Снежина: Бай Миле ме хапеше, като му пея

<br /> <strong>- Снежина, в предишното ни интервю, преди няколко месеца, ти гръмна бомбата, като каза, че Иво Карамански е поръчал убийството на мъжа ти Иван Кудев!...</strong><br /> - Да. След това много хора и журналисти ми звъннаха за коментар, интересно им е на хората. Но аз на теб го споделих това и сега отново се съгласих на теб да разкажа други интересни неща от онова време. Това време няма бъдеще, но е много интересно на обществото. Предимно младежите се интересуват от това. Във Фейсбук има страница, посветена на ВИС 2 и техните фенове, които организират същата структурна единица на мутренските времена. Аз също харесвам и подкрепям тези момчета, които искат нещо да направят. Аз имам много какво да казвам, но никога не го изказвам до края (смее се). А относно Карамански &ndash; не е кой знае каква бомба, защото е самата истина. Тук няма скрито-покрито, аз мога и факти да дам, неща, които са доказани. <br /> <br /> <strong>- За какви факти говориш?</strong><br /> - Имам доказателства от Национално-следствената служба. Не съм търсила възмездие, защото той си го намери. Но ако трябва да бъда откровена, той наистина е създател на мафията в България. Но колко години след убийството на мъжа ми и той отиде при него!... Възмездието го раздава само Бог. Евентуално, за кръвнината на физическите убийци, но пък виждаш в момента какво става в Украйна, а убийците са двама украинци и един албанец, който вече не е между живите. Българското правосъдие ги пусна и аз сега трябва да ги търся в Украйна, за да мога да ги осъдя. Аз направих няколко запитвания, докато Юлия Тимошенко беше президент. Бяха там един затворен кръг, наемни убийци. Ти работиш като журналист, аз като певица, те - като наемни убийци - това е професията им. На него му се дава една определена сума и му се посочва обектът. Дълги години беше ходене по мъките в Национално-следствената служба, 4-то районно, следователи, разпити и т.н. И като сглобих пъзела, се оказа, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>аз дори съм пяла на тези хора, на физическите убийци на мъжа ми!</strong></span><br /> <br /> Много конфузна ситуация. Но моята гледна точка като на певец е друга. Ето, ще ти кажа, че е имало моменти, когато съм пяла на ВИС, след това - на СИК. Пееш на ухото на някои от СИК в известно столично заведение, където те ходеха, и в този момент се обаждат &bdquo;наш&rsquo;те&rdquo;, защото аз работех за ВИС, и шефът иска да отидем, защото си празнува нещо. Пяла съм примерно на Бай Миле и ми звънят, че Жоро Илиев пътува към еди-кое си заведение и ние трябва да сме там. И на мен ми става смешно. Ние сме пели на воюващи кланове &ndash; някой е прибран на топло, пък ние пеем на тези, които го мразят. После са ми звънели да ме питат защо така, пък аз откъде да им знам взаимоотношенията?!... Много пъти сме си говорили с мои приятели от тези среди, опасните среди, че ние сме музиканти и можем да пеем на теб, и после на него. Това, че вие сте смъртни врагове и ти искаш да убиеш него, мен това не ме интересува. Същото е и с изборите &ndash; и този те вика да пееш, и другият те вика. Когато си на работа, ти не можеш да имаш собствена идеология и собствени интереси, нямам право да казвам &bdquo;Аз съм комунистка&ldquo; или &bdquo;Аз съм гербаджийка&ldquo; &ndash; нямаш право, работата ми е такава, че съм длъжна на уважа тези и тези. Тук няма място за сръдня. <br /> <br /> <strong>- След като каза, че подкрепяш инициативата за ВИС 2, какви съвети би им дала, какво ги чака тези момчета?</strong><br /> - Тази игра, мафията, е много мъжка. Предимно трябва да имат големи сърца и да са големи мъже, за да могат да направят нещо. Това е индустрия, и то в цял свят, това не е тайна за никого. Но точно тази индустрия командва цели държави &ndash; политици и всичко, тя държи хляба. Би трябвало да има една такава структурна единица в нашето общество, иначе всичко е много през просото. <br /> <br /> <strong>- Застреляният бизнесмен Семко Семков даде повод да се говори, че мутренското време се завръща и неизгодните ще бъдат изтребвани&hellip;? </strong><br /> - Това време не е умирало. Това, че не са афиширани всички неща&hellip; просто не всичко излиза наяве. Сега, по повод на това, че държавата се тресе &ndash; от една страна предизборно, от друга страна - &bdquo;войната на таралежите&rdquo;, които са в онази хубава бяла сграда, където са на лежанка, на издръжка на народа - тези ситуации са нормални. На мен ми е най-смешното, че <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> мутрите се превърнаха в яки бизнесмени и министри</strong></span><br /> <br /> Това е много страшно! Сега не се казва &bdquo;онези здравите момчета, боксьорчетата&rdquo;. Сега се казва &bdquo;онези костюмираните в Белия дом&ldquo;, за съжаление. <br /> <br /> <strong>- Спомням си, че в предишния ни разговор ми беше споделила, че тези момчета от онова време просто си харесвали дадено момиче и си го взимали и това най-често се случвало при певиците. След това аз проведох доста интервюта с твои колежки, но пък нито една не си призна да е имала някакъв проблем с някое от тези момчета. Те твърдят, че всичко било психология и е важно как ще подходят към тях. Били много добри приятели, но никога не са били насилвани и т.н... </strong><br /> - Така ли?! Много интересно! Аз лично съм имала проблеми, но не чак дотам да си помисля, че могат да ме изнасилят. Ето, аз ти казвам, че аз съм имала и твърдо заставам зад думите си, където съм жена на мутра, и то на небезизвестен човек, та какво остава за останалите! Ще ти разкажа истинска случка, но не искам да казвам името на ресторанта. Сикаджии вързаха китариста ми за дърво с кабела на китарата му. Казвам ти го, за да покажа на моите колежки, че признат грях не е грях, пък това дори не е и грях. Избягаха целият ми оркестър, дори Марко беше там, избягаха в гората &ndash; кой накъдето свари. Останах аз с един акордеонист Огнян, а ръцете му треперят, не може да отключи колата да се качим и да бягаме и ние. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Стреляха зад нас </strong></span><br /> <br /> изпуснах ключовете на колата, казват ни да спрем. Те стрелят нагоре, ама ти, като си с гръб към тях, не знаеш накъде стрелят!<em> (смее се) </em>Никога няма да го забравя този случай! А вътре в заведението са се разбеснели едни сикаджии, на които им се прави агне на чеверме...<br /> <br /> Всички музиканти все някога са били малтретирани от такива групировки. Аз имам случай в едно заведение, където съм се стреляла с тях. Аз съм бягала от едно увеселително парти на Дон Цеци, който ми е невероятен приятел. Взех плика с парите и избягах в гората. Той дори казва, че на него съм посветила песента &bdquo;През гората мина сексмашина&ldquo;<em> (смее се).</em> Той няма да ми се разсърди, че го споделям това с теб, тъй като сме големи приятели сега с него. <br /> <strong><br /> - Каза, че си се стреляла веднъж с тях в заведение. Каква е историята? </strong><br /> - Бяха се поразвеселили, искаха циганска музика, заядоха се. Циганско, циганско &ndash; накрая ти втръсва, оркестърът ми беше от българи, изпях всичките песни, които знам на цигански, и повече нямам! <em>(смее се) </em>И, наказателно, заяждат се с оркестъра. По това време бяха други мои приятели в заведението, от други среди, криминално проявени, и ми казаха да излизам, бутнаха ми пистолета в ръка. И аз &bdquo;на задна&rdquo; избягах с оръжие в ръце. Но все пак аз не съм случайна, имам си хора и нещата се изясняват след това. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Не знам колегите защо пръскат златист прах покрай тези момчета, след като са били малтретирани като кучета</strong></span><br /> <br /> Моят колега акордеонист Жоро ходеше със стойката по масите и свиреше до спукване, няма спиране, до плач!... Такива бяха времената, защо трябва да ги крием?! Да, изкарваха се много пари, но пък с много страх ги изкарваш. Те, като се заиграят, и идва един предел, в който започват да блокират. И по-добре да не лакомееш за още, а да си тръгнеш, докато е време. Мен Бай Миле ме хапеше, като му пея! Нали, той от радост ме хапе, ама си хапе! Акордеонистът ми беше опериран, с марли, а те, като му се кефят, и го хващат през кръста да го вдигат. И принципно все аз гледах да спасявам положението, аз да се пазаря, аз да ги измъквам... Тогава отидох при момчетата от оркестъра и им казах: &bdquo;Момчета, кой какво взел-взел, ако някой иска още, да слезе долу при шефовете, аз си тръгвам&ldquo;. Нашата работа е свързана с адреналин, с алкохол, различни хора... Алкохолът стои добре в бутилката, но във всяка глава - по различен начин.<br /> <br /> <strong>- Но твоите колежки твърдят, че всичко е свързано с психологията, те всички явно това са я завършили и умеят да ги предразполагат по един или друг начин&hellip;</strong><br /> - А, не знам как моите колежки така добре са се ориентирали към психологията, аз не съм успяла (смее се). Психологично погледнато, ако те доброволно са се съгласявали на всичко, добре са действали. Аз се противя малко, върла софиянка съм. Не ме е страх да ти кажа, че съм бягала от Дон Цеци, жив и здрав да е той и цялото му семейство, обожавам жена му. Тогава прескочих едни невероятни огради, с една дълга пола, тя се закачи и се скъса, оттам през реката тичах&hellip; Ами, уплаших се! Не ме е срам да го кажа. Психологически как не съм успяла да се справя, не знам! Уж съм софиянка, но&hellip; <br /> <br /> <strong>- Ти си работила по време на войната в Сърбия. Как е било положението там?</strong><br /> - Точно по време на войната работих покрай Белград. В Сарафово съм работила, там повечето мюсюлмани, а аз като се съблека по един бял потник и извадя един голям кръст, направо полудяват. Навънка тогава се работеше с танцьорки задължително и войниците идваха и сваляха горнищата на момичетата. Важно беше при кой шеф отиваш да работиш &ndash; дали има име, защото по време на война си е като на война. Накрая изкарахме две смени на границата, за да минем. Ние, музикантите, няма нещо, което да не сме минали. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Най-голямата ми любов е бил също мутра, също убит, после се ожених за Иван Кудев</strong></span><br /> <br /> Минала съм и през погребения, жалейки, екстремни ситуации, мутренски живот, напрегнато &ndash; не знаеш какво може да очакваш всеки момент. И сега не е по-лесно, защото някакви 15-16-годишни пилещари, деца на еди-кой си, могат да влезнат и директно да ти опрат дулото на пистолета, защото нищо не разбират. Навремето онези момчета (визира момчетата от ВИС и СИК &ndash; б.а.) идваха от селата, били са спортисти, сложили са им куфарите с парите, сложиха им се едни структури отгоре, които да ръководят. Те идваха от нищото, а сегашните лигльовци идват с името на мама и тате и вече сме голямата работа!... В нашата професия, а и във вашата &ndash; очаквай неочакваното. В това няма нищо срамно - ти си си избрал такава професия. Не че ако съм с бялата престилка в болницата, няма да дойде някой недоволен пациент и да те гръмне. Защитен труд няма. Мен ми е било много гадно, когато чуя за някоя колежка, че нещо е пострадала от момчетата, но какво може да направиш? - Нищо! Ама те повечето нямат такива случки, нали така са ти казали... Не знам кой е бил толкова добър психолог по времето на оня хубавец Жоро Илиев!<em> (смее се) </em><br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Жоро беше с повечето колежки</strong></span><br /> <br /> Има един известен коафьор, който казва така: &bdquo;90 % от хубавите ку*ви са спали с Жоро Илиев, 10% са жените, с които той не е пожелал да спи&ldquo;. Така че си прави сметката <em>(смее се).</em><br /> <br /> <strong>- И ти знаеш конкретни имена на твои колежки?</strong><br /> - Разбира се! Има доста от популярните в момента. Даже и филми съм гледала. Случвало се е някъде, където свирим на някой от тях &ndash; празнува нещо, и са се събрали. И гледаш как се привикват манекенки, певици и някой като изчезне от масата <em>(смее се). </em>Нека колегите просто замълчат, по-добре да помълчим малко, вместо да правим психоаналитични разговори. Пък аз взимам пликчето с парите и бягам. Сега и аз се чудя що съм избягала, знаеш ли Кънчев <em>(Цветелин Кънчев &ndash; б.а.)</em> какъв хубав мъж беше!... <em>(смее се). </em><br /> <br /> <strong>- Ти не си спирала да пееш, макар и да не си пускала нова песен. Кажи защо избра да бъдеш кръчмарска певица, вместо да продължиш по &bdquo;алеята на фолкславата&rdquo;?</strong><br /> - Огромна е разликата от това да си кръчмарска певица и популярна певица. Няма смисъл да си известен - ние живеем във времена, които са анормални. Този вид бранш, шоубизнесът, е до време &ndash; качваш се, слизаш&hellip; И преди имаше пари от мутрите, сега от т.нар. бизнесмени. Но моето мнение е, че един кръчмарски певец винаги е с две крачки пред този, който го гледаш по телевизията. Да, ама ако ме дават по телевизията, не мога да седна да си пия бирата в заведението и да се оригна срещу теб - трябва да пазя вече поведение, всичко се следи, някакви паранормални неща. Кръчмата е майка за певеца, тя е школа, мога да кажа, че<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>там са и парите</strong></span><br /> <br /> Не обиждам никого, нямам нищо против фирмите &ndash; те са 2, всички го знаем. Всички колеги, поне от старото поколение, които продължават да се модифицират и да се гледат по телевизора, ако можеха да се осъзнаят колко вече са банални и колко са писнали! Това нещо не може да се спре! Ако всички тези хора осъзнаят, че няма смисъл да плащат на продуцентите, а той трябва да плаща на тях, камо ли в натура &ndash; директно го казвам и изобщо не ми пука! Това в обществото се знае, не е тайна. На хората им писна от тези парцалени кукли, нашият фолк. И тази преработка на известни кючеци, сръбски и гръцки песни, и к&lsquo;во си ти &ndash; нищо! Изпълнителите от моето време, които продължават да се модифицират, са ми много смешни, пък не знам на младото поколение. Децата си запушват ушите. По-добре си пей у дома пред огледалото в такъв случай. Аз българските канали с фолк не ги слушам, нито в колата си пускам такова радио. И хората по заведенията не ми искат песни на актуалните колежки в момента, искат ми Сашо Роман, Орхан Мурад, Радо Шишарката... Нямам намерение да набивам пари, трудно се живее в тази държава. Не искам да виня колежките си, нищо не казвам, но те май стават певици, за да се оженят, да си намерят богат приятел... Ама аз мога да направя някакво наводнение в блока и да отида по сутрешните блокове да ме дават и да ме хареса някой - нека не подбиват бизнеса на музикантите. Имам познати колежки, които не успяха да станат известни, през много кревати минаха, но не успяха. Съжалявам ги. Много им обещаваха слава и звезди, някои все още се мъчат, други се отказаха и свиха бялото знаме. Като съм пяла на хора в чужбина, знаеш ли какво правят? - Пуска телевизора на нашите фолкканали, но спират звука и си пускат тяхна. Ползват нашия канал за картинка, за еротика. Има толкова много специализирани клубове, защо мъчите хляба баш на музикантите?...<br /> <br /> <strong>- Снежина, на 4 юни с Марко направихте голям концерт в зала &bdquo;Фестивална&ldquo;. Доволни ли сте от случилото се там?</strong><br /> - Много беше хубаво, това беше един музикантски концерт! Доволна съм, че всички мои приятели и колеги, които уважавам и ме уважават, дойдоха и пяха. Благодарна съм на Сашка Васева, тя беше водеща на нашия концерт, видяхме я в едно различно за нея амплоа, целият спектакъл мина през нея. Няма как да не благодаря на моята голяма приятелка и колежка Юлия Бикова, на Мухарем, на колегите от оркестър &bdquo;Ъндърграунд&ldquo;, на Шишарката, на Сашо Роман, на Орхан Мурад, който представи за първи път дуета си с неговата съпруга. Искам и чрез вашите страници да благодаря на моята фризьорка Марчела, на Мис Бони и на всички, които са ни уважили. В деня на спектакъла бях като препарирана, въпреки че пея от толкова години, минала съм през доста концерти, но когато е самостоятелен, толкова голям &ndash; това е нещо друго! Много натоварено, чувствахме се като първолаци, като на първи учебен ден. Спомням си, че успях на благодаря само на майка ми, която е на небето. Всичко беше о&rsquo;кей, но можеше и по-добре (смее се).<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Красимир Красимиров</strong><br /> <br />