23.9.1821 г.: Гръцки въстаници превземат град Триполица и избиват 30 000 мюсюлмани

София, България 23 Септ. 2014, 07:09 11174 прочита 0 коментара

Статуя пред Националния исторически музей в Атина на палача на Триполица Теодорос Колокотронис, под чието ръководство са избити 35 000 мирни жители

На 23 септември 1821 г. гръцките въстаническите сили под ръководството на Теодорос Колокотронис превземат с щурм град Триполица (сега Триполи) - административен и географски център на полуостров Пелопонес в Гърция – и избиват 30 000 мюсюлмани и 5000 евреи. На страната на въстаниците се бие и отряд под командването на Хаджи Христо Българин.

Предходни събития През пролетта и лятото на 1821 г. хиляди православни, предимно гърци, са избити в Цариград, Одрин и по Малоазийското крайбрежие от османската власт, уплашена от началото на Гръцкото освободително въстание (25 март 1821 г.). На Великден е обесен на централната порта на патриаршеския комплекс във Фенер 84-годишният цариградски патриарх Григорий V, който при това усърдно проповядва към раята за отказ от бунтове. Заклан е и одринският архиепископ и стотици най-видни фанариоти, както и хиляди православни поданици на падишаха. Турците избиват до последния човек всички жители на остров Самотраки. Извършени няколко поредни са кланета в Смирна, Кипър и Тесалоники. Унищожен е град Кидониес с всичките си жители. В отговор въстаниците унищожават мюсюлманите в пелопонеския град Триполица. Този епизод от Гръцкото въстание не се изучава в часовете по история в гръцките училища. За него не е прието да се говори или пише официално. Научните трудове по темата се броят на пръстите на едната ръка. Но всички знаят за какво става дума. Избиването на турското и на еврейското население на Триполица е събитие, с което днес гърците не се гордеят, но и не могат да заличат. Триполица е основана от османските турци през 1770 г., когато е издигнат замък в добре укрепения център на града, станал бастион на турската власт в Морея. След изграждането на крепостта, започва интензивна ислямизация на региона. Основното население на града по това време са турците, потурчените и ислямизирани местни жители и евреите-сефаради. Градът и околността му стават арена на три кървави убийства в началото на 19 век. През 1820 г., в хода на гръцкото освободително движение, са извършени кланета на християни. Касапницата Като седалище на турската администрация Триполица е атакувана още в началото на въстаническите действия в Пелопонес. През септември 1821 г. въстаническите сили стигат до главния град на Аркадия, населен предимно с турци и евреи. След споразумение с продажния албански гарнизон, наброяващ около 3500 души, Колокотронис започва обсадата на града. Населението на Триполица не успява да получи гаранции за своята сигурност и предприема самостоятелни опити за спасяването си, подкупвайки албанските отряди с цялото си имущество. До 23 септември османските власти се опитват да постигнат съглашение за избягване на кървавата разправа с цивилното население. Изпратени са умолителни послания до Колокотронис по албанските бейове, но положителен резултат не настъпва. Рано сутринта на 23 септември започва щурм. Съпротивата е кратка, а градът пада почти веднага. Албанците от гарнизона бързо оценяват ситуацията, насочват се към самия Колокотронис и успяват да уредят безопасното си оттегляне заедно със заграбеното имущество от побягналите преди това гръцки граждани. Съвсем не е такава съдбата на турските и еврейските семейства. Някои напразно се опитват да се защитават в по-здравите къщи и да организират съпротива в мектеба (медресето). Някои от тези острови на османската съпротива издържат три дни. Останалата част от града обаче бързо е овладяна от въстаниците, които се отдават на кърваво отмъщение към довчерашните си поробители. Сред нахлулите в Триполица "вече не се чуваха заповедите на висшестоящите и не се разбираше кой е висшестоящ", пише Фотакос, секретар на Теодор Колокотронис и очевидец на всички тези събития. Според пространното описание на Йоан Филимон цялото разстояние от Калавритската порта до централния булевард е толкова осеяно с трупове, че не е възможно да премине нито пешеходец, нито кон. В поемата си "Химн към свободата", чиито първи четири строфи са официален химн на Гърция от 1865 г., поетът Д. Соломос говори за "разпръснатите мозъци и пръснатите черепи" на избитите (строфа 65). Според очевидеца Д. Франдзис само за 4 часа преди обяд на 23 септември е избито 2/3 от османското население. През следващите нощи отрядите на всеки от гръцките капитани колят взетите в лагерите им пленници. На покривите на опустошените турски и еврейски домове тържествуващо са развети знамена с кръстове. Всичко свършва едва с предаването на напълно лишените от вода последни османски сили, заключени в крепостта и в медресето на 26 септември. Трудно е да се определят жертвите на страшните събития в Триполица. Теодор Колокотронис сякаш с гордост говори за 32 000 души. Другите очевидци, особено чужденците, са по-скромни. Т. Гордън определя избитите на 8000, като голям брой пленници, най-вече млади момичета, са откарани в град Мани в Южен Пелопонес и оцеляват. Подобна бройка приема и германският историк Херцберг. Очевидецът полк. М. Райбо говори за 6000 избити турци. Според съвременния гръцки историк и автор на тритомна история на Триполица Т. Грицопулос в града намират смъртта си около 10 000 османци и евреи. Оценка на зверствата Отношението на гърците към така нареченото "Клане от Триполица" не е еднозначно. За някои от съвременниците става дума за едно "превземане", аналогично на това на Цариград 4 века по-рано. Такова е мнението и на немския историк и съвременник на събитията Г. Гервинус. Според него "безредните тълпи нахлуха в нещастния град, който беше постигнат от страшна съдба и в отмъщение за извършените злини в Константинопол, в Кидония и Смирна, в Кипър и Крит". "Елините не избиха турците от жестокост, както ни обвини цивилизованата Европа, нито поради някаква друга причина, а за справедливо отмъщение" - пише очевидецът Фотакос. Отново за "отмъщение" говори друг от секретарите на Колокотронис - М. Иконому. Самият водач на въстаниците Теодор Колокотронис посвещава само няколко изречения на историческото събитие в своите "Спомени": "Аскерът, който беше вътре, гръцкият, ряза и убива от петък до неделя (23-25 септември) жени, деца и мъже - 32 000 на разстояние един час път от Триполица... гърци бяха убити само 100". Последващи събития В новата гръцка държава вземат връх едрата буржоазия и поземлената аристокрация, които обременяват разорените от войната селяни с непосилни данъци. Колокотронис и други военни водачи застават в подкрепа на селяните. Започват тежки стълкновения, вследствие на които значителна част о Пелопонес се изплъзва от контрола на правителството. Започва гражданска война. Колокотронис и останалите негови поддръжници са заловени и затворени на остров Идра, за да бъдат предадени на съд. Така в края на 1824 и в началото на 1825 г. един от най-популярните въстанически водачи е отстранен, страната е разцепена на враждуващи лагери, лишена от финансови средства и от надеждна военна сила.  В същото време на остров Крит роденият в Кавала Ибрахим паша попълва своята войска и на 14 февруари 1825 г. стоварва 11 хил. войници при Метони. Гръцките войски командвани от Ал. Маврокордато, претърпяват тежко поражение при Кремидион. Ибрахим паша започва методично да завладява Пелопонес, като най-напред се насочва към Наварин, който е превзет на 12 април 1825 г. Гърците обаче нямат армия, нито водачи, които евентуално да я оглавят. Срещу правителството се надига всеобщо възмущение. Така на 1 юни е публикуван декрет за всеобща амнистия. Арестуваните военни водачи излизат от затвора и се връщат в Пелопонес. През май 1825 г. Ибрахим паша със 17 000 души пехота, кавалерия и артилерия напредва към почти незащитената Триполица, чийто комитет начело с Колокотронис решава градът да бъде опожарен, а стените - сринати. Д. Дзордзис и Фотакос, натоварени със задачата да бъде разрушен градът, бягат панически. Следващите пратеници на Колокотронис - Константин Метаксас и Константин Мавромихалис, също не успяват да свършат работата. Ибрахим паша влиза триумфално в града, който в голяма степен е недокоснат от пожара, по обяд на 10 юни 1825 г. Османският предводител намира къщите и магазините пълни с провизии, а стените на града в изправност. Остава в Триполица само два дни и се насочва с армията си на север.  През първите дни на февруари 1828 г. Ибрахим паша се връща в града, но не с цел да го защитава. Той изпраща болните и ранените турци на сигурно място и заповядва на войниците си да сринат града. Под влудяващите звуци на зурните Триполица е напълно унищожена за 5 дни - от 10 до 15 февруари. Почти всички постройки в града освен чешмите и медресето са сринати.  На 18 февруари Теодор Колокотронис окончателно превзема града, или това, което е останало от него, а последиците от поредицата последователни масови християнско-мюсюлмански кланета още тегне над съвременния политически живот.  /По публикации в интернет/