в две насоки. Първата е да има балансирана подкрепа във всички аспекти, защото досега видяхме какво се случва &ndash; повече получаваха едни земеделски производители за сметка на други. Нашата цел е балансиране на подкрепата, за да има за всички &ndash; и за тези, които се занимават с овощарство, и за заленчукопроизводството, и за трайните насаждения, и т.н. Второто нещо, което трябва да се промени като подход /и това е нашата позиция, която ще отстояваме пред Европейската комисия/, е заплащането да не е на хектар. Защото този, който има големите площи, получава цялата субсидия и не остава за по-малките собственици на земя. Затова искаме субсидията да се раздава на база произведена продукция. И така ще стимулираме производството, а не само този, който има земя, да получава повече пари. И третото нещо, което отново е част от научените ни уроци, е да приватизираме финансирането. Тоест то да е с по-голям процент или съответно брой точки, както и да го направим като система за малките производители. Защото те са тези, които в селските райони имат най-много нужда от подкрепа за своите стопанства. И това, искам да подчертая, е изключително важно. Ние имахме една много голяма среща със земеделския сектор и хората точно това казаха, че е нужно да се направи. Ще посоча и още един много важен приоритет, който засяга работните места и земеделието и е свързан с младите фермери. Става въпрос за всички млади хора - до 40-годишна възраст, които имат желание да се занимават и искат да ги стимулираме. Именно за тях <br /> <span style="color: rgb(255, 0, 0);"><br /> </span><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>смятаме да увеличим финансирането поне с още 25% отгоре</strong></span><strong><span style="color: rgb(255, 0, 0);"><br /> </span></strong><br /> на всичко, което се полага за всички останали. Не цялата миграция да идва в големите градове. Очевиден факт е, че много райони в България са обезлюдени заради липсата на работа и поминък. Единият начин да се справим с този проблем е земеделието, а другият &ndash; да увеличим парите по програма &bdquo;Конкурентоспособност&ldquo;, като по този начин ще подкрепим малките и средните предприятия. Освен финансирането на малки и средни предприятия за технологично оборудване там, където има големи предприятия от старата генерация, също полагаме усилия. За да имат те енергийна ефективност, е нужно да бъдат обновени изцяло енергийните им източници, като по този начин продукцията, която произвеждат, ще е конкурентна на европейския пазар.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ, БЛИЦ</strong><br />