Спасила се по чудо от „Ислямска държава“: Изнасилиха 14-годишната ми сестра пред мен

Репортерите откриват Ариа в бежански лагер близо до северозападния иракски град Духок. Той е създаден след масовото бягство на язидите от Синджар, побегнали пред приближаващите бойци на &bdquo;Ислямска държава&ldquo;. <br /> <br /> Когато карат Ариа да разкаже историята си, тя моли родителите си да излязат от палатката, за да не чуят за унижението й. Шест седмици по-рано семейството й се мята на колата и тръгва да бяга от дома си в Синджар. Те са чули за приближаването на свирепите бойци и отчаяно се опитват да се спасят. По пътя ги настига коли с черни знамена. Няколко минути по-късно семейството си мисли, че е успяло да избяга, когато автомобилът им е обграден от колите на бойците. <br /> <br /> &bdquo;Изкараха ни от колата. Момичетата и жените бяха отделени от мъжете, където беше и 19-годишният ми брат. Момичетата вкараха насила в миниван&ldquo;, разказа Ариа. От Синджар тя, 14-годишната й доведена сестра и други момичета са откарани на 120 км в Мосул &ndash; крепостта на ИД в Ирак, втория по големина град в страната. Те били отведени в триетажна къща, където ги заключват заедно с дузина други момичета, пленени от ислямистите. <br /> <br /> &bdquo;В Мосул се опитаха да променят вярата ни. Казаха ни: &bdquo;Четете нашия Коран&ldquo;. Няколко момичета казаха: &bdquo;Не сме ходили на училище, не можем да четем&ldquo;. Не можах да разбера Корана&ldquo;, каза Ариа.<br /> <br /> Тя живяла три месеца при ужасяващи условия. През това време в къщата идвам &bdquo;шейх&ldquo;, който си избрал 20 момичета, сред които и сестра й. &bdquo;Той я изнасили. Бях толкова уплашена. Много мои приятелки бяха изнасилени. Трудно ми е да говоря за това&ldquo;, върна се към кошмара девойката.<br /> <br /> Сексуалното посегателство е тема табу в нейната култура и това да признаеш, че си бил жертва, е нечувано. Затова на въпроса дали тя е била изнасилена, Ариа не отговаря, само гледа в стената и поклаща глава. Очевидно тя е силно травмирана. &bdquo;Въпреки че тези момичета са на свобода, мисля че е невъзможно да ги накараш да говорят за болезненото си изживяване. Те са травмирани. И са от общество, култура, която не приема какво означава това за семейството. Това им носи толкова срам, че просто не искат да говорят за него&ldquo;, обяснява Таня Кариим, представител на Върховния комисариат за бежанците на ООН.<br /> <br /> Ариа и нейна приятелка са отведени във Фалуджаот двама бойци на ИД, които тя нарича Абу Хасан и Абу Джафар. &bdquo;Те бяха наистина мръсни. Имаха дълги бради, бяха високи и големи. Дори мъжете се страхуваха от тях. Насилиха ни да се оженим за тях като ни заплашиха, че ще ни наранят, ако не го направим. Дадоха ни телефон, за да се обадим на родителите си и да им кажем, че сме си сменили вярата&ldquo;, разказа момичето.<br /> <br /> Девойките, обаче, тайно се обадили на чичото на другото момиче, който имал хора във Фалуджа, готови да помогнат. Когато бойците напуснали къщата, двете момичета, облечени в ниджаб, избягали.<br /> <br /> &bdquo;Мислехме си да се самоубием. Но решихме да помолим чичото на моята приятелка да ни помогне да избягаме&ldquo;, обясни тя. Спасителите, обаче, не могли да пристигнат, затова девойките разбили вратата, дегизирали се и избягали, за да се срещнат с хората на чичото на определено място. Те ги отвели на безопасно място.<br /> <br /> Когато Ариа се събрала със семейството си, научила трагичната вест, че брат й е убит. Това се случило след като я отвели, а майка й цяла нощ стояла до трупа му. <br /> <br /> Ариа не иска да стои в лагера. Всички знаят какво й се е случило и тя смята, че клюкарстват и я гледат всеки път като излиза. Нейният срам, обаче, е изместен от чувството й за вина, след като разбира какво се е случило с другите момичета, след като зверовете от ИД разбрали за бягството й. &bdquo;Изнасилили са ги, защото избягахме. Това било наказанието. Затегнали охраната, така че никое момиче да не може да избяга&ldquo;, разказа момичето. И добави: &bdquo;Ще трябва да живея с това&ldquo;.<br /> <br />