Тони Стораро е любимец на не едно или две поколения, наричат го „Човека-глас“.Тази година Големия Тони празнува 15 години на музикалната сцена, като „за подарък” е направил и троен албум с нови песни и едно DVD на най-големите си хитове. За първи път пред „ШОУ” Стораро говори за отношенията със сина си и вече негов сценичен конкурент – Фики, и издава любопитни подробности от възпитанието му. Изпълнителят на „Отличен 6“ е на мнение, че жената на сина му задължително трябва да бъде девствена, точно каквато е била и майката на Фики. През смях Тони разкрива, че младокът го запознава с много гаджета и че ги сменя като носни кърпички. Стораро се връща и назад в годините и си спомня времето, когато е прекрачил прага на училището. Как го е завършил и защо е ял често бой, можете да разберете от най-откровеното интервю на поп фолк идола:
<br /> <strong>- Тони, преди броени дни започна новата учебна година. Какво си спомняш ти за този ден и какъв беше като ученик?</strong><br /> - Спомням си първия учебен ден: майка ми и баща ми работеха в Шумен, а аз живеех на село при баба и дядо. Правеха ни чавдарчета, със синята връзка, изрязани нокти, много къса коса. Ако не си изряден, те удряха с една голяма показалка, няма такива &ndash; майка ти и баща ти да идват и да се разправят в училище! Ако не учиш, те хващат за коси, уши... Спомням си Андреев по математика - най-лошият в селото, така ме дръпна за косата, че доста от нея остана в ръката му. На кого да се оплачеш тогава?! Може би е било за добре, сега няма никаква дисциплина. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Мен бая ме биеха &ndash; </strong></span><br /> <br /> все ходех ненаучил, все не съм запомнил, един отвеян&hellip; Оплакваха се на майка ми, че съм много добро дете, ама хич не уча и все витая някъде. И тя ме биеше после у нас<em> (смее се).</em> Майка ми видя, че нищо няма да става от мен - бягах от часовете, просто не ми се учеше &ndash; тананиках си песни в часовете. Почнах работа още на 15 години като певец в таверни и механи, и започнах да си изкарвам прехраната. Училище завърших едвам-едвам, както се казва - с агнета-магнета, с тройка, защото съм бил добър&hellip; като човек <em>(смее се). <br /> </em><br /> <strong>- Тони, тази година правиш 15 години на музикалната сцена, дори пусна специален троен диск и DVD. Правиш ли си някаква равносметка &ndash; какво си постигнал досега? </strong><br /> - Тези дискове са, защото цели 4 години не бях пускал нов албум, поради много причини. Но през тези години не съм спрял да работя и пусках през месец нова песен. Албумът беше готов още преди 2 години като инструментали и аранжименти. Забавихме се по различни причини &ndash; и здравословни, и професионални&hellip; И реших да направя един подарък на моите фенове, след като 4 години не съм издавал албум - да пусна 3 албума наведнъж. Имам и едно обръщение към феновете си, в самото начало има едно интро, където им благодаря, че не ме оставиха. Аз поне не се сещам някой в България да е правил това. <br /> <br /> А за нещата, които съм постигнал през тези 15 години, не мога да говоря аз. Това трябва да го кажат феновете. Но ако трябва да бъда искрен, моите наблюдения са, че направихме една марка. Ние успяхме да направим едно име, което се различава от всички други, и хората го харесват. Моите песни се слушат от няколко поколения, след много години пак ще се слушат. Аз съм един различен певец, който се откроява от всички останали изпълнители - това успях да направя през тези 15 години. <br /> <br /> В началото беше по-трудно, защото още не знаех как трябва да пея, с каква бленда, дикция, каква песен &ndash; това се получава с годините. Сега ми е по-лесно, но пък съм по-притеснен, вече имам професионално изкривяване и колкото и добре да ми се получи дадена песен, пак я връщам да се дооправя нещо. И Мадона и Майкъл Джексън са си връщали песните, това е една краста да търсиш идеалното, и това няма да се оправи. Иво Папазов ми е казвал: &bdquo;Музиката няма край, нея цял живот я учиш&ldquo;. Докато умреш, докато си вземеш последния дъх, музиката е в теб. <br /> <br /> <strong>- Приемаш ли твоя син Фики вече като конкуренция?</strong><br /> - Малко или много, го усещам. Скоро бяхме на едно участие заедно в Плевен, то беше малко от по-рано, и когато пристигнахме, пред механата ни чакаха над 200 деца. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Аз си мислех, че ме чакат мен, но те са чакали него&hellip; </strong></span><br /> <br /> Само като си подаде крака от колата, започнаха едни викове, истерия!&hellip; Викам си: &bdquo;Сега да видим аз като сляза какво ще става!&ldquo; &ndash; ама никой не ми обърна внимание!<em> (смее се) </em>Тийнейджърите обичат Фики много, което ме радва, защото ми е син, какво като ми е конкуренция. Точно това исках да постигна с него, мога само да му се възхищавам. Ако ме питат кое избирам &ndash; сина си или пеенето, веднага ще предпочета Фики, разбира се! После вече, като влязохме в заведението, моята публика беше там &ndash; за всеки влак си има пътници. С нас беше и Сашо Роман &ndash; и той си имаше неговата публика. Искам да си пожелая на себе си и на сина си да стигнем годините на Сашо Роман <em>(на 16 септември Сашо Роман навърши 60 години &ndash; б.а.), </em>да пеем до неговите години, даже и да го надминем. <br /> <br /> Иначе между нас с Фики малко ревност се получава, когато избираме някоя песен и кой да я вземе. Всяка хубава песен човек я иска за себе си, няма значение дали ти е син или не. Това вече се нарича професионална злоба<em> (смее се). </em><br /> <br /> <strong>- Кои са най-ценните съвети, които му даваш, за да успее да се наложи на музикалната сцена?</strong><br /> - Фики има още много да учи, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>не е още пълноценен певец </strong></span><br /> <br /> няма големия репертоар, трябва да минат години и да си пее само неговите песни по участия. Правя му забележки, че много танцува. Той няма такава фигура. Играенето не е за всеки. Той на сцената трябва да стои статично, нещо като мен. Но той не възприема още, мисли си, че аз нарочно го карам да не танцува, че не е в негова полза. С времето ще разбере. Казвам му и да не прекалява с орнаментиката - и аз бях като него и исках да покажа всичко наведнъж, но на хората им писваше. Като малък си мислех, че съм голяма работа, пък пеенето не е било само в орнаментиката, а в душата &ndash; да пееш със сърце. На мен тогава нямаше кой да ми казва какво да правя, Фики има щастието баща му да е певец. Не се вслушва във всичко, но с времето ще осъзнае, че му давам ценни съвети. Но като цяло, аз съм доволен от него като характер, отношението му към хората &ndash; много е важно и възпитанието, а не само пеенето. Където и да отида, чувам добри отзиви за Фики. <br /> <br /> <strong>- Ти си един от малкото в бранша, който успя да запази семейството си. Кое е нещото, което поддържа пламъка на любовта жив?</strong><br /> - Пламъкът на любовта се поддържа от двама души, няма как само от единия. Когато се жениш, обещаваш да бъдеш с човека в добро и лошо. Ние сме преживели всичко заедно, така сме си обещали. Хубавото е, когато сме си вкъщи &ndash; смеем се, забавляваме се, правим си купона. Лошото е, че мен често ме няма вкъщи - и нея ли трябва да я няма? Тя мисли точно обратното &ndash; когато мъжът го няма, тя трябва да си остане вкъщи и да се грижи за децата. Тя отговаряше основно за възпитанието и на Фики &ndash; контролираше го в колко часа ще се прибере&hellip; Децата си ги държим малко като момичетата, не ги държим до късно да стоят навън. Жена ми е домакиня. Цялата схема е в съпругата. Тя, ако иска да си запази семейството си и чака мъжа си, естествено, че ще има семейство. Ако тя е някоя, която обича живота повече от мъжа си, всичко свършва. <br /> <br /> <strong>- Теб те свързват и с доста колежки, сред които Джена, Преслава&hellip; Жена ти как реагира в такива ситуации? </strong><br /> - Нормално е! Ние водим нощен живот, а там има само авантюри, нищо друго &ndash; ядене, пиене и това е. Мен са ме свързвали с почти всички колежки, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>доколко е вярно &ndash; само аз си знам и съответната колежка&hellip;</strong></span><br /> <br /> Никой не може да каже с кого съм бил и с кого не съм<em> (смее се).</em> Това е част от работата ни, хората обичат клюките &ndash; с кого съм спал, с кого не съм&hellip; Да продължават да пишат - излизат нови колежки, мен не ми пречи. Съпругата ми е свикнала с тези работи, аз съм артист все пак&hellip;<br /> <br /> <strong>- Истина ли е, че в семейството ви сексът е бил забранен преди сватбата? <br /> </strong>- При нас е така, да! Не всички спазват това правило, но тези, които обичат родителите си и искат да им направят густото, го спазват. Има и такива, които преди сватбата, още докато са гаджета, си водят полов живот. Но аз си казах да не развалям традициите, в това няма нищо лошо. Може би дори е по-хубаво &ndash; да си първият на жена си, защо трябва да е спала и с друг?! Ние с Валя заспахме първата брачна нощ - бяхме изморени. Ние бяхме още деца - 18-19-годишни деца, тепърва започваш да мислиш за семейство. С Валя много се обичахме и затова решихме първо да се оженим, и след това другите неща. <br /> <br /> <strong>- Имаше ли някакъв проблем в семействата ви, тъй като вие се падате и братовчеди? </strong><br /> - Ние сме далечни братовчеди, трети или четвърти, така че няма проблем. Сега ако се ожениш за първи братовчед, може нещо и с децата ти да стане, да не се получи&hellip; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>При нас няма такъв проблем! </strong></span><br /> <br /> <strong>- Преди време Фики се похвали, че е направил сефтето в секса на 14 години, но е споделил само с теб. Каква беше първоначалната ти реакция?</strong><br /> - Той не го сподели с мен. Аз имам един братовчед, който живее в Германия, и той го беше взел в Карлово, в някаква кола там, нещо направили&hellip; Аз не знам точно какво се е случило. Братовчед ми ми се похвали след това, че Фики е загубил девствеността си - каза ми, че синът ми вече не е девствен. Аз се засмях, защото на 14-15 години едно момче започва да го удря хормонът &ndash; в главата, в петите и навсякъде <em>(смее се). </em>Това са нормални работи. <br /> <br /> <strong>- Ти преди време беше казал, че съпругата на сина ти трябва да е девствена - още ли смяташ така и има ли въобще такива случаи вече?<br /> </strong>- Разбира се - щом аз съм взел такава жена, той трябва също да доведе достойна съпруга за нашето семейство. Като казвам достойна, разбирай като майка му &ndash; домошарка, да може да го търпи, иначе няма да има семейство. Много трудно се намират хем красиви, хем достойни и кротки. Ако Фики иска да има семейство, трябва да следва моя път, иначе не го виждам. <br /> <br /> <strong>- Запозна ли те с новата си приятелка, ако не се лъжа, тя е манекенка&hellip;?</strong><br /> - Той с много приятелки ме запознава - сменя ги като носни кърпички! <em>(смее се)</em> Ама аз съм казал да дава сега, нека си живее живота &ndash; да се влюбва, да се разлюбва, сега е моментът. <br /> <br /> <strong>- Говори се, че наскоро на твое участие в парк &bdquo;Рила&ldquo; се е случило нещо доста стряскащо &ndash; извадили са пистолет срещу теб?!...</strong><br /> - Няма такова нещо, не са ми се случвали никъде такива работи. Е, сбивали са се пред мен, удряли са се, но да ми вадят пистолет &ndash; това е измислица. Аз мразя такива работи, хората са казали: <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> &bdquo;Като ти вадят нож и пистолет &ndash; бягай!&ldquo;</strong></span><br /> <br /> Защото, ако тръгнеш да се караш с такива хора и да се биеш, после може да съжаляваш. Имал съм такива случаи, където са се вадили ножове, но по-добре да се махам от такива места - умният отстъпва. Колко силни момчета, знаеш, се биха &ndash; шампиони, самбисти, боксьори, и всичките пострадаха. Силата не прави нищо. Нашата работа е свързана с пияни хора, повечето са такива, знаеш нощния живот какъв е. Ние сме достатъчно умни и хитри &ndash; знаеш кога да седиш, кога да бягаш, колко да пиеш&hellip; Точно на това трябва да се учи вече Фики &ndash; психологията. Щом не са ме утрепали през мутренските времена, значи ще оцелеем и сега.<em> (усмихва се) <br /> </em><br /> <strong>- Софи Маринова е почти на всяко твое участие, май ви свързва голямо приятелство? Тя ли е най-близката ти приятелка сред колежките? С кои други се имаш? </strong><br /> - Тя ми е много добър приятел. Мога да разчитам за всичко на нея &ndash; дали ще съм в беда, дали, ако съм хванал две участия едновременно, тя ще ме замести, ако съм болен&hellip; И с другите колежки съм приятел, но не мога да разчитам толкова, колкото на Софи. Мен колегите ме обичат - това се постига през годините, когато не правиш нищо лошо на другите и си земен човек. Сега пускам два дуета със Софи Маринова и Преслава. Песента със Софка е за слушатели - уникална балада! А песента с Преслава е дискотечна. Нищо общо нямат двете. Едната ще се излъчва по &bdquo;Фен тв&rdquo;, другата по &bdquo;Планета&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Нямаше ли някакъв проблем с дуета с Преслава, тъй като сте от две конкурентни фирми? </strong><br /> - В песента с Преслава съм като гост-изпълнител. Ние сме приятели. Песента си е тяхна, на &bdquo;Пайнер&rdquo;, аз се явявам гост в нея. Разбрахме се с фирмата, ако някой ден ние правим проекти и извикаме техен изпълнител, да дойде да пее и в моя песен. Това е едно ново начало, може би <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>се разваля една стара вражда</strong></span><br /> <br /> Навремето Азис също пя с Глория, пък не беше в &bdquo;Пайнер&rdquo;. Моят продуцент ме остави сам да преценя, все пак аз съм 15 години във фирмата и имам право да претендирам. Дай, Боже, да тръгне тази песен &ndash; и за мен добре, и за Преслава ще е добре, ще имаме участия. <br /> <br /> <strong><br /> Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ<br /> <br /> </strong>