На 20 септември 1842 г. в Кинкардин он Форт, Шотландия, е роден Джеймс Дюар – физик и химик, изобретател на термоса. На 15 г. остава кръгъл сирак. Заради изключителната си надареност получава средно образование в престижното училище за момчета Dollar Academy.
Завършил Единбургския университет на 19-годишна възраст, стажувал в Бонския университет при Ф. Кекуле, работил във Ветеринарния колеж на Единбург, почти 50 г. е професор едновременно в Кембриджкия университет и в лондонския Кралски институт, президент е на Лондонското химическо дружество. Един от изобретателите на алтернативния бездимен барут кордит.<br /> <br /> Кръгът на научни интереси на младия учен непрекъснато се разширява: органична химия, водород и неговите физични константи, високотемпературни изследвания, температура на Слънцето и електрически искри, електрофотометрия и химия на електрическата дъга.<br /> <br /> През 1867 г. Дюар редлага няколко химични формули на бензола. По ирония на съдбата една от формулите, не съответстваща на истинската формула на бензола, съответства на получено през следващия век вещество, което понякога е наричано &bdquo;бензол на Дюар&rdquo;.<br /> <br /> През 1875 г., едва на 33 г., Дюар е избран за професор по натурална експериментална философия в Кембриджкия университет.<br /> <br /> Съвместно с проф. Дж. Маккендрик от Глазгоу Дюар изследва физиологическото въздействие на светлината и в частност измененията в електрическото състояние на ретината.<br /> <br /> През 1878 г. с проф. Х. Ливинг в Кембридж е започната голяма поредица от спектроскопски изследвания, по-късните от които са посветени на спектроскопското изучаване на различни газообразни елементи.<br /> <br /> Заедно с проф. Дж. Флеминг са изследвани електрическите свойства на веществата, охлаждани до свръхниски температури.<br /> <br /> Името на Дюар е най-известно с неговата работа над свиването на така наречените постоянни газове и изследването на температури, близки до абсолютната нула.<br /> <br /> През 1884 г. в Кралския институт Дюар за първи път демонстрира пред публика свиване на кислород и въздух. Скоро след това Дюар построява машина, от която сгъстеният кислород се източва през клапан. По същото време е получен и кислород в твърдо състояние.<br /> <br /> Към 1891 г. в Кралския институт са проектирани и построени машини, произвеждащи течен кислород в промишлени количества. В края на същата година Дюар демонстрира, че течният кислород и течният озон имат магнитни свойства. <br /> <br /> Около 1892 г. на Дюар му идва идеята да използва съдове с вакуумна обвивка за съхранение на газове в течно състояние, което довежда до създаването на &bdquo;съда на Дюар&rdquo; (термос) &ndash; най-известното изобретение на Дюар.<br /> <br /> Вакуумната колба се оказва толкова ефективна за топлоизолация, че позволява да се съхраняват газове в течно състояние в продължение на достатъчно продължителен период от време, позволяващ да се изучат техните оптични свойства. Дюар не получава печалба от широкото внедряване на своя вакуумен съд &ndash; той губи съдебното дело против компанията &bdquo;Термос&rdquo;, която получава патент за неговото изобретение. Макар Дюар да е признат за изобретател, той не успява да спре използването на своя модел от компанията, тъй като няма патент за изобретението.<br /> <br /> В следващия експеримент Дюар със струя водород при високо налягане показва, че ниските температури се достигат благодарение на ефекта Джаул-Томсън, а получените успешни резултати му позволяват да построи в Кралския институт регенеративна охлаждаща машина. С нейна помощ през 1898 г. за първи път е получен водород в течно състояние, а през 1899 г. &ndash; водород в твърдо състояние.<br /> <br /> Дюар се опитва да промени агрегатното състояние на последния от оставащите газове &ndash; хелият, който се кондензира при температура -268,9&deg;С, но поради ред причини, включително малкото количество хелий, Дюар е изпреварен от Хейке Камерлинг-Оннес, станал първият човек, превърнал хелия в течност (1908 г.).<br /> <br /> За тези изследвания Дюар няколко пъти е номиниран за Нобелова награда, но така и не я получава. Независимо, че не е признат от Шведската Академия, приживе и след смъртта си той е награждаван от много други известни институти.<br /> <br /> Джеймс Дюар умира през 1923 г. в Лондон, като по това време е Фулеров професор по химия в Кралския институт. Той е кремиран в крематориума Голдерс Грин, където се съхранява прахът му и сега.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />