Историк: Дори Нова Зеландия е по-независима от днешна България

<strong>- Доц. Грозев, какво представлява обявяването на независимостта на България?</strong><br /> - Днес празнуваме онзи 22 септември 1908 г., когато княз Фердинанд в присъствието на министрите и депутатите обява независимостта на България в Търново. С този акт се престъпва онази клауза на Берлинския договор, съгласно която България е васално княжество на Османската империя. Това действие се извършва в тандем с Австро-Унгария, която пък превръща окупацията на Босна и Херцеговина в анексия. Което също е нарушение на Берлинския договор. Обявяването на независимостта е държавнически акт, който изразява желанието на цялото българско общество и на българската държава да се постигне пълен суверенитет, за да се утвърди окончателно като фактор на Балканите в Европа.<br /> <br /> <strong>- Защо все пак тази дата остава някак си в сянка?</strong><br /> - Причините са комплексни. Те се крият преди всичко в трагичната съдба на нашия народ през миналия век. Наистина обявяването на независимостта беше поредната стъпка към борбата за национално обединение и създаването на Балканския съюз. Но след това дойдоха и двете национални катастрофи, главен виновник за които се смята цар Фердинанд. Това засенчи неговите заслуги за обявяването на независимостта. И още преди 1944 г. датата 22 септември не успява да се наложи в българския празничен календар. А след тази година по понятни причини беше напълно забравена. Но и ние, българите, някак си не умеем да се гордеем с нашите държавнически успехи, каквито са Съединението през 1885 г. и обявяването на независимостта през 1908 г. Които са самостоятелни наши исторически постижения, извършени против волята на Великите сили.<br /> <br /> <strong>- Като стана дума за Великите сили, Русия като че ли е най-резервирана към обявяването на българската независимост?</strong><br /> - Англия и Франция също не са особено очаровани. Но Русия, ако още не ближеше раните от войната с Япония и последвалата я революция от 1905-а, щеше да има по-активна антибългарска позиция по въпроса. Защото, от една страна, тя съдейства активно за създаването на Балканския съюз, но от друга, в Петербург нямат доверие на цар Фердинанд. А и са уязвени, че има втори православен цар, тоест император. Какъвто, съгласно руската държавна митология, може да бъде само руският като наследник на византийските василевси. Но в крайна сметка геостратегическите планове надделяват над православно-монархическите емоции.<br /> <br /> <strong>- Как се стига до принципа за национален суверенитет?</strong><br /> - Обявяването на независимостта означава акт на един народ, който заявява пред света, че е готов за самостоятелен живот и развитие. Самата идея води началото си от Вестфалския мирен договор през 1648 г., с който приключва Тридесетгодишната война. Тогава се формулира, че светът е семейство от държави, които взаимно се признават като равноправни субекти. И от тук възниква и проблемът, че всеки може да се обяви за независим, но трябва другите да те признаят. Това в нашия случай става през пролетта на 1909 г., когато първо пряко засегнатата Османска империя признава българската независимост, а след нея всички големи и малки държави.<br /> В новата история има различи начини, когато се обявява независимостта на една нация. Единият е в резултат на войни и последвали ги революции, когато се разпадат империи. Така става след Първата световна война, когато се възстановиха или създадоха за пръв път редица държави в Централа и Източна Европа. Това право на нациите на самоопределение е една от знаменитите 14 точки в програмата на американския президент Уилсън за устройство на света след Първата световна война. И което е наистина любопитно, но и показателно за духа на епохата, че правото на нациите на самоопределение също така е един от лозунгите на руските болшевики начело с Ленин. Така националната държава и нейният суверенитет се превръщат в основата на държавното инженерство на целия XX век, защото беше отново потвърдено в Атлантическата харта 1941 г., съгласно която трябваше не само да се възстанови суверенитетът на окупираните от силите на Оста страни, но и да се даде независимост на европейските колонии в Африка и Азия. И това беше другият тип на получаване на независимост - дадена &quot;от горе&quot;. Но нека не забравяме, че първата класически извоювана независимост на бивша колония си остава тази на САЩ през XVIII век, последвана от народите на Латинска Америка, отхвърлили властта на испанските и португалски крале в началото на XIX век. Универсалното налагане на принципа на държавен суверенитет става едно от най-характерните явления на миналото столетие. Ако през основаването си ООН през 1945 г. се състои от 51 държави, днес неговите членки са над 250.<br /> През миналия век се забелязваше и обратното явление - когато отделни държавни образувания се отказват от своя суверенитет, за да създадат по-големи такива - ОАЕ, Федерация Малайзия, опитът на Египет и Сирия да се обединят в Обединена арабска република през 1958-1963 г.<br /> <br /> <strong>- Днес сме свидетели на истинска вълна от движения за национална независимост - Шотландия, Каталуния, баските, дори венецианците, да не говорим за драмата в Украйна... На какво се дължи това?</strong><br /> - Днес в света се наблюдават две противоречиви тенденции. От една страна, целият XIX век бе век на националните революции и на утвърждаването на либералната национална държава, което продължи и в началото на миналото столетие. И същевременно, от друга, се раждат и нови наднационални образувания като Чехословакия, Югославия и СССР. След края на студената война Европа се фрагментира отново. И се появиха дори държави като Словакия, Словения или Босна, които не са съществували никога, точно както на картата след Първата световна се появиха Финландия, Естония и Латвия. Но известна е формулата, че малката държава не може да реши големите проблеми, като отбраната, националната сигурност и т.н., а голямата държава - малките проблеми на отделния човек. Затова се появиха и все по-големи обединения от държави от рода на ЕС. Тази глобализация в една или друга степен се чувства обаче като заплаха за националната идентичност у по-малките народи. И особено при тези, които пък и без това са &quot;бездържавни&quot;. А и бюрокрацията на Брюксел също подхранва подобни антиевропейски и антиглобалистки настроения. Което води до едно връщане към романтичния национализъм на XIX век. От тук и сепаратистките настроения на шотландци, каталунци и други европейски народи.<br /> <br /> <strong>- Като говорим за Брюксел, коя държава днес е по-независима - суверенна, но европейска България, или британският доминион Нова Зеландия?</strong><br /> - Разбира се, Нова Зеландия.<br /> <strong><br /> Едно интервю на Константин Събчев</strong><br /> <a target="_blank" href="https://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2014-09-22&amp;article=506528"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>в. &quot;Стандарт&quot;</strong></span></a><br /> <br />