Невена Младенова е от село Арда, Смолянско. Борбата за насъщния обаче я прокужда далеч от родния край и от година и половина младата жена заедно с 13-годишния си син Захари и спътника й в живота Атанас се установяват да живеят в Бургас. Оказва се, че и морският град не е особено гостоприемен към тях - тук те стават жертва на апокалиптичния воден потоп, който преди дни се изля над Югоизточна България. Ето покъртителния разказ на клетата родопчанка, който тя направи пред репортера на „ШОУ“. Нашата медия първа алармира за съдбата й и се отзовахме със скромна помощ, за да може Захари да посрещне спокойно първия си учебен ден:
<br /> <strong>- Невена, за твоята покъртителна история се разбра от помощник-директорката на бургаското училище &bdquo;Княз Борис I&ldquo; Живка Гергова. Тя алармира, че след наводненията техен ученик и семейството му са пострадали и са останали без най-необходимото. Би ли разказала как започна вашата трагедия?</strong><br /> - На 28 август тази година се преместихме в нова квартира на ул. &bdquo;Васил Левски&ldquo; 106. Почистихме, подредихме и макар че жилището ни беше в мазето на сградата, се опитахме да си създадем някакъв уют. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Големият ад </strong></span><br /> <br /> започна на деветия ден от настаняването ни в тази квартира. Към 1,15 ч. след полунощ на 5 срещу 6 септември се събудих от силно бучене и тропот. Дърпам перденцето да видя какво става, а навън някакъв ужас &ndash; река, истинска река тече по улицата! Бутам Атанас да стане и докато събудим детето, в спалнята ни стана нещо страшно - водата нахлу вътре и достигна 70 см. Обадихме се на тел. 112 и те ни свързаха с Пожарната и &bdquo;Гражданска защита&ldquo;. Оттам веднага потекоха инструкции по телефона как да постъпим. Инструктираха ни да се измъкваме през прозореца и да нямаме досег до електрическите контакти. А щом излезем навън, да отидем на най-високата суха точка и да ги изчакаме. Не след дълго момчетата от &bdquo;Гражданска защита&ldquo; дойдоха и ни закараха в Кризисния център, където ни посрещнаха с чай, кафе...<br /> <br /> <strong>- Сега къде живеете? Още ли сте в Кризисния център?</strong><br /> - Не, приюти ни брат ми, който също е на квартира в Бургас. Но това не може да продължава дълго - още най-много 2-3 дни да останем при него. Притеснявам се, че му отнемаме от личното пространство, чувствам се задължена! Всеки ден обикалям да търся квартира, но е много трудно, защото сме с ограничени доходи и не можем да си позволим да плащаме скъп наем. <br /> <br /> <strong>- Казвате, че сега квартирата е най-големият ви проблем. А там, където ви завари потопът, не става ли вече за живеене - след почистване и подсушаване? </strong><br /> - Не, въпреки че с кофи изгребахме водата и изринахме калта, но всичкият ни багаж беше мокър и кален и не ставаше за ползване. Всичките ни вещи: дивани, завивки, дрехи... бяха съсипани и ги изхвърлиха. При разчистването ни помогнаха и от &bdquo;Гражданска защита&rdquo;. Най-важното е, че успях да спася печката ни за готвене! И тя ни е подарена от една жена, защото бяхме останали без фурна и дълго време не можех да направя на детето нито курабийки, нито кекс, а то все питаше кога ще му приготвя някакъв сладкиш. И кафе машината спасихме &ndash; другото замина... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Всичко</strong></span><br /> <br /> <strong>- Как се почувствахте, като видяхте, че губите всичко, което сте притежавали?</strong><br /> - Когато знаеш, че имаш малко, и изведнъж губиш и него &ndash; това е някакъв ужас, повярвайте ми. Когато напуснахме Дома за временно настаняване и отивахме при брат ми, при мисълта, че вече сме голи като пушки, изпаднах в някакво ужасно състояние. Казвах си: &bdquo;Загубихме всичко, всичко ни отиде!&ldquo;. И това беше така &ndash; детето го изкарахме босо, без чехли. Захари беше без горнище...<br /> <br /> <strong>- След като Живка Гергова &ndash; помощник-директорката на училище &bdquo;Княз Борис I&ldquo;, в което вашият син учи, оповести: &bdquo;Къщата е наводнена и майката дойде разплакана да ни каже, че няма да може да пусне момчето на училище, и да ни помоли да отложим началото на учебната година за сина й. Успяхме да разубедим майката да не спира детето от училище, но в момента събираме дрехи, обувки, ученическа раница за момчето. Засега осигурихме тетрадки и училищни принадлежности, но момчето е останало без нищо&rdquo;, и помоли за съдействие от &bdquo;Интермедиа&ldquo;, която издава вестник &bdquo;ШОУ&ldquo; и информационна агенция &bdquo;БЛИЦ&ldquo;. Веднага ви бяха преведени пари, за да може да подготвите сина си за началото на учебната година. Други откликнаха ли на апела на Гергова?</strong><br /> - Много, много дарения за детето получихме &ndash; обувки, чисто нова раница, която бе обзаведена с всичко, чак и калкулатор имаше в нея!... И на ръка пари ни дадоха, които ни трябваха много спешно, за да можем да си платим квартирата. Много, много хора откликнаха на нашето &bdquo;прохождане&ldquo;, защото сега ние буквално прохождаме пак отначало. Искрено благодаря на всички!<br /> <br /> <strong>- След случилото ви се как мислите - българинът съпричастен ли е към чуждото нещастие?</strong><br /> - Бих казала, че да! (&bdquo;Но не и държавата&ldquo;, добавя Атанас, с когото Невена живее на семейни начала - б.а.) Всички се притекоха, когато разбраха за нашето нещастие. Кой както можеше, ни помогна &ndash; кой с обувки, кой с дрехи или с пари... Затова искам да кажа на всички едно огромно БЛАГОДАРЯ! Да са живи и здрави!<br /> <br /> <strong>- А държавните институции помогнаха ли ви с нещо? Някой обърна ли внимание, че сте останали голи като пушки?<br /> </strong>- Като изключим, че &bdquo;Гражданска защита&rdquo; ни помогна по време на потопа, никой друг държавен чиновник след това не ни е подавал ръка за помощ. Дори не се сетиха за нас! Сега се опасявам, че няма да получим нищо от държавата, понеже има заповед на кмета на Бургас, която гласи, че няма да се раздават помощи на тези, които са живели в мазета, макар и обитаеми. Впрочем не е редно да казвам, че никой държавен служител не се е сещал за нас &ndash; вчера четири жени - общински съветници, се срещнаха с мен. Не ми обещаха нищо, не обещаха, че ще ми помогнат, но поне ми изслушаха болката. А аз и на това съм благодарна, защото моето е направо за изреваване... <br /> <strong><br /> - След бедствието кандидат-депутати тръгнаха из засегнатите от пороите райони и започнаха да помагат на пострадалите. Вие такава помощ не получихте ли? </strong><br /> - Не. Те може би помагат на големи, целокупни групи пострадали. Кой ще се занимава с едно семейство &ndash; нямат голяма файда! Колко гласа ще получат от нас? Един човек, както казва народът, е: &bdquo;Мечки го яли, кучета го срали&ldquo;. Затова те не се интересуват от нас... <br /> <br /> <strong>- Надяваш ли се, че общината би могла да ви помогне?</strong><br /> - Да. Ние не искаме разни луксове и удобства - една стаичка може да е!...<br /> <br /> <strong>- Беше съобщено, че на засегнатите от наводненията са раздадени хранителни продукти от първа необходимост. Вие получихте ли такава помощ?</strong><br /> - Не. От училището на моя син получихме ориз, захар, леща, макарони, разни сладкарски изделия &ndash; шоколадчета, кифлички, солетки... Но това е благодарение на ръководството на училище &bdquo;Княз Борис I&ldquo; в Бургас, а не на държавата или общината.<br /> <br /> <strong>- Непознати хора помогнаха ли ви да преодолеете нещастието, което ви сполетя?</strong><br /> - Сред хората, които са ни помогнали досега, нямаме познати! Всички са непознати! Още първия ден след наводнението отидохме да купуваме някакви обувки за Захари, понеже в паниката той беше нахлузил едни огромни чехли на хазяина. И понеже аз бях подпухнала и зачервена от рев и плач, пък и продавачката видя, че съм като смазана, и ме попита какво ми се е случило. Споделих й какво се е стоварило върху главите ни. И...о, Боже - 30 лева ни даде тази жена! Че и дрехи, обувки - за нас, за детето... Че покрай нея и другите от същия бранш започнаха да ни дават. След това и от училището на Захари започнаха да звънят, да ме търсят... И от някаква неправителствена организация ме потърсиха, за да попитат от какво имаме нужда като цяло &ndash; като съдове, чаши ни обещаха да ни докарат, само чакат да се настаним. Дори телевизор казаха, че ще ни донесат. На всички казвам едно <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>огромно БЛАГОДАРЯ!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Споделяте, че в момента много настоятелно търсите квартира. Но ще бъдете ли в състояние да плащате наема, текущите разходи и да се издържате &ndash; все пак сама споделихте, че не сте с високи доходи.</strong><br /> - Да, ще можем. И благодарение на вас от &bdquo;Интермедиа&rdquo; ООД, както и на всички други благодетели, които ни помогнахте, вярвам, че ще може пак да стъпим на краката си. Подариха ни доста различни неща за домакинството, дори тази вечер получихме и две възглавници! А парите, които ми дават, аз много ги пазя, за да можем да си платим наема на квартирата!<br /> <br /> <br /> <strong>Бургас,<br /> Едно интервю на Марина ШИВАРОВА</strong><br /> <br />